Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ………, 01.06.2018 година, град Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На осми май две хиляди и осемнадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Дияна Димитрова,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 20 по описа за 2018г. на ВРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1, чл.86 от ЗЗД, чл.92 и чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Ищецът твърди че, между „В.К." ООД като Заемодател и Л.Н.Б. като Заемател на 09.07.2016г. е сключен на договор за паричен заем № ***. Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на ответника паричен заем в максимален размер на 600 лева, под формата на паричен заем, а Заемателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Л.Н.Б. е усвоила сума в общ размер на 600 лева, като дължимата към настоящия момент главница е в размер на 218.76 лв.
На 01.12.2016г. е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.08.2017 г. между „В.К." ООД, ЕИК *** и настоящия ищец „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК ***, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. За ползването на предоставената заемна сума по сключения договор за паричен заем № ***, от 09 юли 2016г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора.. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 12 лева, за периода от 23.07.2016г. до 18.03.2017г.
Твърди се, че съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия ИЛИ валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 494.28 лева, която е дължима на падежната дата на погасителната вноска. Така, погасителната вноска, която следва да заплати Заемателя е в размер на 65.92лева.
Претентидараната неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислява еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните договор. Претендират неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение е в размер на 164.70 лева, както и сумата от 180лв., представляваща дължими разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, съгласно Тарифа на В.К. ООД.
Релевират доводи, че по договора за паричен заем, ответницата е извършвала плащания в общ размер на 856.10 лв. Длъжницата е трябвало да изплати целия заем на 18 март 2017г. последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а длъжницата по делото продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си. Поради трайната забава и множеството неизпълнени задължения Л.Н.Б. дължи заплащането на законна лихва за забава върху главницата в размер на 15.49 лв. за периода от 18.03.2017 г. - датата на последната погасителна вноска до 29.09.2017 г. - датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК.
Молят съда да постанови решение с което да приеме за установено, на основание чл. 422 ГПК, да постановите решение, с което да признае за установено съществуване и дължимост на сумите в размер на 218.76лева главница, 12 лева договорна лихва за периода 23.07.2016 г. до 18.03.2017 г., неустойка за неизпълнение на задължение: 164.70 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 180 лева, лихва за забава /законната лихва/ върху непогасената главница, в размер на 15.49 лева за периода от 18.03.2017 г. - датата на последната вноска до 29.09.2017 г. - датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, ведно с направените разноски. В съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил такъв от ответницата. Същата оспорва исковете по основание и размер. Моли съда да ги отхвърли като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ. Твърди, че при подписване на договора не са и били разяснени последствията от неизпълнението му. Счита че са нарушени разпоредбите на ЗЗП, като и че с претендираните суми ищецът ще се обогати неоснователно за нейна сметка на осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД. Счита договора за нищожен и моли съда да отхвърли иска.Моли съда да не присъжда в нейна тежест разноски.
Съдът, като взе предвид представените и допълнително събрани писмени доказателства по делото прие за установено следното от фактическа страна: От приложеното ч.гр.д.№ 15105/2017г. на ВРС се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение с №8193 от дата 04.10.2017г., с която Длъжник Л.Н.Б. с ЕГН ********** с адрес: *** осъдена да ЗАПЛАТИ на Кредитора „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, п.к. *** сумите, както следва: 218.76 лева/двеста и осемнадесет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № *** от 09.07.2016 год., сключен с „В.К.” ООД, като задължението е прехвърлено на заявителя „А.з.к.н.п.з.” ООД н. 01.08.2017 год. приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.10.2017 год. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 12.00 лева/дванадесет лева/ – договорна лихва, начислена за периода от 23.07.2016 год. до 18.03.2017 год., сумата от 164.70 лева/сто шестдесет и четири лева и седемдесет стотинки/ – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, сумата от 180.00 лева/сто и осемдесет лева/ – разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, 15.49 лева/петнадесет лева и четиридесет и девет стотинки/ – лихва за забава за периода 18.03.2017 год. до 29.09.2017 год., както и сумата от 25.00 лева /двадесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и сумата от 50.00 лева /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
От представените с исковата молба писмени доказателства е видно, че на 09.07.2016г. между „В.К." ООД, като Заемодател и Л.Н.Б. като Заемополучател е сключен Договор за предоставяне на паричен заем ”Вивакредит План 14 и 30" №: ***, при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит, по силата на който Заемодателят се е задължил да предаде в собственост на Заемателя заемна сума в размер на 600лв., а Заемателят се е задължил да върне същата на Заемодателя, ведно с договорната лихва, на 18 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 38.46 лева всяка, като договореният общ размер на плащанията е 692.28лв.
Ищцата е изплатила сумата от 856.10лв., който факт се признава от самия ищец.
Представено е и подписано на 01.12.2016г. Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.08.2017г., сключен между „В.К." ООД и „А.з.к.н.п.з." ООД, от което се установява, че неизплатените към 01.08.2017г. задължения по кредита от ответницата са 218.76лв. главница, 12лв. договорна лихва и 344.70лв. неустойка и разходи за забава.
Няма данни длъжницата да е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането, макар по настоящото делото да е представено УВЕДОМЛЕНИЕ за цесията.
С исковата молба е приложена тарифа на „В.К.“ ООД относима към Договори за паричен заем „VIVA EXPRES“
Въз основа на горните писмени доказателства, Съдът достига до следните правни изводи: От събраните по делото доказателства се установява, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение между ответницата, в качеството на заемател и „В.К.” ООД, в качеството на заемодател по сключен между тях Договор от 09.07.2016год. Безспорно е, че заемодателят е изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение да предостави на заемателя уговорената сума в размер на 600лв. Така сключеният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл.3 ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 ЗПК. С получаването на сумата по кредита за заемодателя е възникнало задължението да върне главницата, като и да заплати дължимата възнаградителна лихва.
Съгласно чл. 33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно алинея втора на същата разпоредба когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Тези норми са императивни – постановени са в публичен интерес с оглед целта на закона - да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит / арг. чл.2 ЗПК/.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл.12 от договора за заем е предвидено, че кредитополучателят следва да заплати на кредитодателя суми за разходи, които са определени предварително като размер и са дължими при определени предпоставки, но във всички случаи – при забава относно задължението за заплащане на погасителните вноски. Съдът намира, че отговорността за разноски въведена с разпоредбата на чл.12 от договора представлява по съществото си неустойка, дължима при забава на изпълнението, а не плащане за покриване на извършени разходи по събиране на вземането. Определянето на тези плащания като разноски по събиране на вземането, по същество цели да заобиколи ограничението на чл.33 ЗПК и въведе допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотези на забава на длъжника, тоест представлява прикрита неустойка за забава. За това, че плащанията нямат за цел да покрият разходи по събиране на закъснелите вноски, може да се съди от обстоятелството, че плащанията по тях са уговорени предварително, като абсолютни суми и в предварително определени предели. Разноските необходими за събиране на всяко конкретно възникнало задължение, при настъпване на забава не могат да бъдат определени предварително. В клаузата на договора е посочено, че разноските са за телефонни разговори, изплащане на покани и ангажиране на служител, от което следва, че във всички случаи ще варират с оглед на конкретни обстоятелства. Поради това, начина по който са определени в клаузата сочи на това, че са установени с цел да се избегне ограничението на закона свързано с размера на дължимото при забава обезщетение. Няма спор, че кредиторът има право да начислява и събира от длъжника и предвидените в договора такси. Трябва обаче да се държи сметка и за естеството на конкретното вземане – то е именно такса, т.е. възнаграждение за извършена от кредитора дейност или услуга, която се дължи отделно от главницата, възнаградителната и мораторната лихви по договора. Дължимостта на тези такси обаче е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил задължението си да извърши дейността, респ. да предостави услугата, за която се дължат те. В конкретния случай ищецът следваше да ангажира доказателства, че цедентът „В.К.” АД действително е извършил разходи за събирането на просрочените вземания като е изпращал напомнителни писма, електронни съобщения, провеждал е телефонни обаждания с ответника, извършвал е лични посещения до дома му и др. Такива доказателства по делото не бяха ангажирани, поради което и претенцията за сумата от 180 лв представляваща разходи за ангажиране на служител за събиране на вземането следва да бъде отхвърлена като недоказана.
Съдът намира, че клаузата относно предвидената в чл.4, ал.2 от договора неустойка е нищожна, поради противоречието и с добрите нрави. Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. Според чл.14 от договора неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя, чрез осигуряване на поръчител или банкова гаранция. В конкретния случай, видно от приложения по делото договор замополучателят е поел задължение и за двете обезпечения, макар тяхното кумулиране на да не е предвидено в договора / те са определени алтернативно/. От начина по който е уредено в чл.4, ал.1, т. 1 задължението на кредитополучателя - особено това отнасящо се до осигуряване на поръчител, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна това задължение не определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен срок информация. Такива са например изискванията свързани с кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в чл.4, ал.2. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/.С оглед изложеното съдът намира, че начислената по договора неустойка от 164.70лв. не се дължи поради нищожността на клаузата от договора, която е урежда.
Предвид факта, че ищцата е извършила плащане по договора в размер на 856.10лв., а задължението й към 18.2017г. е било в размер на 692.28лв., следва да се приеме, че претенциите са изцяло неоснователни. и за главницата и за договорните.
Предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли от съда.у
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК, разноски се дължат само на ответницата. Същата не е претендирала заплащане на такива, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, п.к. ***, против Л.Н.Б. с ЕГН ********** с адрес: ***, искове за съществуване и дължимост на следните суми: 218.76 лева/двеста и осемнадесет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № *** от 09.07.2016 год., сключен с „В.К.” ООД, като задължението е прехвърлено на заявителя „А.з.к.н.п.з.” ООД н. 01.08.2017 год. приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.10.2017 год. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 12.00 лева/дванадесет лева/ – договорна лихва, начислена за периода от 23.07.2016 год. до 18.03.2017год.; сумата от 15.49 лева/петнадесет лева и четиридесет и девет стотинки/ – лихва за забава за периода 18.03.2017 год. до 29.09.2017 год.; сумата от 164.70 лева/сто шестдесет и четири лева и седемдесет стотинки/ – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, както и сумата от 180.00 лева/сто и осемдесет лева/ – разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, с правни основания чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1, чл.86 от ЗЗД, чл.92 и чл.99, ал.4 от ЗЗД. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: