Решение по дело №194/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260039
Дата: 7 декември 2020 г. (в сила от 7 декември 2020 г.)
Съдия: Йоланда Мильова Цекова
Дело: 20201500600194
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 май 2020 г.

Съдържание на акта

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    260039

                                               Гр. Кюстендил  7.12.2020 г. 

                                               В   и м е т о    н а   н а р о д а

         Кюстендилският окръжен съд публичното заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА                                                           

                                                               ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА 

                                                                                      КАЛИН В. мл.с.

при секретаря Милена Спасова и с участието на прокурора от КнОП  ВАЛЕРИ ПЕНКОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова  ВНОХД № 194 по описа за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

  Производството по делото е по глава ХХІ НПК. Образувано е по ПРОТЕСТ на районна прокуратура – гр.Кюстендил срещу Присъда № 3/15.01.2020 г. на КнРС, постановена по НОХД № 704/2018 г. по описа на този съд, с която подсъдимия Г.А.Х.,  роден на *** ***, е признат за невиновен и е оправдан в извършването на престъпление по чл.234  ал.2 т.1 във вр. с ал.1 пр.ІІ във вр. с чл.28 ал.1 НК. В протеста и допълнението към нея са релевирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Моли се за отмяна на оправдателната присъда на основание чл.334 ал.1 т.1 и т.2 НПК и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Доказателствени искания в протеста не са направени.

    В о.с.з.  протеста се поддържа от представителя на Окръжна прокуратура и се оспорва от подсъдимия и защитника му адв.Р.А..

    Становището на Окръжна прокуратура е за отмяна на протестираната присъда и постановяване на нова осъдителна присъда, като не се кредитират прочетените във въззивното производство показания на св. С. и тези на св. А.Д. като нагласени относно незнанието на подсъдимия за намиращите се в колата акцизни стоки и подсъдимия бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.234 ал.2 т.1 НК.

     Защитникът на подсъдимия Г.Х. - адв.Р.А.  изрази становище за потвърждаване на оправдателната присъда  поради недоказаност на обвинението по несъмнен изискван от разпоредбата на чл.303 НПК начин. Навсякъде в прочетените показания на св.С. тя е заявила, че цигарите са нейни и е смятала да ги продаде и че подсъдимият не е знаел  за тях, като това е потвърдено и от заявеното, че единият от полицаите й казал, че не е скрила добре цигарите, а ги е увъртяла в коланите и не се установява безспорно знанието на подсъдимия за цигарите в колата, управлявана от св.С.. Заявеното от св.К., че подсъдимият я е молил да поеме вината за цигарите, също не прехвърля вината върху него. А свидетелката сама заяви, че св.С. е имала друго дело и затова подсъдимият я е молил да поеме вината на Л., а не неговата. От допълнителния разпит на свидетелите-полицейски служители Б. Ц. и Г. К. не се изясняват в нужната степен релевантни за обвинението спорни факти. А заявеното от св.Г.К., че първите думи на подсъдимия към него били: “Ако забравиш какво има в колата, ще ти дам данни за лица, които разпространяват наркотици на друго ниво“ също не доказва безспорно, че подсъдимият е знаел за цигарите в колата. По всички тези съображения защитата моли съда да потвърди със съдебния си акт оправдателната присъда на КнРС.  

    Подсъдимият изрази съгласие със заявеното от защитника му и като последна дума поиска да се потвърди оправдателната присъда.

        КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл. 313 и сл НПК правомощия, намери протеста за допустим като подаден в законовия срок и от надлежна страна и прие от фактическа и правна страна  следното:

С обжалваната присъда подсъдимия Г.А.Х. - роден на ****. в гр.***, настоящ адрес:***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 10.04.2014г., в гр.Кюстендил, в лек автомобил марка "***" с рег. № ***, собственост на И. Д. Ст. от гр.***, е държал акцизни стоки без бандерол, какъвто се изисква по закон / чл.2 , т.2, чл. 64, ал.2, чл. 100, чл. 123 от Закона за акцизите и данъчните складове, чл. 25, ал.1, чл.28, ал.1, чл. 30 от Закона за тютюна и тютюневите изделия/, всичко на
обща пазарна стойност – 840 лева, като случаят е немаловажен, и
деянието е извършено от Х. в условията на повторност по смисъла
на чл. 28 ал.1 от НК, след като е осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление и от изтърпяване на наказанието по предишната присъда не са изтекли пет години по чл.З0, ал.1 от НК  и е оправдан по така повдигнатото му  обвинение за престъпление по чл.234, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 пр.2/ в редакцията на текста към момента на деянието/ във вр. с чл.28, ал.1 от НК.

      От доказателствата по делото, събрани в ДП и на двете съдебни инстанции е установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият и св.Л.С. се познавали от дълги години и към м.април 2014 г. били в приятелски отношения. В началото на м.април св.С. решила да закупи нов лек автомобил и се обърнала за съдействие към подсъдимия Х.. Той й намерил автомобил марка“***“, чийто собственик е И. Д. С., от гр. ***, като собствеността на автомобила не била прехвърлена по надлежния ред на св. С.. Посоченият автомобил се управлявал както от св.С., така и от подсъдимия, дори повече го управлявал подсъдимият. Двамата, заедно или поотделно, пътували с автомобила до Р Македония/сега Р Северна Македония/. Подсъдимият обаче получил черен печат /забрана/ за влизане в Македония и след 8.04.2014 г. до Р Македония с посочения автомобил пътували само св.С. и нейната приятелка св. А.Д..

   На 9 срещу 10 април 2014 г. св.С. заедно със св.А..Д. тръгнали до Р Македония, като с тях се качил в колата и подсъдимият. Поради наложената му обаче забрана за влизане в Македония слязъл от автомобила преди границата, където ги изчакал да се върнат.

  В Р Македония св.С. и Д. пазарували от хранителен магазин, като св.С. закупила цигари, които поставила в две големи найлонови торби. Тя първа излязла от магазина и укрила част от закупените цигари в задните калници на автомобила, а останалата част оставила в торба зад шофьорската седалка. Св. Д. излязла по-късно от магазина и не видяла къде се намират цигарите.

   Двете си тръгнали обратно за гр.Кюстендил, като автомобилът бил управляван от св. С.. През ГКПП Гюешево преминали  безпрепятствено, като не им била извършена щателна митническа проверка. След преминаване на ГКПП прели, за да вземат подсъдимия от мястото, където го оставили по-рано, и се прибрали в гр. Кюстендил. Първа от автомобила слязла св.Д., след това – св.С., а автомобилът останал у подсъдимия , за да се прибере до тях, тъй като той не можел да управлява собствения си автомобил поради отнемането на СУМПС.

   На 10.04.2014 г. в сектор“Криминална полиция“ била получена оперативна информация, че подсъдимият Х. държи и разпространява наркотични вещества, както и че се занимава с държане и превозване на акцизни стоки/цигари/ без български бандерол. Била сформирана група с цел установяване на лицето, в която участвали свидетелите Б.Ц. и Г. К., като последният познавал подсъдимия от дълги години, тъй като живеели в един квартал.

  Около 10,20 часа на 10.04.2014 г. подсъдимият излязъл от жилището си в *** в гр. ***, като не носел нищо в ръцете си, качил се в лекия автомобил „***“  - черен на цвят с ДК № *** и потеглил.

   Непосредствено след потеглянето му бил спрян за проверка от св. Ц. и К.. При спирането на автомобила подсъдимият казал на св.К., че в автомобила няма нищо и че той е на приятелката му Л.С.. След извършената справка било установено, че автомобилът е собственост на И. Д. С. от гр.Б.. Веднага била извикана ДОГ от св.К.и Ц. и било извършено претърсване на посочения лек автомобил, в който били открити и иззети цигари без български акцизен бандерол:

  = в задна лява кухина на ляв заден калник на автомобила – 90 бр.кутии цигари марка“YORK Gold 100 S, с по 19 къса във всяка кутия;

 = в дясна задна кухина, на десен заден калник на автомобила – 100 бр.кутии цигари марка“ LD BLUE,с по 19 къса във всяка кутия.

  За извършеното действие е съставен Протокол за претърсване и изземване/ на л.12-13 от ДП/, в който е отразено записано от подсъдимия обяснение, че намерените цигари не са негови, както и е изготвен фотоалбум.

  Последващото претърсване в жилището на подсъдимия не е предмет на процесното обвинение и затова не следва да се посочва и обсъжда.

  След започване претърсването на колата подсъдимият казал на св.К., че ако забрави какво има в колата, ще им даде информация за разпространители на наркотици на високо ниво, но св.К. не приел предложението.  

   Дни след деянието подсъдимият отправил предложения към св.С. и Р. К. някоя от тях да поеме вината за цигарите.

  Стойността на иззетите цигари е определена съгласно чл. 71 т.1 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/от СОЕ на в.л.С. М./на л. 59-60 от ДП/ на общо 1215,30 лв., при едининична цена за кутия по 7,125 лв. размера на МРЗ към този период е 340 лв. Експертизата установява още, че гореописаните цигари са без български бандерол и са акцизни стоки съгласно чл.2 .1 от ЗАДС и като тютюневи изделия подлежат на облагане с акциз.

  Видно е от Справката за пътувания с лекия автомобил „***“ рег.№ *** за времето от 2.04.2014 г. до 10.04.2014 г./ на л.66-68 от ДП/ , че подсъдимият е пътувал с автомобила до Р Македония и обратно до гр.Кюстендил от 2.04.2014 г. до 8.04.2014 г., като е пътувал понякога сам, понякога със св.С., понякога със св.Д. и веднъж – на 8.04. със св.Д. и лице Д. И.П..

   От същата справка е видно, че на 9.04.2014 г. и на 10.04.с.г. подсъдимият не е пътувал с колата до Р Македония и обратно. На тези дати са пътували, както следва:

= на 9.04.2014 г. – М. В. Д. и Г. Я. Н. , вход в р Македония – 10,28 часа и изход – 11,23 часа;

 = на 10.04.2014 г. – свидетелките Л.С. и А.Д., вход в Р Македония в 1,02 часа и изход – в 2,05 часа.

  В справката е посочено, че всички пътувания са осъществени пред Деве баир и са регистрирани в македонско часово време, което е ноторно известно, че е с един час по-назад от българското часово време.

   На л.71-72 от ДП се съдържат данни за административни нарушения на св.Л.С. по ЗМ и чл.123 ал.1 ЗАДС, от които се установява, че срещу нея има образувани 5 административно-наказателни преписки за периода от 19.05.2011 г. до 13.08.2012 г. Св.Л.С. е осъждана за извършено в периода от 19.05.2011 г. до 12.08.2013 г. престъпление по чл.242, ал.1, буква „а” НК с влязла в сила на 11.12.2015 г. присъда по НОХД № 95/2015 г. на КнОС – за това, че е пренесла през границата на страната ни /ГКПП „Гюешево”, обл.Кюстендил, на влизане от Р Македония и ГКПП „Олтоманци”, обл.Кюстендил, на влизане от РСърбия/, акцизни стоки – цигари на стойност 1744.15 лв., без знанието и разрешението на митниците, като системно се е занимавала с такава дейност,за което при усл.на чл.55 ал.1 т.1 НК  й е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.
чието изпълнение на основание  чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ.

  На л.70 от ДП се съдържат данни за административни нарушения на подсъдимия Х. по ЗМ и ЗАДС, от които се установява, че срещу него има образувани 3 административно-наказателни преписки за нарушения в периода от 10.07.2012 г. до 30.09.2012 г. Подсъдимият Г.Х. към м.април 2014 г. е осъждан за извършено в периода от 12.08.2013 г. до 26.09.2013 г. престъпление по чл.234 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК със Споразумение № 15/29.01.2014 г.на КнРС, влязло в сила на 29.01.2014 г., с което му е наложено на осн.чл.55 ал.1 т.1 НК наказание“лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 години.

   Тази фактическа обстановка е установена от следните доказателствени средства:

   = писмени доказателствени средства- Протокол за претърсване и изземване на лекия автомобил; фотоалбум; справките за административни нарушения на подсъдимия и св. С., справката за пътуванията с процесния лек автомобил, справката за съдимост на подсъдимия; справка за съдимост на св. С..

  = съдебно-оценителна експертиза за стойността на процесните цигари;

  = гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Б. Ц., Г. К., поемните лица А. С. и Р. Е.,Р. К., А.Д., Л.С.,.

  Посочените писмени доказателствени средства се кредитират изцяло като обективни и достоверни. Те са изготвени по надлежния процесуален ред и са издадени са от компетентни органи за изясняване на обстоятелствата по делото.

  Изцяло като обективна и компетентно изготвена се кредитира съдебно-оценителната експертиза на в.л.М..

   Показанията на св.К. и Ц. се кредитират изцяло като обективни, тъй като изнесеното с тях се подкрепя от отразеното в релевантния за делото протокол за претърсване и изземване на л.12 от ДП и фотоалбума към него. Показанията на поемните лица А. С. и Р. Е., присъствали на претърсването и изземването ан цигарите от лекия автомобил, се кредитират като обективни, тъй като се подкрепят от отразеното в съставения за това следствено действие Протокол на л.12-13 от ДП.

   Показанията на св. Р. К. се кредитират частично само в частите им, в които се подкрепят от писмените доказателства/най-вече справката за пътуванията на лекия автомобил/. Тази свидетелка е заявила пред районния съд и пред окръжния съд, че често е пътувала до Р Македония през 2014 г. и е пазарувала оттам цигари заедно със свидетелките С. и Д. и че подсъдимият принципно е знаел, че св.С. внася с колата си акцизни стоки от Р Македония в Р България, но не знае за конкретната дата той дали е знаел това. В тези й части показанията й се преценяват от съда като обективни, както и в частта им, че е имала предложение от подсъдимия да поеме вината за цигарите в колата, намерени на 10.04.2014 г. Не се кредитират за достоверни показанията на свидетелката, че в деня преди обиска са ходили заедно със св.С. в Р Македония и като се върнали, седнали на кафето, и тогава се обадил подсъдимият на св.С. да му даде колата, защото на 10.04.2014 г., видно от справката, тя не е пътувала заедно със св. С., а с нея е пътувала св.Д.. Вероятно св.К. има такъв спомен за друг случай, който е ирелевантен за процесното обвинение.

    Показанията на свидетелката С., дадени в ДП производство пред съдия на 23.05.2014 г., бяха приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.4 НПК. Тези показания се кредитират изцяло като обективни поради подкрепянето им от останалите кредитирани доказателства – писмени и гласни такива, в частност от справката за пътуванията на лекия автомобил, показанията на св. К. и Ц. и кредитираната част от показанията на св.К.. В тях с.С. е заявила, че не е казала на подсъдимия, че в колата има цигари и че тя лично е поставила цигарите в колата и те са лично нейни, а на по-предния разпит е заявила, че няма нищо общо с цигарите, защото е искала да се измъкне от това положение. Тъй като тези й показания се допълват от съдържанието на справката, че на 10.04.2014 г.само св.С. заедно със св. Д. са пътували до Македония и оттам св.С. е закупила цигари, заявено и от св.Д., приобщените показания на св.С. от ДП пред съдия се кредитират като обективни. Действително показанията на св. С. пред съдия в ДП  са в противоречие с дадените от нея показания на 22.04.2014 г. и в очната ставка между нея и св.К. от 2.06.2015 г. относно релевантни за делото факти – дали подсъдимият Х. е знаел за цигарите в колата. Но показанията й от 22.04.2014 г. и от протокола от очната ставка не се приобщиха по надлежния процесуален ред чрез прочитането им поради невъзможност от призоваване на св.С., при несъгласие от защитата и подсъдимия за прочитането им и поради това липсва процесуално основание те да се обсъждат.

    Показанията на свидетелките Д. Х. - сестра на подсъдимия и Г.Я. – баба на подсъдимия не съдържат релевантни за процесното обвинение факти.

    От така установените фактически положения се налага правния извод за несъставомерност на процесното обвинение от неговата обективна и субективна страна, както е приел и районният съд.

   От обективна страна не е установено по несъмнен начин, с необходимата категоричност, както изисква чл.303 НПК, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние по основния състав на престъплението по чл.234 ал.1 НК – че е държал процесните цигари в качеството им на акцизни стоки без български бандерол в лекия автомобил „*** с ДК № ***. Установи се безспорно и от гласните , потвърдено и от писмените доказателства – най-вече  от справката на контактния българо-македонски център, че на 10.04.2014 г. за Р Македония е пътувала само св.С. с нейния автомобил“***“. Тя е пътувала обаче не с подсъдимия, а със св.Д.. Именно св.С. е закупила цигари от Р македония и ги е укрила в лявата и дясната задна кухина на автомобила и самата тя е заявила в надлежните й кредитирани показания по делото, че като е дала колата на подсъдимия, не му е казала за цигарите и че цигарите са лично нейни.  Доказателство за това са и показанията на св. К. от ДП, приобщени чрез прочитането им, че първоначално при спирането на колата, управлявана от подсъдимия, той е заявил , че няма нищо забранено в нея.

 При така установеното от надлежните приобщени по изискващия се процесуален ред доказателства не се установява по делото подсъдимият да е осъществил трайна фактическа власт върху намерените в колата акцизни стоки – цигари без бълг.бандерол, за да е реализирано изпълнителното деяние“държане“ по см.на чл.234 ал.1 НК. А заявеното от подсъдимия на св.К. да забрави какво има в колата е казано, след като вече е  пристъпено към извършване на претърсването. Но тази реплика на подсъдимия не е достатъчна, за да се приеме, че той е осъществил фактическата власт върху цигарите, предвид установеното относно тяхното придобиване от св.С. от Р Македония и последвалото от нея поставяне  и укриване в тайниците на колата. Това, че подсъдимият е управлявал лекия автомобил на 10.04.2014 г., не доказва автоматично, че той е упражнявал фактическото владение върху намиращите се и открити в него цигари без български бандерол. Или, ако все пак се приеме, че той като е управлявал колата, формално е осъществил изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление - “държал“ е акцизните стоки без бандерол, е необходимо да е налице и пряк умисъл за това държане.

     Но с оше по-голяма степен на категоричност въззивният съд приема, че липсва и субективната страна на престъплението по чл.23 НК -  а именно пряк умисъл у подсъдимия, че държи в колата акцизни стоки без бандерол. Въпреки допълнителния разпит на свидетели пред въззивния съд не се установи по несъмнен изискващ от чл.303 НПК начин, че подсъдимият е знаел за наличните в колата укрити цигари или че е съзнавал обективните елементи на инриминираното престъпление и е желаел настъпването на вредните последици от деянието – че като държи акцизни стоки, ощетява държавата с неплатен акциз. Установи се безспорно, че на 10.04.2014 г. той не е ходил в Р Македония, а цигарите са били закупени именно оттам от св.С. и поставени и укрити от именно от нея в колата. Безспорно установено е излизането в Р Македония с процесния лек автомобил само на свидетелките С. и Д. от справката от българо-македонския контактен център. Дори да е житейски вярно, че подсъдимият е знаел за тези цигари, по делото остава недоказан този факт.

    А наличното предходното осъждане на подс.Х. за престъпление по чл.234 ал.1 НК не е достатъчно да обоснове както обективната, така и субективната съставомерност на инкриминираното престъпление. Недостатъчни са и показанията на св.Р.К. и св.Л.С., че подсъдимият е искал друг да поеме вината за цигарите, тъй като това е станало след привличането му като обвиняем. А що се отнася до заявеното от него на св.К., че ако забрави какво има в колата, ще му даде информация относно разпространители на наркотици на високо ниво, това също не доказва автоматично съставомерност на инкриминираното престъпление при липса на преки доказателства за неговата съпричастност. Защото това е казано след намиране на цигарите в автомобила, след като в началото при спирането му той е заявил, че няма забранени вещи в колата.

   По тези съображения съдът намери протеста за неоснователен. Във въззивното производство не се събраха нови доказателства, които по несъмнен начин по см.на чл.303 НПК да установяват обективните и субективни елементи на обвинението по отношение на подс.Х..

  Предвид изложеното за недоказаност на обвинението по несъмнен начин оправдателната присъда на районния съд е правилна и законосъобразна. При цялостната й служебната проверка не се откриха основания за нейната отмяна, поради което тя следва да се потвърди.

    Мотивиран от изложеното и на осн.ч;л.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                 Р   Е   Ш   И:

 

    ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 3/15.01.2020 г. на Кюстендилския районен съд, постановена по НОХД № 704/2018 г. по описа на този съд.

    Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: