Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 31.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в открито
заседание, на двадесет и четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година
в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Стела Цветкова
като разгледа
докл***аното от съдия Томова гражданско дело № 1706 по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от “М.” ЕАД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление:***, чрез ***. В.Г. против Г.И.А. с ЕГН **********,
в която се твърди, че между страните бил сключен Договор с индивидуален
потребителски номер- *** от 29.11.2007г., по силата на който на ответницата
била предоставяна далекосъобщителна услуга. Твърди се, че в срока на действие
на договора били издадени следните фактури: фактура № *** г., с падеж на
плащане 16.08.2014 г., за отчетен период от 28.06.2014г. до 27.07.2014 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 4,90лв.; фактура № *** г., с
падеж па плащане 17.09.2014 г., за отчетен период от 28.07.2014 до
27.08.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 4,90 лв.;
фактура № *** г., с падеж па плащане 17.10.2014 г., за отчетен период от
28.08.2014г. до 27.09.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 4,90лв.; фактура № *** г., с падеж па плащане 16.11.2014 г., за
отчетен период от 28.09.2014г. до 27.10.2014 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 4,90лв.; фактура № *** г., с падеж па
плащане 16.12.2014 г., за отчетен период от 28.10.2014г. до 27.11.2014 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 4,90лв.; фактура № *** г., с
падеж па плащане 17.01.2015 г., за отчетен период от 28.11.2014г. до 27.12.2014
г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 4,90лв.; фактура № ***
г., с падеж па плащане 16.02.2015 г., за отчетен период от 28.12.2014г. до
27.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 4,90лв.;
фактура № *** г., с падеж па плащане 19.03.2015 г., за отчетен период от
28.01.2015г. до 27.02.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 4,90лв. и фактура № *** г., с падеж па плащане 16.04.2015 г., за
отчетен период от 28.02.2015г. до 27.03.2015 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 30,37лв.
Твърди
се, че ответницата не заплатила горните суми на определените при сключване на
договора дати на падеж, поради което дължала и обезщетение за забава в размер
на 16,05лв. за периода от 17.04.2015г. до 24.07.2017г.
Като следствие от изложеното се
претендира постановяване на решение, с което да бъде осъдена ответницата да
заплати в полза на ищеца сумата от 69,57 лв., представляваща стойност на
потребени далекосъобщителни услуги и сумата от 16,05лв., представляваща
мораторна лихва. Претендират се и направените деловодни разноски.
С уточняваща молба от 02.04.2018г.
ищецът е заявил, че се отказва от претенцията за мораторна лихва, като не е
внесъл и държавна такса по нея
С влязло в законна сила определение е прекратено производството по
делото по отношение на тази претенция.
Ответницата
Г.И.А., чрез назначения особен представител ***. Б.К. е депозирала писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който не оспорва исковата претенция.
Настъпила е промяна в наименованието на ищеца, като
вписаното такова в търговския регистър е „***“.
Съдът, след като прецени събраните
доказателства и обсъди доводите на страните с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно
е по делото и се установява от приложените преписи на Анекс към договор № ***
от 21.06.2012г. и Приложение №1 към
същия договор от 21.06.2012г., че между „М.“ ЕАД и ответницата Г.И.А. е било постигнато съгласие за предоставяне от
дружеството на предлагани от него мобилни услуги. В съглашението и приложението
към него страните са уговорили всички елементи на правоотношението си.
Безспорно
е също така и се установява от приложените преписи на фактури № *** г.; № ***
г.; № *** г.; № *** г.; № *** г; № *** г.; № *** г; № *** г.; № *** г., че за
периода от 28.06.2014г. до 27.03.2015г. ищцовото дружество е доставило на
ответницата далекосъобщителни услуги, съобразно писменото им съглашение, в общ
размер на 69,57лв.
Не се
спори, че според обективираното в чл.26 от действащите през същия период Общи
условия, заплащането на услугите е следвало да бъде извършвано въз основа на
издавани месечни фактури, като неполучаването им от клиента не го освобождавала
от задължението за плащане на дължимите суми.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Установи
се от обсъдените доказателства, че между страните е бил сключен Договор за
далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски номер ***, изменен относно срока с Анекс от
21.06.2012г.
Установи
се от обсъдените писмени доказателства – издавани от ищеца фактури, че същия е
доставил на ответницата през периода от 28.06.2014г. до 27.03.2015г.
уговорените далекосъобщителни услуги на обща стойност 69,57лв.
Не се
представиха доказателства от ответницата, че е заплатил стойността им, а и не
се твърди извършено плащане.
Поради
горното, съдът намира предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за
изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, респективно осъдена
ответницата да заплати на ищеца сумата от 69,57лв., представляваща стойност на
предоставени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата дължи на ищеца
и направените деловодни разноски, които са в размер на 50лв. за държавна такса,
180лв. за ***окатско възнаграждение и 150лв. за възнаграждение на особен
представител или общо 380лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, Г.И.А. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “***”
ЕАД (предишно наименование „***“), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 69,57лв.,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни
услуги №*** от 29.11.2007г., доставени за периода от 28.06.2014г. до 27.03.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 09.03.2018г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Г.И.А. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “***”
ЕАД (предишно наименование „***“), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 380лв.,
представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: