Р Е Ш
Е Н И Е
№ 319 /20.05.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесет и втори април
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела
Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 2463 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковa молба от Н.Д.К. с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу ЗД „Бул Инс" АД.
Ищцата твърди, че на 10.08.2018 г., около 16:05 часа, в гр. Хасково, по време на
движение по бул. "Васил Левски", на кръстовището с бул. "Г. С. Раковски" - детелина ж.к. "Орфей",
Ж.И.Ч., в качестовото си на водач на лек автомобил „Форд Фокус" с рег.
№ ********, не спрял на пътен знак Б2 - "СТОП", навлезнал в кръстовището и
реализирал
пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с лек автомобил "Пежо Партнер" с peг. № ********, управляван
от нея,
вследствие на което пострадала. За пътния инцидент бил съставен Протокол за ПТП от
10.08.2018 г. по описа на ОД на МВР-Хасково. След това ищцата била откарана по спешност в „МБАЛ-Хасково" АД, където
й била поставена диагноза "контузия на шията", и била изписана същия
ден от болничното заведение. В следващите няколко дни болките
в областта на шията на пострадалата се засили, което наложило посещение при
ортопед-травматолог. След обстоен преглед на състоянието на пострадалата и
направените рентгенографии на главата и шийните прешлени, на Н.К. била
предписана шийна яка, която да носи за срок минимум 20 дни, като било
предписано и медикаментозно лечение.
В следствие на настъпилото ПТП ищцата получила следните увреждания: контузия на шията, с назначено консервативно лечение; носене на шийна яка за
срок минимум 20 дни; контрактура на паравертебралната мускулатура по изразена в
ляво; болка, оток в лява лакетна и гривнена област; затруднени движения на
ставите; наличие на хематоми в лява глутеална област и ляво коляно с размери
4/4 см; накуцваща походка. Тя била
обездвижена с предписание за почивка и никакво натоварване, което налагало близките
й постоянно да са около нея, като й помагат в ежедневните битови и хигиенни
нужди. Поради
тежестта на получените увреждания, тя търпяла силни болки, поради което й се налагало постоянно да приема
обезболяващи. Според лекарските прогнози, болките, които същата изпитвала щели намалят интензивността
си, но имало
вероятност да останат доживот при влошаване на времето и физическо натоварване. Това се отразило и на
психиката й, като ищцата се оплаквала от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за
злополуката, нарушения на съня и вниманието. Тези психични проблеми били описани в амбулаторен
лист №************, от преглед при д-р ***********, специалист психиатър, като й била поставена диагноза "Посттравматично стресово разстройство". Тежкото
психическо състояние на пострадалата наложило предписването на медикаментозно
лечение - прием на антидепресантни и успокоителни медикаменти. Съгласно Протокол за ПТП
от 10.08.2018 г. по описа на ОД на МВР-Хасково, виновният за процесното ПТП водач, попадал в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покривала от застраховката
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със „ЗД Бул
Инс" АД - застрахователна полица № ************от **.**.**** г., валидна от
11.01.2018 г. до 10.01.2019 г. Ищцата
депозирала
молба до „ЗД Бул Инс" АД, с която била образувана щета **********/**** г., за изплащане по доброволен ред на
обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания, но ответникът не сторил това, а
предвиденият в чл. 496, ал. 1 КЗ срок бил изтекъл. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да
се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 5 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 10.08.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
исковата молба до окончателно й изплащане, както и направените деловодни разноски.
Ответникът оспорва изцяло иска по основание и по размер. Твърди се, че
претендираният размер на причинените неимуществени вреди бил прекомерно завишен
и не отговарял на действително претърпените такива от ищцата. Оспорва твърдението на ищцата, че настъпилото ПТП се дължало на виновно противоправно деяние на водача на лек автомобил марка „Пежо",
модел „Експерт", с ДК № ******** - Ж.И.Ч., както и съдържанието на представения протокол за
ПТП №******** в частта „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП", тъй като в него не било отразено, че имало пострадали лица. Твърди още, че било налице съпричиняване от страна на ищцата, тъй
като същата пътувала в автомобила без поставен
предпазен колан, в нарушение на чл. 137а ЗДвП. От представената медицинска документация нямало данни за наличие на
външни и вътрешнии травми, тя не била губила съзнание, била в добро общо състояние, не личали фрактурни промени на
прешлените, не
били
установени никакви травматични изменения, нямало други телесни увреждания или представени
допълнителни медицински документи за налични усложнения. Оспорват се твърденията на ищцата, че получените вследствие на ПТП
увреждания, довели
до продължителни болки и страдания.
Сочи, че същите се дължали на предходни заболявания, а изживеният стрес и душевни
страдания били резултат от лабилната й психика и предходна обремененост. Предвид изложеното се
иска предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен, като се
присъдят на ответника направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
от фактическа следното:
От представеното заверено копие на Констативен
протокол за ПТП № ******** от 10.08.2018 г. от ОД на МВР – Хасково се
установява, че на същата дата, около 16:05 ч., в гр.
Хасково, на кръстовището на бул.
"Г. С. Раковски" с бул.
"Васил Левски" - детелина ж.к. "Орфей", Ж.И.Ч. при
управление на лек автомобил „Форд Фокус" с рег.
№ ********, е нарушил пътен знак Б2 и е навлезнал в кръстовището, като така е реализирал ПТП с лек автомобил "Пежо Партнер" с peг. № ********, управляван от ищцата.
С Определение № ********е прието за безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване, а и от представената справка от
интернет страницата на Гаранционния фонд се установява, че към датата на ПТП л.а. „Форд Фокус" с рег.
№ ******** е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
По делото са представени и заверени копия на Лист за преглед на пациент в Спешно отделение № *****/**.**.**** г. и Амбулаторни листове № ******/**.**.**** г., № ******/**.**.**** г., № ************ за прегледи на ищцата, както и Болничен
лист № * **********, с който и е
разрешен отпуск за временна неработоспособност от 13.10.2018 г. до 01.09.2018 г.
С молба от 28.10.2018 г. ищцата е уведомила
ответното дружество за пътния инцидент и е поискала да й се изплати обезщетение
за претърпените неимуществени вреди.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Е. Д.К. - относно претърпените от ищцата неимуществени
вреди, и Ж.И.Ч. - относно настъпването на процесното ПТП. Показанията им са
записани подробно в протоколите от съдебните заседания, проведени на 28.01.2019
г. и на 28.02.2019 г. /л. 53 - 54 и л. 62 по делото/, като те ще бъдат обсъдени
при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
Съдът счита, че следва
да се кредитират показанията на разпитаните свидетели, естествено преценени
съгласно изискванията на чл. 172 ГПК
относно Е. Д.К., доколкото са логични и последователни,
в резултат на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по
делото писмени доказателства и не се опровергават от други такива.
От заключението на съдебно – автотехническата експертиза, което следва
да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните,
се установява, че при процесното ПТП вероятният му механизъм е следният: на 10.08.2018 г., около 16:05 ч., по време на движение по бул. "Васил
Левски" в гр. Хасково, на кръстовището с бул. "Г. С. Раковски" - детелина ж.к. "Орфей",
водачът на лек автомобил „Форд Фокус" с рег.
№ ******** Ж.И.Ч. не е спрял на пътен знак Б2, навлезнал е в кръстовището и с
предната част на автомобила си удря лявата част на движещия се с предимство лек автомобил "Пежо Партнер" с peг. № ********, управляван от ищцата. С тези си действия той е предпоставил настъпването на ПТО, като е налице причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и причинените вреди на ищцата.
От приетото заключение на съдебномедицинската
експертиза, което също следва да се кредитира изцяло
като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, изготвено от експерт в съответната област на
медицината въз основа и на представената по делото относима медицинска
документация /която съдът не следва да обсъжда самостоятелно, тъй като не
разполага с необходимите специални знания/, се установява, че в резултат на
процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания: контузия на шията -
болка; кръвонасядане на ляво седалище и ляво коляно – болка; контузия на ляв
лакът и лява предмишница – болка; контузия на гръдния кош - болка. Описаните
увреждания са били причинени от действие на твърд тъп предмет и са могли да се
получат при автомобила травма по начина, времето и при обстоятелствата, описани
в предварителните сведения. Травмите са в пряка причинна връзка с ПТП, като
срокът за възстановяване е до 20 дни.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е частично основателен поради следните
съображения:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл. 380 от с.з. – отправяне на писмена застрахователна
претенция с посочена банкова сметка. ***, за да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да
докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" при ответника – застраховател
относно автомобила, управляван от делинквента, че са се осъществили елементите
от фактическия състав на непозволеното увреждане – описаното в исковата молба
противоправно и виновно поведение на водача на товарния автомобил, от което са настъпили
твърдените имуществени вреди и причинна връзка между тях, като вината му се
предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и отправена от
него към застрахователя писмена претенция.
По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че към датата на настъпване на ПТП е съществувал валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между ответника и собственика на горепосочения товарен автомобил, който е покривал отговорността на застрахованото лице за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като е уместно да се отбележи, че застрахован се явява и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание – чл. 477, ал. 1 и ал. 2 КЗ.
На
следващо място, от съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства,
както и от приетите заключения на съдебно-автотехническата и съдебномедицинската експертизи се установяват
по категоричен начин елементите от фактическия състав
на деликта.
В тази връзка най – напред следва да се отбележи, че представеният констативен протокол за ПТП по своята правна природа представляват официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е съставен от компетентно длъжностно лице, в кръга на службата му по установената форма и ред, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за обективираните в него обстоятелства. Дори да се приеме, че няма такава сила за самия механизъм на произшествието, тъй като ПТП не е било реализирано в присъствието на съставителя им, следва да се има предвид, че по делото са събрани преки доказателствени средства за обстоятелствата, при които е бил увредена ищцата. Кредитираните показания на свидетеля Ж.И.Ч. напълно съответстват на описаното в този протокол. При съпоставката на протокола за ПТП и свидетелските показания с приетите експертни заключения, се стига до същия еднозначен извод за причините за настъпването на ПТП, телесните увреждания на ищцата и наличието на причинно-следствена връзка между тях.
Несъмнено е, че поведението на водача на лек автомобил „Форд Фокус" с рег. № ******** е противоправно, тъй като е нарушил императивното правило на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, а именно – на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, като следва да се приеме, че то е и виновно, доколкото не са ангажирани доказателства, оборващи законоустановената презумпция за вината му.
Както се
посочи по-горе, настъпването на претендираните неимуществени вреди за ищцата и
причинно-следствената връзка между тях и деянието се установяват от кредитираните
показания на свидетелката Е.Д.К. и от приетото заключение на съдебномедицинската
експертиза. Касае се за неблагоприятно засягане на лично, нематериално благо - здравето на физическото лице, поради което и доколкото
претърпените вреди са неимуществени, те не подлежат на точна парична оценка и
съответно размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен от съда по
справедливост – чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението. Предвид възрастта на пострадалата
– 45 години, вида и характера на причиненото увреждане – контузии на шията, на
ляво седалище и ляво коляно, на ляв лакът и лява предмишница и на гръдния кош, продължителността
и интезивността на претърпените болки и страдания - около месец според свидетелката,
а според вещото лице д-р Х.Е. със срок за възстановяване до 20 дни, липсата на
обективни данни за трайна промяна в начина й на живот, както и с оглед социално-икономическите
условия в страната към релевантния момент, съдът
приема, че за справедливото овъзмездяване на неблагоприятното засягане на нейното
здраве следва да му бъде престирана сума в размер на 1 000 лева.
Накрая, следва да се отбележи и че в настоящото производство са ангажирани доказателства и за заявена
писмена застрахователна претенция от ищцата до
ответника, като последният не твърди, а и не се установява да му е платил
застрахователно обезщетение.
Възраженията на ответника, в т.ч. за съпричиняване
от страна на ищцата, за предходни нейни заболявания и лабилна психика, не могат да бъдат споделени, тъй като същият не
ангажира никакви доказателства в тяхна подкрепа. Ето защо, съобразно правилото за разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че тези
факти не са доказани по делото, а оттам и че не са се осъществили в обективната
действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и
техните правни последици.
При това положение съдът счита, че в случая са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за реализиране на отговорността на ЗД „Бул Инс" АД
спрямо Н.Д.К..
По изложените съображения искът чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
уважен за сумата от 1 000 лева, а в останалата част - за разликата над нея до пълния предявен размер от
5 000 лева – да
бъде отхвърлен. Тя е дължима ведно с поисканата законна лихва от датата на подаване на
исковата молба - 17.10.2018 г., до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и че ищцата
претендира разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на същата следва да се
присъдят такива, съразмерно на уважената част от иска, а именно сумата от 296 лева, съобразно
ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от тях, а именно сумата от 464 лева. Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна
компенсация и да се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй като този подход не е
съобразен с материалния закон.
Компенсирането им може да настъпи само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат
право да извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази
насока, съдът не следва да присъжда разноските по компенсация.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, съдебен адрес:***, на основание чл. 432, ал.
1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да
заплати на Н.Д.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:****, сумата от 1 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
ПТП на 10.08.2018 г., в гр. Хасково, на кръстовището между бул. "Васил
Левски" и бул. "Г. С. Раковски"
- детелина ж.к. "Орфей", между лек автомобил
"Пежо Партнер" с peг. № ********, управляван от Н.Д.К., и лек автомобил „Форд Фокус" с рег.
№ ********, управляван от Ж.И.Ч.,***" АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 17.10.2018 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част – за разликата над нея до пълния предявен размер от 5 000,00 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Н.Д.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:****,
сумата от 296,00 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н.Д.К., ЕГН ********** ***,
съдебен адрес:****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, съдебен адрес:***, сумата
от 464,00 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Посочената от ищцата банкова сметка, ***, е IBAN: ***, „Уникредит Булбанк" АД, титуляр: Н.Д.К..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.