№ 226
гр. Русе, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520202132 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Т. СТ. Т., от с.Батишница, обл. Русе, до Русенския
Районен съд против наказателно постановление № 21-1085-002159/09.09.2021
г. на Началник-група в Сектор „Пътна полиция“, при ОД на МВР гр. Русе, с
което за нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5,
пр.5 от ЗДвП на Т. било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв.
Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление,
като необосновано и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не
изпраща упълномощен представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателя, редовно призован, не се явява, вместо него се явява
упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени
наказателното постановление, като излага аргументи за наличието на
съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
1
На 11.07.2021 г., около 14.00 ч., жалб. Т.Т. управлявал лек автомобил
“Опел Зафира” с рег. № Р 5800 КН по улиците в гр. Русе, като от кръгово
кръстовище на ул.“Шипка“ се насочил по ул.“Кадин мост“. По същото време,
по ул.“Кадин мост“, но в посока към същото кръгово кръстовище се движел
л.а. „Митсубиши Грандис“ с рег. № Р 4574 КК, управляван от свид. Т. О..
Платното по ул.“Кадин мост“ било с две ленти, с по една лента за движение
във всяка посока. Тъй като вдясно по посока на движението му, върху
платното за движение бил разположен контейнер за битови отпадъци, жалб.Т.
предприел заобикаляне, при което навлязъл в лентата за насрещно движение.
В този момент, при разминаването с автомобила, управляван от свид.О.,
възникнало съприкосновение между левите странични огледала на двата
автомобила, довело да счупването им. Жалб. Т. и свид. О. веднага спрели и
слезли да огледа щетите по автомобилите си. Тъй като не постигнали
съгласие помежду си за вината за настъпването на произшествието, жалб.Т.
позвънил на спешен номер 112 и съобщил за произшествието.
На мястото били изпратени свидетелите С.И. и А.Д. - младши
автоконтрольори в Сектор ПП-Русе. Те извършили оглед на мястото на
инцидента и на двата автомобила, като констатирали уврежданията по левите
им странични огледала. Снели обяснения от водачите, при което установили,
че двата автомобила не били премествани след произшествието. Изготвили и
фотоснимки на местопроизшествието.
Предвид обясненията на двамата водачи, взаимното разположение на
двата автомобила върху пътното платно и огледа на уврежданията им,
полицейските служители преценили, че отговорен за настъпилото
произшествие е жалб.Т., тъй като при заобикаляне на препятствието на
платното за движение навлязъл в насрещната лента за движение, по този
начин не осигурил достатъчно странично разстояние, в резултат от което
последвало и процесното ПТП. Поради това свид. Д. състави против жалб.
Т.Т. АУАН за извършено нарушение по чл.44, ал.1 от ЗДвП, в резултат от
което възникнало ПТП с материални щети.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
било издадено обжалваното наказателно постановление, с което, за
допуснатото нарушение и на осн. чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП на Т.
било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00лв
2
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съдът констатира, че при съставянето на актът за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
Неоснователно е възражението за нарушение на чл.40 от ЗАНН, поради
това, че като свидетел в акта бил вписан водачът на другия автомобил –
участник в произшествието. Нормата на чл.40 ал.1 от ЗАНН посочва, че
актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при
извършване или установяване на нарушението. Безспорно, в настоящият
случай посоченият в акта свидетел Т. О. е присъствал при извършването на
нарушението, поради което няма пречка да бъде свидетел по акта, а подписът
му е достатъчно условие за неговата валидност. Вписването на този свидетел
в акта не е довело до неизясняване на делото от фактическа страна и не е
ограничило правата на някоя от страните в процеса, в това число и правото на
защита на жалбоподателя. Т.е не е налице визираната незаконосъобразност на
съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описано достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи
от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на
нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в
развилото се съдебно производство.
В хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства
за това, че жалб.Тодор Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл.44, ал.1 от ЗДвП, за което била ангажирана
3
административнонаказателната му отговорност.
Съобразно цитираната правна норма, при разминаване водачите на
насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват
достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства. Ал.2 на
тази правна норма указва, че ако разминаването не може да се извърши
безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за
движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта
или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства.
Анализът на тези норми налага извода, че за да е съставомерно
нарушението описано в АУАН и НП, е необходимо водачът на превозно
средство при разминаване с насрещнодвижещо се превозно средство да е
разположил автомобила си по такъв начин на пътното платно, че страничното
разстояние между тях да е недостатъчно за безконфликтно разминаване.
Необходимо е също така, водача да извърши преценка дали при наличие на
препятствие или стеснение на платното за движение може да осигури
безопасно разминаване и едва при положителен отговор да продължи
движението си /по арг. от ал.2/.
В конкретния случай безспорно бе установено, че управлявайки
л.а.“Опел Зафира” с рег.№ Р 5800 КН по ул.“Кадин мост“, жалб.Т. предприел
заобикаляне на контейнер за битови отпадъци, разположен на платното за
движение, при което навлязъл в лентата за насрещно движение. В този
момент и по същата улица, в тази лента се движел л.а. „Митсубиши Грандис“
с рег. № Р 4574 КК, управляван от свид. Т. О.. С навлизането на л.а.“Опел
Зафира” в лентата за движение на другият автомобил, на практика било
отнетото страничното разстояние между двете превозни средства, в резултат
от което, при разминаването им възникнало съприкосновение между левите
им странични огледала, довело да увреждането им.
Безспорно бе установено от събраните по делото доказателства също
така, че при заобикаляне на контейнера, с управляваният от него автомобил,
жалб.Т. навлязъл в лентата за насрещно движение, по която се движел л.а.
„Митсубиши Грандис“ без да съобрази необходимото странично разстояние
между тях. В тази насока са показанията на свидетелите Ц. Т. и Т. О., от които
се установява, че след съприкосновението между двата автомобила, същите
4
били придвижени незначително напред, при това само надлъжно, но не и
напречно на платното за движение. Тези показания, в съчетание с
приобщените от Съда фотокадри на местопроизшествието и показанията на
свидетелите С.И. и А.Д., които заявяват, че при оглед на взаимното
разположение на двата автомобила върху пътното платно също констатирали
частично навлизане на л.а.“Опел Зафира” с рег.№ Р 5800 КН в лентата за
насрещно движение, дават основание на Съда да приеме това обстоятелство
за безспорно доказано. Без правно значение в случая е дали на процесната
улица е била налична цялостна или частична надлъжна хоризонтална
маркировка, отделяща двете самостоятелни ленти за движение или е липсвала
изобщо такава, доколкото, съобразно чл.15, ал.3 от ЗДвП броят на пътните
ленти се определя от пътната маркировка или от пътен знак, а когато няма
такива - от водачите, съобразно широчината на платното за движение,
широчината на недвуколесните пътни превозни средства и от
необходимото странично разстояние между тях.
Т.е. в конкретният случай, жалб.Т., като водач на л.а.“Опел Зафира” с
рег.№ Р 5800 КН е следвало да съобрази при предприемане заобикалянето на
препятствието на платното за движение, на първо място дали по този начин
ще навлезе в лентата за насрещно движение и на второ място, дали при това
навлизане има възможност за безопасно разминаване с насрещнодвижещият
се автомобил, като осигури достатъчно странично разстояние. Очевидно, при
така установеното от фактическа и правна страна, жалб.Т. не изпълнил тези
си задължения, като при разминаването не осигурил достатъчно странично
разстояние между управляваният от него автомобил и насрещно движещият
се и управляван от свид.О. автомобил. Безспорно е, че в резултат от това е
възникнало пътно-транспортно произшествие с причинени материални щети.
Не бяха представени и не се събраха доказателства, от които да се
направи извод, че за настъпилото произшествие е допринесло изцяло или
отчасти незаконосъобразно поведение на другият водач – свид.Т. О..
С оглед изложеното Съдът намира, че законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушението по чл.44, ал.1 от ЗДвП и правилно е приложена санкционната
норма на чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба
в размер 200 лв. за водач, който причини пътнотранспортно произшествие, в
5
резултат от неспазване правилата за разминаване.
С оглед изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Поради това и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1085-
002159/09.09.2021г. на Началник-група в Сектор „Пътна полиция“, при ОД на
МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.179,
ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП на Т. СТ. Т., ЕГН-********** било наложено
наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6