Решение по дело №155/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 и чл.117, ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба от Х. Г. Р., с посочен в жалбата постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], [ЕГН], подадена чрез пълномощник - адв.С. М. от АК – [област], с посочен съдебен адрес за призоваване – [населено място], [улица], [адрес], против Решение №2153-08-66 от 27.03.2024 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №РП-3-08-01532277 от 31.01.2024 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, с което е разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на Х. Г. Р. от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане по ЗД чл.50 от КСО, за периода месец 01.2024 год., сумата в размер на *** (***) лева – главница.

Жалбоподателката Х. Г. Р. заявява в жалбата, че счита Решение №2153-08-66 от 27.03.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали за незаконосъобразно, като постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Сочи, че съобразно разпоредбата на чл.54к от КСО/в ред. в сила от 01.01.2018 год./, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване, се извършват въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 и чл.33, ал.5, т.12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет - Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване/НПОПДОО/. Сочи също, че според нормата на чл.1, ал.2 от НПОПДОО, преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал.1 от наредбата се извършва въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър „Трудови договори“, регистър „Пенсии“, регистър „Трудови злополуки“, регистър „Професионални болести“, регистър „Парични помощи за профилактика и рехабилитация“ и от регистър „Парични обезщетения и помощи от ДОО“, както и данните от удостоверенията по чл.8, чл.9 и чл.11, ал.1 и 2 от наредбата и че в този смисъл, преценката на правото на парично обезщетение се извършва от компетентния административния орган на база данните, съдържащи се в посочените източници на информация. Излага довод, че въз основа на тази нормативна регламентация и нейното систематично тълкуване за целите на определяне осигурителните права на лицата, следва изводът, че правото за получаване на паричните обезщетения за временна неработоспособност е свързано с наличието на осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента, към който е възникнала необходимостта за изплащане на съответното обезщетение, т.е. към момента на възникване на временната неработоспособност лицата следва да са осигурени по смисъла на чл.10, ал.1, във връзка с §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Сочи също така, че съгласно чл.114, ал.2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение и че следователно, законът допуска при наличие на определени нормативно предвидени предпоставки, неоснователно изплатените или изплатените в по-голям от следващия се размер суми за парични обезщетения за временна неработоспособност, да подлежат на възстановяване. Развива и довод, че едно от законово регламентираните изключения на правилото, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване и че с оглед общите принципи на правото и съгласно трайната съдебна практика, добросъвестността ще е налице, когато осигуреното лице е със съзнанието и субективното убеждение, че направените осигурителни плащания му се дължат, както и че недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Сочи също ,че добросъвестността се предполага до доказване на противното и че в тежест на административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при получаване на сумите. Жалбоподателката заявява в жалбата, че в законоустановения срок обжалва така издаденото Решение №2153-08-66 от 27.03.2024 год. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Кърджали, като моли то да бъде отменено, като незаконосъобразно. С жалбата претендира присъждане и на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателката Х. Г. Р., с постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], редовно призована, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения й процесуален представител - адвокат С. М. от АК – [област], преди съдебното заседание е депозирана молба, в която заявява, че поддържа жалбата и в която излага доводи и съображения, идентични с тези, изложени в жалбата. Отново моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното Решение №2153-08-66 от 27.03.2024 год. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Кърджали, като незаконосъобразно, както и да присъди на жалбоподателката направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуалния си представител – ст.юрк. З. М. Б., която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна и недоказана. Счита, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, като сочи, че съгласно разпоредбата на чл.114, ал.5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срок се дължат по принудително изпълнение по реда на Кодекса или по реда на ДОПК или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигуреното лице от държавното обществено осигуряване. Сочи също, че в конкретния случай е налице дължима сума, която лицето има към ДОО, постановена по надлежния ред с разпореждане и че тази сума не е доброволно погасена от лицето, както и че е установено също така, че г-жа Р. има вземане от фондовете на ДОО, представляващо парично обезщетение за отглеждане на малко дете по заявление - декларация чл.53 от КСО, за месец януари 2024 год. Твърди, че при наличието на изискуемо вземане или задължение, което лицето има към фондовете на ДОО, правилно е прието, че следва да бъде извършено прихващане на сумата, от паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по заявление - декларация чл.53 от КСО, за погасяване на задължението, което лицето има към ДОО. Сочи, че подадената жалба срещу разпореждането за дължимата сума не спира изпълнението на акта, тъй като спиране е допустимо единствено при определени законови предпоставки, които в настоящия случай не са налице и че към настоящия момент има постановени многобройни съдебни решения по идентични казуси на настоящия съд, а именно - Решение №354 от 06.11.2023 год. по адм. дело №284/2023 год.; Решение №356 от 06.11.2023 год., по адм. дело №332/2023 год.; Решение №357 от 10.11.2023 год. по адм. дело №341/2023 год.; Решение №430/28.12.2023 год. по адм. дело №370/2023 год. Намира също, че изложените обстоятелства не налагат промяна във фактическата обстановка и в този смисъл, с изложените мотиви, моли съда да отхвърли жалбата на Х. Г. Р. и да потвърди решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като правилно и законосъобразно постановено. Моли също, в полза на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощника на жалбоподателката - адвокат С. М., със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-119#1/27.03.2024 год. на ТП на НОИ – [област]/л.6/, като е получено на адреса на същия, срещу подпис, от служител в адвокатската кантора, на 29.03.2024 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод *** на „Български пощи“ ЕАД ***/л.9/. Жалбата е подадена по пощата, на датата 12.04.2024 год., видно от клеймото на пощенския плик с баркод ***, с който е изпратена/л.5/, чрез административния орган, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-66#1 на 16.04.2024 год. Предвид това следва да се приеме, че жалбата е подадена чрез административния орган, точно на 14-ия/четиринадесетия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, по предвидения в закона ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

От намиращите се в представената административна преписка документи и информацията, съдържаща се в представените извлечения от програмните продукти при ТП на НОИ – град Кърджали се установява, че според приетото в Констативен протокол №КВ-5-08-01198922 от 23.09.2022 год. на ст. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали/л.42/, от извършената проверка по разходите на ДОО се установило, че за периода 18.06.2019 год. - 09.12.2021 год., Х. Г. Р. е заявила упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, без да е била „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на КСО.

Въз основа на горните констатации със Задължителни предписания №ЗД-1-08-01198930 от 23.09.2022 год., издадени от ст. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали/л.41/, на жалбоподателката Х. Р. е предписано: да се заличат данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО с декларация обр.№1, за периода 18.06.2019 год. - 09.12.2021 год., с код за вид осигурен „13“ (за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители), както и да се заличи история на осигуряването за Х. Г. Р., с дата на започване на дейност, считано от 18.06.2019 год. и дата на прекъсване на дейността, считано от 10.12.2021 година.

С Разпореждане №РВ-3-08-01282616 от 16.01.2023 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали/л.35/, на жалбоподателката Х. Г. Р. е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, за периода от 18.06.2019 год. до 20.11.2021 год., в размер на *** лева, от които: *** лева – главница и *** лева – лихви. Горното разпореждане е мотивирано с резултатите от извършената проверка и съставения Констативен протокол №КВ-5-08-01198922 от 23.09.2022 год., като е прието, че лицето няма качество на регистриран земеделски стопанин, а по тази причина няма право и на парично обезщетение за периода от 18.06.2019 год. до 20.11.2021 год. Прието е, че лицето не отговаря на условията на чл.10, чл.48а и чл.52а от КСО, не е осигурено лице за общо заболяване и майчинство за горния период, както и не притежава необходимия 12-месечен осигурителен стаж.

Против това разпореждане е била подадена в срок жалба с Вх.№1012-08-65 от 30.01.2023 год. на ТП на НОИ – Кърджали, от Х. Г. Р./л.33-л.34/, като с Решение №2153-08-78 от 28.02.2023 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.26-л.27/, е отхвърлена жалбата на Х. Р. против Разпореждане №РВ-3-08-01282616 от 16.01.2023 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – [област]. Няма данни за оспорването на това решение по съдебен ред, поради което същото е влязло в законна сила на 31.03.2023 год., видно и от изискания, представен и заверен препис от същото, с положена заверка за датата на влизането му в сила, приет като доказателство по делото/л.63-л.64/.

С Разпореждане №РП-3-08-01532277 от 31.01.2024 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали/л.17/, на основание чл.114, ал.5 от КСО, е разпоредено, да се прихване от изискуемо вземане на Х. Г. Р. от ДОО, представляващо парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО, за периода - месец 01.2024 год., сумата в размер на *** лева - главница.

Против това разпореждане е била подадена в срок жалба с Вх.№1012-08-119 от 29.02.2024 год. на ТП на НОИ – [област], от Х. Г. Р., чрез пълномощник – адвокат С. М. от АК – ***/л.14/. С Решение №2153-08-66 от 27.03.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.7-л.8/, жалбата на Х. Г. Р., подадена чрез пълномощника й - адвокат С. М. от АК - ***, против Разпореждане №РП-3-08-01532277 от 31.01.2024 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена, като неоснователна.

При така установената фактическа обстановка, по която, между впрочем, няма спор между страните и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„д” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност. Следва да се посочи, че от компетентен орган е издадено и Разпореждане №РП-3-08-01532277 от 31.01.2024 год., а именно - от ръководител на контрола по разходите в ТП на НОИ – Кърджали, предвид нормата на чл.114, ал.3, изр.1/първо/ от КСО, съгласно което, за възстановяване на сумите по ал.1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му.

Решението е издадено в посочения в чл.117, ал.3 от КСО едномесечен срок, като жалбата против разпореждането е постъпила в ТП на НОИ – Кърджали на 29.02.2024 год., а решението е издадено на 27.03.2024 год. Същото е издадено освен това, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2 от КСО. Издаденото решение, освен това, е връчено своевременно на адресата му по съответния ред, което е удостоверено с надлежни писмени доказателства. При това положение съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – град Кърджали е издадено без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, каквато голословно оплакване се съдържа в жалбата.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения административен акт, т.е. по отношение съответствието му с приложимите материалноправни норми на закона, съдът намира следното:

Съгласно чл. 114, ал. 5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал.3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.110, ал.5, т.1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

Съдът намира за безспорно установено по делото, че с Разпореждане №РВ-3-08-01282616 от 16.01.2023 год., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, на Х. Г. Р., е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 18.06.2020 год. до 20.11.2021 год., в размер на *** лева, от които: *** лева – главница и *** лева – дължими лихви от датата на неправомерно полученото обезщетение, до датата на издаване на разпореждането. Безспорно е и обстоятелството, че на жалбоподателката Х. Г. Р. е отпуснато парично обезщетение за отглеждане на малко дете, по чл.53 от КСО, за което лицето има изискуемо вземане от ДОО за месец 1/януари/ 2024 год., в размер на *** лева.

Разпореждане №РВ-3-08-01282616 от 16.01.2023 год., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, с което на Х. Р. е вменено задължение за възстановяване на неоснователно получено парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 18.06.2020 год. до 20.11.2021 год., в размер на *** лева, е било надлежно връчено на жалбоподателката, която се е възползвала от възможността за обжалване на същото по административен ред, като с Решение №2153-08-78 от 28.02.2023 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата й е била отхвърлена, като неоснователна. Това Решение №2153-08-78 от 28.02.2023 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали е било изпратено на адреса на жалбоподателката Х. Р. с препоръчана пощенска пратка, като по делото няма данни, а няма и твърдения в насока, това решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали да е било обжалвано по съдебен ред, пред АдмС – Кърджали, като така същото е влязло в сила на 31.03.2023 год., като съответно е влязло в сила и Разпореждане №РВ-3-08-01282616 от 16.01.2023 год., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали и съответно, същото е подлежало на изпълнение. По делото не са въведени твърдения от страна на Х. Г. Р. и не са представени доказателства, сумата, посочена в разпореждането, да е била заплатена от жалбоподателката, респ. задължението да е било погасено.

Независимо от горното следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.117а от КСО, обжалването на разпорежданията по чл.114 и чл.117, ал.1, т.2 от КСО не спира тяхното изпълнение. В ал.2 на нормата е предвидено, че изпълнението на разпорежданията по чл.114 и чл.117, ал.1, т.2, буква „в“ се спира по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите. С други думи, предварителното изпълнение на разпорежданията по чл.114 от КСО е допуснато императивно и безусловно, като то може да бъде спряно от административния орган само при условията на чл.117а, ал.2 от КСО. По делото липсват каквито и да са данни или дори твърдения, че в конкретния случай е било налице отправено искане за спиране на предварителното изпълнение на Разпореждане №РВ-3-08-01343635 от 26.04.2023 год., от страна на Х. Г. Р.. В този смисъл, и директорът на ТП на НОИ – Кърджали не е обсъждал в мотивите към решението искане за спиране на предварителното изпълнение предвид това, че такова не е заявено пред органа.

С оглед обстоятелството, че обжалването на разпореждането не спира изпълнението му, при липса на доброволно изпълнение, органът разполага с правомощието да пристъпи към прихващане на дължимите суми, каквото действие е осъществено и с оспореното в настоящето производство разпореждане, за прихващане на сумата, в размер на *** лева. В тази връзка, съгласно чл.114, ал.5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал.3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.110, ал.5, т.1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване, като прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл.114, ал.5 от КСО за извършеното прихващане, с оглед наличието на две насрещни, еднородни, ликвидни и изискуеми задължения - недобросъвестно получена от жалбоподателката Х. Г. Р. сума, установена по основание и размер с Разпореждане №РП-3-08-01532277 от 31.01.2024 год. и вземане на Х. Г. Р. от ДОО, произтичащо от парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО.

Правилно административният орган е определил и размера на сумата, която следва да бъде прихваната. В случая предмет на прихващане е изискуемото вземане на лицето от ДОО, представляващо парично обезщетение за отглеждане на малко дете чл.53 от КСО, което за месец 01.2024 год. е в размер на *** лева. По аргумент от чл.114а, ал.1 от КСО, върху обезщетенията и помощите, изплащани по КСО, могат да се налагат запори или да се извършват удръжки, както и прихващания на суми по чл.114, ал.5 от КСО, само когато се касае за задължения към ДОО или за издръжка. Размерите на удръжките, които могат да се правят, са изрично посочени в чл.114а, ал.3 от КСО, но същите касаят единствено получаваните от лицето пенсии. Останалите обезщетения и помощи, изплащани по КСО, в т.ч. паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО, са изключени от приложеното поле на разпоредбата, поради което в тези случаи, какъвто е и настоящият, за погасяване на установеното задължение към ДОО следва да бъде прихванато цялото вземане на лицето от ДОО за съответния месец – в случая за месец 01/януари/ 2024 год., възлизащо в размер на *** лева.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателката Р., че паричните обезщетения били получени от нея добросъвестно и това изключвало последващото им принудително изпълнение, чрез прихващане. В тази връзка следва да се отбележи, че прихващането по чл.114, ал.5 от КСО представлява способ за принудително изпълнение, който е специален по отношение на общия ред на принудително изпълнение на публични вземания по ДОПК. Предмет на прихващането са вземания на ДОО, произтичащи както от недобросъвестно получени осигурителния плащания, така и от добросъвестно получени такива, в случаите по чл.114, ал.2 от КСО. В тази връзка, обстоятелството, дали лицето е действало добросъвестно при получаване на разпоредените за възстановяване парични обезщетения, е относимо при преценката на законосъобразността на административния акт, с който са определени сумите, подлежащи на възстановяване, т.е. в случая е относимо е при преценка на законосъобразността на Разпореждане №РВ-3-08-01282616 от 16.01.2023 год., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали и не е предмет на настоящото производство, респ., това обстоятелство не следва да се обсъжда.

В заключение, съдът намира, че анализът на приобщените по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, включително горепосочените разпоредби, обосноват извод и за материална законосъобразност на оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали.

При така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че жалбата, подадена от Х. Г. Р., с постоянен адрес - [населено място], [улица], [община], [област], се явява неоснователна, като при съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби, като при това положение същото се явява издадено в съответствие и с целта на закона, т.е. по отношение на него не е налице което и да е от отменителните основания по чл.146 от АПК. Предвид горното, с решението по настоящото дело, подадената срещу това решение жалба от Х. Г. Р., с постоянен адрес [населено място], [улица], [община], [област], следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора по настоящото дело и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали, за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ТП на НОИ - Кърджали следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в минимално предвидения размер от 100.00/сто/ лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Г. Р., с постоянен адрес - [населено място], [улица], [община], [област], [ЕГН], против Решение №2153-08-66 от 27.03.2024 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №РП-3-08-01532277 от 31.01.2024 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, с което е разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на Х. Г. Р. от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за отглеждане на малко дете по ЗД, по чл.53 от КСО, за периода месец 01.2024 год., възлизащо на сумата в размер на 780.00 (седемстотин и осемдесет) лева – главница.

ОСЪЖДА Х. Г. Р., с постоянен адрес - [населено място], [улица], [община], [област], [ЕГН], ДА ЗАПЛАТИ на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: [населено място], [улица], деловодни разноски, в размер на 100.00/сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението, съгласно разпоредбата на чл.119, предл.2/второ/, във връзка с чл.117, ал.1, т.2, б.„д” от КСО, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Преписи от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.