Р
Е Ш Е Н И Е №
35
гр. Пазарджик, 21.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, търговско отделение, в открито
заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и двадесета година в състав:
Окръжен съдия: Илиана Д.
при секретаря К Р, разгледа докладваното от съдия Д.
т. д. N 68 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Банка ДСК" ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София,
ул."Московска" №19, чрез пълномощника си Л.Д.М. - П. /юрисконсулт/ е предявил срещу С.Х.Б., ЕГН **********
*** иск
по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на свое вземане срещу нея в
размер на 15 340 евро/частично вземане/, за което има издадена заповед за
изпълнение на осн. чл. 417 ГПК въз основа на документ - запис на заповед,
издаден на 27.11.2008 г. за общата сума от 132 850 евро.
Искът е предявен за установяване
съществуването на частта от вземането по ценната книга до размера, за който е
издадена заповедта за изпълние – т. е. за сумата от 15 340 евро, законнана
лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението пред заповедния
съд /т. е. от 23.07.2018 г./ и за вземането за разноски в заповедното
производство в размер на 750 лв.
Искът за установяне съществуването на
вземането за разноски, присъдени от заповедния съд, е недопустим кто
самостоятелна претенция в производство по чл. 422 ГПК /т.10в,ТР № 4/2013 г.
ОСГТК на ВКС/, поради което така предявения следва да се остави без
разглеждане. След изявлението за оттелянето му, направено от пълномощника на
ищеца в първото съдебно заседание съдът прекрати производството по този иск с
определение, което към настощя момент е вялзло в сила като необжалвано от
страните.
Първоначлната неяснота по въпроса има ли
идентитен между вземането, предмет на предявения установителен иск и това, за
което е издадена заповедта на изпълнение, е преодоляна с подаването на
допълнителната искова молба на 11.06.2019 г., в която ясно е посочено от
банката-ищец, че иска да се установи съществуването на частично вземане,
възникнало на основание запис на заповед от 21.11.2008 г. за общата сума от
132 850 евро, издаден от „Интер-тур“ ЕООД и авалиран от ответницата С.Х.Б.,
чието лично име е уточнено по-рано с молба от 25.04.2019 г.
Същите обстоятелства, относно датата на
издаване и размера на задължението са описани и в заявлението пред заповедния
съд и са възпроизведени в заповедта по чл.417 ГПК, с изключение на сумата,
посочена като общ размер на менителничното задължение. Това неъсъответствие е
отстрането с постановеното от издалия заповедта за изпълнение Велинградски
районен съд определение от 20.12.2019 г.ца поправка на очевидна фактическа
грешка. /л.44 от заповедното производство, приложено в цялост по настоящото
дело/
Обстоятелствата, въз основа на които се иска
да се признае за съществуващо частичното вземане за сумата от 15 340 евро са следните:
На 27.11.2008. бил сключен Договор за кредит №139/ 27.11.2008
между „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК ********* от една страна като кредитор и "И.Т."
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от С.Х.Б. като кредитополучател за сумата
от 123000 /сто двадесет и три хиляди/ евро със краен срок за погасяване до
25.10.2033 г. Съгласно чл. 17.2 от Договора вземането по него било обезпечено
със Запис на заповед, издадена от кредитополучателя и авалиран от управителя и
собственик на капитала С. Б.. Кредитът
бил изцяло усвоен по сметка на дружеството – кредитополучател, но не бил
обслужван съгласно договореното между страните .
През 2010 г. било подадено заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземането
ни по договора за и образувано
изпълнително дело при ЧСИ Т, преобразувано поради прехвърляне на служебния
архив под нов № 2329/2011 по описа на ЧСИ Л. Делото било висящо, без основания
за перемпция и вземането не било погасено. Производството по него било спряно
поради откриване на такова производство по несъстоятелност т.д.№153/2011по
описа на ОС Пазарджик срещу длъжника-кредитополучател.
В откритото производство по несъстоятелност
вземането на банката било е прието със Списък на приетите от синдика вземания
/Допълнителен списък № 1/ - чл.688, ал.1, от ТЗ, одобрен с Определение № 222 от
08.05.2012 година, постановено по т.д. № 153/2011 година на Окръжен
съд-Пазарджик. Ищецът имал общо приети вземания в размер на 827 986.28 лева, от
които: 518 103.39лева- вземания по договор за кредит от 28.05.2008 г.,
включващи главница, договорни лихви, договорена санкционираща лихва, законна
лихва, заемни такси и разноски и такси по изпълнително дело; -309 882.89 лева
-вземания по договор за кредит от 27.11.2008 г., включващи главница, договорни
лихви, договорена санкционираща лихва, законна лихва, заемни такси и разноски и
такси по изпълнително дело.
За събиране на вземането по принудителен ред кредиторът
предприел действия за реализиране на предоставеното му обезпечение - издадения
в полза на Банка ДСК ЕАД запис на заповед. С Нотариална покана № 3520, акт №
91, том 1 от 05.12.2016г по описа на нотариус :=<=, РД PC В
предявил записа на заповед на издателя и на авалистта С.Х.Б.. На 21.12,2016
г. поканата, срещу разписка била връчена лично на ответницата. Ищецът се
позовава на TP 1/2005г на ОСГТК на ВКС, според
което предявяването на менителничния ефект поставя издателя на ценната книга и
неговия авалист в забава и именно това е момента, в който настъпва
изискуемостта на вземането спрямо тях.
След редовното предявяване на записа на заповед на
издателя и на авалиста, в тригодишния срок от падежа на ценната книга, било
подадено и заявлението по реда на чл. 417 от ГПК за снабдяване със ЗНИ и ИЛ
срещу авалистта. По чгд 993/2018 г. по описа на PC В заявлението било изцяло уважено,
като към него бил представен и оригинала на ценната книга.
Ищецът уточнява в допълнителната искова молба, че
издадената и предявена ценна книга, „безкаузална по своята същност“, е за
сумата от 132 800 евро. Доколкото
претендирал вземането си частично - само за размера от 15 340 евро,
твърди, че целия размер не е погасен. Счита, че фактът на плащането по ценната
книга, бидейки положителен факт, в случай че бъде релевирано перемпторно
възражение за плащане, следва да бъде разпределен за доказване в тежест на
ответника.
Твърди още, че след получаване на 01.03.2019 г.
уведомление за подадено в срок възражение от С.Б. и указание за подаване на
настоящия иск, предявява същият в едномесечен срок.
Искът е предявен в срок - на 28.03.2019 г., при данни от
заповедното производство за подадено възражение от С.Б. на 07.12.2018 г. и връчено на кредитора уведомление
за това от заповедния съд на 01.03.2019 г.
На ответника е връчен препис от исковата молба с приложенията и в законния
срок е постъпил отговор от упълномощения адвокат П.П..
С възраженията за нередовностти на
исковата молба, неизпълнение на указанията на съда за отстраняването им и за
недопустимост на исковете съдът се е занимал подробно в определението по чл.
374 ГПК, а и по-горе бе отбелязано, че недопустимият иск за разноските бе
оттеглен, а фактическата грешка в заповедта за изпъление е поправена по сътоветния ред от издалия я
съд.
Не са констатирани каквито и да било
процесуални пречки за разглеждане на установителния иск за съществуванетно на
така заявеното частично вземане, произтичащо от записа на заповед и акцесорното
вземане за законна лихва от датата на подаване на заявление пред заповедния съд.
В отговора на исковата молба ответникът
признава следните обстоятелства:
1.На
27.11.2008г. между "Банка ДСК"ЕАД и "И.Т."ЕООД бил сключен договор за кредит за сумата от
123 000 евро, който е представен с исковата молба.
2/На
основание чл.17.2 от договора за кредит, като обезпечение за изпълнението му
"И.Т."ЕООД е издало запис на заповед от 27.11.2008г. за сумата от 132
850 евро, платими на предявяване в срок до 27.12.2033г., който е бил авалиран
от С.Х.Б.,
З/За вземанията си по договора
за кредит от 27.11.2008г. срещу "И.Т."ЕООД, "Банка ДСК"ЕАД
се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и е
образувала изп.д.№2329/2011г. по описа на ЧСИ Т.Л..
4/"И.Т."ЕООД
е било обявено в несъстоятелност, с уточнението, че това е станало с
Решение №128/30.08.2012 г. по т.д.№153/2011г. на Пазарджишки окръжен съд.
5/Вземането на "Банка
ДСК"ЕАД срещу "И.Т."ЕООД, произтичащо от договора за кредит от
27.11.2008г. и предмет на и.д.№2329/2011г. на ЧСИ Т.Л., възлизащо на 309
882.89лв., било прието в производството по несъстоятелност, като е включено в Допълнителен
списък №1, одобрен с Определение №222/08.05.2012г. по т.д.№153/2011г. на ПзОС.
6/На
21.12.201бг. на С.Х.Б. е връчена нотариална покана рег.№3520 по описа на
Нотариус :=<=.
7/На 23.07.2018 г. "Банка ДСК"ЕАД е подала заявление по чл.417 от ГПК във ВдРС срещу С.Х.Б., в качеството й на авалист, по което е образувано ч.гр.д.№993/2018г. на ВдРС.
Възраженията на ответника срещу основателността
на иска са две:
1.За
изтекла погасителна давност, което се основава на разпоредбата на чл. 617, ал.
1 от ТЗ, касаеща момента от който стават изискуеми всички парични и непарични
задължения на длъжника в производството по несъстоятелност. Става дума за
дружеството „И.Т.“ ЕООД, което е главен длъжник по договора за кредит,
обезпечен с процесния запис на заповед и едноверменно с това – неин издател. В тази
връзка ответникът тъврди, че началото на 3-годишния давностен срок,предвиден в
чл. 531,ал.1 от ТЗ е датата на решението за обявяване на издателя в
несъстоятелност, а това станало с решение от 30.08.2012 г.
Пълномощникът на ищеца счита това възражение за
неоснователно, като противопоставя правния довод /в репликата си в устивете
състезания по делото/, че поради самостоятелния, неакцесорен характер на менителничносот
поръчителство, не би следвало да се приема, че задължението на авалиста е
станало изискуемо от датата на обявяване на
дружеството-издател в несъстоятелност.
2. При условия на
евентуалност се прави и възражение за недобросъвестност от страна на
приносителя на записа на заповед, даваща право на авалиста да противопостави
успешно относителните възражения, произтичащи от каузалното правоотношение, по
което не е страна. Изключението от принципа, че той не може да противопоставя
такива възражения в случая се извежда от систематичното тълкуване на чл. 8 от ЗЗД, чл. 63, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 289, чл. 465 и чл. 485, ал. 2 от ТЗ.
Обстоятелствата, на които се основава това възражение са подробно изложени в
отговора, а в първото съдебно заседание
бяха в по-голяма степен конкретизирани и изяснени от пълномощника на ответника.
Става дума за твърдението на ответната страна, че съществува възможност ищецът
да се удовлетвори два пъти за вземането, част от което е процесното в размер на
15 340 евро, тъй като същото вземане е прието в производството по
несъстоятелност срещу длъжника „И.Т.“ ЕООД, по което вече частично е
удовлетворено.
Ищецът не оспорва, че
има частично удовлетворяване на приетите негови вземания в производството по
несъстоятелност срещу посоченото дружество, но счита, че това е пречка за
реализиране отговорността на авалиста до размера на процесната част от
вземането по посочения по-горе запис на заповед.
От
изявлението на пълномощника на ответника стана ясно, че той се съгласява с тази
теза към настоящия момент, но възражението им е направено и продължава да се
поддържа в хода на процеса, за да се избегне в бъдеще двукратното
удовлетворяване на кредитора с процесната сума, оглед възможността на настъпят
нови обстоятелства при продължаващото развите на производството по
несъстоятелност – да бъде разпределена в полза на ищеца цялата сума по обезпеченето
със записа на заповед каузално правоотношение или достатъчно голяма, че да се
създаде възможонст за неосноветелно обогатяване на кредитора.
След преценка на събраните
доказателства и доводите на страните, съдът прие следното:
В настоящия процес като безспорни с оглед твърденията на ищеца и
направените в отговора на ответника признания следва да бъдат отделени следните
факти, които се подкрепят и от събраните писмени доказателства:
На
27.11.2008г. между "Банка ДСК"ЕАД и "И.Т."ЕООД /Н/ е сключен договор за кредит за сумата от 123
000 евро.
На
основание чл.17.2 от договора за кредит, като обезпечение за изпълнението му
"И.Т."ЕООД /Н/е издало запис на заповед от 27.11.2008г. за сумата от
132 850 евро, платими на предявяване в срок до 27.12.2033г., който е бил
авалиран от С.Х.Б.,
За вземанията си по договора за
кредит от 27.11.2008г. срещу "И.Т."ЕООД, "Банка ДСК"ЕАД се
е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и е
образувала изп.д.№2329/2011г. по описа на ЧСИ Т.Л..
"И.Т."ЕООД
е обявено в несъстоятелност с Решение №128/30.08.2012г.
по
т.д.№153/2011г. на Пазарджишки окръжен съд.
Вземането на "Банка
ДСК"ЕАД срещу "И.Т."ЕООД, произтичащо от договора за кредит от
27.11.2008г. и предмет на и.д.№2329/2011г. на ЧСИ Т.Л., възлизащо на 309 882.89
лв., било прието в производството по несъстоятелност, като е включено в
Допълнителен списък №1, одобрен с Определение №222/08.05.2012г. по
т.д.№153/2011г. на ПзОС.
На
21.12.201бг. на С.Х.Б. е връчена нотариална покана рег.№3520 по описа на
Нотариус :=<=.
На 23.07.2018 г. "Банка ДСК"ЕАД е подала заявление по
чл.417 от ГПК във Велинградския районен съд срещу С.Х.Б., в качеството й на
авалист, по което е
образувано ч.гр.д.№ 993/2018г. и е издадена заповед за изпълнение за част за
заявената част от вземането по процесния запис на заповед – 15 340 евро,
която част е предмет и разглеждания установителен иск.
При тези безспорни факти и след като
ответникът не прави възражение за недостатък на формата на записа на заповед
/чл.485, ал.2 ТЗ, нито оспорва да е направил валидно изявление за
менителничното поръчителство, така както твърди ищеза и видно от представения
пред заповедния съд оригинален запис на заповед, то следва да се приеме, че е
възникнала гаранционно-обезпечителната отговорност по отношение на банката -
ищец за заплащане на цялата сума от 132 850 евро, част от която е
процесното вземане до размера от 15 340 евро.
Записът
на записът е с условие „на предявяване“ и преди изтичане на крайния срок,
посочен в него е бил предявен за плащане на ответника-авалист. Нотариалната
покана, съдържаща извялнието за предявяване и разписката за върчването й лично
на С.Х.Б. са представени с исковата молба / л.11-12 от делото/.
Преди
това обаче по отоншение на издателя на записа на заповед „И.Т.“ЕОО е открито
производство по несъстоятелност по т. д. №153/2011 г. на Пазарджикшия окръжен
съд. Длъжникът е обявен в несъстоятелност с решение от 30.08.2012 г. , от която
дата ответникът твърди, че започнал да тече 3-годишния давонстен срок за
предявяване на прекия менитеничен иск по 531,ал.1 ТЗ. Като доказателства са
приложени и самото решение да обявяване на дружеството по несъстоятелонст, а за
обявяването му в ТР има данни по партидата на дружеството.
Разпоредбата
на чл. 617 ТЗ действително предвижда, че всички парични и непарични вземания
срещу дължника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в
несъстоятелност. Следователно парчиното вземане на „И.Т.“ ЕООД като издател на
процесния запис на заповед също е станало изискуема, считано от 30.08.2012 г. и
е съответно е погасено по давост с изтичане на предвидения в чл. 531, ал.1
кратък 3-годишен давностен срок, което е станало на 30.08.2015 г.
След
тази дата кредиторът-ищец не би могъл да претедира изпълнение и от страна на
авалиста, по следните съображения:
Според общото правилото на 485, ал.
1 ТЗ поръчителят отговаря като лицето, за което поръчителства. Вярно е,че ТЗ
предвижда й изключения от това правило, заради които е добило популарност
определението за менителничонсото поръчителство като „самостоятелно“ и дори „неакцесорно“.
Такова изключение е изрично предвидено в чл. 485, ал.2 ТЗ, за чието приложение
в случая изобщо не може да става дума.
Разпоредбата
на чл. 465 е другата норма, от къде може да се прави извод за самостоятелния
харакетр на менителничносот поръчителство, но тя изклячва възможността авалиста
да прави възражения, произтичащи от преките му отношения с издателя, но не и
обратното – да прави възражения, основащи се на отношенията между издателя и
приносителя на записа на заповед.
Настоящият
състав не намира основание разпоредбине на чл. 465 и чл. 485,ал.2 ТЗ да се
тълкуват разширително.
Тоест, макар отговорността на авалиста да не следва винаги съдбата
на отговорността на авалата, това е така само доколкото е предвидено изключение
в закона, но авалистът би следвало да може да прави възраженията на хонората,
както това право има поръчителят по ЗЗД. Следователно, ако на менителничен
поръчител е известен факт (различен от недействителността), на основание на
който отговорността на издателя спрямо поемателя е отпаднала или не е запазена
(напр. давност, преклузия, опрощаване, новация и т.н.), този факт може да бъде
противопоставен на приносителя на основание чл. 485, ал. 1 ТЗ и по аргумент на
противното от разпоредбите на чл. 485, ал.2 и чл. 465 ТЗ.
В частност относно противопоставимост
на възражението на авалиста за изтекла давност, при приложението на чл. 617 ТЗ,
има постановено Решение № 207/12.02.2018 г. по т. д. № 1100/2017 г. на ВКС. В
мотивите му заключение, по аналогичен на разглеждания случай, е прието, че
3-годишния срок за предявяне на прекия иск срещу солидарно задъжения авалист е
изтекъл, като началото му е било на датата на постановяване на решение за
обявяване на издателя на менителничия ефект в несъстоятелност.
Категорично е прието, че независомо от
начина, по който е определен падежа в записа на заповед, то той ще се смята
настъпил от датата на това решение за обявяване в несъстоятелнос на неговия
издател. За това в сучая не може да се приеме, че падежът по отношение на авалистна е настъпил
в късен момент – датата на предявяването на записа за плащане по отоношение на
самия него. Това предвяване също е било необходимо и има своя правен ефект, но
той се свързва с възникване на задъжението на авалиста за заплащане на лихви за
забава.
Началото на 3-годишния срок по чл. 531, ал.1 за прекия манителчничен иск
срещу всеки от платците, вкл авалиста, е датата на решението за обявяване на
издателя в несъстоятелност- 30.08.2012 г. и този срок съответно е бил изтекъл при
подавене на заявлението пред заповедния съд, което е станало едва през 2018 г.
При направено своевременно с отговора
на исковата молба възражение за изтекла погасителна давоност искът за
съществуване на вземането срещу ответника-авалист следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото в полза на
ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски -1 600
лв. за исковото производство и 300 лв. – договорено и платено възнагрждение за
заповедното произовдство, по което има подадено възражение от пълновощника на
длъжника.
Възражнието на ищеца за прекомерност на
платеното от ответника възнаграждение за представителоство пред заповедния съд
съдът намира за неоснователно. Сумата от 300 лв. на няколко места е посочена
като минимум в ралични случаи, уредени в Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, които разпоребди могат да бъдат
приложени по авалогия /чл.9, ал.1, чл.7, т.4 и др./. Във всички случаи
подаването на възржение включва и запознаване с делото, за което дори без процзесулано
представителство се предвижда мин. възнагрждение от 300 лв./
По изложението съображния Пазарджишкият
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Банка ДСК" ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул."Московска" №19, срещу
С.Х.Б., ЕГН ********** ***, иск
по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на 15 340 евро /като
частично вземане/,
заедно със законната лихва върху него,считано от 23.07.2018 г., за които има издадена заповед за изпълнение на
осн. чл. 417 от ГПК - № 619/17.08.2018 г. по ч. гр.д. № 993/2018 г. на Велинградския
районен съд въз основа на документ - запис на заповед, издаден на 27.11.2008 г.
за общата сума от 132 850 евро.
ОСЪЖДА „Банка ДСК" ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София,
ул."Московска" №19, ДА ЗАПЛАТИ
на С.Х.Б., ЕГН ********** *** разноски: 1 600 лв.
за исковото производство и 300 лв. –за заповедното произовдство.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: