РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Перник, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500513 по описа за 2021 година
С решение № 117 от 14. 06. 2021г. по гр. д. № 4703 / 2020г. по описа на
Пернишкия районен съд, е признато за установено, че „Булкар“ ЕООД гр. П.,
дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД гр. С., сумата 1056,07лв.,
представляваща незаплатена главница по фактура № ***г., издадена на
основание чл. 83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 51 от
Правила за измерване на количеството електрическа енергия за доначислена
ел. енергия за периода от 02. 01. 2016г. - 31. 03. 2016г.; и сумата от 321,83лв.
– незаплатена неустойка за забава върху главницата по фактура № ***г., за
периода от 05. 05. 2017г. – 05. 05. 2020г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИЗИ по ч. гр. д. № 2138 / 2020г. на РС Перник – 22. 05. 2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2138 /
2020г. по описа на Пернишкия районен съд.
С решението е осъдено „Булкар“ ЕООД гр. П., да заплати на „ЧЕЗ
1
Електро България“ АД гр. С., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата
77,56лв. разноски по ч. гр. д. № 2138 / 2020г. по описа на Пернишкия районен
съд и сумата 337,56лв., представляваща разноски в исковото производство.
Недоволно от решението е останало „Булкар“ ЕООД, което чрез адв. В.,
го е обжалвало изцяло. С въззивната жалба се иска неговата отмяна по
изложени съображения за неправилност на решението, като постановено в
нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост.
Оспорва се изводът на съда за приложимост спрямо дружеството на Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, доколкото следва да е налице приемане на
същите съгласно разпоредбите на ТЗ. Не били ангажирани доказателства за
законосъобразно извършване на проверката и 1 правилността на
изчисленията, обусловили извършената корекция. Проверката не била
извършена в съответствие с императивните изисквания на ПИККЕ.
Неправилно според жалбоподателя РС приел, че е формирана СПН между
страните относно наличието на валидно облигационно отношение между тях,
че корекцията е извършена правилно и основанието за нея. Неправилно съдът
основал изводите си на изготвената по делото икономическа експертиза,
която била неотносима. На следващо място се изразява несъгласие с приетото
от съда относно приложимия давностен срок за вземането. Според
жалбоподателя той е тригодишен и задължението е погасено по давност. С
предявяването на отрицателния установителен иск от длъжника, въз основа
на който е образувано гр. д. № 22900/2016 г. по описа на СРС, не е прекъсната
давността относно вземането. Като самостоятелно основание за недължимост
на претенцията за доначислена електрическа енергия се сочи липсата на
покана. Излагат се съображения за неоснователност на иска за неустойка.
Такава не била уговаряна между страните. По същество претенцията
представлявала лихва за забава, а дружеството не било поканено да заплати
главницата, от който момент би следвало да се начисли същата. Претендират
се разноски.
Насрещната страна „ЧЕЗ Електро Бълтария“ АД, чрез юрисконсулт А.
А., е подала писмен отговор. С него изразява становище за неоснователност
на жалбата по подробно изложени съображения. Претендира присъждането на
разноски. Във въззивната жалба и отговора страните не правят
доказателствени искания.
2
За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел
следното:
Като е изходил от приложеното ч. гр. дело № 02138 / 2020 г. по описа
на ПРС, съдът е приел, че е водено заповедно производство по реда на чл. 410
ГПК за сумите, които са предмет на настоящото производство, поради което е
направил извод, че предявения установителен иск е допустим.
Съдът е приел, че искът е основателен, тъй като ищцовото дружество е
доказало същия и по основание и по размер. Отбелязал е, че вземанията
установени със Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК не се
погасяват с изтичането на 3 годишна давност, а се погасяват с изтичането на 5
годишна давност, поради което не е уважил възражението на ответното
дружество за погасяване на исковите претенции по погасителна давност.
Съдът е определил разноските в заповедното и в исковото производство
в тежест на ответното дружество.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е
правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни
субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. В заповедното производство
по ч. гр. дело № 02138/2020 г. по описа на Пернишкия районен съд, предмет
на същото са били исковите суми и за исковите периоди. Заповедта за
3
изпълнение е била връчена на длъжника, той в срок е подал възражение за
недължимост по реда на чл. 414 от ГПК, а ищцовото дружество в срок е
подало исковата молба. Съдът се е произнесъл именно по предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Изхождайки от изложените доводи във въззивната
жалба, тези на насрещната страна в писмения отговор на въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира
следното :
По отношение на първия довод, че не е доказано по делото
съществуването на облигационно /търговско/ правоотношение за доставка на
електрическа енергия от страна на „ЧЕЗ Електро България“ на „Булкар“
ЕООД гр. П..
По отношение на това обстоятелство е налице сила на пресъдено нещо
с влязло в законна сила на 06. 07. 2017г., решение, постановено на 06. 07.
2017г. по възз. гр. д. № 4721 / 2017г. по описа на Софийски градски съд /л.22 –
25 от първоинстанционното производство/, с който е отхвърлен отрицателен
установителен иск на „Булкар“ ЕООД за недължимост на сума по фактура,
издавена въз основа на констативен протокол за периода от 02. 01. 2016г. до
31. 03. 2016г. – казус напълно идентичен с настоящия. С настоящия иск се
предявява положителен установителен иск между същите страни - от „ЧЕЗ
Електро България“ АД срещу „Булкар“ ЕАД гр. П., за дължимост на същите
суми, за същите периоди и на същото основание, който иск се явява
допустим, тъй като ищецът иска признаване дължимостта на процесните
суми, без какъвто петитум и влязло в сила съдебно решение, с което тези
искове се уважени, той не би могъл да удоблетвори твърдяното от него
вземане срещу ответното дружество.
Само за яснота Пернишкият окръжен съд следва да изложи и следните
аргументи :
Видно от заключението на вещото лице В. В., по съдебно счетоводната
експертиза, „Булкар“ ЕООД гр. П. е с открита партида за доставка на
електрическа енергия от „ЧЕЗ Електро България“ АД с клиентски № *** /л.70
– 73 от първоинстанционното производство/. Законът за енергетиката /ЗЕ/ се
явява специален по отношение на Търговския закон, за възникването на
4
облигационно /търговско/ отношение за доставка на електрическа енергия,
поради което в тази насока се прилагат правните норми на Закона за
енергетиката, тъй като цените не се определят от страните, а от ДКЕВР, сега
КЕВР. Следователно за възникването на облигационно /търговско/ отношение
за доставка на електрическа енергия между „ЧЕЗ Електро България“ АД и
„Булкар“ ЕООД гр. П., се прилагат Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, издадени
на осн. чл. 98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/, одобрени от ДКЕВР с Решение
№ ОУ - 059 от 07.11.2007 г. в сила от 26.11.2007 г., изм. и доп. с Решение №
ОУ - 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1, вр.
с ал. 4 от ЗЕ /в редакцията преди ДВ, бр. 54/2012г./. Общите условния са
публикувани във в. „Телеграф на 26. ноември 2007г. и в. „Софийски вестник“
от 05. декември 2007г. поради което са влезли в сила от тогава /л.18 – 21 от
първоинстанционното производство/. По силата на чл.1 вр. с чл.2 вр. с чл.4,
ал.2 от тези Общи условия е възникнало облигационно правоотношение
между ищцовото и ответното дружества за доставка на електрическа енергия.
Следователно доводът, че не е налице облигационна връзка за доставка
на електрическа енергия между тях е неоснователен.
По отношение доводите за неправилно извършена проверка по реда на
ПИКЕЕ от 2013г.:
Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че с решение № 1500 от
06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5 членен състав, в сила от
14.02.2017 г., са отменени разпоредбите ПИКЕЕ, без тези на чл.48-51 от
ПИКЕЕ. Разпоредбите на чл.48 – 51 от ПИКЕЕ, са отменени с Решение №
2315 от 21. 02. 2018г. по адм. д. № 3879/2017г., публикувано в ДВ бр. 2018г.,
в сила от 23. 11. 2018г. Отмяната на тези четири текста има действие за в
бъдеще и няма ретроактивно действие за отминал период, тъй като същите не
са прогласени за нищожни, а са отменени. Исковият период е за 2016г.,
поради което разпоредбите на ПИКЕЕ от 213г. /отм./ са изцяло приложими за
процесния казус.
От констативен протокол № *** г., за установяване на неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, се установява, че на ***г. е
извършена проверка на средството за техническо измерване, отчитащо
доставената енергия в обекта на ищеца като служителите на ответника,
5
придружавани от представители на Федерацията на потребителите,
установили, че При извършената проверка било установено, че СТИ е
монтирано в табло, което е без пломба на щита, а средството за техническо
измерване (СТИ) е манипулирано, като е променена схемата на свързване,
състояща се в прекъсване на един от фазовите проводници от изходящата
линия и преместването му (от страна на потребителя) към един от фазовите
проводници от линията, захранваща електромерното табло от другата мрежа
/л.7 от първоинстанционното производство/. Консумираната по този начин
електрическа енергия не се измервала и заплащала. Тъй като е установена
промяна на схемата на свързване, констативния протокол е подписан от
служител на МВР. В протокола е отбелязано, че собственикът е напуснал
обекта по време на проверката. След приключване на проверката схемата на
свързване е била възстановена.
Въз основа на констатациите на ищеца е начислена електрическа
енергия на стойност 1056,07лв. за периода 02.01.2016г.- 31.03.2016г. /три
месеца назад от датата на проверката/, за което е съставена фактура № *** г.,
издадена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във
връзка с чл. 51 от ПИКЕЕ и сумата от 321.83 лева - незаплатена неустойка за
забава върху главницата по фактура № *** г., за периода от 05.05.2017г. -
05.05.2020г.
Изготвената фактура № *** г., издадена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6
от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл. 51 от Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) за доначислена ел. енергия за
периода 02.01.2016г. - 31.03.2016г. Фактурата е със срок на плащане до
25.04.2016 г. и е приложена по делото /л. 6 от първоинстанционното
производство/. Така отбелязаните цени са правилно установени въз основа на
цените определени от ДКЕВ /сега КЕВР/ за периода на издаването й.
Процесната фактура № ***г. е осчетоводена в счетоводството на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” и по нея няма извършено плащане от страна на
„Булкар“ ЕООД.
Тези обстоятелства са установени от приложения констативен
протокол, фактура и заключението на вещото лице В. В., което съдът изцяло
възприема като обективно и компетентно дадено.
С оглед изложеното и с оглед това, че „Булкар“ ЕООД е представяла
6
тези документи в друго производство пред С. районен съд, пред когото е
предявило отрицателен установителен иск за недължимост на процесните
суми, като с решението на СГС този отрицателен иск е бил отхвърлен и което
също има сила на пресъдено нещо по отношение обстоятелството, че
процедурата по ПИКЕЕ от 2013г. е спазена, Пернишкият окръжен съд
намира, че е спазена процедурата по ПИКЕЕ от 2013г. /отм/., а оплакванията
във въззивната жалба в противната насока, са неоснователни.
По отношение доводите във въззивната жалба за изтекла погасителна
давност :
Настоящият II-ри въззивен граждански състав на Пернишкия окръжен
съд, в своята практика винаги е приемал, че влязлата в сила заповед за
изпълнение има сила на пресъдено нещо и вземането с нея се погасява с
изтичането на общата 5 годишна давност. В случая обаче не е предявен
отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 от ГПК, а е предявен
положителен установителен иск по реда на чл. 415, ал.1 вр. с чл. 422 от ГПК.
За да се предяви този иск срещу заповедта за изпълнение следва да е
подадено възражение, какъвто е процесния казус, поради което в случая
няма влязла в сила заповед за изпълнение и въпросът дали тя има сила на
пресъдено нещо или не, не подлежи на обсъждане.
С издаването на процесната фактура е определен един общ размер на
дължимата по реда на ПИКЕЕ, но нетаксувана до този момент и незаплатена
електрическа енергия за период от три месеца назад от датата на проверката.
Следователно не се касае за периодично вземане, по смисъла на чл. 111, б. „в“
от ЗЗД, а е налице едно общо вземане, за което от датата на фактурирането
му на ***г. до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 22. 05. 2020г. не са изтекли 5 години погасителен давностен
срок.
Въз основа на гореизложеното, Пернишкият окръжен съд намира, че
въззивната жалба се явява неоснователна. Решението следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК вр. с чл. 37
от Закона за правната помощ вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, „Булкар“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на „ЧЕЗ
Електро България сумата 150лв. юрисконсултско възнаграждение.
7
На основание чл. 280, ал.3, т.1, предл. 1-во от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 117 от 14. 06. 2021г. по гр. д. № 4703 / 2020г.
по описа на Пернишкия районен съд.
Осъжда „Булкар“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД, със седалище и
адрес на управление ***, с ЕИК *********, сумата 150лв. /сто и петдесет
лева/ юрисконсултско възнаграждение в производството пред Пернишкия
окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8