Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 2.05.2019 година
Великотърновски
районен съд, гражданска колегия, осми състав, в публично заседание на 29.03.2019 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря М.Трифонова като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1498 по описа на ВТРС за
2018 година , за да се произнесе, взема предвид:
Иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 415,ал.1,т.1 от ГПК, вр.
с чл. 6,ал.1,т.9 , чл.48,ал.6 и 7 от ЗУЕС
Ищецът И.П.И.
твърди, че е извършил неотложен ремонт на общите части на жилищна сграда, в
която той и ответницата са собственици на самостоятелни обекти, представляващ реконструкция и обновяване на целия покрив на
жилищната сграда, частична подмяна на елементи от покривната конструкция,
подмяна на цигли и пр. Сочи, че поради отсъствие на ответницата за предстоящите
СМР уведомил нейният брат. Навежда, че сам е заплатил ремонта на стойност 1200
лева и въпреки поканите до ответницата да му заплати припадащата се част, тя не
го направила. Подал заявление по реда на чл.410 от ГПК и била издадена заповед
за изпълнение, срещу която ответницата възразила. Моли съда да приеме за
установено в отношенията между страните, че ответницата му дължи сумата от 600
лева, представляваща припадаща се част от стойността на СМР и вложени материали за извършения през
2016 година неотложен ремонт на общи части на сградата. В съдебно заседание се
явява лично и с адв.Т. от ВТАК. Поддържа
иска. Претендира разноски.
Ответницата К.И.К.
в срока и по реда на чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор на исковата
молба. Оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Сочи, че в дворното място,
което е съсобствено между четирима съсобственици има съответно четири
самостоятелни обекта в режим на етажна собственост. Оспорва да е извършен
твърдяния неотложен ремонт. Моли съда за
отхвърляне на иска. В съдебно заседание се представлява от адв.М. от ВТАК.
Поддържа становището за неоснователност на иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
становищата на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа страна:
От
представеният нотариален акт № 90, том 1,
дело № 188/68 г. на Великотърновски районен съдия се установява, че на
26.02.1968 г. Иван Генчев Ковачев, Иван Г. Пишманов, Дончо Николов Дамянов и
Цоню Стойчев Александров са придобили чрез покупко-продажба празно дворно място
от 640 кв.м. в парцел V-184 в кв.17 по регулационния план на с. Вонеща вода. На 30.11.1970 г. четиримата са съставили помежду си
разделителен протокол за извършване разпределението на апартаментите, мазите и
дворището на вилата построена в дворното място. С нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №50, том 5, дело 1335/93 г. на нотариус при ВТРС , Иван Генчев
Ковачев и Иванка Йорданова К. са продали
на дъщеря си К.И.К. 1/4 ид. част от дворно място цялото от 745 кв.м.,
представляващо дворище пл. номер 446 по кадастралния план на с. Вонеща вода ,
за което по регулационния план е отреден парцел VI- 446 в кв.31 с площ от 880 кв.м
и неуредени регулационни отношения , заедно
с целия северен апартамент, намиращ се на първи жилищен етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда, построена в дворното място, североизточната маза и 1/4
ид.ч. от общите части на сградата . С нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давност и покупка № 22, том 2, дело 984/92 г. на нотариус при
ВТРС , Иван Г. Пишманов , Мая И. Пишманова-И.
и И.П.И. са признати за собственици на 1/4 ид.ч. от дворно място от
745 кв.м,. представляващо дворище с
пл.номер 446, за което е отреден парцел VI- 446 в кв.31 по регулационния
план на с. Вонеща вода, целият от 880
кв.м. с неуредени регулационни отношения , заедно с целия северен апартамент на
втория етаж от масивна жилищна сграда, построена в дворното място,
северозападната маза , както и 1/4 ид.ч. от общите части на сградата, при права
1/2 ид.ч за Иван Г. Пишманов по давностно владение и покупка; 1/4 ид.ч за Мая И.
Пишманова- И. по давностно владение
,покупка и наследство и 1/4 ид.ч за И.П.И. по давностно владение ,покупка и
завещание. Приложена е разписка от 9.09.2016 г. за получена от Милен Алексиев
сума от 1020 лева за извършен ремонт на
покрив на вила в с. Вонеща вода , в която влиза почистване и ремонт на улуци и
комини, която сума му е предадена от И.П..
С нотариална покана от 20.03.2017 г., получена на 31.03.2017 г. ищецът е
поканил ответницата да му заплати сумата от 600 лева припадаща се част за
извършения неотложен ремонт на общи части - покрив на жилищната сграда. В
отговор на нотариалната покана ответницата е поискала пояснения за претенцията,
както и за документите, удостоверяващи извършените разходи. По делото се
събраха и гласни доказателства. Св. Б. заяви, че ищецът има имот в с. Вонеща
вода, който е на втория етаж от двуетажната масивна сграда, а имотът на
ответницата е на първия етаж. Посещавали имота един-два пъти годишно. През 2015
година установили, че през покрива е започнал теч, който минал през плочата и
нанесъл поражения в спалнята, около комина, на паркета, който бил надигнат. Имало теч на 4-5 места. Видели разрушени
цигли. Според свидетеля, ищецът поставил въпроса на ответницата, но тя му
отговорила той да прави ремонт, тъй като тя няма средства. Ищецът намерил
майстор , който започнал да прави ремонта заедно с негов съдружник. Взели цигли
втора употреба от съседа , срещу 20 лева.
При посещението си след ремонта свидетелят видял, че счупените цигли са премахнати, останалите
са припокрити, част от шипките били сменени, коминът бил обвит с ламарина ,
подмазан, улуците били почистени. Според свидетеля ремонтът излязъл около 1250 лева,
от които 1200 лева платени на майсторите, а с останалите пари били платени циглите и
шипките. Ремонтираната част от покрива била около 76 квадрата, явяваща
се обща част на страните по делото. Св. И. е
съпруга на ищеца. Заявява, че ремонтът се наложил поради установен теч от
няколко места, в резултат на който мазилката
в тяхното жилище паднала, касите на вратите се раздули, паркетът се надул.
Опитали да се свържат с ответницата, но
не успели. Свързали се с нейния брат, който ползвал имота и който свидетелката
смятала за собственик. През м. септември съпругът ѝ, заедно с майсторите
направили ремонт на покрива. Подменени били цигли, взети от съседа, греди,
направили обшивка на комина, изчистили улуците, подмазали страниците на покрива.
Твърди, че покривът на къщата е общ, но другите двама собственици трябва да си
ремонтират тяхната част от сградата. Св.В. сочи, че през 2016 година ищецът го попитал
дали познава майстори, които да направят
ремонт на покрива, тъй като имало течове. Свидетелят видял течовете в
жилището и когато след време се обадил
на ищеца разбрал, че той си е намерил майстор, с който се е договорил. При
посещение на имота през 2017 година видял, че няма течове.
Св. Н. К.
излага, че познава ответницата, която има апартамент в сградата. Като
приятел на брат ѝ ходел на гости и знаел за спора им за покрива. Според него ремонт на покрива не бил извършен.
Така смятал и братът на ответницата Генчев. Свидетелят твърди, че е посещавал
вилата поне 5-6 пъти през 2016 година,
но не е виждал и не му било известно тогава да е правен ремонт на покрива. Заявява,
че дори да е направено нещо, то е
некачествено. Св. Ст. К.
също познава ответницата и брат ѝ, който ползвал имота. Сочи, че
във къщата има общо четири жилища. Той е
посещавал имота през 2015-
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Иска е
процесуално допустим, депозиран в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице, в полза на което е издадена заповед за изпълнение, срещу
която е постъпило възражение от длъжника. Разгледан по същество иска се явява частично
основателен.
От съвкупния анализ на
приобщените по делото доказателства се налага извода, че двете страни
притежават два от общо четирите
самостоятелни обекта в сграда в режим на етажна собственост. В незастроеното
дворно място, закупено през 1968 година от четири лица /Иван Генчев Ковачев, Иван Г.
Пишманов, Дончо Николов Дамянов и Цоню Стойчев Александров/ няколко години
по-късно е построена вила, при което с разделителен протокол от 1970 година
четиримата тогавашни собственици са извършили разпределение на ползването на
апартаментите, мазите и дворището на вилата. Впоследствие страните по делото са
се снабдили и с нотариални актове за собственост, от които се установява, че
притежават самостоятелни обекти- северните апартаменти- съответно ищецът на
втория, а ответницата на първия етаж от двуетажната масивна сграда, ведно с по
1/4 ид.част от дворното място и по 1/4 ид.част от общите части на сградата. Не
се спори, че другите два самостоятелни
обекта са притежание на различни собственици, които имат самостоятелен вход към
сградата. Според вещото лице по приетата и неоспорена от страните
съдебно-оценъчна експертиза, касае се за една масивна жилищна постройка на два
жилищни етажа с общо четири самостоятелни имоти с достъп на всеки от
собствениците до имота му през самостоятелен вход , ситуирани на север и юг.
Сградата има един общ покрив с площ от 150 кв.м. Извършван е ремонт преди
няколко години на тази част от покрива, която е над апартаментите на страните.
Изложеното води до извода, че при сграда в режим на етажна собственост с
четирима различни собственика приложимите разпоредби, уреждащи отношенията
помежду им са в раздел четвърти на ЗС ,
както и на ЗУЕС. Ищецът твърди, че е
извършил неотложен ремонт на покрива, поради теч, увредил имота му. Сочи, че за
ремонта е платил 1200 лева и търси половината от сумата от ответницата като
навежда, че това е нейната припадаща се част. В чл. 38 от ЗС са изброени общите
части в сгради, в които етажи, или части от етажи принадлежат на различни
собственици. Покривът , водосточните тръби и комините на сградата са общи части по смисъла на
горната разпоредба, които не могат да се делят. Доколкото се доказа, че в сградата
има четирима собственици на самостоятелни обекти , всеки от който притежава по
1/4 ид.части от общите части на сградата /съдейки по изрично установеното в нотариалните актове за
собственост на ищеца и ответницата/, то всеки от тях трябва да поеме разходи по
поддръжка на общите части съобразно притежаваната от него идеална част. / чл.
6,ал.1,т.9 от ЗУЕС/. Разпоредбата на чл.
41 от ЗС постановява задължение за участие на всеки собственик в разноските,
необходими за поддържането или възстановяването на общите части и в полезните
разноски , за извършване на които е взето решение от общото събрание,
съразмерно с дела си в общите части. В
конкретния случай ищецът сочи извършен неотложен ремонт на покрива, поради
настъпил теч от няколко места, в резултат на който са настъпили поражения в
неговия имот-паднала мазилка, подути врати, надигнат паркет и пр. Заявява, че е
уведомил ответницата за нуждата от ремонт и същата не се е противопоставила.
Разпитани бяха две групи свидетели, съответно водени от ищеца и от ответника,
от показанията на които не се доказва по категоричен начин дали разговорите са
водени с ответницата, или с нейният брат, който ползва имота, и имало ли е
такива разговори и постигнато съгласие между тях относно извършването му. Не е
спорно, че разговори по повод ремонта не са водени с останалите двама
собственици, тъй като ищецът счита, че покривът е общ само между него и
ответницата. Следователно, няма взето предварително решение за този ремонт от общото
събрание на собствениците. При възникналия спор
ищецът носи доказателствената тежест за установяване факта на извършване на
разходите за ремонта, техния размер и най-вече
тяхната наложителност за запазването на общата вещ. От показанията на
св.Б. , св.И. и св.В.
се установи, че ремонтът се е наложил поради възникналия от няколко
места теч , нанесъл описаните по-горе поражения в апартамента на ищеца. Съдът
кредитира техните показания, макар че са
приятели и съпруга на ищеца , тъй
като освен, че са непротиворечиви
помежду си , изложеното от тях се подкрепя и от констатациите на вещото лице по
съдебно-оценъчната експертиза. Приложените снимки към заключението ясно
показват състоянието на имота, което води до извода, че при наличието на такива
повреди по покрива, направените разноски за неговият ремонт са били необходими,
тъй като са послужили за запазване и поддържане на общата част. Извършения
ремонт, изразяващ се в подмяна на цигли, подмяна на обшивка на комин, подмазване
на комин, почистване на улуци се доказва не само от показанията на свидетелите Балканджиев, И. и В. , но и от съдебно-оценъчната експертиза,
кредитирана от съда, като компетентна и обоснована и приета и неоспорена от
страните. Вещото лице заяви, че е установило
извършването на описания ремонт с давност от няколко години, което
отговаря на изложеното от ищеца и събраните гласни доказателства. С горното се
опровергават показанията на св. Н.К. и Ст.Ко.,
според които ремонт не е правен. Що се отнася до изводите им, че ако има
такъв, той е извършен некачествено, те не са релевантни за спора. Както бе констатирано, не е било взето решение за
ремонт на покрива от общото събрание на
собствениците в етажната собственост, но се доказа, че такъв е извършен, макар
и на половината покрив. Налице е хипотезата на
чл. 48 ,ал.6 от ЗУЕС, според
която всеки собственик може да извърши необходим ремонт на обща част без
решение на общото събрание със собствени материали и /или труд и средства, като разходите му се
възстановяват с решение на общото събрание след представяне на необходимите
документи, удостоверяващи плащанията. В
случай, че не бъдат възстановени, той разполага с правото на иск по чл. 48,ал.7
от ЗУЕС, какъвто е и настоящият случай. Ищецът
твърди, че разходите за ремонта са възлезли на 1200 лева, от които 1020 лева са
платени на майсторите за пренареждане на цигли, подмазване на комини и подмяна
на летви и греди; 90 лева -заплащане на услуга почистване на улуци; 30 лева- стойност на вложени в ремонта
материали-летви и греди; 40
лева-стойност на вложени в ремонта материали-хоросан, цимент, гвоздеи и
силикон; 20 лева-стойност на вложени в ремонта материали-300 бр. употребявани
цигли. За сумата от 1020 лева е издадена разписка , в която приелият сумата
майстор -строител е заявил, че му е платена от ищеца за извършване на ремонт на
покрив на вила в с.Вонеща вода. Разписката служи като доказателство за
извършеното плащане и същата не е оспорена от ответната страна. В нея изрично е
упоменато, че в платените 1020 лева влиза почистване и ремонт на улуци и
комини. Доказа се от свидетелските показания, че за циглите втора употреба
закупени от съседа са платени 20 лева. Приложен е фискален бон за сумата от 30
лева за дървен материал , който по дата отговаря на периода на извършване на
ремонта. За сумата от 40 лева няма доказателства, поради което от общата
претенция от 1200 лева съдът счита, че доказано платените разходи са в размер
на 1070 лева. Тези разходи следва да бъдат разпределени между всички собственици
съобразно притежаваните идеални части /по 1/4 ид.част от общите части на
сградата/ независимо от това, че направеният
ремонт на покрива се явява частичен , а иска е предявен само срещу един от
останалите трима собственици. С горните доводи съдът счита иска срещу
ответницата за основателен и доказан за
сумата от 267,50 лева / 1/4 от 1070 лева/ , като до пълния предявен размер от
600 лева, за разликата от 332,50 лева следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Следва да се уважи акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху главницата от 19.01.2018 г.- подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане.
По
разноските :
При този изход на делото на
основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в
исковото производство разноски, възлизащи на 234,06 лева за заплатена ДТ, адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице, съобразно уважената част от претенцията.
С решението по установителния иск съдът се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното
производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл.78, ал.1
от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 78,02 лева разноски направени
в заповедното производство за заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от иска. Ответникът е претендирал разноски в размер на
400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение от
ищеца по реда на чл. 78,ал.5
от ГПК за прекомерност на разноските съдът намира за неоснователно, с оглед предвидения
минимум от 300 лева съгласно чл. 7,ал.2, т.1 от Наредба за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, фактическата и правна сложност на делото и
обема на предоставената правна защита. Дължимите разноски, които ищецът следва
да заплати на ответника по правилото на чл.78,ал.3 от ГПК според отхвърлената
част на иска са в размер на 221,66
лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че К.И.К. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на И.П.И. с ЕГН ********** *** сумата от 267,50/
двеста шестдесет и седем лева и 50 ст./ представляваща припадащата ѝ се
част от направените разноски за извършения необходим ремонт на обща част
-покрив, съобразно притежавана от нея 1/4 ид.част от общите части на сградата,
ведно със законната лихва върху главницата от 19.01.2018 г. - подаване на
заявлението до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за
изпълнение №
145/22.01.2018 г. по ч.гр.д.№ 256/2018 г. на ВТРС, като за сумата от 332,50 /триста
тридесет и два лева и 50 ст./ до пълния
предявен размер от 600 / шестстотин/ лева ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К.И.К. с ЕГН ********** ***
да заплати на И.П.И. с ЕГН ********** *** сумата от 234,06 /
двеста тридесет и четири лева и 6 ст./ разноски направени в исковото производство и
сумата от 78,02 / седемдесет и осем лева и 2 ст./ разноски, направени в заповедното
производство.
ОСЪЖДА И.П.И. с ЕГН ********** *** да заплати на К.И.К.
с ЕГН ********** *** сумата от 221,66 /
двеста двадесет и един лева и 66 ст./ разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски
Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
След
влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 256/2018 г. на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: