№ 14750
гр. София, 28.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110161610 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК
С молба с вх. № 422336/31.12.2024 г. ищцата Р. Л. И. е направила искане за изменение
на решение № 22729/15.12.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските.
Посочва се, че в полза на ответника не следва да се присъждат разноски претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като той не доказва реалното извършване на
такива. В тази връзка посочва, че банковият документ - нотификация, на който се позовава, е
представен на английски език, поради което не отговаря на изискванията на чл. 185 ГПК и
не е годен да установи реалното заплащане на сумата от 7 789 лв. в полза на адвокатско
дружество „Боянов и Ко“. Заявява, че съкращението в него означава „възстановяване на
средства“, поради което отразената в него сума е платена с друга цел. Счита, че съдът е
следвало да съобрази причината за продължителността на делото, а именно: процесуалното
поведение на ответника, който след подаване на отговора на исковата молба е навел
преклудиран довод, станал повод за поставянето на допълнителни въпроси към
съдебносчетоводната експертиза, отправяне на искане по чл. 192 ГПК, както и за издаване
на СУ с цел снабдяване с информация, с която той е разполагал. В допълнение счита, че в
нейна полза се следва пълният претендиран размер на адвокасткото възнаграждение,
независимо от отхвърлянето на част от исковете, позовавайки се на практика на СЕС, която
цитира. Счита, че в нейна полза е следвало да се присъдят и претендираните разноски за
превод и принтиране на документи, в който случай следващите се в нейна полза такива се
равняват на не по – малко от 1 329,90 лв. По изложените съображения моли за изменение на
решението в частта за разноските в посочения смисъл.
Насрещната страна - „Уиз Еър Унгария Црт, действащ чрез „Уиз Еър Унгария Црт. –
клон България“, изразява становище за неоснователност на молбата и направеното с нея
искане. Поддържа, че се касае за новоизложени от ищцата оспорвания, тъй като до
настоящия момент тя единствено е релевирала възражение за прекомерност на адвокатски
хонорар. Счита, че надлежно е установил направата на претендираните разноски за
процесуално представителство по делото, позовавайки се на фактура с посочено основание
„адв. хонорар за проц. представителство по гр. дело № 61610/2022 г. Р. И./Уиз Еър“, както и
на нотификация със споменат в нея номер на фактурата. Счита, че посочените в молбата
актове на правото на ЕС и практика на СЕС са ирелевантни към делото.
Постъпила е и молба с вх. № 22267/22.01.2025 г. на ответника „Уиз Еър Унгария Црт“,
с която също е направено искане за изменение на решение № 22729/15.12.2024 г.,
1
постановено по настоящото дело, в частта за разноските. Посочва се, че съдът неправилно е
приложил чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което общо претендираното адвокатско възнаграждение
от 7 789 лв. не е следвало да се намали до сумата от 4 000 лв., респ. 2 809,49 лв., съразмерно
с отхвърлената част от исковете. Счита, че се касае за значителна правна и фактическа
сложност на делото, множество проведени открити съдебни заседания и допуснати
доказателствени искания, обработка на множество документи и др., за което е изчерпан
значителен юридически и административен ресурс. По изложените съображения моли за
изменение на решението в частта за разноските в посочения смисъл.
Нарещната страна - Р. Л. И. изразява становище за неоснователност на молбата и
направеното с нея искане. Счита, че в полза на ответника не се следват допълнителни
разноски за защита и процесуално представителство, а освен това представеният от енго
документ не представлява доказателство за извършени от него разходи. Оспорва
необходимостта от присъждане в полза на ответника на допълнителни разноски с оглед
цялостната продължителност на делото, проточило се поради необходимостта от изготвяне
на ССчЕ с предмет направени от него преклудирани възражения. Оспорва да се касае за
правна и фактическа сложност на делото, обосноваваща по-голям размер на присъденото на
ответника адвокатско възнаграждение.
Исканията по чл. 248 ГПК са направени в законоустановения срок (двуседмичен за
обжалване на решението), поради което се явяват процесуално допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
С постановеното по делото решение № 22729/15.12.2024 г., чието изменение в частта за
разноските се иска, частично са уважени предявените от Р. Л. И. срещу „Уиз Еър Унгария
Црт“ кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 215,
ал. 1 КТ, чл. 177 КТ, чл. 264 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1,
пр. 1 и пр. 2 КТ.
Като процесуална последица от изхода на спора по същество, съдът се е произнесъл и
по въпроса за отговорността за съдебните разноски, като на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3
ГПК в полза на всяка от страните са присъдени сторените разноски, съразмерно с уважената,
респ. с отхвърлената част.
По молба с вх. № 422336/31.12.2024 г. ищцата Р. Л. И. и молба с вх. № 22267/22.01.2025
г. на ответника „Уиз Еър Унгария Црт“, действащ чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон
България“
Както се посочи по-горе, с посоченото решение делото е приключило по реда на чл.
235, ал. 1 ГПК, като предявените искове са уважени частично и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК в полза на ищцата са присъдени претендираните разноски съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК, а именно: за превод на документи (общо 822,20 лв.) и адвокатско
възнаграждение (1 600 лв.), като същата е ангажирала доказателства да са реално направени
– фактура № 189/10.10.2022 г., платежно нареждане от 10.10.2022 г. (л. 702-703 от делото),
фактура № 32/01.12.2022 г. и платежно нареждане от 07.12.2022 г. (л. 704-706 от делото),
съразмерно с уважената част, т. е. общо 897,14 лв., като съдът намира, че няма основание в
нейна полза да се присъди пълният претендиран размер на сторените разноски, тъй като
цитираната практика на СЕС е неотносима. В случая, делото няма за предмет признаване за
нищожност на неравноправни клаузи, нито възстановяване на недължимо платени суми въз
основа на неравноправни клаузи в потребителски договори, каквито хипотези са обсъждани
в цитираната практика на СЕС. Наред с това, съгласно мотивната част на решението, че
съдът е присъдил в полза на ищцата както претендираното адвокатско възнаграждение, така
и претендираните разноски за сторени разходи за принтиране и превод на документи
съгласно представената фактура № 32/01.12.2022 г., разпределяйки ги в нейна полза,
съразмерно с уважената част от исковете, поради което не става ясно защо се счита, че част
от тях – тези за принтиране не са били взети предвид. Наред с това, съдът не намира
2
основание да ревизира извода си за доказано плащане на адвокатското възнаграждение от
страна на ответника, тъй като в банковата нотификация е посочен номерът на фактура №
25831/04.05.2023 г. (л. 710-711 от делото), в която е начислено задължението за адвокатско
възнаграждение по настоящото дело. В случая, макар документът да не е бил представен
своевременно на български език, съдът намира, че същият доказва плащане на сумата по
цитираната фактура.
На следващо място съдът намира, че няма основание за ревизиране на изводите си и в
частта относно определения размер на следващото се в полза на ответника адвокатско
възнаграждение, намалено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК до сумата от 4 000 лв. Това е така,
тъй като с оглед обема на извършената дейност в т. ч. и предприетите активни защитни
действия, изразяващи се в осъществяване на реално процесуално представителство във
всяко едно от откритите съдебни заседания (общо 5), множеството становища и искания,
подаване на аргументирани писмени бележки и др., както и броя на исковете, срещу които
той се е защитавал, съдът намира, че определянето на адвокатско възнаграждение в
посочения размер отразява реалната цена на положения труд. В случая, само въз основа на
твърдението, че причината за продължителността на делото се дължи на процесуалното
поведение на ответника, не представлява основание да се приеме, че положеният труд от
пълномощника му труд не следва да бъде възмезден съответно, още повече, че отношенията
с доверителя му изискват същият да действа именно в негов интерес, без значение дали
определен защитен довод е бил своевременно заявен или не.
Предвид горното исканията на страните по чл. 248 ГПК са неоснователни и следва да
се оставят без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от страните искания за изменение на
решение № 22729/15.12.2024 г., постановено по гр. дело № ********* г. по описа на СРС, 79
състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3