№ 323
гр. Варна, 04.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Д.а
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора В. Ч. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Д.а Въззивно частно
наказателно дело № 20253000600355 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Жалбоподателят П. К. В., редовно призован, не се явява. Призовката на
същия е била върната със собственоръчно указание от същия, че не желае да
се явява в съдебно заседание пред въззивната инстанция.
Представлява се от адв. М. Я. от АК - Добрич, редовно упълномощен.
АДВ. Я. – Моят подзащитен заяви в съдебно заседание пред първа
инстанция, че не желае да се явява пред въззивната инстанция.
За Апелативна прокуратура Варна се явява прокурор Ч..
ПРОКУРОРЪТ: - Да се даде ход на делото. Няма да представям нови
доказателства. Не правя искания за отводи.
АДВ.Я.: - Да се даде ход на делото. Не правя искания за отводи. Няма да
представям нови доказателства.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ Д.А
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
1
ПРОКУРОРА - Уважаеми Апелативни съдии, производството е по жалба
на адвоката, защитник на обв. В., срещу протоколно определение на ДОС, с
което е оставена без уважение молбата на П. К. В. за изменение на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека.
По същество на П. В. е било повдигнато и предявено обвинение по чл.
354а, ал.1, пр.4 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода
от 2 до 8 години и глоба от 5 000 до 20 000 лева.
Считам, че следва да се съобразим с мнението на съда, който е установил,
че миналите осъждания на В., недобрите характеристични данни и
предвидените санкции за престъплението, за което е обвинен, обуславя извод
както за реална опасност от извършването на престъпление, така и за опасност
от укриване, с цел препятствие на наказателна репресия. Същевременно
срокът на задържане не превишава законовия такъв по чл.63, ал.4 от НПК.
Защитата е поискала изменение на мярката за неотклонение с оглед
влошено здравословно състояние на обвиняемия. По делото е установено, че
обвиняемият страда от хронично заболяване – бронхиална астма, но от
медицинските доказателства считам, че същото не е нововъзникнало
обстоятелство, което да не е било известно на съда по време на постановяване
на мярката. Заболяването е проследено от специалисти, извършени са
прегледи и назначено медикаментозно лечение. От медицинските данни
липсват такива, които да сочат за хоспитализиране на В., както и че лечението
не може да се провежда в условията на следствения арест. Отбелязано е, че ако
възникне необходимост от лечение при специалист, то такова може да бъде
оказано своевременно, в каквато насока са изводите на първоинстанционния
съд.
С оглед на това намирам, че определението на ДОС е правилно и
законосъобразно, и следва да бъде потвърдено, а жалбата да бъде оставена без
уважение. Благодаря Ви.
АДВ. Я. - Уважаеми Апелативни съдии, поддържам изцяло депозираната от
мен въззивна жалба по реда на чл. 65 срещу определението на
първоинстанционния съд, с което е отказано изменение на мярката за
неотклонение на П. В. от „Задържане под стража“, в една от по-леките
предвидени НПК.
Определението страда от тежки пороци, които ще изтъкна с няколко думи
пред Вас, преди да се спра на данните за здравословното състояние на
обвиняемия.
На първо място, съдът абсолютно фриволно приема, че обвиняемият е
осъждан, тъй като той е осъждан действително два пъти, извършено му е
групиране на наказанията по реда на чл.25, вр. чл.23 от НК през месец
октомври 2021 г., при което реабилитацията за него настъпи през месец
октомври 2024 г., когато му е изтекъл изпитателния срок по определеното
общо наказание. За целия свят той е неосъждан, тъй като при него е настъпила
2
реабилитация по закон и както осъждането, така и всички последици на закона
свързани с него са заличени и не следва да се третират.
На второ място, съдът си е позволил да присвои прерогативи на
прокуратурата твърдейки, че имало извършено друго престъпление, такова по
Глава VIII, раздел I. Постарах се много внимателно да изчета всички
престъпления в Раздел I на Глава VIII, единствено за което ми иде реч и
направих бегло предположение, че може да бъде това по чл.270. Ако някой
приеме, че изхвърлянето на един пакет от момента на заварването му е точно
такова противозаконно пречене аз съответно пък бих си хвърлил дипломата
защото тук такова престъпление категорично няма. За да обоснове съдът
огромната опасност от това обвиняемият да бъде освободен, той си присвоява
функциите на прокуратурата.
На следващо място, ОС си присвоява функциите на лекар, след като той
започва да твърди, че заболяването му било проследимо и можело да се
лекува и в условията на следствения арест. След като си е присвоил този съд
функциите на лекар защо не е взел предвид няколко за мен изключително
важни неща, а именно чувствителността и то обострената чувствителност на
обвиняемия към определени алергени фактори, а именно домашен прах, пух и
перушина, групов фунгиален, микрокърлеж в домашен прах и групов
дървесен микрокърлеж, тоест това са все неща, които ги има в места където
обитават хора, включително и в следствения арест.
На четвърто място, не мога да се съглася с твърдението на прокуратурата,
че това обстоятелство е било известно на съда към момента когато е налагал
мярката защото то не е било известно. Това състояние се обостря последния
месец. След като последният месец обвиняемият получава непрекъснати
пристъпи се налага той да бъде отведен дори без да има искане нито от
защитата, нито от него самия, а по инициатива на властите в сл. арест, да бъде
отведен за изследвания, защото той получава непрекъснати алергични
пристъпи на бронхиална астма. Няма как ние да твърдим, че видите ли всичко
е прекрасно и неговото здравословно състояние е отлично и той може да бъде
лекуван в ареста без да имаме лекарска правоспособност.
Предвид на това Ви моля да постановите акт, с който да измените мярката
от „Задържане под стража“ в дори и следващата по-лека. По делото сме
представили данни за негов недвижим имот и къща, която е построена в този
недвижим имот, в която той е пребивавал, тя е негова и той може там, при тези
по-нормални условия да изчака по-скоро нормалния завършек на това
наказателно производство, но мярката за неотклонение не може и не следва да
бъде превърната в инквизиционна такава и в чисто репресивна такава. Моят
апел към Вас е да измените мярката в една от по-леките предвидени в закона,
отново повтарям дори и следващата по тежест, която би бламирала напълно
успешно опасностите от извършване на престъпление или укриване, а още
повече както сочи ЕСПЧ с изтичането на значителен период от време, в случая
са изтекли пет месеца и сме в шестия на задържането му, тези опасности така
3
или иначе намаляват. Отделен е въпросът и Вие сте видели по ДП на практика
вече не се работи, чака се една експертиза. Кога и как ще бъде готова тази
експертиза никой не може да отговори.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Проверката на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт по
реда на чл. 65 от НПК установи на първо място правилност в извода на
Добрички окръжен съд за наличие и към настоящия момент на основанията на
чл.63, ал.1 от НПК, доколкото от събраната до момента доказателствена
съвкупност продължава да е наличен извода за съпричастност на обвиняемото
лице към деянието, предмет на обвинението.
Изтеклият до момента период на разследване и събраните доказателства, а
също и данните за личността на обвиняемото лице, въпреки настъпилата
реабилитация, дават основание на този състав на въззивния съд да приеме, че
е намалял интензитета на опасност обвиняемото лице да извърши
престъпление или да се укрие до степен такава, че да изисква продължаване на
неговото задържане при условията на най-тежката мярка за процесуална
принуда „Задържане под стража“. Целите на мярката за неотклонение биха
могли да се реализират и с предвидената от законодателя по-лека такава, а
именно „Домашен арест“, същата е съответна и на установените проблеми в
здравословното състояние на обвиняемото лице, безусловно изискващо по-
специални грижи.
С оглед гореизложеното, съставът на въззивната инстанция намира, че пет
месеца по-късно, въпреки че не е изтекъл разумния срок на задържане, с оглед
етапа на разследване, мярката за неотклонение, която ще обезпечи
своевременното приключване на наказателното производство е „Домашен
арест“, която следва да се изпълнява в с. Стефан Караджа, общ. Добрич, обл.
Добрич, ул. Еделвайс № 5а. при контролиране по реда на чл.62, ал.6 от НПК
със средство за електронно наблюдение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 65 от НПК въззивният състав
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в
„ДОМАШЕН АРЕСТ“, по отношение на П. К. В., ЕГН **********,
обвиняем по ДП № 259/2025г. по описа на ГД „БОП“ - МВР, която следва
да се изпълнява на адрес: с. Стефан Караджа, обл. Добрич, ул. Еделвайс №
5а и се , като изпълнението на същата следва да се контролира по реда на
чл.62, ал.6 от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
4
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 12:00 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5