РЕШЕНИЕ
град Ловеч, ...25 октомври
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЕМИЛ ДАВИДОВ
като разгледа докладваното от съдия ДАВИДОВ Гр.д.№
499/2019 г., за да се произнесе,съобрази :
Производство по чл, 435,
ал. 2 от ГПК.
Постъпила
е жалба вх.№ 22226/19.06.2019 година от П.К.Ц. *** чрез адв.В.Н. от ЛАК против
действията на ЧСИ Велислав Петров по изпълнително дело № 491,изразяващи се в
насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество.Сочи,че
изпълнителното дело е образувано въз основа на издадени заповеди за изпълнение
на основание член 417 от ГПК от Районен съд Ловеч.По силата на факта,че срещу
тези заповеди е подадено възражение в срока по член 414 от ГПК,взискателя е
предявил иск по член 422 от ГПК пред Окръжен съд Ловеч за установяване на
вземанията му по договора за кредит.С решение по Търговско дело № 60/2016
година по описа на ЛОС съдът е признал
за установено, на основание чл.422, ал.1 от гпк, съществуване на вземане на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Околовръстен път" No 260, п. к. 1766, представлявано от пнд
-изпълнителен директор; ДШ и МИВ- прокурист - съвместно от всеки двама
изпълнителни директори или от прокурист, заедно с изпълнителен директор, срещу П.К.Ц.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, в размер на сумата 33 960,50 лева (тридесет
и три хиляди деветстотин и шестдесет лева и 50 стот.), до която сума тя отговаря, на основание
чл.60, ал.2 от ЗН, в качеството на наследник на Будьони Цонев Цонев, б.ж. на
гр.Ловеч, починал на 10.11.2015 г. , който като ЕТ „Будьони Цонев” е
кредитополучател и като физическо лице е солидарен длъжник по Договор за банков
кредит -продукт “Бизнес револвираща линия - плюс №BL18737/12.06.2008г., Анекс №
1 от 12.03.2009 г. и Анекс № 2 от 16.09.2011 г., и която представлява
стойността на активите, включени в приетото по опис от нея наследство на
Будьони Цонев Цонев, съгласно решение № 114 от 29.03.2016 година, постановено
по ч.гр.дело № 2533 по описа за 2015 година на Ловешкия районен съд, за която
са издадени заповед № 68 от 22/01.2016 г. и изпълнителен лист по ч.гр.дело №
1671/2015 година на Районен съд Ловеч, като е отхвърлил иска за разликата до
пълния претендиран размер на сумата
40 104,70 лева, като неоснователен и недоказан.
Съдът е отхвърлил като неоснователен и
недоказан, предявения от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК *********, срещу П.К.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***,
ИСК по чл.422, ал.1 ГПК, за съществуване на вземане в качеството и на наследник
на Будьони Цонев Цонев, б.ж. на гр.Ловеч, починал на 10.11.2015 г. , който като
ЕТ „Будьони Цонев” е кредитополучател и като физическо лице е солидарен длъжник
по Договор за банков кредит -продукт “Бизнес револвираща линия - плюс
№BL18737/12.06.2008г., Анекс № 1 от 12.03.2009 г. и Анекс № 2 от 16.09.2011 г.
, за сумата 17 439,25 лева – договорна възнаградителна лихва върху
главницата за периода 21.09.2012 г. до 16.09.2015 г., както и за установяване
на вземане срещу нея по договор за поръчителство от 12.06.2008 г. към същия
договор за сумите: 39 741,42 лева- главница; 17 439,25 лева –
договорна възнаградителна лихва; 213,28
лева -такси върху кредита за периода от 21.09.2012 г. до 22.07.2013 г. и 150
лева- нотариални такси, за което е издадена заповед № 68 от 22/01.2016 г. и
изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1671/2015 година на Районен съд Ловеч,
включително и за разноските.,като е осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П.К.Ц.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен
път" No 260, п. к. 1766, представлявано от пнд -изпълнителен директор; ДШ
и МИВ- прокурист - съвместно от всеки двама изпълнителни директори или от
прокурист заедно с изпълнителен директор, разноски по делото в размер на
1117,70 (хиляда сто и седемнадесет лева и 70 стотинки).
Сочи се,че въз основа на това съдебно решение следва
да се отменят всички предприети действия по изпълнителното дело.
В писмен отговор взискателите по делото „
Юробанк „ България АД сочат,че в чл. 435 ГПК лимнтптивно са изброени
действията на частния съдебен изпълнител, подлежащи на съдебен контрол, като те
са сведени до изрично изброените в закона и не подлежат на разширително
тълкуване. В_текста_на_чл. 435, ал. 2 ГПК, лимитативно са посочени актовете на
ЧСИ, по отношение на които може да бъде инициирана съдебна проверка от
длъжника. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да
обжалва само: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо.; 3. отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда
на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са
спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6.
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението. Основание за
иницииране на настоящото производство е т. 2 и т. 6. предл. 2-ро.Сочат в отговора
си,че не може и да се приеме, че ЧСИ Велислав Петров се е произнесъл с мълчалив
отказ. ГПК не урежда хипотеза на мълчалив/конклудентен отказ на съдебния
изпълнител - отказът винаги трябва да е изрично действие. Мълчалив отказ е
изрично предвиден в редица други нормативни актове, уреждащи главно правоотношения
в административното право. Там обаче е регламентирана изрично и възможността за
неговото обжалване - чл. 58, ал. 1 АПК приема, че непроизнасянето в срок
представлява мълчалив отказ, а съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК, мълчаливият
отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който
административният орган е бил длъжен да се произнесе. В ГПК не е предвиден
срок, в който съдебният изпълнител да се произнесе по искане за спиране на
производството. Няма и разпоредба, която да приравнява липсата на произнасяне
на съдебния изпълнител на мълчалив отказ да бъде уважено направеното искане, а
също и че неформиране на волеизявление на органа по изпълнението не е отказ,
подлежащ на атакуване и че в този случай няма правен акт, подлежащ на
обжалване.
От съвкупната преценка на събраните по изпълнителното дело доказателства и становищата на страните съдът приема за
установено следното :
Жалбата е подадена в
преклузивния срок по член 436 от ГПК и е допустима за разглеждане.По същество е
неоснователна.
В
кантората на Частен съдебен изпълнител Велислав Петров, per. №
879. с район на действие Окръжен съд Ловеч, адрес: гр. Ловеч,
бул."България" № 5. по молба
на "Юробанк България" АД. със съдебен адрес:***. чрез адв, Габриела
Димитрова и въз основа на изпълнителен лнст. издаден на 5.10.2015 г.. по гр.д.
№ 1671/2015 г. по описа на Районен съд Ловеч, 4 състав, въз основа на заповед
за изпълнение от 5.10.2015 г. е образувано изпълнително дело № 20168790400491
срещу ЕТ " Будьони Цонев " ЕИК *********. " Павликян " ЕООД
ЕИК *********. БЦЦи П.К.Ц. ЕГН **********. ПДИ на длъжника ..Павликян"
ЕООД и на ЕТ ..Будьони Цонев" са връчени на 25.03.2016г.. ПДИ на длъжника П.Ц.
е връчена на 17.03.2016г. чрез работодател.
Видно от
материалите по делото,с Решение № 1 от 16.01.2017г. постановено по т.д. № 60/2016г.
на Ловешкия окръжен съд се признава за установено, че се отхвърля иска за
разликата до пълния претендирай размер на сумата от 40 104.70лв /четиридесет
хиляди сто и четири лева и седемдесет стотинки/, като неоснователен и недоказан,
отхвърля предявения иск от банката за сумата 17 439.25 лв /седемнадесет хиляди
четиристотин тридесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/- договорна
възнаградителна лихва върху главницата за периода 21.09.2012г. до 16.09.2015г..
Също така и за установяване на вземане срещу нея по договор за поръчителство от
12.06.2008г. към същия договор за сумите по заповед № 68 от 22.01.2016г. и
изпълнителен лист по ч.гр.дело Н« 1671 /2015г. на Районен съд Ловеч, включително и за
разноските. Като осъжда П.Ц. да заплати на банката, по съразмерност разноски в
заповедното производство и по делото пред ОС- Ловеч в общ размер на 1 117.70лв.
/хиляда сто и седемнадесет лева и седемдесет стотинки/. Посоченото решение е
обжалвано, след което е потвърдено от Апелативен съд Велико Търново, като не се
присъждат нови разноски.
В чл. 433. ал. 1 от ГПК са посочени основанията за прекратяване на
висящо изпълнително производство, докато в жалбата искането за прекратяване на
производството не обхваща обективни настъпили юридически факти, конто да влизат
в хипотезата на някое от посочените в закона основания за прекратяване на
производството. В цитираното решение е посочена сума. която е призната за
установена, не е погасена по изпълнителното дело. нито със извънсъдебно споразумение,
следователно няма основание за прекратяване на
изпълнителното дело.
Съдът счита,че не са засегнати несеквестнруеми имущества, тъй
като жалбоподателката Ц. отговаря освен с приетото наследствено имущество до
размера на стойността на наследствения актив, така и с личното си имущество на основание чл. 133 от ЗЗД.Жалбоподателката
развива доводи,че ЧСИ е насочил изпълнението към нейно несеквестируемо
имущество,визирайки наложения запор върху трудовото и възнаграждение от фирма „
Калинел „,както и насрочения опис на нейни движими вещи.Това оплакване е
неоснователно. Съгласно Решение
№1/16.01.2017г. по т.д. 60/2016г. на Окръжен съд - гр. Ловеч, съдът признава за
установено съществуването на вземане на „Юробанк България" АД срещу П.Ц. в
размер на сумата 33 960,50 лева, до която сума тя отговаря на основание чл.60,
ал.2 от ЗН, в качеството си на наследник. Съдът не споделя твърдението, че предела на действие на
изпълнителния титул срещу жалбоподателката Ц. е само имуществото, прието по
наследство по опис и изпълнителните способи могат да бъдат насочвани само
спрямо това имущество. Съставянето на опис на наследственото имущество има за
последица ограничаване на отговорността на наследниците като задължени лица до
стойността на наследственото имущество, а не до изпълнението спрямо конкретното
имущество. Приемането на наследството по опис не съставлява правопогасяващ
факт, а само препятства възможността кредиторите да се удовлетворят от
имущество на наследника, надвишаващо стойността на приетото по опис наследство.
Независимо от това, съгласно постановената актуална практика на ВКС в решение
по ТД № 1906/2016 г. на Второ т.о., ТК на ВКС, отговорността за наследствен
дълг до размера на наследеното имущество се преценява на общо основание в
исковото производство, като исковете се уважават до размера на приетото по опис
наследство, съобразно оценката, дадена в производството по чл. 553 и сл. ГПК.
Отговорността се ограничава до размера на наследения актив ако наследникът е
приел наследството по опне - чл. 60, ал. 2 ЗН, като наследникът отговаря до
размера на стойността на полученото наследство както с описаното наследство,
така и със своето имущество.Трудовото възнаграждение на жалбоподателката,както
и личните и вещи не са част от наследството,прието под опис,поради което в
качеството и на солидарен длъжник по договора за кредит тя следва да отговаря и
с него.
С оглед изложеното съдебния състав
намира,че следва да се остави без уважение жалба вх.№ 22226/19.06.2019 година от П.К.Ц. ***
чрез адв.В.Н. от ЛАК против действията на ЧСИ Велислав Петров по изпълнително
дело № 20168790400491
Водим от гореизложеното и на основание член 435,ал.1,т.1 от ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 22226/19.06.2019 година от П.К.Ц.,ЕГН **********
от Ловеч,ул.” Илинден „ № 5 чрез адв.В.Н. от ЛАК против действията на ЧСИ
Велислав Петров по изпълнително дело № 20168790400491
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ.................................
ЧЛЕНОВЕ:1/................................
2/...............................