Решение по гр. дело №1946/2025 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2570
Дата: 17 ноември 2025 г.
Съдия: Силвия Владимирова Петрова
Дело: 20252120101946
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2570
гр. Бургас, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20252120101946 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от М. С. и Д.К.К., чрез адв. В. Н.,
с която е предявил срещу ответника С. П. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез адв. В.
С., със съдебен адрес гр. *** иск за приемане за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца сума в общ размер на 986,38 лева, за които задължения са издадени
фактури № **********/25.11.2022 г. за сумата от 73,91 лв. и № **********/25.12.2022г. за
сумата от 912,47 лв., формирана както следва: за предпочетен номер +***: сумата 34,53 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от
25.10.2022г. до 24.11.2022г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +*** от 23.11.2022 г., сумата 105,31 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Допълнителното споразумение от 23.11.2022 г. по вина на
абоната, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси, сумата 236,30 лв.,
представляваща разликата между стандартната цена на предоставено устройство APPLE
iPhone 14 128GB Midnight и преференциалната цена, сумата 331,20 лв., представляваща
лизинговите вноски за отчетен период от 25.10.2022г. до края на срока на договора –
23.10.2024г. по Договор за лизинг от 23.11.2022г. с предпочетен номер +*** за базови
аксесоари; за предпочетен номер +*** по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*** от 23.11.2022г.: сумата 25,58 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период от 25.10.2022г. до 24.11.2022г., сумата 106,82 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната,
която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси; сумата 146,64 лв.,
представляваща разликата между стандартната цена на предоставено устройство NOKIA
G11 32GB Charcoal и преференциалната цена, ведно със законната лихва върху главницата от
986,38 лева от подаване на заявлението - 04.11.2024 г. до изплащане на вземането, за които
вземания ищецът се е снабдил със заповед № ***/05.11.2024г. за изпълнение на парично
1
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № ***/2024 г. по описа на БсРС.
Претендира присъждане на направените в заповедното и в настоящото исково производство
разноски.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е бил абонат на дружеството -
доставчик на мобилни услуги „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с предишно наименование
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“. Страните сключили Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 23.11.2022г. за срок от 24 месеца и избран
абонаментен план Тотал Макс с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 32,99
лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 45,99 лв. Д. не
изпълнил задълженията си по споразумението в общ размер 34,53 лв., представляващи
неплатени абонаментна такса и използвани услуги за отчетен период 25.10.2022г. -
24.11.2022г. Вследствие на неизпълнението и съгласно раздел IV, чл. 2 от споразумението,
ответникът дължи неустойка в размер на 105,31 лв., начислена във фактура №
**********/25.12.2022г., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси.
На същата дата 23.11.2022г. и по повод горепосоченото споразумение с
предпочетен номер +***, мобилният оператор предоставил на С. П. Д. устройство с марка
APPLE iPhone 14 128GB Midnight на преференциална цена, посочена в раздел II от
споразумението. Вследствие на неизпълнението по споразумението за мобилни услуги, Д.
дължи сума в размер на 236,30 лв., начислена във фактура № **********/25.12.2022г.,
представляваща съразмерна част от направената отстъпка.
Абонатът сключил и договор за лизинг от същата дата 23.11.2022г., по силата
на който му бил предоставен за ползване пакет базови аксесоари за период от 23 месеца
срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 13,80 лв. По договора за лизинг
Д. дължи заплащане на сума в общ размер на 331,20 лв., формирана от лизинговите вноски
за период от 25.10.2022г. до края на срока на договора - 23.10.2024г.
Страните сключили и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от
23.11.2022г. за срок от 24 месеца и избран абонаментен план Тотал+ с месечен абонамент за
първоначалния срок в размер на 23,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на
първоначалния срок в размер на 39,99 лв. Д. не изпълнил задълженията си по
споразумението в общ размер 25,58 лв., представляващи неплатена абонаментна такса за
отчетен период 25.10.2022г. - 24.11.2022г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от
договора, ответникът дължи неустойка в размер на 106,82 лв., начислена във фактура №
**********/25.12.2022г., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси.
На същата дата 23.11.2022г. и по повод горепосоченото споразумение с
предпочетен номер +***, мобилният оператор предоставил на С. П. Д. устройство с марка
NOKIA G11 32GB Charcoal на преференциална цена, посочена в т.5 от договора. Вследствие на
неизпълнението по споразумението за мобилни услуги, Д. дължи сума в размер на 146,64
лв., начислена във фактура № **********/25.12.2022г., представляваща съразмерна част от
направената отстъпка.
Твърди се още, че по отношение на лизинговите вноски е налице обща
изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, като въпреки неизплатените
лизингови вноски, предоставените базови аксесоари не са върнати на мобилния оператор.
Задълженията са индивидуализирани в следните фактури:
Фактура № **********/25.11.2022г. за отчетен период 25.10.2022г. -
24.11.2022г. със срок за плащане - 10.12.2022г., издадена за сумата от 73.91 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска, както
2
следва: 34,53 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +***; 13,80
лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***; 25,58 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер +***.
Фактура № **********/25.12.2022г. за отчетен период 25.11.2022г. -
24.12.2022г., със срок за плащане - 09.01.2023г., издадена за сумата от 912.47 лв.,
представляваща неплатени неустойки, лизингови вноски и суми за мобилни устройства,
както следва: 105,31 лв. неустойка за предпочетен номер +***; 236,30 лв. сума за мобилно
устройство за предпочетен номер +***; 317,40 лв. лизингови вноски, начислени накуп за
предпочетен номер +***; 106,82 лв. неустойка за предпочетен номер +***; 146,64 лв. сума за
мобилно устройство за предпочетен номер +***.
Искът е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД - за установяване съществуването парични задължения по заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № ***/ 2024 г. по описа на Районен съд - Бургас.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, чрез пълномощника адв. В. С., с който оспорва исковете по
основание и размер.
Твърди, че допълнителното споразумение, договорът за мобилни услуги,
договорът за лизинг на базови аксесоари и Общите условия не са били предоставени на
ответника в момента на закупуване на мобилните устройства и не е бил запознат с тях.
Ответникът не е имал намерение да подписва договори и споразумение, а само да закупи
телефон на дъщеря си, като аксесоарите за мобилното устройство Айфон 14 му били
предложени безплатно. На въпроса защо полага толкова много подписи, му било
отговорено, че са за гаранциите. Твърди, че е бил въведен в заблуждение и никой не му
казал, че подписва договори. Не бил уведомен, че се прави допълнително споразумение към
договора му, договор за лизинг за аксесоари за 317,40 лв. и договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***, не получил копия от договорите. След като получил фактура на
висока стойност на 25.11.2022г., посетил офис на оператора, поискал да му предоставят
договорите и подал жалба.
Оспорва претенциите, тъй като същите се претендират във връзка с
прекратяването на договора, а липсват доказателства операторът да е уведомил ответника,
че прекратява договорите. Счита клаузите за неустойка за нищожни поради неравноправния
им характер. Счита, че не се дължи едновременно реално изпълнение и неустойка.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
исковото и заповедното производство.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № ***/2024 г. по описа на РС- Бургас,
с издадената по това дело Заповед № ***/05.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК е разпоредено С. П. Д. да заплати на „Йеттел България“ ЕАД сумата от
986,38 лева, дължима по сключени между страните Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 23.11.2022 г., Договор за лизинг от
23.11.2022г. с предпочетен номер *** за базови аксесоари и Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 23.11.2022г., за които задължения са издадени фактури №
**********/25.11.2022 г., претендирана в размер на 73,91 лв. и № **********/ 25.12.2022г.,
претендирана в размер на 912,47 лв., формирана както следва: за предпочетен номер ***:
сумата 34,53 лева - абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от
25.10.2022г. до 24.11.2022г., сумата 331,20 лв. - лизингови вноски за отчетен период от
25.10.2022г. до 24.12.2022г. по договора за лизинг, сумата 105,31 лв. - неустойка за
3
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, която не надвишава размера на
три месечни абонаментни такси, сумата 236,30 лв. - разликата между стандартната цена на
предоставеното устройство APPLE iPhone 14 128GB Midnight и преференциалната цена; за
предпочетен номер ***: сумата 25,58 лева - абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период от 25.10.2022г. до 24.11.2022г., сумата 106,82 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната, която не надвишава размера на три месечни
абонаментни такси, сумата 146,64 лв. - разликата между стандартната цена на
предоставеното устройство NOKIA G11 32GB Charcoal и преференциалната цена, ведно със
законната лихва върху главниците от подаване на заявлението - 04.11.2024 г. до изплащане
на вземането.
Длъжникът е подал възражение против заповедта за изпълнение в месечния
срок от съобщението, поради което на заявителя е било указано да предяви установителен
иск. Искът е предявен в законовия срок.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Искът по чл.422 ГПК за вземанията за месечните абонаментни такси за
потребени услуги е основателен.
Установява се от доказателствата по делото, че на 23.11.2022г. ответникът С.
П. Д. е сключил с мобилния оператор допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** с абонаментен план Тотал Макс с промоционална
абонаментна такса от 32,99 лв., при стандартна месечна абонаментна такса от 45,99 лв. и
стойността на допълнителните услуги, съобразно приложената ценова листа, за срок от 24
месеца, който след изтичането му се превръща в безсрочен при стандартните условия. С
договора е предоставено и мобилно устройство APPLE iPhone 14 128GB Midnight за цена с
абонаментния план 1659,99лв. и стандартна цена 1949,90лв.
По повод цитирания договор на същата дата 23.11.2022г. мобилният оператор,
като лизингодател, е сключил със С. П. Д. - лизингополучател договор за лизинг, с който е
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване базови аксесоари c обща
лизингова цена в размер на 331,11 лева, платима чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка в
размер на 13,80 лева, като има право да придобие собствеността след заплащане на
допълнителна сума от 13,80 лева (чл. 1, ал. 2).
На 23.11.2022г. ответникът С. П. Д. е сключил с мобилния оператор договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*** с абонаментен план Тотал+ с промоционална
абонаментна такса от 23,99 лв., при стандартна месечна абонаментна такса от 39,99 лв. и
стойността на допълнителните услуги, съобразно приложената ценова листа, за срок от 24
месеца, който след изтичането му се превръща в безсрочен при стандартните условия. С
договора е предоставено и мобилно устройство NOKIA G11 32GB Charcoal за цена с
абонаментния план 119,99 лв. и стандартна цена 299,90 лв.
Представен е касов бон от дата 23.11.2022г. на стойност 1779,97 лева, както и
два броя гаранционни карти за процесните устройства.
Представени са по делото 2 броя фактури с детайлно потребление за
посочените 2 мобилни номера, от които е видно, че мобилните услуги са били ползвани
ежедневно.
По фактура № **********/25.11.2022г. за отчетен период 25.10.2022г. -
24.11.2022г. е дължима сумата от 73.91 лева, от които: 34,53 лв. абонаментна такса и
4
използвани услуги за предпочетен номер +***; 13,80 лв. лизингова вноска за предпочетен
номер +***; 25,58 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***.
По фактура № **********/25.12.2022г. за отчетен период 25.11.2022г. -
24.12.2022г. е дължима сумата от 912,47 лева, от които: 105,31 лв. неустойка за предпочетен
номер +***; 236,30 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер +***; 317,40 лв.
лизингови вноски за предпочетен номер +***; 106,82 лв. неустойка за предпочетен номер
+***; 146,64 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер +***. Във фактурата е
начислено потребление до дата 13.12.2022г., но дължимите суми за абонаментни такси и
потребени услуги са били прихванати, поради което сборът от същите е отразен като
отрицателна величина.
Представени са и два броя жалби от 06.12.2022г. и 11.01.2023г., с които С. Д.
изразява несъгласие с предоставения му план, поради увеличение в цената, като е заявено
желание за споразумение за прекратяване на договора. Втората съдържа искане за
предоставяне на договора с предпочетен номер +***. Липсват данни по делото отговорите
на оператора от 07.12.2022г. и от 12.01.2023г. да са достигнали до ответника.
Представени са и два броя заявления от ответника за пренасяне на процесните
мобилни номера в мрежата на „А1 България“ ЕАД от дата 10.12.2022г.
От показанията на разпитания по делото свидетел И. С. Д. – дъщеря на
ответника, се установява, че двете устройства са закупени в брой. Според свидетелката,
баща й не е имал намерение да сключва договори, а само да закупи телефон за нея в брой,
нито са разбрали, че нещо по сметките ще се промени. Второто устройство му е предложено
от консултанта, а аксесоарите били предложени като подарък към телефона с марка Айфон.
Мислели, че закупуват само апаратите. Договорите получили едва със съдебните книжа по
настоящото дело. Свидетелката посочва, че ответникът се подписал на много места на
таблет, като получили само гаранционни карти и касов бон. След като пристигнала по-
голямата сметка, от оператора му казали, че не могат да направят нищо, ответникът спрял да
плаща и през месец декември се преместил на друг оператор.
Доказва се облигационната връзка между страните, възникнала със сключване
на горните договори, които носят подписа на ответника и той валидно се е задължил по тях.
Надлежно е подписан и договорът за лизинг, като според чл.4 от същия, с подписване на
договора лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава
вещите във вид, годен за употреба. Следователно е налице признание на ответника, че е
получил държането на лизинговите вещи.
Действително от показанията на свидетелката Д., може да се направи
заключение, че първоначалното намерение на ответника е било да закупи телефон за дъщеря
си в брой, както и че е налице голяма доза вероятност ответникът да се е заблудил или дори
да е бил въведен в заблуждение относно характера на сключваните договори. В случая обаче
не е налице хипотезата на нищожност на договорите поради липса на съгласие, така както
твърди ответникът, тъй като такова е обективирано в представените по делото допълнително
споразумение, договор за мобилни услуги и договор за лизинг, които ответникът е подписал,
което се потвърждава и от свидетеля. В случая дори да се приеме, че е ответникът е
изпаднал в грешка по своя собствена вина, сключените договори са действителни и са
породили своето действие, и същите биха били унищожаеми на основание чл. 27, предлож.
3 или 4. /Така в Решение № 396 от 28.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 472/2010 г., IV г. о., ГК,
съгласно което волята на страната е опорочена винаги, когато при сключването на договора
тя е имала погрешна представа за съдържанието на насрещните престации (предмета на
договора), което е основание за неговото унищожаване./.
5
В настоящия случай обаче претенция за унищожаването на сделките не е била
предявена, поради което и договорите като действителни са породили своето действие и са
действали до неговото прекратяване по инициатива на ответника.
Разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от Закона за електронните съобщения предвижда
задължение за предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги
чрез използване на номера от Националния номерационен план, да осигуряват възможност
за преносимост на номерата, като крайните ползватели имат право, при поискване, да
запазят номерата си. Съгласно чл. 134а от ЗЕС приемащият доставчик води процесите по
пренасяне на номера, като доставчиците са длъжни да не пренасят номера без изричното
съгласие на крайните ползватели, а договорите на крайните ползватели с даряващия
доставчик се прекратяват автоматично, след като приключи процесът на преносимост.
Предвид изложеното, двата договора за мобилни услуги са били прекратени по
инициатива на ответника през месец декември 2022г. с подаването на заявления за
преносимост на номерата в мрежата на „А1 България“ ЕАД, като прекратяването е
настъпило автоматично с приключването на процеса, което е настъпило най-вероятно на
13.12.2022г. – последната дата, на която ищцовото дружество е начислило потребление по
договорите и не по-късно от 25.12.2022г. – датата на издаване на последната фактура от
ищеца, в която са начислени неустойките за прекратяване на договорите.
С оглед горното претендираните суми за месечни такси по двата договора за
мобилни услуги за отчетен период от 25.10.2022г. до 24.11.2022г., които са уговорени като
размер, се дължат с настъпването на падежа им. Няма данни, че на ответника не е
осигуряван достъп до мобилната мрежа, нито данни, че мрежата на оператора въобще не е
функционирала на територията, където е пребивавал длъжникът. Поради това следва да се
приеме, че той дължи и сумите за разговори и съобщения извън месечните такси, които се
установяват от представените фактури. Предвид горното претенциите за сумата 34,53 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от
25.10.2022г. до 24.11.2022г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер *** от 23.11.2022г. и за сумата 25,58 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 25.10.2022г. до 24.11.2022г. по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 23.11.2022г. са основателни и
доказани в претендираните размери.
Поради горните мотиви основателни се явяват и претенциите за неустойки
поради предсрочното прекратяване на договорите по инициатива на ответника.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при
предсрочно прекратяване на двата договора за мобилни услуги е уредено в раздел IV, т. 2,
букви „а“ и буква „б“ от допълнителното споразумение и в т.9, букви „а“ и буква „б“ от
договора за мобилни услуги. Съгласно посочените клаузи, в случай на прекратяване на
договора за мобилни услуги преди изтичане на 24-месечния срок по вина или по инициатива
на потребителя, или при нарушение на задълженията му по договора или по други
документи, свързани с него, последният дължи, за всяка СИМ карта, по отношение на която
е налице прекратяване: според буква (а) неустойка в размер на сумата от всички най-високи
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, но за не
повече от три месеца. В допълнение на неустойката по предходното изречение,
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора и (б) в случаите, в
които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или
6
по предходно подписан, документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от
него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора.
Въз основа на изложеното съдът приема, че са налице предпоставките за
дължимост на претендираните неустойки: сумата 105,31 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Допълнителното споразумение от 23.11.2022 г. по вина на
абоната, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси, сумата 236,30 лв.,
представляваща разликата между стандартната цена на предоставено устройство APPLE
iPhone 14 128GB Midnight и преференциалната цена, сумата 106,82 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
*** от 23.11.2022г. по вина на абоната, която не надвишава размера на три месечни
абонаментни такси; сумата 146,64 лв., представляваща разликата между стандартната цена
на предоставено устройство NOKIA G11 32GB Charcoal и преференциалната цена. Между
страните не се спори, че двата апарата са заплатени изцяло в брой в деня на подписване на
договорите, което се потвърждава и от събраните по делото доказателства. Претенциите
като основателни следва да се уважат изцяло.
Възраженията на ответника са неоснователни, тъй като видно от текста на
договорите, неустойките са уговорени като наказателни, т.е. дължат се наред с изпълнението
по договора. Този извод следва и от факта, че същите са уговорени за периода след
прекратяване на договора – т.е. като компенсация за това, че договорната връзка е
прекратена преждевременно и не обхващат периода на неизпълнение, но за не повече от три
месеца. По аналогичен начин е уговорена и неустойката за отстъпката от цената на
устройство, като същата се дължи в размер на такава част от разликата между стандартната
цена на устройството и заплатената при предоставянето му, съответстваща на оставащия
срок на договора. Предвид това изцяло неоснователни са доводите за нищожност на
клаузите поради техния неравноправен характер.
Искът за лизинговите вноски е недопустим в частта за периода от 25.12.2022г.
до 23.10.2024г., а в останалата част е частично основателен.
С исковата молба е предявена претенция за сумата 331,20 лв., представляваща
лизинговите вноски за отчетен период от 25.10.2022г. до края на срока на договора –
23.10.2024г. по Договор за лизинг от 23.11.2022г. с предпочетен номер +*** за базови
аксесоари. Изрично е посочено в исковата молба, че лизинговите вноски се претендират
поради изтичане срока на договора за лизинг.
Заповедта за изпълнение е издадена за сумата 331,20 лв., представляваща
лизинговите вноски за отчетен период от 25.10.2022г. до 24.12.2022г. по посочения договор
за лизинг.
Предвид изложеното така предявената установителна претенция се явява
недопустима в частта за периода от 25.12.2022г. до 23.10.2024г., като производството следва
да се прекрати за този период.
Между страните е сключен е договор за лизинг от 23.11.2022г., с предмет
базови аксесоари, c обща лизингова цена в размер на 331,11 лева, платима чрез внасяне на
23 месечни вноски, всяка в размер на 13,80 лева, като има право да придобие собствеността
след заплащане на допълнителна сума от 13,80 лева. Установява се, че ищецът е предал
лизинговите вещи в държание на ответника, тъй като в договора има клауза, че
7
лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава вещите във
вид, годен за употреба. За посочения в заповедта за изпълнение период от 25.10.2022г. до
24.12.2022г. са падежирали две лизингови вноски в общ размер на 27,60 лева, до която сума
претенцията е основателна и следва да се уважи, като за горницата до претендираните 331,20
лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски съобразно уважената част от исковете, от които в настоящото производство
от 681,99 лева и в заповедното дело от 349,56 лева. С оглед вида и броя на предявените
искове, размерът на претендираното адвокатско възнаграждение за исковото и заповедното
производство не е прекомерен и възражението на ответника в тази насока е неоснователно.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът трябва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 123,12 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по исковата молба на „Йеттел България“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, представляван от М. С. и Д.К.К., чрез адв. В. Н., срещу ответника С.
П. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез адв. В. С., със съдебен адрес гр. *** в частта
в която е предявен иск за приемане за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на ищеца суми по Договор за лизинг от 23.11.2022г. с предпочетен номер +*** за
базови аксесоари за лизингови вноски за периода от 25.12.2022г. до 23.10.2024г., който
период не е предмет на заповед № ***/05.11.2024г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № ***/2024 г. по описа на БсРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. П. Д., с ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, че дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от
М. С. и Д.К.К., сума в общ размер на 682,78 лева /шестстотин осемдесет и два лева и
седемдесет и осем стотинки/, за които задължения са издадени фактури №
**********/25.11.2022 г. за сумата от 73,91 лв. и № **********/25.12.2022г. за сумата от
912,47 лв., формирана както следва: за предпочетен номер ***: сумата 34,53 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от
25.10.2022г. до 24.11.2022г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +*** от 23.11.2022 г., сумата 105,31 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Допълнителното споразумение от 23.11.2022 г. по вина на
абоната, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси, сумата 236,30 лв.,
представляваща разликата между стандартната цена на предоставено устройство APPLE
iPhone 14 128GB Midnight и преференциалната цена, сумата 27,60 лв., представляваща
лизинговите вноски за отчетен период от 25.10.2022г. до 24.12.2022г. по Договор за лизинг
от 23.11.2022г. с предпочетен номер *** за базови аксесоари; за предпочетен номер +*** по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 23.11.2022г.: сумата 25,58 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от
25.10.2022г. до 24.11.2022г., сумата 106,82 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната, която не надвишава размера на три месечни
абонаментни такси; сумата 146,64 лв., представляваща разликата между стандартната цена
на предоставено устройство NOKIA G11 32GB Charcoal и преференциалната цена, ведно със
8
законната лихва върху главницата от 682,78 лева от подаване на заявлението - 04.11.2024 г.
до изплащане на вземането, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед №
***/05.11.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр.
д. № ***/2024 г. по описа на БсРС, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за лизингови
вноски за отчетен период от 25.10.2022г. до 24.12.2022г. по Договор за лизинг от 23.11.2022г.
с предпочетен номер *** за базови аксесоари над уважените 27,60 лв. до претендираните
331,20 лв.
ОСЪЖДА С. П. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати на „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 681,99 лева /шестстотин осемдесет и
един лева и деветдесет и девет стотинки/ съдебно-деловодни разноски в исковото
производство и сумата от 349,56 лева /триста четиридесет и девет лева и петдесет и шест
стотинки/ съдебно-деловодни разноски в заповедното дело.
ОСЪЖДА „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6 да заплати на С. П.
Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, сумата от 123,12 лева /сто двадесет и три лева и
дванадесет стотинки/ съдебно-деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението.
Решението в частта, имаща характер на определение, с която се прекратява
частично производството по установителния иск по Договора за лизинг от 23.11.2022г.
подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския окръжен съд в седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9