РЕШЕНИЕ
№ 796
гр. Пловдив, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева - Андонова
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско
дело № 20225330105837 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с
чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против В. Ж. М. се твърди, че
ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и имал задължения към
ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална
вода в размер на 778.23 лева за обект в ***. За потребените количества вода са
издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на
издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху
главницата, в размер на 79.95 лв. за периода 31.01.2019 г. – 31.08.2021 г. Ответникът
фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между
дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия.
Посочено е, че ответникът е собственик на водоснабдения недвижим имот. В обекта на
потребителя нямало измервателно устройство, като отчитането ставало по правилата
на чл.25, ал.8 от Общите условия.
Сочи се, че предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените
суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение. По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело №
16304/2021 г. на ПРС била издадена заповед за изпълнение по чл. чл. 410 ГПК за
посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско
1
възнаграждение. Заповедта била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока
по чл. 415 ГПК.
Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението, а именно 15.10.2021 г. до окончателното погасяване, както и разноските за
заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от В. М., чрез
назначения особен представител, със становище за допустимост, но неоснователност
на предявения иск. Липсвали доказателства, че ответникът е ползвател на услугите на
ищеца, както и за служебно начислявана сума и броя потребители в процесния период.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 16304 по описа на ПРС за 2021г. е видно, че е издадена заповед
за изпълнение № 9169 от 31.10.2021г., по силата на която е разпоредено длъжникът В. Ж. М.
да заплати на дружеството сумата от 778.23 лева главница, представляваща неплатени
задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 29.11.2018 г. –
30.09.2021 г.; 79.95 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
31.01.2019г.-31.08.2021г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението- 15.10.2021г. до окончателното й погасяване, както и разноските по
делото в размер на 25.00 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
По делото е приложена справка за неплатени задължения, както и карнета за обект, находящ
се в ***.
По делото е постъпило писмо от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“,
според което няма подадени декларации по чл.14 ЗМДТ за имот с адрес ***.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 16304
по описа на Пловдивски районен съд за 2021г., че издадената заповед за изпълнение е
връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен
срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими,
като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от
Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за
територията на ***. Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е
предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. От събрания по делото
доказателствен материал не се установява ответницата да е потребител на дружеството –
2
ищец, така че да възникне за нея задължението за заплащане на потребена и отведена вода.
От постъпилото по делото писмо по чл.14 ЗМДТ за процесния имот е видно, че няма
подадени декларации за процесния недвижим имот. Следователно ищецът не установи, че
именно ответницата е материалноправно легитимирана да отговаря по исковете. По делото
не са ангажирани доказателства същата да е собственик или ползвател /носител на
ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба имот, каквото качество
изисква горепосоченият нормативен акт по отношение потребителя. Поради това и само на
това основание исковете за главница и обезщетение за забава следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски се дължат на ответника.
Няма доказателства за извършени от ответната страна разноски, поради което и такива не се
присъждат. Не са налице според настоящия състав предпоставки за завишаване на
определения депозит за особен представител на ответната страна, тъй като действията по
определяне и назначаване на адвоката за особен представител са предприети преди
изменението на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ДВ, бр.88 от 04.11.2022г.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, със законен
представител *** срещу В. Ж. М., ЕГН ********** от *** искове за признаване за
установено, че В. Ж. М. дължи следните суми - сумата от 778.23 лв. главница,
представляваща неплатени задължения за питейна и отведена канална вода за периода от
29.11.2018г. – 30.09.2021г. за обект, находящ се в ***, 79.95 лв. обезщетение за забава за
периода 31.01.2019г. – 31.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда – 15.10.2021г. до окончателното погасяване, предмет на издадената
заповед № 9169 от 31.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело № 16304 по описа на ПРС за 2021г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3