Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валери Събев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба от адв. К. Т., като пълномощник на С. Ш. А., срещу решение № 54/20.06.2014г. по гр. д. № 285/2013г. по описа на районен съд гр. Е.. Решението се обжалва в частта му, в която е прието за установено по отношение на А., че дължи на Държавно предприятие Национална компания „Ж. И.” сумата от 1200 лв., представляваща дължимо обезщетение за ползва без правно основание през периода 20.09.2010г. – 19.11.2010г. на площ от 400 кв.м., находяща се в имот с идентификатор 27190.316.1 в землището на община Е., целият от 2774 кв.м. – за жп гара, спирка, с местонахождение в гр. Е., ул. „Р.”, при граници на имота: за Ж. гара, спирка, № 27190.503.1, дере, път, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2013г. до окончателното й изплащане, за което задължение е издадена заповед № 196/01.10.2013г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 232/2013г. по описа на ЕРС, а А. е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 424,67 лв. В жалбата се излага, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отправя се искане за отмяна на решението му и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноскÞ. По делото е депозиран отговор от Държавно предприятие Национална компания „Ж. И.”, подаден чрез юрисконсулт Р., в който се сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. В отговора се излага, че изводите на съда по приложението на материалния закон са правилни. Сочи се, че не са налице нарушения на процесуалните правила. До съда се отправя искане да потвърди обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция. В.окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от ДПНК „Ж. И.” с установителен иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че С. А. дължи на предприятието сумата от 1440 лв. Посочена сума се претендира като обезщетение за ползване без правно основание през периода 20.09.2010г. – 19.11.2010г. на следния собствен на ищеца недвижим имот: част (в размер на 400 кв.м.) от поземлен имот с идентификатор 27190.316.1 в землището на община Е., целият от 2774 кв.м. – за жп гара, спирка, с местонахождение в гр. Е., ул. „Р.”, при граници на имота: за Ж. гара, спирка, № 27190.503.1, дере, път. В исковата молба е посочено, че тази част от имота е използвана от ответника като склад за строителни материали, за което са съставени и надлежни констативни протоколи. Изложено е, че ответникът е канен да заплати сумата, но поради неплащането й е инициирано производство по чл. 410 ГПК, по което е издадена и заповед за изпълнение. Поради тази причина ищецът счита, че предявеният от него установителен иск е основателен. В подадения отговор на исковата молба, процесуалният представител на ответника е оспорил иска. Развил е подробни съображения за липсата на който и да е от фактическите състави на неоснователното обогатяване. Оспорил е фактическите твърдения на ищеца, като е посочил, че през есента на 2010г. стоварил на територията на ЖП гара Е. дървен материал от два камиона за лице, наречено Н., което му гарантирало, че се е договорило с директора на ЖП гара гр. Г. О., като впоследствие Николай не прибрал материала от гарата. С оглед изложеното счита, че не е използвал неправомерно имота на ищеца, а единствено е превозвал дървен материал. По делото се установява следната фактическа обстановка: Видно от акт № 2741 за частна държавна собственост (на л. 16 от делото пред ЕРС) поземлен имот с идентификатор 27190.316.1 в землището на община Е., целият от 2774 кв.м. – за жп гара, спирка, с местонахождение в гр. Е., ул. „Р.”, при граници на имота: за Ж. гара, спирка, № 27190.503.1, дере, път, е собственост на държавата, като същият е предоставен за управление от НК „ЖИ” гр. С.. На 17.11.2010г. комисия в състав Т.Р. – гл. юрисконсулт при ЖПС Г. О., инж. Н. Н. – ръководител сектор „УС” при ЖПС Г. О. и инж. П. С. – началник жп участък ГОП при ЖПС Г. О., извършила проверка на жп гара гр. Е.. При проверката се констатирало, че С. А. от дата 20.09.2010г. се настанил на гарата, като използвал 400 кв.м. от площта й като склад за строителни материали. За посочените констатации бил съставен констативен протокол (на л. 14 от делото пред ЕРС), като А. отказал да го подпише, тъй като не бил съгласен със стойността на определеното обезщетение за ползване, което следва да заплати – по 1.50 лв. на квадратен метър, съгласно методика за определяне на НТМНЦ при предоставяне на площи под наем. На 19.11.2010г. комисия в същия състав, като този извършил проверката на 17.11.2010г., в присъствието на С. А., извършила проверка на жп гара Е. и установила, че ответникът освободил неправомерно използваната площ от имота. За извършената проверка е съставен констативен протокол (на л. 13 от делото пред ЕРС). Протоколът е подписан от С. А., като същият е отказал да заплати обезщетение за използването му за периода 20.09.2010г. – 19.11.2010г. За задължението на А. е издадена фактура от ищеца за дължимостта на сумата от общо 1440 лв. До лицето са изпращани и покани за изпълнение на задължението му – съответно с писмо изх. № 91-00-Ю-6424А/15.08.2013г. и 91-00-Ю-6306/08.08.2013г. (на л. 9 – л. 10 от делото пред ЕРС). Същите са получени лично от него на 23.08.2013г., видно от обратните разписки на гърба на представените писма. За установяване на релевантни факти по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, която е направила извод, че размерът на дължимото от ответника обезщетение за ползване без правно основание за един ден, съответно през периода 20.09.2010г. – 19.11.2010г. на площ от 400 кв.м. от процесния имот, съобразно Тарифа за определяне на началната тръжна месечна наемна цена в зависимост от категорията на населеното място и зоната, в която попадат, открити и закрити площи, отдавани под наем от НК „ЖИ”, е 20 лв. За целия период размерът на наемната цена е определен на 1200 лв. Пред първата инстанция е разпитан свидетелят Б. И. От показанията му се установява, че С. А. разтоварил на жп гарата в гр. Е. дървени греди, които били предназначени за друг човек. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По съществото си обжалваното решение е правилно. Съображенията на съда за този извод са следните: Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия. В конкретния случай в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на процесния недвижим имот, че за процесния период имотът е бил във владение на ответника, поради което ищецът е били лишен от възможността да ползва имота, както и размера на претенцията си. От представения по делото акт № 2741 за частна държавна собственост се установява, че процеснияt имот – жп гара в гр. Е., е собственост на държавата, като същият е предоставен за управление от НК „ЖИ” гр. С.. Този акт не е оспорен по делото, поради което съдът счита, че същият е годен да обоснове посочения в него факт, че ищецът е собственик на процесния имот. Както се установи по делото на 19.11.2010г. е извършена проверка на жп гара Е., която е установила, че ответникът освободил неправомерно използваната площ от процесния имот – в размер на 400 кв.м. За извършената проверка е съставен констативен протокол, подписан от С. А., като същият е отказал да заплати обезщетение за използването му за периода 20.09.2010г. – 19.11.2010г. С подписването на посочения протокол ответникът е признал всички факти, обективирани в него, а именно, че е ползвал имота за периода 20.09.2010г. – 19.11.2010г. и че е освободил същия на дата 19.11.2010г., като е отказал да заплати обезщетение за това. Тези факти се установят частично и от становището на самия ответник, който потвърждава, че е разтоварил дървен материал на жп гарата в гр. Е., но твърди, че дървеният материал е бил предназначен за друг човек. Впрочем и показанията на св. И. са в тази насока. Твърдението, че материалът е бил предназначен за друг човек не променя извода, че към момента на разтоварването му той е бил на ответника, като провалената му уговорка със съответното лице (за която той навежда твърдения) е без значение за правния извод, че А. е ползвал имота без да има правно основание. Установените по делото факти водят до извод, че е налице връзка между обогатяването на ответника (изразяващо се в незаплащане на наем за ползването на чужд имот) и обедняването на ищеца, което произтича от един и същ факт - ползването от А. без правно основание на частта от имота, собственост на ищеца. Ето защо всички предпоставки за уважаване на предявения иск са налице. Искът правилно е уважен до размера от 1200 лв. от първата инстанция при съобразяване с приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и кат¯ такова следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на въззиваемия следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция – за изготвяне на отговор по въззивна жалба, в размер на 300 лв., определен съобразно с чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4 на ОСГКТ на ВКС, настоящата инстанция дължи произнасяне и относно разноските, направени от заявителя в заповедното производство. Ето защо съобразно с уважената част от предявения иск на Държавно предприятие Национална компания „Ж. И.” следва да се присъдят осъществените разноски в заповедното производство в размер на 107,33 лв. Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, В. Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 54/20.06.2014г. по гр. д. № 285/2013г. по описа на районен съд гр. Е.. ОСЪЖДА С. Ш. А., ЕГН *, с адрес в гр. Е., ул. „Д. Х. М.” № .., да заплати на Държавно предприятие Национална компания „Ж. И.”, ЕИК ...., с адрес гр. С., район „С.”, бул. „К. М. Л.” №..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 300,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. ОСЪЖДА С. Ш. А., ЕГН *, с адрес в гр. Е., ул. „Д. Х. М.” № .. да заплати на Държавно предприятие Национална компания „Ж. И.”, ЕИК ..., с адрес гр. С., район „С.”, бул. „К. М. Л.” № .., сумата от 107,33 лв., представляваща направените разноски по ч.гр.д. № 232/2013г. по описа на ЕРС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |