Номер 22320.11.2020 г.Град Враца
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВрацаI-ви въззивен граждански състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пенка Т. Петрова
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Камелия П. Колева
Секретар:Галина Е. Вълчкова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20201400500386 по описа за 2020 година
Заседанието е подготвително по чл.267 от ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на постъпила от
адв.М. Д., в качеството й на особен представител на Н. В. Н. от гр.Враца,
въззивна жалба с вх.№9437/09.07.2020г. по опис на РС-Враца против решение
№368/30.06.2020г. на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело
№4318/2019г., с която е уважен предявения против жалбоподателя иск по
чл.422, ал.1, вр. с чл.410 ГПК, вр. с чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и съда е
признал за установено, че Н. дължи на ищеца Р. К. Р. от гр. София сумите по
издадена по ч.гр.дело №1670/2019г. на РС – Враца, Заповед за изпълнение
№1045/07.05.2019 г., а именно: 2400 евро – главница, дължима по неизпълнен
неформален договор за закупуване и доставка на употребяван автомобил от
Италия, по който авансово на 08.07.2016 г. по банков път е преведена
продажната цена за уговорения автомобил модел AUDI A4, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2019 г. до изплащане на
главницата, както и същия е осъден да заплати деловодни разноски за
заповедното и за първоинстанционното производства.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Развиват се
съображения, че искът не е доказан по безспорен начин, с необорими
доказателства. Поддържа се, че съдът е дал вяра изцяло на показанията на
лице, пряко заинтересовано от хода на делото, поради което показанията му
1
не могат да бъдат считани за обективни и безпристрастни. Твърди се, че при
липсата на писмен договор между страните, не може да се създаде реална
представа за конкретните уговорки между тях по отношение срока на
доставка и възможностите за разваляне на сключения договор.
Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне изцяло на
предявения установителен иск с присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемия ищец Р. К. Р.
от гр. София, който чрез адв. И.-А. Н. от САК и в срока по чл.263, ал.1 от
ГПК, е депозирал писмен отговор, че оспорва жалбата. В отговора се
навеждат доводи за правилността на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че
предявените искове са доказани безспорно, тъй като ответника е получил
сумата в размер на 2400 евро, която му е преведена по банков път на
08.07.2016 г. от ищеца. Сочи се, че ответникът не е изпълнил поетото
задължение да достави на ищеца лек автомобил с посочената марка и модел, а
и не твърди, че е изпълнил задължението си. Наведени са и доводи, че
ищецът правомерно е осъществил правото си да развали на основание чл.87,
ал.2 от ЗЗД сключения с ответника договор и за него е възникнало правото да
получи на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, авансово платената сума в
размер на 2400 евро, тъй като същата е дадена на отпаднало основание.
При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. При
констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо,
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита, предявено с исковата молба на ищеца.
Районен съд-Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от Р.
К. Р. положителен установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр.с чл.55, ал.1,
пр.3 от ЗЗД за установяването съществуването на негово вземане против
ответника Н. В. Н. от гр.Враца, произтичащо от неоснователно обогатяване.
2
В исковата молба ищецът поддържа, че по силата на сключен с
ответника неформален договор за закупуване и доставка на употребяван
автомобил, ответникът се задължил да закупи от Италия предложен от него
конкретен автомобил AUDI A4, да достави автомобила в България и да
прехвърли собствеността върху л.а. на ищеца. От своя страна насрещно
ищецът се задължил да заплати авансово на ответника цената на поръчката в
размер на 2400 евро. Ищецът поддържа, че е изпълнил договорното си
задължение и на 08.07.2016г. е превел договорената цена по банков път, но
въпреки това и до момента ответникът не е изпълнил задълженията си по
договора и не е доставил автомобила. Поддържа се, че това дава правото на
ищеца да развали договора и да иска връщане на заплатената цена, за което е
подадено заявление по чл.410 от ГПК и е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №1670/2019г.по описа на РС-Враца. Тъй като
заповедта е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, за ищеца е
налице правен интерес от предявяването на иска за установяване на
вземането.
Назначеният по делото особен представител на ответника Н. Н., е
ангажирал писмен отговор, че оспорва иска. В отговора се поддържа, че от
представеното от ищеца банково извлечение не може да се направи извод
дали се касае до плащане по вече закупен автомобил или за бъдещо
закупуване. Поддържа се също, че между страните не е имало договорни
отношения, тъй като при липсата на писмен договор не може да се установи
нито за какво точно се сключва той, нито какви са задълженията на страните,
сроковете за изпълнение и пр.
При така подадените искова молба и отговор, в производството пред
районния съд са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на
разделния и съвкупен анализ на които съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от показанията на св.К. Р., който е син на ищеца, ответникът
живее преимуществено в Италия и се занимава с внос на автомобили в
България. Свидетелят твърди, че през м.юли 2016г. в негово присъствие,
между страните е проведена среща в гр.София, на която ответникът приел по
поръчка на ищеца да му достави лек автомобил AUDI A4 срещу сумата от
2400 евро, който конкретен автомобил ответникът сам предложил на ищеца,
като му показал снимки и го уверил, че е в безупречно състояние. В
3
присъствието на свидетеля страните се договорили плащането на цената да се
извърши авансово, по банкова сметка, предоставена от ответника. Свидетелят
К. Р. установява също, че други лични срещи между страните не са се
осъществявали, но той е присъствал на проведени между тях след срещата
телефонни разговори, в които Н. потвърдил получаването на парите от ищеца,
но обяснявал, че не може да достави автомобила, тъй като има проблем. Тези
обещания продължили до м.януари 2019г., когато ищецът се обадил на
ответника и му казал, че се е намерил друга кола, разваля договора и иска
възстановяване на сумата от 2400 евро.
В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения ищецът е
представил и извлечение от сметката си в „Търговска банка Д“АД, от което
се установява, че на 08.07.2016г. е превел по сметка на ответника Н. Н. сумата
от 2400 евро за покупка на л.а. AUDI A4.
Вземайки предвид показанията на св.К. Р., въззивният съдебен състав
намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, независимо от
близката родствена връзка на свидетеля с ищеца. На първо място, св.Р. е пряк
свидетел, както на установяваната от него лична среща между страните, така
и на провежданите между тях телефонни разговори. Показанията на свидетеля
са последователни, подробни и логични, като именно с оглед родствената му
връзка с ищеца, е най-логично да се приеме, че той е пряк свидетел на
провежданите разговори и е запознат с отношенията между страните.
При така възприетата фактическа обстановка, и съобразно
оплакванията в жалбата настоящият съдебен състав прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК, вр.с чл.55, ал.1, пр.3-то от
ЗЗД, основан на твърденията на ищеца, че поради разваляне на договор за
доставка на лек автомобил поради виновно неизпълнение от страна на
ответника, авансово заплатената от ищеца сума по този договор, подлежи на
връщане от ответника.
Въззивният съдебен състав намира, че в случая договора, така както е
заявен от ищеца, не е за покупко-продажба, а е вид договор за поръчка-
договорено е ответника да закупи от Италия конкретен автомобил, да го
достави в България и да прехвърли собствеността на ищеца, срещу
възнаграждение в размер на 2400 евро. Освен това към датата на сключването
му ответникът не е бил собственик на вещта, а и продажбата на леки
4
автомобили се осъществява в писмена форма с нотариална заверка на
подписите. Въпреки погрешната квалификация на договора, поставена от
първоинстанционния съд обаче, той е изследвал и се е произнесъл по
относимите към правилната квалификация на договора факти, в т.ч. и по
отношение на развалянето, поради което обжалваното решение не се явява
недопустимо.
Законът не поставя изискване сключването на договори за поръчка от
вида на процесната да бъде в писмена форма, поради което сключването,
съдържанието, изпълнението и развалянето на този договор може да бъде
доказвано с всички доказателствени средства, в т.ч. и чрез разпит на
свидетели, при спазване на ограниченията по чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. Ето
защо и тъй като в случая договорът е с цена под 5000 лв., сключен е устно(не
в писмена форма) и за действителността му не се изисква писмен акт, то
сключването му, задълженията на страните и тяхното изпълнение, в т.ч. и
развалянето на договора, може да се доказва чрез разпит на свидетели.
В случая твърдяните от ищеца обстоятелства по сключването на
договора, поетите от страните задължения, изпълнението им и упражненото
право на разваляне, са установени от ищеца чрез свидетелски показания.
Както вече бе посочено, макар разпитаният по делото свидетел да е син на
ищеца, неговите показания са изцяло достоверни и точни и следва да бъдат
възприети. Доколкото ответникът не опровергава, че св.Р. е единствен пряк
свидетел на провежданите между страните разговори и не ангажира
доказателства, които да дискредитират показанията на свидетеля, то тези
показания следва да бъдат зачетени като установяващи следните
обстоятелства:1. че между страните е сключен договор за доставка на
конкретен лек автомобил; 2. че е договорена цена на пърочката-2400 евро,
която е заплатена авансово от ищеца, като поръчващ и 3.че договорът е
развален едностранно от ищеца, поради виновно неизпълнение от страна на
ответника. Следва да се отбележи, че тъй като правото на едностранно
разваляне, поради виновно неизпълнение от насрещната страна, може да се
упражни и с исковата молба, то във всички случаи упражненото от ищеца
право на разваляне се явява безспорно установено.
С оглед установеното от свидетеля сключване на договора и поетите
от страните задължения, съответно с оглед представеното писмено
доказателство за плащане на договореното възнаграждение, в процесуална
5
тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил поръчката и е доставил
автомобила на ищеца, като това задължение той има и по самото материално
правоотношение-чл.284, ал.1 от ЗЗД. Доказателства за изпълнение не са
представени, поради което съдът намира, че основание за разваляне на
договора-насрещно виновно неизпълнение, е съществувало и развалянето е
осъществено. Съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от ЗЗД развалянето има
обратно действие, поради което за ответника възниква и задължението по
чл.55, ал.1 от ЗЗД да върне полученото възнаграждение от 2400 евро.
По така изложените съображения въззивният съд намира, че като краен
извод обжалваното решение е правилно и ще следва да бъде потвърдено при
корекцията на мотивите касателно характера на договора, извършена в
настоящия съдебен акт.
При този изход на делото за производството пред въззивната
инстанция въззивника Н. В. Н. ще следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия Р. Р., деловодни разноски в размер на 300 лв., представляващи
заплатените от въззиваемия разноски за особен представител на въззивника.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА въззивника Н. Н. ще следва да бъде
осъден да заплати на адв.И.-А. Ч. Н. адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на Р. К. Р. , в размер на 558,58 лв., определени
по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г.за МРАВ. При липсата на
представени от адв.Н. доказателства за регистрация по ЗДДС върху така
посочения размер на възнаграждението ДДС не следва да се начислява.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №368/30.06.2020г. на Районен съд-Враца,
постановено по гр.дело №4318/2019г.
ОСЪЖДА Н. В. Н. от гр.***, с ЕГН ********** да заплати на Р. К. Р.
от гр.***, с ЕГН ********** сумата от 300 лв. представляващи заплатените от
въззиваемия Р. разноски за особен представител на въззивника Н. пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Н. В. Н. от гр.***, с ЕГН **********, на основание чл.38,
ал.2 от ЗА да заплати на адвокат И.-А. Ч. Н. от САК, с ЕГН ****** и адрес
6
гр.***, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие /процесуално представителство/ в производството по в.гр.дело
№386/2020г.по описа на Окръжен съд-Враца, в размер на 558,58 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7