№ 133
гр. гр. Добрич, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500394 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „Електроразпределение Север” АД-гр.Варна срещу
решение №260019/24.02.2021 г. по гр.д.№134/2020 г. на Каварненския
районен съд,с което е признато за установено,че ищецът по делото Р. П. Р. от
гр.Ш. не дължи на въззивника сумата от 3 794,69 лв,представляваща корекция
на неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от
17.02.2018 г. до 05.12.2019 г. съгласно фактура №********** от дата
24.02.2020 г. в обект,аб.№**********,с адрес:гр.Ш.,***,като въззивникът е
осъден да заплати на Р. сторени по делото разноски:държавна такса-151,79
лв,сумата от 250 лв,платена за съдебно-техническа експертиза,както и
платено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.Според въззивника
първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон и в разрез с доказателствата по
делото.По делото било установено наличието на основание за провеждане на
корекционна процедура и наличие на всички предпоставки за това при
приложението на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ.Обсъдени са от въззивника детайлно
1
всички представени по делото доказателства-в частност доказателствената
сила на констативния протокол за проверка,съставен от служители на
електроразпределителното дружество,и на констативния протокол на
БИМ,както и резултатите от проверката.Настоява се за отмяна на атакуваното
решение и за отхвърляне на иска.Претендират се сторените от въззивника
разноски.Наведено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение,платено от насрещната страна.
В писмен отговор въззиваемият Р. П. Р. изразява становище за
неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното
решение.Набляга на установения по делото факт,че процесното СТИ не е
монтирано като ново в обекта на Р.,поради което с оглед ползването му преди
това в обекта на друг потребител не било доказано,че външната намеса в
тарифната схема на електромера е осъществена именно след монтажа му в
обекта на въззиваемия.Последното изключвало отговорността му.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
11.03.2021 г.,а жалбата е подадена на 16.03.2021 при изтекъл за страната срок
за въззивно обжалване на 25.03.2021/.Жалбата е процесуално допустима
предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в
производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за
него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е
неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявения допустим иск при наличие на правен интерес за ищеца от
установяване недължимостта на процесната сума.Атакуваното решение е и
правилно,като съображенията за горния извод са следните:
Гр.д.№134/2020 г. на КРС е образувано по повод искова молба,с която е
предявен отрицателен установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК от
Р. П. Р. с ЕГН ********** от гр.Ш.,*** срещу „Електроразпределение Север”
АД-гр.Варна за установяване,че ищецът не дължи на ответното дружество
2
сумата от 3 794,69 лв,представляваща корекция на неотчетена и неплатена
стойност на електроенергия за период от 17.02.2018 г. до 05.12.2019 г.
съгласно фактура №********** от дата 24.02.2020 г. в обект,аб.
№**********,с адрес:гр.Ш.,***.Искът е уважен от първоинстанционния
съд,чието решение въззивният съд намира за правилно.
На 05.12.2019 г. от служители на „Електроразпределение Север” АД-
гр.Варна е извършена проверка на средството за търговско измерване /СТИ/-
електромер с фабричен №7562070,с който се измерва доставената в имота на
ищеца в гр.Ш. електрическа енергия,за което е съставен и констативен
протокол №1203012/05.12.2019 г.Електромерът е демонтиран за експертиза и
е подменен с нов такъв.Резултатът от експертизата е обективиран в
констативен протокол №223/11.02.2020 г. на БИМ,ГД „Мерки и измервателни
уреди”,РО-гр.Русе.Установено е,че отсъстват механични дефекти по
кутията,клемите и клемния блок на електромера,като са налице и
необходимите обозначения на табелката на СТИ.Електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването.Не е отчетена грешка при измерването извън допустимата,т.е.
електромерът е технически изправен.При софтуерно четене обаче е
констатирана външна намеса в тарифната схема на СТИ,а именно наличие на
натрупана енергия по тарифа 3 в размер на 19 382,403 кВТч,която не е
визуализирана на дисплея.
Ответникът по делото и въззивник „Електроразпределение Север” АД-
гр.Варна коригира сметката на потребителя Р. П. Р. за посочения обект за
период от 17.02.2018 г. до 05.12.2019 г. и е издадена фактура
№**********/24.02.2020 г. на стойност 3 794,69 лв със срок за плащане до
05.03.2020 г.Корекцията е извършена след софтуерно прочитане на паметта на
СТИ и на основание чл.55 от ПИКЕЕ /виж и становище за начисление на
електрическа енергия от 21.02.2020 г. на лист 48 от делото на КРС/.
Според заключенията на вещото лице В. Ч. по допуснатите от районния
съд първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи
количеството електрическа енергия за корекция е изчислено по методиката на
чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ,тъй като е начислено цялото записано в
невизуализирания регистър количество.Специалистът е констатирал,че
СТИ,посредством което се измерва електроенергията в обекта на
3
потребителя,е еднофазен статичен електромер Actaris ACE2000 с фабр.
№7562070,предназначен за директно измерване на активна енергия в
еднофазни мрежи.Има до шест тарифни регистри,превключвани с вграден
часовник за реално време.Показанията се визуализират чрез течно-кристален
дисплей.Вещото лице е констатирало,че СТИ е правилно свързано и отчита
при допустима грешка.Няма данни за повреда или неправомерно
вмешателство в схемата на свързване на процесното СТИ към
електроразпределителната мрежа.Електромерът е произведен през 2008 г. и е
преминал първоначална метрологична проверка през същата година.Ползван
е на неизвестно място до последващата метрологична проверка през 2018
г.,след което на 16.02.2018 г. е монтиран в обекта на ищеца,като за монтажа е
съставен протокол №М2126914/16.02.2018 г. /на лист 146 от делото на КРС/,в
който за монтираното СТИ с фабр.№7562070 са записани начални показания
по тарифни регистри 1 /нощна тарифа/-3905 кВТч и 2 /дневна тарифа/-8065
кВТч.За останалите регистри няма записани показания /нито нулеви,нито
определени количества/,което означава,че проверка за наличие на преминала
енергия през трети и последващи тарифни регистри не е била извършена
преди монтажа на СТИ в обекта на ищеца.Записаните при монтажа налични
показания на регистри 1 и 2 налагат извод,че монтираният електромер не е
нов,а е използван преди това в обект на друг потребител,в който са били
натрупани и горните количества по нощна и дневна тарифа.При монтиран
стар електромер с начални натрупани количества по нощна и дневна тарифа и
при липса на проверка за натрупани количества в трети и следващи тарифни
регистри не може да се приеме за доказано,че промяната в настройката на
тарифните регистри и активирането на трети тарифен регистър при забранена
визуализация на дисплея са осъществени именно след монтажа на процесното
СТИ в обекта на ищеца.
Спорното правоотношение има своята специална регламентация в ЗЕ
/обн.ДВ бр.107 от 09.12.2003 г.,последно изм. и доп. ДВ бр.57/2020 г.,в сила
от 26.06.2020 г./ и създадените въз основа на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ
от КЕВР Правила за измерване на количеството ел.енергия
/ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.35/30.04.2019 г.Доколкото същите са приети от КЕВР с
решение по т.1 от протокол №67 от 24.04.2019 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 и
чл.83 ал.2 във връзка с чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката,т.е. в
изпълнение на делегирани със закон правомощия,съобразно чл.2 ал.1 във вр.
4
чл.11 и чл.12 от ЗНА горните ПИКЕЕ съставляват източник на право в
качеството си на акт по прилагане на закона с нормативен характер.Няма
място за изключване приложението на Правилата на основание чл.15 ал.3 от
ЗНА,защото те са издадени в изпълнение и доразвитие на норми на ЗЕ,който е
специален що се отнася до въведените в него правила за регулиране на
правоотношенията по повод доставка на електроенергия.Така влизането в
сила на новите ПИКЕЕ обосновава принципната възможност за коригиране на
сметката на абонати за минал период,но само при стриктно спазване на
предвидените в ПИКЕЕ изисквания.По аргумент от чл.5 ал.4 от КРБ и чл.14
от ЗНА материалноправните норми имат действие занапред,ако друго не е
изрично предвидено,т.е. правилата,установени в новите ПИКЕЕ,са
приложими за корекционни процедури с начална дата 04.05.2019 г.,когато са
влезли в сила,респ. и в процесния случай,тъй като корекционната процедура е
с начална дата 05.12.2019 г.,когато е извършена проверката и е съставен
констативен протокол №1203012/05.12.2019 г.
Настоящият случай попада в хипотезата на чл.55 от ПИКЕЕ за
извършване на преизчисление на количества електрическа енергия,в която
хипотеза е достатъчно единствено да се установи,че са налице измерени от
изправно СТИ количества електрическа енергия в невизуализирани регистри
на средството за търговско измерване без оглед субективното отношение на
ползвателя.Разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕ предвижда възможност при
установяване на измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на СТИ операторът на електроразпределителната
мрежа да начисли измереното след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в тези регистри.Следователно с
оглед новите ПИКЕЕ титуляр на вземането по корекционната фактура е
операторът на електроразпределителната мрежа-в случая ответникът „ЕРП
Север“ АД,а задължено лице е „ползвателят на мрежата“,дефиниран с
нормата на §1 т.41а от ДР на ЗЕ-физическо или юридическо лице-ползвател
на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа,доставящо
електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителната
мрежа или снабдявано от такава мрежа,нормата на §1 т.4 от ДР на ПИКЕЕ-
ползвател е клиент и/или производител на електрическа енергия по смисъла
на Закона за енергетиката,т.е вкл. всеки,който купува електрическа енергия за
собствено ползване съгласно дефинитивните норми на чл.27б и 27г от ДР на
5
ЗЕ.Следователно ползвател на мрежата е и крайният потребител,какъвто в
случая е ищецът,чийто имот е снабдяван с електрическа енергия от
електроразпределителната мрежа.
При тези съображения следва да се приеме,че нормативно е налице
основание по чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ /ДВ,бр.35/2019 г./ за начисляване на
доставена електроенергия,измерена в невизуализирания регистър на
електромер,за който е установено,че съответства на метрологичните
характеристики и измерва точно.В процесната хипотеза обаче е останало
недоказано от електроразпределителното дружество,че показанията по трети
тарифен регистър са натрупани след монтажа на СТИ в обекта на
ищеца.Монтираният на 16.02.2018 г. в обекта на ищеца електромер не е бил
нов,а е ползван преди монтирането от друг потребител.Както бе
посочено,според констатациите на вещото лице В.Ч. процесното СТИ е
преминало първоначална метрологична проверка през годината на
производството му-2008 г. и последваща метрологична проверка през 2018 г.
преди монтирането му в обекта на ищеца.Текущата метрологична проверка
няма за задача да прочита данните в скритите тарифни регистри,а само да
установи точността на измерването и съответствието на СТИ на
нормативните и техническите изисквания.Софтуерно прочитане на паметта на
електромера е предвидено само при осъществяване на метрологична
експертиза.Следователно последващата метрологична проверка на
процесното СТИ,извършена през 2018 г. преди монтажа му в обекта на
ищеца,е обхващала по правило само метрологичните му характеристики и
съответствието му на изискванията за точност при измерването и не е
включвала софтуерен прочит за невизуализирани тарифни регистри.В
протокола за монтаж №М2126914/16.02.2018 г. /на лист 146 от делото на
КРС/,в който за монтираното СТИ с фабр.№7562070 са записани начални
показания по тарифни регистри 1 /нощна тарифа/-3905 кВТч и 2 /дневна
тарифа/-8065 кВТч,за останалите регистри няма записани показания /нито
нулеви,нито определени количества/,което означава,че проверка за наличие
на преминала енергия през трети и последващи тарифни регистри не е била
извършена преди монтажа на СТИ в обекта на ищеца,а такава е била
наложителна,след като се поставя използван от друг потребител
електромер.При това положение не може да се приеме за доказано,че в обекта
на ищеца е монтирано СТИ с активирани само два тарифни регистъра-Т1
6
/нощна тарифа/ и Т2 /дневна тарифа/,както и че външната намеса в
тарифната схема на СТИ,при която действително потребената ел.енергия се
разпределя и върху трети невизуализиран на дисплея регистър,е осъществена
след монтирането му в обекта на ищеца.Съществува възможност горното да
се е осъществило при отчитане на ел.енергията в обекта на предходен
потребител.
Принципната невъзможност да се установи началният момент на
софтуерното въздействие,доколкото в случая се касае за стар,вече
употребяван от друг потребител електромер,не може да обоснове ангажиране
отговорността на ищеца.
Предвид изложеното процесното количество електроенергия,начислено
от ответника на стойност от 3 794,69 лв,не се дължи от ищеца.Предявеният
отрицателен установителен иск е основателен и като такъв подлежи на
уважаване.Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено,вкл. в частта на присъдените на основание чл.78 ал.1 от ГПК
съдебно-деловодни разноски в полза на ищеца по делото Р.,който има право
на такива поради уважаване на иска му.
С оглед крайния резултат от спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК
ищецът Р. П.Р. има право и на сторените от него разноски във въззивната
инстанция.Същият обаче не е претендирал присъждане на такива за
производството пред ДОС,а и липсват доказателства да са сторени,поради
което разноски за настоящата инстанция в полза на Р. не следва да се
присъждат.При това положение въззивният съд не дължи произнасяне по
възражението за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК,наведено от
въззивника,доколкото изобщо не присъжда в полза на въззиваемия разноски
под формата на изплатено от него адвокатско възнаграждение.Ответникът по
делото и въззивник „Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна няма право
на разноски поради уважаване на иска срещу него,т.е. такива не следва да му
се присъждат за двете инстанции до момента.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260019/24.02.2021 г.,вписано под
7
№17,т.І,стр.48-51/24.02.2021 г. в публичния регистър по чл.235 ал.5 от
ГПК,по гр.д.№134/2020 г. на Каварненския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8