№ 732
гр. Русе, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен П. Петров
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Гражданско дело №
20214520100714 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищцовото дружество “Енерго-Про Продажби” АД- гр. Варна, твърди, че ответника е
негов клиент с клиентски №********** във връзка с продажба на ел. енергия за обект на
потребление с аб. №**********. Като потребител на електрическа енергия същия имал
неизплатени задължения за използваната ел. енергия по фактури, издадени за периода
13.09.2019 г.-14.02.2020г., в общ размер на 475.18 лв., както и мораторна лихва върху
главницата, съгласно ОУДПЕЕ в общ размер на 17.26 лв. за периода 01.10.2019г.-
04.06.2020г. За събиране на вземането си подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, и било образувано ч. гр. д. №3191/2020г. по описа на
РРС. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5
ГПК, съдът му е дал указания за предявяване на иск по чл.422 ГПК. Моли да се признае за
установено по отношение на В., че му дължи сумата от 475.18 лв.- представляваща
главница за неизплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода 13.09.2019 г.-
14.02.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане и сумата 17.26 лв., представляваща мораторна лихва за периода
01.10.2019г.-04.06.2020г. Претендира разноски.
Ответникът В. Д. В. от с.С., обл. Русе, не е открит на установените му постоянен и
настоящ адрес. Назначеният му от съда особен представител оспорва изцяло исковете, не
представя доказателства.
1
По делото са представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. д. №3191/2020г.
по описа на РРС.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от приложеното ч. гр. д. №3191/2020г. по описа на РРС, че в производство по
чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника за сумата 475.18 лв.- представляваща главница за неизплатена ел. енергия по
фактури, издадени за периода 13.09.2019 г.-14.02.2020г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане и сумата 17.26 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 01.10.2019г.-04.06.2020г. Ответникът не е
открит на посочения в справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
№14/18.11.2009г. постоянен и настоящ адрес и няма действащи трудови договори
понастоящем, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя
да предяви иск за установяване на вземането си.Ищецът е предявил иска в
законоустановения едномесечен срок.
От представените по делото фактури за доставена електрическа енергия, както и от
приложеното на л.7 извлечение от сметка към 04.06.2020г. за дължими суми на клиент на
ищеца с клиентски №********** и с аб. №**********, се установява, че ответника дължи
на ищеца за доставена електрическа енергия общо сумата 475.18 лв., както и лихва за забава
общо в размер на 17.26 лв. Счетоводното извлечение от партидата на ответника не е
оспорено, нито опровергано с противни доказателства относно неговата редовност, поради
което и съгласно чл.182 ГПК може да служи като доказателство за отразените в него факти.
Ответникът не е представил доказателства, че е изпълнил задължението си да заплати на
ищеца стойността на доставената му електрическа енергия за периодите, посочени в
процесните фактури.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи, като се
признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумата 475.18 лв.-
представляваща главница за неизплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода
13.09.2019 г.-14.02.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410
ГПК до окончателното изплащане и сумата 17.26 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 01.10.2019г.-04.06.2020г.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в
размер на 375.00 лв. – заплатена държавна такса за производството по делото,
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител. Съгласно т.12
на ТР №4/ 18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска
с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора, ответницата следва да
2
заплати на ищеца сумата 75.00 лв. – разноски по ч.гр.д №3191/2020г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Енерго – Про Продажби” АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс- Г, представлявано от П.С.С. и Я.М.Д. по отношение на
В. Д. В., ЕГН:********** от с.С., обл. Русе, ул.“Г.С.Р.“ №10 в размер на сумата от 475.18
лв.- представляваща главница за неизплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода
13.09.2019 г.-14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от 09.07.2020г. до
окончателното изплащане и сумата 17.26 лв., представляваща мораторна лихва за периода
01.10.2019г.-04.06.2020г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение от
03.08.2020г., постановена по ч.гр.д №3191/2020г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН:********** от с.С., обл. Русе, ул.“Г.С.Р.“ №10 да заплати на
“Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс- Г, представлявано от П.С.С. и
Я.М.Д. сумата в размер на 75.00 лв.- разноски по ч.гр.д №3191/2020г. по описа на РРС,
както и сумата в размер на 375.00 лв.- разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3