РЕШЕНИЕ
№ 227
Сливен, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Сливен - VII състав, в съдебно заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
ГЕОРГИ БОЗУКОВ |
При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА и с участието на прокурора Иван Иванов като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ БОЗУКОВ административно дело № 108 / 2023 г., за да се произнесе съобрази:
Съдебното
производство по делото е по реда на чл. 203 и следващите от АПК във връзка
с чл. 1 от ЗОДОВ.
Съдът
е сезиран с осъдителен иск, предявен с искова молба от С. А. М., [ЕГН] от
[населено място], [улица], общ. С., обл. С., подадена
чрез упълномощен адвокат Х. И. Х. от АК-С., срещу Областна Дирекция на
МВР-Сливен, с цена на иска в размер на 3 000 лв., за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законно дължимата лихва, считано от подаване на исковата молба
в съда до окончателното изплащане както и направените разноски за
възнаграждение на адвокат, поради отмяната на НП № 22-0804-000170 от 21.01.2022
год., издадено от Началник Сектор „ПП" към ОД на МВР - Сливен, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба" в размер на
2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на
основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № 1з- 2539 от
17.12.2012 год. на МВР са отнети 12 контролни точки, въз основа на съставен
АУАН, с фабр. № 170182 от 09.01.2022 год., отменено с
Решение № 429/02.11.2022 г. по АНД № 373/2022 г. на Районен съд Сливен, влязло
в сила на 17.11.22 г. и поради отмяната на ЗППАМ № 22-0804-000017/09.01.2022 г.
по чл. 171, т.1, буква „Б" от ЗДвП, издадена от Началник сектор „ПП"
ОДМВР-Сливен, с която на С. А. М. е наложена принудителна административна мярка
временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но за не
повече от 18 месеца, издадена въз основа на АУАН, с фабр.
№ 170182 от 09.01.2022 год., отменена с Решение № 52/28.03.2022 г. по адм. дело № 25/2022 г. на Административен съд Сливен,
влязло в сила на 28.03.22 г.
За
отмяната на НП № 22-0804-000170 от 21.01.2022 год., издадено от Началник Сектор
„ПП" към ОД на МВР – Сливен и ЗППАМ № 22-0804-000017/09.01.2022 г. по чл.
171, т.1, буква „Б" от ЗДвП, издадена от Началник сектор „ПП" ОДМВР-Сливен
са представени, влезли в сила съдебни решения № 429/02.11.2022 г. по АНД №
373/2022 г. на Районен съд Сливен и № 52/28.03.2022г. по адм.
дело № 25/2022 г. на Административен съд Сливен.
В
исковата молба са изложени съображения от мотивите на съдебните решения,
обосновали отмяната на постановлението и заповедта, като и в двата случая
съдебните състави са посочили съответно, че е налице незаконосъобразност на
постановлението и ЗППАМ.
По
основателността на иска ищецът претендира, че всички елементи за ангажирането
на отговорността на държавата за вреди са налице. Незаконосъобразността на
двата акта установена с решенията на съдилищата.
В исковата
молба адв. Х. се е позовал на практика, свързана с
правото на свободно упражняване на определена дейност.
Също така адв. Х. поддържа, че нарушаването на правото на упражняване
на определена дейност е обвързано с обезщетение. И счита, че в резултат на
нарушено правото на упражняване на определена професия или дейност, за ищецът
са настъпили н. е., изразяващи се в с., н., ч. на б. пред з. с полицейски
правомощия; у., че е с. ж. на полицейски произвол и че е с. н. като обект на с.
с.; о. на д. му в изпълнителната власт, както и р. от работата на правоприлагащите органи, които по дефиниция били длъжни да
му гарантират сигурност, а не да му я отнемат. Ищецът чрез адв.
Х. посочва, че централен елемент по делото е именно натрупването на вредите от
повтарящите се незаконосъобразни актове на държавни органи.
Ответникът
– ОДМВР-Сливен, чрез главен юрисконсулт Б., оспорва предявения осъдителен иск
изцяло, както по основание, така и по размер, като счита същия за неоснователен
и недоказан, защото не е налице фактическият състав на разпоредбата на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ. Основателността на предявения иск с правно основание цитираната
норма предполагало установяване на кумулативното наличие на визираните в нея
предпоставки: незаконосъобразен акт, действия или бездействия на
административен орган; настъпването на вреда и причинна връзка между
незаконосъобразния акт и вредоносния резултат. Търсената обезвреда
била недоказана, както по своето основание, така и по своя размер.
Не
била налице причинна връзка между претендираните
вреди и незаконосъобразните актове. Налице било бланкетно
изброяване на с. п. на ищеца. Счита, че не са налице съответните п. с. и пряка
причинно - следствена връзка между тях и отменените НП и ЗППАМ. В този смисъл,
неоснователна била и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва. АУАН нямал самостоятелно значение и не можело да
се претендира обезщетение за вреди от неговото съставяне.
Оспорва
твърденията в исковата молба, че ищецът бил лишен от право да ползва личния си
автомобил - тези твърдения не отговаряли на обективната действителност
доколкото по отношение на притежаваното МПС не е наложена принудителна
административна мярка временно спиране от движение или прекратяване на
регистрацията, при наличието на които в действителност можело да има пречка за
ищеца да ползва това МПС. Оспорва и твърденията, че бил препятстван да бъде в
помощ на близките си при необходимост и счита, че това е аргумент, въздигнат
единствено за целите на настоящото производство.
Счита,
че ищецът сам е допринесъл за оставането си без СУМПС за период от 3 месеца,
тъй като е проявил процесуално бездействие и не е поискал, на основание чл.
166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК, спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на издадената заповед
№ 22-0804-000017/09.01.2022 г.
Предвид обстоятелството, че от изложените в исковата молба факти
не се установяват изискуемите в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, счита, че
иска на С. М., предявен срещу ОДМВР - Сливен, е изцяло неоснователен, недоказан
и моли да бъде отхвърлен.
Уточни, че
претендира минимално юрисконсултско възнаграждение в
полза на ОДМВР-Сливен и прави възражение за прекомерност.
В съдебно
заседание ищецът – С. А. М., редовно призован, се явява лично и с адв. Х. Х. от АК – С., редовно упълномощен. Адвокат Х. моли
съдът да уважи исковата молба, защото се касае се за едно неправомерно отнемане
на СУМПС. Заявява, че са налице два незаконосъобразни акта, отменени от
съдилищата, това са принудителната административна мярка за временно отнемане
на СУМПС, а отделно от това е отменено и НП, с което е наложено наказание глоба
от 2000 лева и 2 г. лишаване от право да управлява МПС. Тази санкция е
наложена, за това че той отказва да бъде изпробван за а.. Счита, че всеки един
гражданин ще изпадне в едно а. с., б. пред органите на властта, че не може да
докаже правата си. Обръща внимание, че С. М. е з. за 24 часа, по този повод и
това е още едно у. и б. от негова страна да докаже каузата, която защитава.
Затова той е принуден да си търси правата по съдебен ред и съдът правилно е
преценил, че тази заповед за отнемане на СУМПС е незаконосъобразна. Районният
съд правилно преценил, че това наказание за отказ да бъде изпробван за а. също
е незаконосъобразно, защото той не е управлявал автомобила и няма качеството на
водач по ЗДвП. След като няма качеството на водач по смисъла на ЗДвП, адв. Х. бил учуден защо са отнели СУМПС на жалбоподателя.
Това време, което е прекарал без СУМПС е ограничение на неговите права, правото
да се упражнява професия или дейност. В случая дейността е за управление на
МПС. Заявява, че на сегашния етап, автомобилът не е лукс, а е необходимост. Той
е нужен за придвижване до някъде, за подпомагане на б. р., ако е от село – до
село да си види имота, да придвижва багажи, а по този начин той е лишен от тези
права незаконосъобразно. И разбира се това лишаване от права ще доведе до
някакви е. с. в него, както и във всеки един гражданин, когато неправомерно е
лишен от тези права. Счита, че лишаването от права се отразява върху е. с. на
даден човек.
Намира
размера на иска за справедлив, с оглед времето през което е бил лишен
незаконосъобразно от право да упражнява дейност - дейността по управление на
МПС. Моли, съдът да уважи исковата молба, като осъди ОД на МВР – Сливен да
заплати обезщетение на доверителя му. Претендира направените разноски по
делото, за което представя списък.
Ответникът
по иска – ОД на МВР - Сливен, редовно призован, се представлява от гл. юриск. К. Б., редовно упълномощена. Гл. юрисконсулт Б.
моли, съдът да отхвърли исковете изцяло като неоснователни и недоказани. Моли
да й бъде даден кратък срок за излагане на подробни съображения в писмени
бележки. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съобразно Наредбата за заплащането на правната помощ.
Прокурорът
– Иванов при ОП-Сливен, заявява пред съда, че е налице административен акт,
който е отменен като незаконосъобразен. Безспорно било също така, че
жалбоподателят е претърпял някакви неимуществени вреди вследствие на това.
Спорно било обаче дали тези претърпени вреди са в пряка причинно-следствена
връзка с незаконосъобразния акт. Не били събрани доказателства за интензивност
на тези вреди, които да са до степен, че да налагат евентуално обезщетение в
размер на исканото от жалбоподателя. В крайна сметка смята, че не са доказани
всички фактически предпоставки за ангажиране отговорността на държавата, поради
което предлага съдът да отхвърли иска. Ако все пак приеме, че същият е доказан
по основание, предлага да присъди обезщетение в намален размер.
Съдът
като обсъди доказателствата по делото, взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявеният
по делото иск е за вреди от незаконосъобразни административни актове – НП №
22-0804-000170 от 21.01.2022 год., издадено от Началник Сектор „ПП" към ОД
на МВР – Сливен и ЗППАМ № 22-0804-000017/09.01.2022 г. по чл. 171, т.1, буква
„Б" от ЗДвП, издадена от Началник сектор „ПП" ОДМВР-Сливен, следва да
се квалифицира като иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди и е допустим.
Размерът
на обезщетението, дължимо от държавата, се определя на основание чл. 4 от ЗОДОВ - държавата
отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразните актове.
Видно от
данните в съдебните решения, НП и заповедта са издадени от полицейски органи
при ОД МВР-Сливен, с оглед на което исковата претенция е насочена срещу
надлежния ответник по чл. 205 АПК.
Искът е
процесуално допустим по чл. 204, ал. 1 АПК, предявен срещу
надлежният ответник по чл. 205 от същия кодекс.
Правната
квалификация на исканията на двете страни за присъждане на разноски, е чл. 10 от ЗОДОВ.
По
процесуалната легитимация на ответника:
Исковете
са предявени срещу ОДМВР-Сливен, която е юридическо лице и е надлежен пасивно
легитимиран ответник по иска. Съгласно чл. 205 от АПК исковете за
обезщетение за вреди се предявяват срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите.
Воден от
горното и съгласно изискванията на чл. 205 от АПК настоящият състав
намира, че искът е предявен срещу надлежен ответник.
По
основанията на иска за вреди съдът приема следното:
На
09.01.2022 г. ищецът С. А. М., заедно с б. си С. А. М. г. в дома на м. на Т. Т.
Т. в местността „Б.", близо до [населено място]. С. п. р., започнал да се
з. с пресъстващите и тогава С. М. и св.Т. му
предложили да си тръгват. С. М. искал да управлява автомобила, който бил негов.
Св.Т., заедно със С. М. се качили на задната седалка, на автомобила, който бил
с две врати. С., когато потеглили с автомобила, не успявал да го управлява по
правилата, затова той се движел наляво и надясно по пътя, докато спрял рязко до
един контейнер на площад „............." в [населено място], тъй като
двамата му спътници го умолявали и положили усилия той да спре управлението. С.
се опитал да излезе от страната на шофьора, защото от другата страна бил
контейнера. Понеже на шофьорската седалка бил С., С.
избутал б. си на другата страна, за да може да излязат през вратата откъм
шофьора. С., тогава силно извикал „Помощ полиция", което около десет и
нещо вечерта било възприето от св. П. Й. Ж.. Той заедно с негов п. отишли да
проверят какво става и свидетеля видял, че някой се опитва да излезе от колата.
Видял, че С. е отзад на задната седалка със св. Т. Т.. В автомобила имало друг
човек на волана, но не бил С.. Питал ги дали има нещо, те му отговорили, че
няма проблем, че са добре и тръгнали надолу към заведението „Л. ч.", а
свидетеля Ж. с неговия познат Р. продължили към местността „Б.".
Свидетелката Т., заедно със С. си взели кафе от кафе- машина до заведението „Л.
ч." на около 200-250 м. от местопроизшествието и в това време дошли
полицаи, които им казали да се върнат обратно. Единият от полицаите ги
придружил, а другият до него управлявал бавно патрулния автомобил. След това
дошла и друга полицейска кола. С. казал, че С. е управлявал автомобила, а С.
отговорил, че това не е вярно. Попитали и св.Т., която отговорила, че е карал
С.. Поискали им личните документи, св.Т. не я представил, тъй като била в дома
и. С. отказал да предостави лична карта, защото не бил карал. Във връзка с
възникналата разправия, св.Т. и С. М. били з.. Докато били в полицейския
автомобил, С. се качил в колата си, направил няколко маневри, за да потегли, но
бил спрян от полицаите. На 09.01.2022 г. служителят на сектор ПП при ОД-МВР
Сливен м. и. С. Д. съставил против С. А. М. АУАН бл. № 170182, за това че
на 9.01.2022 г. около 22:40 часа в [населено място] на ул. „............"
- [улица], като водач на МПС - Фиат Пунто с peг. № [рег. номер], собственост на С. М., [ЕГН], била
предложена проверка за у. на а., в 22:40 часа, с техн.
средство Дрегер Алкотест
7510 с № ARNJ-0096, която той категорично отказал. Издаден бил талон за мед.
изследване № 0055904, което също отказал, с което е нарушил чл.174 ал.З от ЗДвП.
Въз основа
на съставения АУАН със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0804-000017/09.01.2022 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция"
към ОД на МВР - Сливен, по отношение на С. А. М. е наложена принудителна мярка
по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 22:40 часа на 09.01.2022
г. Като мотиви е посочено, че отказва проверка с техническо средство за
установяване употреба на а. в к. и не изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и за мед. изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на к. на
а. в к.. На базата на съставения АУАН е издадено НП № 22-0804-000170 от
21.01.2022 год. на Началник Сектор „ПП" към ОД на МВР – Сливен.
За
обстоятелствата, при които ищецът е бил санкциониран, по делото са събрани
доказателства в двете съдебни решения.
Видно от
Решение № 429/02.11.2022 г. по АНД № 373/2022 г. на Районен съд Сливен, не се
установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено от
жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата
страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа
обстановка. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че на 09.01.2022 год. около 22,40 часа в [населено място] лекият
автомобил „Фиат Пунто“ с peг.
№ [рег. номер], собственост на С. А. М. бил спрян по средата на пътя на пл.
„..............", [улица], както и че в автомобила са били жалбоподателят,
свид. Т. Т., ж. на с. н. с жалбоподателя и С. М. - б.
на жалбоподателя. Не се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е
управлявал процесния автомобил. Разпитаните по делото
полицейски служители не са възприели жалбоподателя да е управлявал автомобила,
тъй като са пристигнали на мястото след като жалбоподателят е бил излязъл от
автомобила. Такива твърдения не се съдържат и в показанията на останалите
събрани по делото гласни доказателства. В своите показанията свид. В. Г. заявява, че жалбоподателят бил в автомобила, но
не могъл да види дали е на шофьорското място. В показанията си свид. П. Ж. твърди, че е видял как шофьорът на автомобила
бил изблъскан на дясната седалка, вратата се отворила, седалката била бутната и
от автомобила излязъл първо жалбоподателя, а след това свид.
Т. Т.. От своя страна свид. Т. Т. заявява, че именно
б. на жалбоподателя - С. М. е управлявал автомобила, а те заедно с
жалбоподателя били седнали отзад. Следователно в хода на съдебното дирене доказателствената сила на съставения акт е била оборена и
не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че именно жалбоподателят е
управлявал автомобила.
Във второто съдебно
Решение № 52/28.03.2022г. по адм. дело № 25/2022 г.
на Административен съд Сливен е установена същата фактическа обстановка, а
жалбата е приета за основателна, защото е налице отменително
основание по чл. 146 т. 4 от АПК, поради което оспорената заповед е отменена.
Съдът е приел, че принудителната административна мярка се налага със заповед,
която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1,6.
"б" от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от същия закон, което се установява
с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни
лица. При тази законова регламентация, необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката в конкретния случай е установено по
надлежен ред управление на МПС, както и наличие на отказ на водача да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване. Следователно прилагането на тази ПАМ е
допустимо само спрямо лице, което управлява МПС т.е. е водач по смисъл на §6
т.25 от ДР на ЗДвП. Тази ПАМ не може да бъде приложена спрямо всяко лице, което
откаже да бъде проверено с техническо средство или прояви нежелание да даде к.
п. за установяване у. на а. или друго у. в.. Прилагането на тази ПАМ спрямо
лице, за което не е установено по безспорен начин, че е водач на МПС
противоречи както на правната норма, така и на целите, които си поставя ЗДвП.
(в този смисъл Решение № 504 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм.
д. № 13993/2009 г., VII о.)
Предвид
изводите за процесуалната допустимост на исковата претенция и предявяването й
пред надлежния съд, съдът следва да разгледа и основателността на исканията до
съда.
В исковата
молба не е конкретизиран точен период на претенцията с посочване на конкретна
начална и крайна дати. С оглед наведените твърдения, съдът приема, че исковият
период е от датата на съставяне на АУАН, или 09.01.22 г. и следва да бъде
разделен на два периода, до датата на отмяната ЗППАМ /28.03.22 г./ и до датата
на отмяната на НП /17.11.22 г./
Както се
посочи по-горе, основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съответно
ангажирането на отговорността на държавата, предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт,
включително нищожен или оттеглен (съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК), незаконосъобразно
действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от
такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. В случая има два административни акта, които са
отменени като незаконосъобразни.
Деликтната отговорност на държавата/общината не се презюмира
от закона, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК/ е да проведе главно и
пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а
за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици,
чийто юридически факт е останал недоказан.
Налице е и
вторият елемент от фактическия състав, а именно вредите да са причинени при или
по повод административна дейност. Издаването на административен акт е последица
от изпълнение на нормативно възложени задължения и упражнена компетентност,
законово, предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност.
Наказателното
постановление и принудителната административна мярка, ограничават основно
човешко право–правото на упражняване на определена дейност или професия.
По третият
и четвъртият елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на
държавата и общините за обезвреда, а именно да са
настъпили вреди, в резултат на действието на незаконните административни
актове.
По силата
на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините
дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждащото действие.
Както бе
посочено по-горе е изпълнена е първата кумулативна предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като по делото е
установено по безспорен начин, че административните актове са отменени с влезли
в сила съдебни решения, като незаконосъобразни. Ето защо следва да бъде
установено по категоричен начин дали претендираните
от ищеца неимуществени вреди са настъпили, както и че те са в резултат на
незаконосъобразните актове.
Правни
изводи на съда:
Не
е спорно между страните по делото, че със НП № 22-0804-000170 от 21.01.2022
год., издадено от Началник Сектор „ПП" към ОД на МВР – Сливен, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба" в размер на
2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на
основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание Наредба № 1з- 2539 от
17.12.2012 год. на МВР са отнети 12 контролни точки., въз основа на съставен
АУАН, с фабр. № 170182 от 09.01.2022 год. И Заповед
за прилагане на принудителни административни мерки № 22-0804-000017/09.01.2022
г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР - Сливен, по
отношение на С. А. М. е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.1, б."б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 22:40 часа на 09.01.2022
г., а като мотиви е посочено, че отказва проверка с техническо средство за
установяване у. на а. в к. и не изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и за мед. изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрация на а. в к.. Това лишаване е било за период от 09.01.22 г. до
28.03.22 г.
В изпълнение на
наложената принудителна административна мярка ищецът е бил лишен от възможността
да управлява, което и да е било МПС, включително и собствения си автомобил. От
събраните по делото доказателства и от показанията на св. Т. се установява, че
това е причинило редица неприятности на ищеца и н. б.. Отразило се е на р. му и
на г. за д., з. е п. му. Наложило се е да ползва услугите на таксиметрови
автомобили или на п.. С оглед на това следва да се приеме за безспорно
доказано, че ищецът е имал н. п., представляващи п. н. и п. и е било ограничено
правото му на осъществяване на определена дейност, последвали от отнемането на
СУМПС.
В резултат от
издаденото наказателно постановление, за ищецът са настъпили н. е., изразяващи
се в с., н., ч. на б. пред з. с полицейски правомощия, усещане че е с. ж. на
полицейски п. и че е специално н. като о. на с. с., о. е д. му в изпълнителната
власт, р. се е от р. на правоприлагащите органи,
които по дефиниция са длъжни да му гарантират сигурност, а не да ограничават
правата му. И. в а. с. и б. пред органите на властта, че не може да докаже
правотата си. Наложило се е да търси правата си по съдебен ред и се е обременил
с допълнителни ангажименти, свързани с това.
Съдът намира, че е
налице неблагоприятно засягане на личната сфера на ищеца, което има характер на
претърпяна неимуществена вреда. От доказателствата по делото става ясно, че
ищецът е и. б. з. и п., свързани както с н. на с. му, така и с р. му, които
обуславят наличието на втория елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Налице е и третият
елемент – пряка причинна връзка между настъпилите вреди и вредоносния резултат.
Несъмнено
невъзможността на С. А. М. да упражнява определена дейност в резултат от
наложената ПАМ е причинило н., д. и те са пряка последица от отменената като
незаконосъобразна заповед по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ и подлежат на обезвреда от страна на ответника.
Неоснователно е
становището на процесуалния представител на ответника, че ищецът сам е
допринесъл за оставането си без СУМПС за период от 3 месеца, тъй като е проявил
процесуално бездействие и не е поискал, на основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК, спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на издадената заповед № 22-0804-000017/09.01.2022 г.
Искането по чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК е
процесуална възможност, но това искане не е задължително за ищеца, а отделно от
това е и бъдещо несигурно събитие, в смисъл може да не бъде уважено от съда. С
отмяната обаче на индивидуалния административен акт отпадат с обратна сила
последиците от него, поради което и ОД на МВР - Сливен дължи обезщетение за
всички преки и непосредствени вреди, настъпили след постановяването му.
Законът не установява
критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. С
оглед на това и по аргумент от препращащата норма на §1 от ЗОДОВ следва да се приложи
общата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД, която постановява, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за
справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с
преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и
периода, през който са понесени. От доказателствата по делото е видно, че
ищецът е т. н. и п. от невъзможността да у. о. д. за период от три месеца.
Отделно от това през периода от 09.01.22 г. до 17.11.22 г., срещу него е водено
административно наказателно производство по АНД 373/22 г. по описа на СлРС и това е създало н., н. и д.
с..
Въз основа на
изложеното съдът приема, че в резултат на образуваното административно
наказателно производство ищецът е и. с. з. в обичайното си е., свързани с н.,
наред с н. да о. п. си, да н. з., да се а. с осигуряването на свидетели, да ж.
с м. за изхода на делото. Тези обстоятелства следва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Посоченото в исковата
молба з. за срок от двадесет и четири часа, съдът няма да коментира, защото
заповедта за з. не е отменена като незаконосъобразна и това з. не следва да
бъде причислено към вредите, за които се иска обезщетение.
Като се има предвид
естеството, продължителността и интензитета на причинените з., л. и създадените
н., е налице натрупване на вреди, свързан с незаконосъобразните актове на
държавни органи, които са били отменени. Част от това е и въвличането на ищеца
в последващи съдебно-административни процеси и
съответните на това ограничения, които са причина за о. п. и е. в.: ч. на в.,
за н. и б. пред административните органи, невъзможност за з., както и т., н. н.
и б.. Н. п. и е. и., свързани с н. как ще приключи случая. Лишаването от право
да ползва личния си автомобил според неговите п., а също и да бъде в п. на б.
си при необходимост от транспорт.
Съдът
съобразява, че претърпените с., п., л. и п. са били особено и. през първите 3
месеца (от 09.01.22 г. до 28.03.22 г.), а именно от съставянето на АУАН и
издаването на ЗНПАМ до отмяната на заповедта.
Въз основа
на свидетелските показания на Т. Т., които съдът кредитира, защото показанията
на свидетелката са последователни от самото начало до настоящия момент,
подкрепят се от останалия събран по делото доказатествен
материал, не са оспорени от страните и съдът няма основание да се съмнява в
тяхната достоверност, става ясно, че през този период п. с. на ищеца се е в.,
п. да с. и и. п. п. за изхода на производство. Логични са и твърденията, че
въпреки убедеността на ищеца в правотата му, последвалото продължително съдебно
оспорване допълнително о. положението му, защото през този период за ищеца също
не е съществувала сигурност за изхода на оспорването.
С оглед
двата периода, съдът приема за обективен измерител размерът на минималната
работна заплата, която през 2022 г. е 710 лв. За първия период от 09.01.22 г.,
съставянето на АУАН, до отмяната на ЗНПАМ 28.03.22 г., съдът приема за справедлива
обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени
вреди сумата от 300 лв. месечно или общо 900 лв. През следващият период
09.01.22 г., съставянето на АУАН, до отмяната на НП 17.11.22 г., съдът приема
за справедлива обезвреда на претърпените от ищеца
неимуществени вреди сумата от 100 лв. месечно или общо 1100 лв.
Може да се приеме, че
не са налице някакви трайни и необратими вредни последици за ищеца, но се
установява съществуването на необичайно н. ч. и. и в конкретния случай, съдът
приема, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди се
равнява на сумата от 2 000 лв. До този размер искът за неимуществени вреди е
доказан и следва да бъде уважен, а за останалата част над 2 000 лв. до 3 000
лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид
обстоятелството, че искът за заплащане на обезщетение е частично основателен,
то и искът за заплащане на законната лихва върху главницата от датата на
влизане в сила на съдебните решения за отмяна на актовете, до окончателното изплащане
на сумата, е частично доказан и подлежи на уважаване съобразно с главния иск. В
подкрепа на този извод е и т.4 то ТР №3/2004 година на ОСГК на ВКС.
Общият
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 2 000 лв., следва да се
присъди със законната лихва от предявяване на иска на 23.03.2023 г. до
окончателното изплащане, съобразно диспозитивното
начало в процеса и така формулираното в исковата молба искане.
При този
изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
разноски за държавна такса в размер на 10 лв. за образуване на съдебното
производство.
Основателно
е възражението на ответника за прекомерност на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение от 600 лв. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Делото е решено в
едно съдебно заседание, в което извън разпита на един свидетел, не са извършени
други процесуални действия със значителна сложност, каквато не е и правната
сложност на спора. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 8, ал. 1, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 700 лв. В процентно отношение, претендираната
сума от 600 лв., следва да бъде редуцирана до сумата в размер на 402 лв.,
съобразно уважената част от иска и тя ще е в съответствие с фактическата и
правна сложност на спора.
В полза на
ответника по иска следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение съобразно с отхвърлената част на иска. ЗОДОВ предвижда
възможност за присъждане на разноски по чл. 10, ал. 4 при установено
осъществяване на процесуално представителство от юрисконсулт в допустимите
хипотези. И доколкото законът допуска административният орган да упълномощи
служител с юридическо образование за осъществяване на защитата по делото, то и
представляваният правен субект има право на разноски, които изрично са
предвидени в специалната норма. Прилагайки разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, съдът присъжда възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на
юридическото лице, което е защитавано от него, респективно в чиято структура се
намира представляваният по този начин административен орган. След като
възнаграждението се дължи не на юрисконсулта, а на бюджета на административния
орган, който той представлява, реалното му заплащане е ирелевантно
за реализиране на отговорността за разноски за загубилата делото страна по
спора. При правна защита, осъществена от юрисконсулт, страната не следва да
доказва пряко направения разход, докато обратното е важимо
за всички случаи, в които се репарират разноски за адвокатско възнаграждение -
ТР 6/2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС. Именно с оглед тези специфики на осъществяваното процесуално
представителство, приравняването на юрисконсулта на адвоката досежно присъжданото възнаграждение е частично. В този
смисъл виж: решение № 10/29.09.2016 г. по конст. дело
№ 3/2016 г. на Конституционния съд. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към
НЗПП, където в чл. 24 е посочено, че по административни дела възнаграждението
за една инстанция е от 100 до 200 лева/.
На
основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
което да е процент от минималното възнаграждение, предвидено в чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, или 33 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска, в полза на
юридическото лице.
На
основание изложеното и чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд
Сливен,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Сливен, да заплати на С. А. М.,
[ЕГН] от [населено място], [улица], общ. С., обл. С.,
сумата в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, поради отмяната на
незаконосъобразни НП № 22-0804-000170 от 21.01.2022 год., издадено от Началник
Сектор „ПП" към ОД на МВР – Сливен и ЗППАМ № 22-0804-000017/09.01.2022 г.
по чл. 171, т.1, буква „Б" от ЗДвП, издадена от Началник сектор „ПП"
ОДМВР-Сливен, отменени с решения № 429/02.11.2022 г. по АНД № 373/2022 г. на
Районен съд Сливен, влязло в сила на 17.11.22 г. и № 52/28.03.2022г. по адм. дело № 25/2022 г. на Административен съд Сливен,
влязло в сила на 28.03.22 г., ведно със законната лихва считано от 23.03.23 г.,
до окончателното изплащане на обезщетението, като в останалата част до 3000
лева отхвърля като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР-Сливен, да заплати на С. А. М., [ЕГН] от [населено място], [улица], общ.
С., обл. С., сумата в размер на 10 (десет) лева,
представляваща направени по делото разноски за д.т.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР-Сливен, да заплати на С. А. М., [ЕГН] от [населено място], [улица], общ.
С., обл. С., сумата в размер на 402 (четиристотин и
два) лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА С. А. М., [ЕГН] от
[населено място], [улица], общ. С., обл. С., да
заплати на Областна дирекция на МВР-Сливен, сумата в размер на 33 (тридесет и
три) лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: