Р Е Ш Е Н И Е
№ II- 260185 09.05.2022 година град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публичното заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и втора
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА ЗЪБОВА-КОЧОВСКА
ТАНЯ
РУСЕВА-МАРКОВА
При секретаря ………..Стойка Вълкова……………………………….
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 1605 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР адрес:
гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“№46, чрез процесуален представител
юрисконсулт Красимира Иванова, с адрес на призоваване : гр.Бургас, ул. „Цар
Асен“ №4, против
Решение № 1064/28.04.2020г., постановено по гр.д.№ 8574/2019г. по описа на
Бургаски районен съд, с което въззивникът
е осъден да заплати на Г.И.Д., с
ЕГН ********** ***, сумата от 1718,16 лева, от която 1518.78
лева-главница, представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, в периода от 01.09.2016
година до 30.09.2019 година на
изпълняваната длъжност „механик по ГПК до 20 БТР“ от група 01 на БГПК-Созопол
при Регионална дирекция „Гранична полиция“-Бургас към Главна дирекция „Гранична
полиция”-МВР на Република България и 199,38 лева-обезщетение за забавеното
плащане на главницата/лихва/, за периода от 30.10.2016 година-07.10.2019
година, заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на главния
иск-07.10.2019 година до окончателното изплащане на задължението; присъдени са
разноски за адвокатското възнаграждение
на ищеца в тежест на ответника-
въззивник, както и направените по делото разноски за ССчЕ и д.т.
Твърди се във въззивната жалба,
че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, както
и е
необосновано. На първо място се изтъкват съображения за неоснователност
доводите на районния съд, изложени по повод възражението на
ответника-въззивник за погасяване по давност на част от претенцията на
ищеца за месец септември 2016г., в каквато насока заявява правни аргументи. Освен
това твърди, че неправилно е уважена
претенцията на ищеца, тъй като при изчисляване на времето, отработено от него, съответно
за компенсиране на положения извънреден
труд, не била приложена нормативната
уредба на МВР, като за това е цитирана нормата на чл. 187,ал.9 от МВР, според която редът за организация, разпределянето
на работното време, неговото отчитане, за компенсиране на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. Цитирана е
Наредба 8121з-407/19.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи, касаеща спорния въпрос за периода от 19.08.2014г.-
02.08.2016г.Проследена е нормативната база, уреждаща основанието и реда на
изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители: Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.;
Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. Цитира се чл.31,ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,според който
„при отчитане на броя часове времето на разположение, труд между 22.00 и 06.00
часа и на официални празници, както и на положен труд извън редовното работно
време, в протоколите за отчитането им
броят часове се посочва само в цяло число.Излагат се доводи за това- защо
НСОРЗ е неприложима за служителите на
МВР. Моли се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с
което уважения главен и акцесорен иск бъдат отхвърлени; претендира се
присъждане на разноските по делото.
Препис от въззивната жалба е
връчен за писмен отговор на въззиваемия, чрез процесуалния му представител
адвокат З.Б., който депозира такъв с подробни доводи и съображения за
неоснователност на въззивната жалба, моли потвърждаване на първоинстанционното
решение и присъждане на разноските във въззивното производство.
Съдът като съобрази доводите на страните, въз
основа на закона и събраните по делото
доказателства , намира за установено от фактическа и правна страна
следното :
Производството е образувано пред
първоинстанционния съд по предявен от Г.И.Д.,***, , съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Екзарх Йосиф“ №8,ет.1 против Главна дирекция „Гранична
полиция“-МВР иск за присъждане на сумата 1302 лв, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 217 часа, за периода от 01.09.2016г до 30.09.2019
година, получени при преизчисляване на положения 1616 часа нощен труд с коефициент 1,143, ведно
мораторна лихва в размер на 150 лв
и законната лихва от датата на
предявяване на иска- 07.10.2019г до окончателното изплащане на сумата.Твърди
се, че ищецът през исковия период е полагал труд на длъжност
„механик на ГПК до 20 БРТ“ от 01
група на БГПК -Созопол към РД „Гранична полиция „-Бургас.Същата е на структурно подчинение на ГД“Гранична
полиция“ към МВР.Ищецът е със статут на държавен служител. За положения
извънреден труд от 217 часа, получени след преизчисляване на
положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно чл.9,ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не е
заплатено дължимото допълнително
възнаграждение. В хода на производството, размерът на претенцията за възнаграждение за положен
извънреден труд е увеличен на 1518,78 лв
за 219,94 часа извънреден труд.Увеличен е размерът на претенцията за мораторна
лихва на 199,38лв.
Предявеният иск е с правно основание
чл.178,ал.1,т.3, вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР /преди изменението с ДВ бр.60/2020г/.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор, с който ответната страна е оспорила иска.Направено е възражение за
изтекла погасителна давност за задължението за м.септември 2016г, с оглед на датата на предявяване на иска- 7.10.2019г.Твърди
се ,че ищецът има статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и по отношение на него намират приложение нормите, регулиращи работното
време, съдържащи се в същия нормативен акт.От действалите през исковия период
подзаконови нормативни актове – Наредба №8121з-407/11.08.2014г, Наредба
№8121з-776/29.07.2016г и Наредба №8121з-908 от 2.08.2018г на министъра на
вътрешните работи само първата, в чл.31,ал.2 , урежда умножаване на часовете положен нощен труд по коефициент 0,143,като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за същия отчетен период. Счита, че е
налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния
труд и нощния труд при сумирано
отработено време на тримесечен период. НСОРЗ, издадена на основание КТ се
прилага само за трудови правоотношения. Цитирана наредба не се прилага за
полицейските служители, тъй като не са налице кумулативните предпоставки за
това : продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността
на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. За да се твърди, че е налице полагане на извънреден
труд, който не е заплатен, следва ищецът действително да е работил извън
установеното за него работно време по график.Счита,че превръщането на нощните
часове в дневни е установено с цел увеличаване на заплащането за положен нощен
труд ,а не генериране и заплащане на извънреден труд. При разрешено в ЗМВР полагане на нощен труд от 8
часа, коефициентът между дневното и нощното работно време е 1 и не се дължат допълнителни
суми.
Първоинстанционният съд е уважил
изцяло предявения иск ,като е изложил мотиви ,че е налице колизия между нормите
на чл.179,ал.2 и чл.188,ал.2 ЗМВР ,като последната не е приложена в процесното
правоотношение.Тя предвижда ,че държавните служители ,които полагат труд през
нощта се ползват със специална закрила по КТ.Тя предвижда право на държавните
служители от системата на МВР да получават възнаграаждение при условията на
КТ.Съобразно разпоредбата на чл.15,ал. 3 ЗНА,ако наредба противоречи на
нормативен акт от по-висока степен, се прилага по-високия по степен
акт.Посочените от ответника наредби на
министъра на вътрешните работи за
определяне на размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд определят
по-ниска стойност от предвидената в КТ.Поради това процесното допълнително възнаграждение следва
да бъде определено по предвижданията на нормативния акт от по-висока
степен.Като неоснователно е преценено
възражението за давност за вземането за периода от 1.09.2016 до
07.10.2016г.
На основание чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по останалите
въпроси е органичен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна
проверка се констатира ,че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания от
въззивника за неправилност на решението, съдът намира следното :
Безспорно е по делото, че
ищецът е служител в МВР, със статут на
държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Безспорно е също
така,че за периода от 01.09.2016г до 30.09.2019г той е полагала труд на 24- часови смени по график, включително и за
времето от 22 часа до 6 часа, като нощният труд е 1538 часа /в този смисъл заключението на
вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза/.Вещото лице е дало
заключение, че след преизчисление на положения нощен труд в дневен, с коефициент
1,143, той възлиза на 1757,94 часа.Разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 219,94 часа, той
не е заплатен ,а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след
преизчислението е в размер на 1518,78 лв.В допълнителното си заключение
вещото лице е дало отговор на същите
въпроси ,като е съобразило направеното възражение за погасителна давност за възнаграждението за м.септември 2016г. В този случай допълнителното задължение възлиза на
1475,88лв за 212,79 часа извънреден труд.Съобразно
заключението на вещото лице размерът на мораторната лихва е 199,38лв, а
при съобразяване с направеното възражение за давност е 186,66лв.
По възражението за изтекла погасителна давност на претенцията за
незаплатен извънреден труд за м.септември 2016г: това възражение е
направено своевременно и е
основателно.Съобразно действащата към този период редакция на чл.187,ал.3 ЗМВР
работното време на държавните служители, работещи на 8 - ,12- и 24-часови смени
се изчислява сумарно за едномесечен период.Тази разпоредба на закона е изменена
с ДВ бр.81 от 14.10.2016г, в сила от същата дата.Изменението предвижда
сумарното изчисляване да е за тримесечен период.Искът е предявен на 07.10.2019г,
задължението за заплащане на възнаграждението за извънреден труд за м.септември 2016г е станало изискуемо на
1.10.2026г ,т.е.тригодишната давност по
чл.111 ЗЗД за него е изтекла към датата
на подаване на исковата молба. Решението, в частта, в която е присъдено това
възнаграждение е неправилно и следва да
бъде отменено, като искът за сумата от 42,90лв следва да се отхвърли. Следва да
се отхвърли и претенцията за мораторна лихва за сумата 12,72лв.
В останалата част решението следва
да се потвърди със следните мотиви:
Основното възражение във
въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време,за неговото
отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурствата , времето за отдих и почивки, а не
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма
непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение
е, че след направеното преизчисление не
се кумулира извънреден нощен труд.При извършено преизчисление се цели да се
установи има ли положен извънреден труд, а няма за цел да определя часовете
нощен труд над нормата за такъв, за който се дължи допълнително възнаграждение.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден
труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ
бр.60/2020г /.Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни –подневно ,а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени- сумарно на
тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР, преди изменението с ДВ бр.60/2020г /. Работата
извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за
служителите ,работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, преди изменението с
ДВ бр.60/2020г /.Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на
понятието“извънреден труд“- това е трудът, който се полага от работника, със
знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за него
работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено ,че извънреден е трудът, който се
полага от държавния служител, извън установеното за него работно време, освен в
случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на
мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов
текст е налице препращане към КТ относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
При преценката дали служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда
от нормалната продължителност на работното време. Безспорно ищецът има качество
държавен служител –полицейски орган по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.
Чл.187,ал.3 МВР/ преди изменението с ДВ бр.60/2020г/ е предвидил ,че при работа
на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа,като
работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Анализът на тази разпоредба
сочи, че посочените 8 часа нощен труд са
максимално допустимите, но не и че това нормалната продължителност на работното
време през нощта. В подкрепа на това е и фактът, че законодателят е използвал термина „средно 8 часа“ за всеки 24-часов
период. Аргумент в подкрепа на това е ,че след изменението на ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ
бр.60/2020г/ вече нормативно е определена нормалната продължителност на
работното време през нощта на 8 часа. Поради това съдът не споделя тезата на въззивника ,че нормалната
продължителност на работното време през нощта за държавните служители –полицейски
органи е 8 часа и е равна на нормалната продължителност на дневното работно
време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална продължителност на
работното време през нощта. За процесния
период са действали няколко наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014г ,Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-908/02.08.2018г, като само наредбата от 2014г съдържа правило, че при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент
0,143, като полученото число се събира с общия брой отработени часове през
отчетния период. Следва да се отбележи, че редът и начинът на отчитане на
работното време, при сумирано такова, не е уреден в КТ , ЗМВР или ЗДСл. То е
предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите по
трудови правоотношения това става чрез
НСОРЗ и Наредбата за работното време ,почивките и отпуските/НРВПО/.
Чл.9а, ал.4 от последната предвижда ,че когато се
полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или
служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за
смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените
часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.Нормата на чл.9г от НРВПО е в сила от
01.01.2018г ,но разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е с това съдържание от 2007г, когато е приета и не следва да се изключва от приложение за
работещите до приемане на изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време
е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини
формира коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание законовата
делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР/преди изменението от 2020г/ ,с изключение на
наредбата от 2014г, не съдържат регламентация, аналогична на тази в
подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по –конкретно НСОРЗ. С оглед
на коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща нормалната
продължителност на работното време през нощта за държавните служители , вкл.и
тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, то настоящият състав намира, че за неуредените
случаи следва да се приложат разпоредбите,които се отнасят до подобни случаи,
ако това отговаря на целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.В случая става дума за
непълнота, а не за празнота на законов акт, както изрично е посочено в
цитираната разпоредба на Закона за
нормативните актове.След като е безспорно ,че
полицейските служители са държавни служители,то за неуредените случаи в
ЗМВР следва да се приложи общия ЗДСл.Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на ТР
№6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови
договори и такива по служебно правоотношение,като тези от втората група са
държавни служители по смисъла на ЗДСл
и общият закон намира субсидиарно
приложение по отношение на тях.Обратното би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР по
отношение на другите държавни служители,а също и спрямо работниците и
служителите,работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма
законова делегация,препращаща към общия Закон за държавния служител /подобно на
пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на отменения ЗМВР/,
доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение.
Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от
ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени
за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7,
т. 1 – 5, както и редът за получаването им
се определят с наредба на
Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.Чл.50а ,ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ ,относно
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.При липсата на
нормативно уредена нормална продължителност на работното време през нощта за
полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7 часа при 5-дневна работна седмица.В цитираните във въззивната жалба на
ответната страна наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва
правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни,
при сумарно изчисляване на работното време.Тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство
и при липса на изрична уредба в наредбите ,издадени от министъра на вътрешните
работи, при наличието на непълнота на уредбата, следва да намери приложение
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно
разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време ,установени за
подневно отчитане на работното време за
съответното работно място ,т.е.приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение
спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители,
чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово
правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита
работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период -
в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е
надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената
норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ), са извънреден труд.Поради
това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по
отношение на държавните служители в МВР и че след превръщането на
нощните часове в дневни не се кумулира
извънреден труд.Не става дума за извънреден нощен труд,както се сочи във
въззивната жалба и каквато конструкция
законът не познава-става дума за извънреден труд ,т.е. такъв, над нормата
работно време за тримесечен период.
Съдът намира ,че следва да
изложи мотиви във връзка с решение на
СЕС от 24.02.2022г по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване,
отправено от РС –Луковит. В него е прието,че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива
2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда
,че нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е
по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня.Съдът е приел,че във
всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита
под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на
нощния труд.В националното законодателство изобщо не съществува до 2020г /вкл. и през исковия
период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР, така
,че отговорът на този въпрос не променя
становището на настоящия състав.В тази
връзка са изложени мотиви в решението.
От друга страна, предвиденото
заплащане на нощния труд от 0,25 лв за всеки отработен час и ободряващи напитки, според
съдът, не може да компенсира особената тежест на нощния труд,по смисъла вложен
в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е определена
и в чл.8 от НСОРЗ , и работниците по трудово правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този размер за
всеки отработен част нощен труд, което
води до извод,че в това отношение е
налице равно третиране между държавните
служители в МВР и работещите по трудово правоотношение.Остава обаче различното
третиране на двете категории лица по
отношение на преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава ,че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв
на час не съставлява компенсаторен
механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово
правоотношение.Налага се извод за
липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността
на служителите в МВР, с оглед по –голяма
продължителност на нощния труд. Останалите посочени от въззивника придобивки- ранно пенсиониране,по-дълъг
платен годишен отпуск,допълнителни възнаграждения определени със закон или акт
на МС и др. съдът не счита като такива,
компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд.По отношение на
приетото от СЕС ,че чл.20 и 31 от ХОПЕС допускат определената в
законодателството на държава –членка нормалната продължителност на нощния труд
от седем част за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците
от публичния сектор ,вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий,т.е. е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази
цел, следва отново да се има предвид ,че до 2020г няма определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите,такава е определена
по-късно.Изложените доводи от въззивника
за специфичния характер на работа
на служителите в МВР,свързана със защита правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността и
опазване на обществения ред ,с което се обосновава различното третиране не могат да бъдат възприети като обективен и
разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен.Това е така, тъй
като посочените по-горе придобивки са свързани
именно със специфичния характер на длъжността.Показателно е,че до м.август
2016г наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след
този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел.Но дори да се
приеме,че такава е налице,както бе посочено по –горе в полза на служителите в МВР
не са предвидени мерки за защита за компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.
По
разноските : с оглед изхода от спора
следва да се присъдят разноски пред първа и втора инстанция в полза на въззиваемия
–ищец, съобразно уважената част от иска и отхвърлената част от въззивната жалба. На въззивника следва да се присъдят
разноски за юр.възнаграждение за двете инстанции съобразно отхвърлената част от
иска и уважената част на въззивната жалба.Въззивникът –ответник следва да
заплати държавна такса по въззивната жалба, каквото не е събрана и съответно на
уважената част от иска –такса пред районния съд-Бургас и разноски, също на
районния съд-Бургас.Възражението за прекомерност на адв.възнаграждение
,направено от въззивника ,е
неоснователно,тъй като заплатения адв.хонорар е в рамките на мининума по
Наредба №1 от 2004г за минималните адв.възнаграждения.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1064/28.04.2020г по гр.д.№8574/2019г на БРС, в частта, в която
е осъдена ГД „Гранична полиция“-МВР да заплати на Г.И.Д. сумата от 42,90лв ,представляваща възнаграждение за извънреден труд, за м.
септември 2016г, получена след преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143,както
и в частта,в която е осъдена ГД“Гранична полиция“ да заплати на Г.И.Д.
мораторна лихва върху тази главница в
размер на 12,72лв и изцяло в частта за
разноските и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.И.Д. ***, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Екзарх Йосиф“ №8,ет.1 против
ГД“Гранична полиция“ адрес: гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“№46, иск за сумата от 42,90лв, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
за м.септември 2016г, както и иска за мораторна лихва върху нея в размер на 12,72лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1064 /28.04.2020г постановено по
гр.д.№8574/2019г на районен съд –Бургас в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ГД“Гранична полиция“, адрес: гр.София, бул.“Княгиня
Мария Луиза“№46, да заплати на Г.И.Д. ***,
, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Екзарх Йосиф“ №8,ет.1 следните разноски: за първа инстанция –
367,70лв –адв.възнаграждение; за втора инстанция – 338,67лв
–адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА ГД“Гранична полиция“ адрес: гр.София, бул.“Княгиня
Мария Луиза“№46, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Бургаския окръжен съд дър.такса за въззивното обжалване в размер на 55,37лв; в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС - дър.такса върху уважения
размер на иска 109,03 лв и 271лв
–разноски за извършената експертиза.
ОСЪЖДА Г.И.Д. ***, , съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Екзарх Йосиф“ №8,ет.1 да заплати на ГД“Гранична полиция“ сумата 10 лв
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: