Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
гр. Пловдив, 06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд –
Пловдив, ХХІІ граждански състав, в открито заседание на тринадесети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав :
Районен
съдия : Десислава Кацарова
С участието на секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№ 17/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.72 ал.4 от Закона за министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/.
М.А.З., ЕГН **********,*** представляван от адв.П.И. обжалва Заповед за
задържане на лице рег.№ *** на полицейски орган при Трето РУ на МВР, гр.Пловдив,
*** Г.Т. /*** при Трето РУ на МВР, Пловдив при ОД на МВР-Пловдив/, с която му е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ “ задържане за срок от 24
часа”.
Жалбоподателят твърди, че на 23.08.2019 г. е бил на детска площадка в
близост до жилището, което обитава. Около 19,00ч. видял, че пред жилищния му
блок спират три полицейски автомобила и от тях слезли няколко полицаи, които
влезли в блока. След малко последните дошли до него и го попитали дали той е З..
След утвърдителния му отговор, му разпоредили да ги придружи незабавно до Трето
РУ на МВР, докъдето той отишъл със собствения си автомобил. При разпита му в
сградата на полицейското управление, п. сл. му казали, че същия ден бил
повреден автомобила на негов съсед И. Д. и те подозират жалбоподателя. Той отрекъл съпричастност с деянието, като
заявил, че е бил в магазина си по това време. Тъй като той не си „признал“, бил
отведен около 23ч. в ареста на управлението, от където бил освободен на 24.08.2019
г. – 13,00ч. Заявява, че копие от заповедта за задържане не му е предоставено,
нито се е подписвал част от представените по делото документи – заповед за
задържане, протокол за обиск и декларация. Поискана е отмяна на заповедта като
незаконосъобразна.
По същество поддържа, че според събраните по делото доказателства се
установява, че към момента на задържането не били налице дори минимални данни
за съпричастност на жалбоподателя с извършеното престъпление, като понастоящем
той е разпитан единствено като свидетел по делото. Поради това не са били
налице предпоставки за налагане на принудителната мярка и жалбата е
основателна.
Ответникът - полицейски орган при Трето РУ на МВР, гр.Пловдив, *** Т. счита
жалбата за неоснователна.
Районна прокуратура- Пловдив не е взела становище по жалбата.
Оспорването е осъществено в 14
дневен срок. Задържаното лице е подписало заповедта върху екземпляр от акта -
на 23.08.2019г. и при освобождаването на 24.08.2019г. Жалбата е подадена чрез Трето
РУ – ОД МВР – Пловдив на 04.09.2019г. Жалбоподателят е адресат на
неблагоприятен акт, налагащ ограничителна принудителна мярка. Допустимото
оспорване следва да се разгледа по същество във връзка с неговата
основателност.
При налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/, длъжностните лица не действат в лично
качество, а като представители на юридическото лице, към чиято структура
административно, функционално и йерархически принадлежат. Ответник в съдебното
административно производство е органът, заемащ конкретна длъжност. С оглед
принадлежност на полицейския орган към структурата на звено към ОД МВР –
Пловдив /чл.42 ал.3 ЗМВР – Трето РУ, гр.Пловдив/, следва да се приеме, че
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган /*** ***/. Правомощията на
полицейския орган произтичат пряко от закона и са осъществени в съответния
териториален обхват. Авторство не е оспорено.
Заповедта е издадена в съответствие с изискването за писмена форма на
административния акт, тъй като съдържа реквизити, посочени в разпоредбата на
чл.74 ал.2 ЗМВР : име, длъжност и местоработата на служителя, издал заповедта;
основание за задържането - правно; данни, идентифициращи задържаното лице,
датата и часът на задържането. За фактическо основание, съгл. изискването на
чл.74 ал.2 т.2 в действаща редакция /изм. - ДВ, бр. 14 от 2015г.- „фактическите
и правните основания за задържането”/ е приложима хипотезата на съдържащи се в
административната преписка данни, обосноваващи прилагане на посочената в
заповедта норма – чл.72 ал.1 т.7 ЗМВР. В тази връзка бе заявено от жалбоподателя
доказателствено искане за изискване на материалите по ДП № 453/ 2019г. по описа
на Трето РУ - Пловдив – за прилагането им към настоящото дело.
Задържаното
лице е било запознато с правото му да обжалва по съдебен ред законността на
задържането, с правото на адвокатска защита от момента на задържането. Съставен
е Протокол за личен обиск на лице, основан на чл.80 ал.1 т.2 ЗМВР, на 23.08.2019г.,
в 19ч., извършен от полицейския орган. В декларация от 23.08.2019г., 21.15ч., е
удостоверено запознаване на оспорващото лице в качеството му на задържан – с
предвидените права. Заявено е желание за адвокатска защита по реда на Закона за
правната помощ.
В преписката
липсва информация за присъствал в периода на задържането служебен защитник –
чл.21 т.4 от Закона за правната помощ ЗПП/. Правната помощ по чл.21 т.4 ЗПП е
вид правна помощ, която не е от обхвата на задължителните с арг. от чл.23 ал.1,
ал.2 и ал.3 ЗПП. Освен това, няма данни и не се поддържа да са били налице обстоятелства
от чл.23 ал.2 и ал.3 ЗПП. Съобрази се, че заявеното право възниква след
задържането, при което не може да повлияе на правопораждащото основание за
издаване на заповедта. При евентуално претърпени вреди по време на задържането,
произтичащи от отказ на служебен защитник, е налице гарантирана от закона
възможност за защита – обжалване на отказа по реда на чл.25 ЗПП. Предвид
посоченото, твърдението в жалбата за недопуснат защитник не обосновава извод за
съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на оспорената
заповед, тъй като както бе посочено – правото на защитник възниква след
издаване на заповедта и нарушени или ограничени права по време на задържането
не са основания за незаконосъобразност на акта, като лицето разполага с право на
обжалване на отказ за предоставяне на правна помощ, вкл. правото по ЗОДОВ. В
конкретиката на фактите – заповедта е издадена на 23.08.2019г. в 19 ч., а
декларацията с отразено желание за служебен адвокат е от 23.08.2019г., 21.15ч.
Правото на защита изрично е посочено в ЗМВР като времеви порядък на
упражняването му – от момента на задържането по чл.72 ал.5 ЗМВР. Следователно,
правата на задържаното лице по време на задържането са отделни и регулирани от
закона по самостоятелен ред – те не стоят в преценката на полицейския орган за
основание за издаване на заповедта.
Според данните
от проведените по време на задържането действия и от ДП № 453/ 2019 г. по описа
на Трето РУ – Пловдив и пр. пр.№ 7332/ 2019 г. по описа на РП - Пловдив е установено,
че досъдебното производство е образувано с първото действие по разследването –
протокол за оглед на местопроизшествие. Дознанието е образувано за престъпление
по чл.216, ал.1 от НК за това, че на 23.08.2019 г. в гр.Пловдив противозаконно
е повредена чужда движима вещ – задно обзорно стъкло, странично огледало за
обратно виждане, 4 броя гуми, предна и задна леви врати, преден и заден ляв
калник на л.а.“Ситроен Ц4“ с рег. №***, собственост на И. Д.. Проведен е разпит
на С. Д., която заявява, че е паркирала автомобила, собственост на с. й, същия
ден пред магазин „***“ в гр.П., тъй като работела като *** в магазина. Около
15,30ч. отишла до колата, като по него липсвали увреждания. След приключване на
работния ден, около 16,00ч. тя установила увреждането на автомобила, като
веднага се обадила на тел. 112 и на с. си. От разпита на св.Д. се установява,
че той се съмнява в М.З., тъй като два дни по – рано З. ***. Искал да се
саморазправя с намиращия се там Х. Х., но Д. се обадил в полицията. Това
афектирало З. и той започнал да отправя закани към Д. и семейството му. Заканил
се на Д. и с убийство. За последното била сезирана РП – Пловдив.
В хода на проверката
Б. и У. прегледали записи от охранителните камери на супермаркет „***“, от
които се установило, че тъмен лек автомобил марка „Мерцедес“, наподобяващ
личния автомобил на М.З., модел „С320ЦДИ“ се отправил в посока към увредения
автомобил, като по - късно се върнал обратно.
След явяването
на З. ***, той дал обяснение, като заявил, че единствено той и с. му управляват
автомобила, като посочил, че няма конкретен спомен какви места е посещавал през
деня и отказал да даде повече обяснения по случая.
Промяната в текста на чл.74 ал.2 т.2 ЗМВР /преди изм. – „основанията за задържането”; след изм. – „фактическите и
правните основания за задържането”/ налага извод за приоритет на фактическите
основания за обосноваване издаването на писмена заповед за задържане на лице за
срок от 24 часа. Прилагане на мярка по чл. 72 ЗМВР е в рамките на оперативната
самостоятелност на административния орган, но писмената заповед за задържане е
административен акт, който се издава при наличието на фактически и правни
основания. Законодателната промяна изисква преценката за законосъобразност да
бъде основана на конкретни факти и обстоятелства, налагащи временното
ограничение на адресата, независимо от бързината на производството. Съобразява
се също, че целта на мярката не е да се наложи наказание за конкретно
престъпление или противообществена проява - мярката за административна принуда
няма характер на наказание за осъществено съставомерно деяние, а цели
предотвратяване на неблагоприятни последици във връзка с предвидените в закона
хипотези, респективно да се установи съпричастност на дадено лице към извършено
конкретно деяние и да се съберат данни за правилното му квалифициране.
В заповедта е посочено правно
основание за издаването й – чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР- на лице, за което има данни, че е извършило престъпление и според
документираните факти в събраните към момента на задържането доказателства
действително са били налице фактически основания за издаване на ПАМ.
Предпоставките за приложеното правно основание произтичат от данните в
преписката - факти и обстоятелства, документирани в хода на досъдебното
производство. По отношение фактическа
обосновка се отбелязва, че са били налице данни за съпричастност на З. към
престъплението, за което е било образувано наказателното производство за
умишлено престъпление от общ характер. Установено е увреждането на чужда движима
вещ, от разпита на Д. и Д. се установява и че два дни по – рано З. отправял
закани към Д. и семейството му, вкл.такава за убийство. Автомобилът, заснет на
охранителните камери, съответства по марка и модел на притежавания от З. личен
автомобил. Установено е също така, че в близък времеви отрязък до причиняване
на вредите именно такъв автомобил се е придвижил в посока на увредения
автомобил, като тези данни са подкрепени
и от записи на охранителна камера на аптека „Фрамар“, при които е установено,
че именно този автомобил е спрял до увредения, от него излезли хора, които на
записа се установяват като силуети, извършват някакви действия за около 60
секунди, след което влизат в автомобила
и тръгват в посока бул.“Марица“, като минават под моста на бул.
„В.Априлов“. В този смисъл не се възприема възражението на жалбоподателя, че е
бил посочен като вероятен извършител от пострадалите, като липсвали други данни
за съпричастност към разследваното престъпление.
Законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на
фактическите и правни основания, с приоритет на първите. В конкретния случай
фактическите основания за издаване на заповедта са безспорно установени, поради
което дори в хипотеза на неточно посочено правно основание, не е налице
съществено нарушение, самостоятелно обосноваващо незаконосъобразност на
оспорения административен акт. Фактите ориентират към правно основание по см.
на чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР, каквото е и посочено в заповедта.
При насрочване на делото към страните са отправени указания по
доказателствената тежест и вр. чл.171
ал.3 АПК – страните са длъжни да съдействат за установяване на истината.
Фактически основания за издаване на
заповедта могат да бъдат извлечени от документите, изготвени във връзка и по
повод издаването на оспорения административен акт и материалите по прокурорската
преписка. Макар впоследствие З. да е разпитан като свидетел и да не е привлечен
към наказателна отговорност, то предпоставките за прилагането на ПАМ следва да
се преценяват към момента на налагане на мярката. Последнопосоченото
потвърждава необходимост от прилагане на ограничението – задържане за срок от
24 часа.
Задържането на основание чл. 72
ал. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по
смисъла на чл.22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел
да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да
извършва престъпление или друго противообществено деяние или да се укрие. В
конкретния случай, предвид факта, че пострадалият Д. твърди, че З. му се е
заканвал, както и настъпилите увреждания по автомобила му, е била налице цел –
предотвратяване извършване на престъпление – саморазправа с пострадалия. Целта на мярката -
обезпечаване дейността на органите на досъдебното и съдебното производство с
осигуряване своевременно протичане на мероприятията по установяване опазване на
обществения ред, също намира проявление при съпоставка с конкретните факти и
обстоятелства.
В допълнение се отбелязва, че би могло да се приеме, че
задържането за срок от 24 часа цели установяване на съпричастност на жалбоподателя
към извършено конкретно деяние, тъй като пред полицейските органи той е отричал
участие в инцидента. Задържането
предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия,
чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно
производство или да бъдат опровергани данни за съпричастност на задържаното
лице към извършване на престъпление, както и да бъдат предприети последващи
процесуални действия, включително и мерки за процесуална принуда по НПК /в този
см. Решение № 11904/2017г., ВАС/.
В административното
съдебно производство се проверява съответствието на ПАМ с принципа за
съразмерност, установен в чл.6 АПК. Описаните данни не обосновават извод за
прекомерност на мярката, тъй като са били налице към момента на налагане на мярката данни за съпричастност на
жалбоподателя с деянието, за което е образувано наказателното производство.
По отношение чл.6 ал.2 вр. с ал.1 АПК: „Административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.”, се съобрази,
че дали ще се реализира административнонаказателна или наказателна отговорност
на лицето, е въпрос на преценка на компетентните органи. Независимо коя от
двете отговорности се реализира, за принудителната мярка е относимо наличие на
основание за прилагането й, доказано в случая. Действително, всяко лишаване от
свобода е изключителна мярка, която е допустима като крайно средство, ако други
не толкова строги мерки няма да са достатъчни за защита на обществения интерес,
при съблюдаване на закрилата от произвол. В тази насока ЕС трайно се придържа
към становището, че основният принцип за закрила срещу произволно лишаване от
свобода, заложен в член 5
ЕКПЧ,
е несъвместим с политиката на обща превенция – но конкретните факти обосновават
задържането, поради което същото е съобразено с целта на ограничението и
последицата не е непропорционално засягане правото на свобода и сигурност в
нарушение на чл.6 ал.1
АПК
и чл.107
ЗМВР. Жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
За
пълнота ще се посочи, че оспорените подписи в представените документи – заповед
за задържане, разписка, протокол за обиск на лице и декларация се установи да
са положени от З., поради което и соченото оспорване съдът намира за
недоказано.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на М.А.З.,
ЕГН **********,***, представляван от адв.П.И. против Заповед за задържане на
лице рег.№ *** на полицейски орган при Трето РУ на МВР, гр.Пловдив, *** Г.Т., с
която му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ “ задържане за
срок от 24 часа”.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пловдив, в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Районен
съдия : /п/
Вярно с
оригинала!ВГ