Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 16.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на двадесет
и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
Членове
: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
мл.съдия РОСИ МИХАЙЛОВА
при
участието на секретаря Ирен И.ова и в присъствието на прокурор Ивайло Занев,
като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 5065 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на гл. ХХІ от НПК.
С Присъда от 12.12.2016 година,
постановена от СРС, НО, 97 състав по НОХД №7382/2015г., съдът е признал
подсъдимия Д.А.И. за НЕВИНОВЕН в това, че на 16.10.2014г. в гр.София, без
надлежно разрешително държал в себе си високорискови наркотични вещества,
поради което на основание чл.304, НПК го е ОПРАВДАЛ изцяло по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.354А, ал.З, пр.2,т.1, пр.1, НК., отнел е
инкриминираното вещество и съответните опаковки в полза на държавата, като е
възложил в тежест на държавата и разноските по делото.
Срещу така постановената присъда
е постъпил Протест на СРП в който се сочи, че присъдата на първата инстанция е
неправилна и необоснована, като се прави разбор на доказателствата и в
заключение се прави искане присъдата да бъде отменена а подсъдимият, признат за
виновен.
Постъпило е и Допълнение към
протеста, като отново се прави подробен анализ на свидетелските показания и се
сочи, че СРС се е предоверил на показанията на св. С., които обслужвали
защитната версия на подсъдимия. В заключение отново се иска отмяна на присъдата
и признаване на подсъдимия за виновен.
Делото е постъпило за разглеждане
за втори път пред СГС, като с Присъда от 10.05.2019г., постановена от СГС, НО,
.-ти състав по ВНОХД 1400/2019г. присъдата на СРС е била отменена, а
подсъдимият е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение. С Решение №
225/03.12.2019г. на ВКС, ІІ НО, постановено по НД № 878/2019г. присъдата на СГС
е отменена, а делото е върнато за ново разглеждане, като са дадени задължителни
указания, с оглед на които настоящият състав събра гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства.
В съдебното заседание
пред настоящия състав, прокурорът поддържа протеста и допълнението към него и
не сочи нови доказателства.
Адв. Попов, защитник
на подсъдимия оспорва протеста, няма искания за събиране на доказателства и
искания за отводи.
Подсъдимият заявява,
че няма искания по доказателствата и не прави искания за отвод.
В хода по същество
прокурорът заявява, че счита обвинението за доказано от обективна и субективна
страна, като в тази връзка се позовава на прочетените по реда на чл. 281, ал. 4
от НПК показания на свидетелите Т. и Ч.. Счита, че те не следва да бъдат
изключени от доказателствения материал, независимо, че тези свидетели били
разпитани от полицейски орган, което е извършено във връзка с чл. 212, ал. 2 от НПК, а тогава действащата норма на чл. 194, ал. 3 от НПК е позволявала това.
Прокурорът сочи, че възлагане от прокурор е необходимо само тогава, когато действията
не попадат в хипотезата на чл. 212, ал. 2 от НПК, а в настоящият случай,
досъдебното производство е образувано с разпита на двамата полицейски
служители. Прокуратурата сочи, че подсъдимият И. е знаел какво предава на
полицейските служители, а твърденията му в обратния смисъл били защитна версия.
Прокурорът сочи, че няма доказателства, че св. С. е присъствал на извършената
на подсъдимия И. проверка, тъй като това не се споменавало от двамата
полицейски служители, а в показанията на С. имало разминаване, относно броя на
кутиите. В заключение отново се иска отмяна на първоинстанционната присъда и
признаване на подсъдимия за виновен, като бъде наложено наказание от 1 година
Лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за срок от 3 години,
както и налагане на наказание Глоба в размер на 2000 лева.
Адв. П. моли
оправдателната присъда на СРС да бъде потвърдена. Същата прави подробен разбор
на доказателствата, въз основа на който прави извод, че св. С. е посочен от подсъдимия
още на ДП, поради което не било вярно казаното от представителя на СГП, че
свидетелят С. се появявал на един по-късен етап, за да обслужи защитната версия
на подсъдимия. Защитата сочи, че по отношение на полицейския орган, извършил
разпита на двамата свидетели Т. и Ч. не е налице възлагане по смисъла на чл.
193, ал. 4 от НПК, поради което и техните показания не би следвало да се
приобщават към доказателствения материал по делото. Защитата поддържа своите
доводи от жалбата си до ВКС и по отношение на Протокола за доброволно
предаване. В заключение защитата сочи, че всички действия по разследването са
извършени от некомпетентен орган, поради което и следва да бъдат изключени от
съда, а присъдата на СРС – съответно потвърдена.
Подсъдимият лично в
своя защита поддържа казаното от неговия адвокат и заявява, че няма какво да
добави.
В последната си дума
подсъдимият моли да бъде признат за невинен и да бъде потвърдена присъдата на
СРС.
Съдът, като обсъди доводите в
протеста, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като
провери служебно и изцяло правилността на атакуваната присъда съгласно
изискванията на чл. 313 от НПК , намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Д.А.И. ***, българин,
български гражданин, неосъждан, със средно образование, неосъждан. Същия е
психично здрав и няма зависимост към наркотични вещества. Страда от множествена
склероза.
В нощта на 15-ти срещу 16.10.2014
г. подсъдимия И. и свидетеля А. С. били в дискотека „Бедрум”, като били седнали
на маса с хора, които не познавали. Едно от момчетата, които били на масата си
тръгнало по-рано, като оставило бутилка с уиски и кутия с цигари. Когато
подсъдимият И. и св. С. си тръгвали от заведението, около 05.00ч. сутринта на
16.10.2014г., подсъдимият И. взел от масата и цигарите. Двамата се качили в
колата на св. С., след което били спрени от полицейски патрул. Извършена била
проверка, като св. С. и подсъдимият И. били обискирани, претърсен бил и
автомобилът. От джобовете на подсъдимия И. полицаите извадили 4 бр. кутии с
цигари и при проверка на тяхното съдържание в една от кутиите намерили пликче.
Попитали подсъдимия И., дали знае какво е това, а той отговорил, че не знае.
Полицейските служители попитали подсъдимия, дали ще предаде доброволно
намереното от тях пликче и подсъдимият И. се съгласил, като за това негово
действие бил съставен Протокол за доброволно предаване.
От назначената по делото
експертиза било установено, че в
пликчето, предадено от подсъдимия И. имало амфетамин с нето тегло 7, 60 грама,
с процентно съдържание на активен действащ компонент амфетамин 5,6% на стойност
228 лева.
По
доказателствата
:
Описаната по-горе фактическа обстановка
настоящата инстанция прие за установена въз основа на събраните и анализирани в
тяхната съвкупност доказателства и доказателствени средства, а именно :
Гласни: обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите А. С., И. Ч., А.Т., включително тези,
дадени пред СГС.
Писмени: протокол за
претърсване и изземване, протокол за доброволно предаване, заключение на
физико- химическа експертиза протокол за оценка на наркотични вещества, справка
за съдимост, СИПЕ, писма от СДВР с приложена Специфична длъжностна
характеристика
Софийски районен съд е анализирал
относимите доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на
съдебното и досъдебното производство, като е преценил същите в тяхната
съвкупност и поотделно и е извел от тях всички факти, относими към предмета на
доказване. СРС е съпоставил показанията на св. С. и обясненията на подсъдимия И.,
които кореспондират помежду си с показанията на полицейските служители Т. и Ч.,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, като е счел казаното от
полицейските служители за недостоверно.
Настоящият състав се съгласява с
анализа на СРС, относно казаното от св. С., както и на обясненията на
подсъдимия И., като намира, че първоинстанционният съд правилно е кредитирал
същите, доколкото те са подробни, логични и последователни. Действително, както
посочи и прокурорът в заседанието пред настоящия състав, пред СРС св. С.
посочва, че подсъдимият е имал 5 кутии цигари в себе си, докато реално са
установени само 4, но това обстоятелство според СГС още веднъж сочи на
правдивост на показанията на този свидетел, доколкото същият възпроизвежда
обстоятелства, станали му известни две години, преди да даде показания пред
първоинстанционния съд, което от една страна обяснява неточността в неговите
показания, относно броя на кутиите цигари, а от друга, сочи на извода, че тези
негови показания не са дадени с цел да обслужат защитната версия на И., като в
този случай, щеше да се наблюдава пълно съвпадение между казаното от св. С. и
обясненията на подсъдимия И..
Що се отнася до показанията на
полицейските служители Ч. и Т., приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК,
съдът намира следното :
От приложените по делото Писма от
СГС е видно, че лицето, извършило разпита на св. Т. и св. Ч. – В.Б.П.е заемал
длъжност „Командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към 01 РУ при СДВР, като от длъжностната му
характеристика е видно, че същият е полицейски орган и няма разследващи
функции. В тази връзка възраженията на защитата, че двамата свидетели Т. и Ч.
са разпитани от некомпетентен орган са основателни.
Видно от разпоредбата на чл. 194,
ал. 4 от НПК /ал. 3 към момента на деянието/ Полицейските органи в
Министерството на вътрешните работи могат да извършват действията по чл. 212,
ал. 2, както и действия по разследването, възложени им от прокурор, следовател
или от разследващ полицай. От приложените по делото писма е видно, че В.Б.П.е
бил полицейски орган в Министерството на вътрешните работи, но на същия не му е
възлагано да извършва действие по разследването с постановление на прокурор,
тъй като такова не беше установено, независимо от положените от СГС усилия.
Ето защо и съгласно указанията на
ВКС, настоящият състав следва да отговори на въпроса, дали извършените от
Периянски действия – разпит на свидетеля Т. и Ч. са били такива по чл. 212, ал.
2 от НПК. Според настоящия състав отговорът на този въпрос е отрицателен.
От една страна е видно, че
първото действие по разследването не е било разпита на полицейските служители Т.
и Ч., а съставяне на Протокол за доброволно предаване. Следва да се отбележи, че
доброволното предаване не е посочено изрично в чл. 136 от НПК като способ за
доказване в наказателното производство, така, както разпита, огледа, претърсването,
изземването и др, нито фигурира в разпоредбата на чл. 212, ал. 2 от НПК, като
действие по разследването с което може да се образува досъдебно производство. В
практиката обаче не съществува спор, че доброволното предаване е един от
възможните начини за приобщаването на веществени доказателства, като не е
задължително то да се осъществи единствено чрез извършване на претърсване и
изземване, поради което и според настоящия състав няма пречка досъдебното
производство да бъде образувано със съставянето на Протокол за доброволно
предаване, вместо със съставяне на Протокол за претърсване и изземване, какъвто
би бил случаят, ако подсъдимият не предаде доброволно държаните в него вещи, от
значение за предмета на делото. Именно това е станало и по настоящото дело,
като Досъдебното производство е образувано именно със съставянето на Протокола
за доброволно предаване на инкриминираното вещество, като по този начин същото
е надлежно приобщено към доказателствата по делото.
От друга страна, при липса на
възлагане от страна на прокурор по отношение на полицейския орган Периянски да
извършва действия по разследването, включително и разпит на свидетелите Ч. и Т.,
то тези негови действия биха могли да служат за начало на досъдебното
производство само в хипотезата на чл. 212, ал. 2 от НПК, само ако незабавното
им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на
доказателства, каквато спешност и неотложност по отношение на разпита на
двамата полицейски служители не е налице.
Ето защо според настоящия състав,
разпитът на двамата полицейски служители Т. и Ч., извършен от полицейски орган Периянски,
без съответното възлагане от прокурор и извън хипотезата на чл. 212, ал. 2 от НПК, се явява процесуално следствено действие, извършено от некомпетентен
орган, поради което и протоколите за разпит следва да бъдат изключени от
доказателствения материал по делото, респективно, прочитането на тези протоколи
по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК също не следва да бъде взимано предвид от съда
при формирано на вътрешното му убеждение.
Показанията на св. Ч. и Т.,
дадени пред СРС и разпитът на св. Т. пред СГС не допринасят за изясняване на
предмета на доказване, доколкото пред първата инстанция и двамата свидетели
твърдят, че не си спомнят нищо, а пред СГС св. Т. излага само принципните
положения относно полицейските проверки, тъй като няма спомен за конкретния
случай.
Въз основа на посочените по-горе доказателства настоящият
състав възприе фактическа обстановка, която не се отличава от възприетата от
СРС, която може да бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав
в необходимата степен и достатъчна пълнота. Установени са по безспорен начин
обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото – фактите относно
извършване на деянието, механизма на извършването му и конкретното своеобразие
на обстоятелствата, при които е било извършено.
Настоящият състав счита, че фактическите констатации на СРС са правилно установени, изведени без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и
логически грешки при оценката на
наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл.
305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и
е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си
констатации.
От правна
страна :
Въз основа на правилно изяснената фактическа
обстановка СРС е извел и правилният
извод, че подсъдимият И. не е осъществил състава на чл. 354а, ал. 3, пр. 2,
т.1, пр.1 НК от субективна страна.
От обективна страна по делото е установено, че подсъдимият
И. ***, без надлежно разрешително държал в себе си високорискови
наркотични вещества 7 амфетамин с нето тегло 7, 60 грама, с процентно
съдържание на активен действащ компонент амфетамин 5,6% на стойност 228 лева.
Изпълнителната форма
на престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК "държането" е от
категорията на т.нар. "продължени престъпления", при които
изпълнението се характеризира с трайно, продължаващо непрекъснато осъществяване
на състава, до настъпването на някакви зависещи или не от волята на дееца
обстоятелства, които го прекратяват. Съставомерно "държане" по чл.
354а, ал. 3 от НК е налице, когато за наркотичното вещество няма надлежно
разрешение и то обективно се намира във фактическа власт на дееца. Доколкото И.
е държал кутия с цигари в която се е намирало инкриминираното вещество, то
същият е осъществил действия, които покриват обективните признаци от състава на
престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК. Фактът на държането не се отрича от подсъдимия, който е
предал инкриминираното вещество с Протокол за доброволно предаване.
От субективна страна обаче, правилен е изводът на СРС, че по делото не са събрани
доказателства, че подсъдимият И. е извършил това деяние виновно при форма на
вината - пряк умисъл. Не се установи същият да е съзнавал обществено-опасния
характер на деянието, да е предвиждал настъпването на обществено-опасните
последици и пряко да ги е целял. Събраните по делото гласни доказателства –
показанията на св. С. и обясненията на самия подсъдим сочат, че И. не е знаел,
че в кутията от цигари, оставена от непознато момче, която е взел от масата в
заведението се е намирало инкриминираното вещество. С оглед изложеното по-горе
относно показанията на полицейските служители, дадени на Досъдебното
производство, по делото не са налице каквито и да е доказателства, които да
опровергават казаното от св. С. и подсъдимия И., поради котето и изводът на СРС
за несъставомерност на деянието от субективна страна е правилен.
Доколкото за
съставомерността на едно деяние
е необходимо то да отговаря изцяло на всички визирани от законодателя обективни
и субективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната
съвкупност, то по аргумент от противното, неосъществяването на който и да е от признаците на състава на
престъплението, означава, че не е извършено престъпление по този законов текст
от конкретния подсъдим.
Предвид всичко
посочено, първоинстанционният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие
със закона и постоянната практика на ВКС, досежно липсата на несъмнена
доказаност на твърдяното от държавното обвинение инкриминирано деяние. По
аргумент от чл. 303, ал 1 от НПК присъдата не може да почива на предположения.
Когато са извършени всички възможни и
необходими процесуално – следствени действия за разкрИ.е на обективната
истина, но въпреки това крайните изводи относно даден съставомерен признак от
престъплението са колебливи и недобре подкрепени от наличната по делото
доказателствена маса, то крайният акт на съда може да бъде единствено с
оправдателен диспозитив. Правилно районният съд е
оправдал подсъдимия И., след като обвинителната теза и фактическа обстановка,
изложени в обвинителния акт, са останали недоказани от събраните и проверени по
делото писмени и гласни доказателствени средства, при съблюдаване на принципа на
чл. 13, ал. 1 от НПК за разкрИ.е на обективната
истина.
Предвид изложеното настоящата
инстанция намира, че присъдата на СРС като правилна и законосъобразна следва да
бъде потвърдена.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 12.12.2016 година, постановена от СРС, НО, 97 състав по НОХД
№7382/2015г.
Решението не подлежи на обжалване
и протест
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.