Решение по дело №17075/2013 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4232
Дата: 25 август 2014 г. (в сила от 6 февруари 2015 г.)
Съдия: Нела Кръстева Иванова
Дело: 20133110117075
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2013 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

4232/25.8.2014г., гр. Варна

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ СЪСТАВ, гражданско отделение, в  публично заседание, проведено на 25.07.2014г., в следния състав:

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н.КРЪСТЕВА

 

при участието на секретар А.И. разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17075 по описа за 2013г.

  

 

Производството е образувано по молба на ”Б.П.П.Ф.” ЕАД, с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр.С., район ”М.”, ж.к.”М. 4”, Бизнес парк С., бл.14, представлявано от Л. Л. П., с правно основание чл.422 ГПК, за приемане установено, че ответника Й.Б.Б. ЕГН **********, с адрес:***       дължи на ищеца сумата от  5155.55 /пет хиляди сто петдесет и пет лева и петдесет и пет ст./ лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски паричен кредит с № РLUS-01358360/26.02.2009 г., сумата от 2626.14 /две хиляди шестстотин двадесет и шест лева и четиринадесет ст./, представляваща  печалба на кредитора по чл.3 от Договора и покриваща разходите на кредитора по подготовка и обслужване на заема, сумата 651.58 /шестстотин петдесет и един лева и петдесет и осем ст./ лева, представляваща мораторна лихва за периода от 04.05.2012 г. до 27.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 16.09.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 268.67 /двеста шестдесет и осем лева и шестдесет и седем ст. / - разноски по заповедното производство, всички от които суми са присъдени с издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 13521, по описа на съда за 2013 г., ХІІ-ти състав.

Твърди се в исковата молба, че на 26.02.2009г. между страните по делото е сключен договор за потребителски паричен кредит  № РLUS-01358360, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника като кредитополучател кредит за закупуване на стока, по който е настъпила предсрочна изискуемост, поради неплащането на две и повече месечни вноски на осн. Общите условия към договора за кредит.

Поради липсата на постъпило плащане на дълга в дължимия размер е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 13521, по описа на съда за 2013 г., ХІІ-ти състав и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, по която длъжникът е депозирал възражение.  С изложеното се обосновава правния интерес от предявения иск.

В срока по чл.131 от ГПК  не е постъпил отговор от ответника.

В с.з. ищецът, чрез представено писмено становище поддържа иска и моли за уважаването му, а ответника, редовно призован, не се явява лично без уважителни причини и не изразява становище по основателността на исковата претенция.

Съдът, като прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.

Съдът намира, че по същество ищецът претендира връщане на  неизплатена главница по предоставен потребителски паричен кредит и уговорена надбавка, както и обезщетение за забава. В тежест на ищеца е да докаже валидно сключен договор за кредит, реалното предаване на уговорената престация, както и размера на задълженията, а в тежест на ответника е да докаже плащане на задължението си или други правопогасяващи или правоизключващи факти.

По делото не е спорно, че между страните са налице твърдените договорни правоотношения. От представения Договор  № РLUS-01358360, подписан от двете страни по делото, се установява факта на сключване на договор за потребителски паричен кредит потребителски паричен кредит,  по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника паричен заем от 7000лв., срещу насрещното задължение на заемателя да върне заетата сума на 84 равни месечни вноски, всяка в размер на 162,12 лева, включваща част от главницата и печалбата за заемодателя-кредитор.

Съгласно твърденията на ищеца, ответника Цанка Данова е преустановила плащането на месечните вноски на 05.04.2012г., като до тази дата са погасени тридесет и шест месечни вноски. Посочените факти не са оспорени от ответника.

Безспорно е, с оглед уговореното между страните в чл.5, изр.2-ро от сключения помежду им договор за потребителски паричен кредит  № РLUS-01358360,   че при просрочието на две или повече месечни вноски вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, като се дължи и обезщетение за забава и разноски за събиране на вземането. Предвид постигнатата изричната договореност между страните, нарочно волеизявление на кредитора в тази насока не се дължи.

Ето защо съдът цени предявените искове като доказани в своето основание. Липсват обаче ангажирани доказателства досежно размера на претиндираните главница, надбавка и мораторни лихви по договора. Предвид разпоредбата на чл.162 от ГПК при липсата на достатъчно доказателства за установяване на техния размер, съдът определя размерът на предявените искове по своя преценка.

С оглед твърденията на ищеца, неоспорени от ответника, че плащанията по кредита са преустановени към  05.04.2012г., и съгласно отразеното в погасителния план, посочен в съдържанието на самия договор,  намира че е доказан размерът на претендираната като неизплатена главница по договора.

Според чл.5, изр.2-ро от Договора, предсрочната изискуемост на кредита настъпва, считано от падежната дата на втората непогасена вноска. При това положение според отразената в погасителния план падежната дата на втората непогасено вноска, считано до датата на предсрочната изискуемост - натрупаната мораторна  лихва върху главницата до 27.08.2013 г., възлиза на 651.58лв., поради което претенцията за заплащане такава до пълния предявен размер следва да се уважи.

Неоснователна съдът намира претенцията за заплащане на сумата от  2626.14лв., заявена като надбавка  съгл. чл.3 от Договора. Видно от договора за кредит, надбавка е уговорена в чл.3, за покриване разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема, като доказателства по делото за извършени такива разноски в конкретен размер не са представени. Предвид, че тежестта на доказване  размера на сторените разноски по подготовка и обслужване на кредита пада върху ищеца, съдът  извежда извод за неоснователност и недоказаност на заявената претенция за сумата от 2 626,14лв., претендирана като надбавка по Договора. 

С оглед на това, че настоящото производство е продължение на заповедното такова по реда на чл.410 от ГПК съдът следва установи и размера на дължимите по ч.гр.дело №13521/2013г. разноски, още повече, че в настоящия случай се налага коригиране на разноските, предвид само частичната основателност на иска.

Със заповедта за изпълнение на ищеца са присъдени направените в заповедното производство разноски – общо за заплатено адвокатско възнаграждение и за заплатена държавна такса в размер на 268,67лв. Съобразно изхода на спора, направените в заповедното производство разноски следва да бъдат редуцирани до 185,01лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в исковия процес разноски /общо  съобразно представените доказателства - 297,60лв. за заплатена д.такса, ю.к.възнаграждение и такса за съд.удостоверение/, съразмерно с уважената част от иска възлизащи на 204,93лв.

Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, съобразно с отхвърлената част от иска и не е представила доказателства за направени по делото разноски, поради което съдът не присъжда такива на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.422 ОТ ГПК                       в отношенията между страните, ЧЕ ОТВЕТНИКЪТ Й.Б.Б. ЕГН **********, с адрес:***  ДЪЛЖИ НА ищеца ”Б.П.П.Ф.” ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от Л. Л. П., сумата от  5155.55 /пет хиляди сто петдесет и пет лева и петдесет и пет ст./ лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски паричен кредит с № РLUS-01358360/26.02.2009 г., сумата 651.58 /шестстотин петдесет и един лева и петдесет и осем ст./ лева, представляваща мораторна лихва за периода от 04.05.2012 г. до 27.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 16.09.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 185,01 /сто и осемдесет и пет лева и една ст. / - разноски по заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска по чл.422 от ГПК, като отхвърля искането за присъждане на разноски до горницата от 268,67лв., които суми са присъдени с издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 13521/2013г, по описа на съда за 2013 г., ХІІ-ти състав.

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ ЗА приемане на установено в отношенията между страните, ЧЕ ОТВЕТНИКЪТ  Й.Б.Б. ЕГН **********, с адрес:***    ДЪЛЖИ НА ищеца ”Б.П.П.Ф.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район ”М.”, ж.к.”М. 4”, Бизнес парк С., сграда **, представлявано от Л. Л.П., сумата от 2626.14 /две хиляди шестстотин двадесет и шест лева и четиринадесет ст./, представляваща  печалба на кредитора по чл.3 от Договора и покриваща разходите на кредитора по подготовка и обслужване на заема, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Й.Б.Б. ЕГН **********, с адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца ”Б.П.П.Ф.” ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район ”М.”, ж.к.”М. 4”, Бизнес парк С., сграда **, представлявано от Л. Л. П., сумата от 204,93лв., представляваща  направените по настоящото дело разноски, съразмерно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,  като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски за горницата над 204,93лв. до претендирания размер от 297,60лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Варненски окръжен съд.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.

 

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: