НЧХД № 698/2015г.
МОТИВИ
:
І. Обвинението е против подсъдимият В. Г. Д. *** за престъпление по
чл.147 ал.1 от НК във връзка с чл.26 ал.1 от НК, за това, че в периода от
началото на 2014г. до м.февруари 2015г. включително в с.С., обл.Пазарджишка,
при условията на продължавано престъпление, е разгласил позорни обстоятелства
за М.Н.П. ***.
ІІ. Обвинението е против подсъдимият В. Г. Д. *** за престъпление по
чл.146 ал.1 от НК, за това, че през м.февруари 2015 г. в с.С. обл.Пазарджишка е казал нещо унизително за честта и
достойнството на М.Н.П. *** в нейно присъствие.
Подсъдимият
В. Г. Д. не се явява в съдебно заседание, като същия е редовно призован и
производството по делото е с участието на защитник.
Защитата
излага съображения за неоснователност на тъжбата и недоказаност на обвинението.
Повереника излага съображения за доказаност на
обвиненията по тъжбата и иска признаване за виновен на подсъдимият, налагане на
наказание и уважаване на гражданските искове.
По делото
е приет за съвместно разглеждане граждански иск предявен от тъжителката М.Н.П. против
подс.В. Г. Д. за сумата 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на деянието по пункт
І-ви от тъжбата, ведно със законната лихва считано от 23.04.2015г. до
окончателното изплащане на сумата и е конституирана тъжителката М.Н.П., като
граждански ищец по делото.
По
делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск предявен от тъжителката М.Н.П.
против подс.В. Г. Д. за сумата 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на деянието по пункт
ІІ-ри от тъжбата, ведно със законната лихва считано от 23.04.2015г. до
окончателното изплащане на сумата и е конституирана тъжителката М.Н.П., като граждански
ищец по делото.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното :
Тъжителката
М.Н.П. *** и работи като агрометеоролог. Същата е омъжена за св.В.П.. Подс.В.Д. *** и е женен за св.Е.Д.. Тъй като тъжителката М.П.
имала хронични заболявания същата често посещавала санаториуми , за да се
лекува. През периода месец май – юни 2012г. тъжителката била на санаториум в
гр.Хисаря. В същия санаториум се лекувал Д. ***, който би женен за сестрата на
св.Е.Д.. По време на престоя си в санаториума Д. Ч. разбрал, че тъжителката е
от с.С. и че познава св.Е.Д., поради което изпратил поздрави за св.Е.Д.. Когато
се върнала в селото тъжителката М.П. предала поздравите от Д. Ч. на съпругът на
св.Е.Д. -подс.В.Д., като смятала, че двете семейства
са близки. До края на 2012г. и до края на месец август 2013г. тъжителката и семейство Д. нямали разговори
по повод на техния зет Д. Ч.. В края на месец август и началото на месец септември 2013г. тъжителката
забелязала, че св.Е.Д. не отговаря на нейните поздрави и е сърдита. Когато я
попитала защо се сърди, св.Д. казала, че тъжителката била говорела против зет и
Д. Ч.. Тъжителката обяснила на св.Д., че само е предала поздрави от него на
съпругът и, но св.Д. не и повярвала. В началото на 2014г. подс.В.Д.
дошъл в дома на тъжителката и в присъствието на съпругът и св.В.П. заявил, че
тъжителката М.П. и съпругата му св.Е.Д. са имали любовни отношения с Д. Ч., подс.Д. казал също така, че тъжителката П. се е представяла
пред Д. Ч. като вдовица. Тъжителката казала на съпругът си, че това не е вярно, но
същия се усъмнил. Казаното от подс.Д. създало семейни
неприятности на тъжителката, като съпругът и св.В.П. я обвинил в изневяра и
поискал да се разведе с нея, като възнамерявал да и изпрати призовка за развод
на 40 годишнината от тяхната сватба. Клеветническите твърдения на подс.Д. засегнали силно тъжителката, но тя предположила, че
с течение на времето всичко ще се уреди .
Подс.В.Д. обаче продължил да разпространява клевети по
адрес на тъжителката. В тази връзка подс.Д. ***
св.Никола М. и пред него също казал, че тъжителката е имала любовни отношения с
Д. Ч.. Така през месец февруари 2015г. подс.Д. отново
дошъл в дома на тъжителката П. и в присъствието на съпругът и св.В.П. започнал
отново да твърди, че тъжителката М.П. има любовни отношения с Д. Ч., както и с
Георги Барбаров / покойник /, за когото заявил, че
тъжителката е ходила да му плаче на гроба. След това подс.В.Д.
нарекъл тъжителката М.П. „курва“, „кривундел“ и „поибренска свиня“ в нейно присъствие. Обидните думи силно
засегнали честта и достойнството на тъжителката. В резултат на казаното от подсъдимия силно се
влошили отношенията между тъжителката и нейния съпруг св.В.П., който престанал
да и говори, което тъжителката преживявала много тежко. Здравословното и
състояние се влошило и тя подала тъжба против подсъдимия, като било образувано
настоящото дело. Видно от справката за съдимост на подс.Д.,
е че същия не е осъждан.
По доказателствата :
Тази фактическа обстановка възприе съдът въз основа на показанията на св.В.П.,
показанията на св.Никола М., показанията на св.Д.Л. и писмените доказателства
по делото – справка за съдимост, копия от жалби подавани от подс.В.Д.
***. Съдът кредитира показанията на св.В.П., тъй като същите са
непротиворечиви, последователни и се подкрепят от писмените доказателства по
делото и от показанията на св.Никола М. и Д.Л.. Вярно, е че св.П. е съпруг на
тъжителката, но по делото липсват доказателства, които да оборват неговите
показания, поради което съдът дава вяра на показанията на св.В.П.. Съдът
кредитира показанията на св.Никола М., тъй като същите са непротиворечиви и се
подкрепят от показанията на св.В. Петканкки и Д.Л..
Съдът кредитира показанията на св.Д.Л., тъй като същите не се оборват от други
доказателства по делото и се подкрепят от писмените доказателства по делото.
Съдът
кредитира показанията на св.В.П., Никола М. и Д.Л., тъй като същите са
последователни, взаимно се допълват и не се оборват от нито едно доказателство,
поради което съдът прима, че същите говорят истината и показанията им
съответстват на това което действието се е случило.
От правна страна :
При така изложената и приета за установена
фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс.В.
Г. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.147 ал.1 от НК във връзка с чл.26
ал.1 от НК, като в периода от началото на 2014г. до м.февруари 2015г.
включително в с.С., обл.Пазарджишка, при условията на
продължавано престъпление, е разгласил позорни обстоятелства за М.Н.П. ***, а
именно, че тъжителката М.Н.П. е имала любовни отношения с Д. Ч. и Георги Барбаров, както и че тъжителката М.Н.П. се е представяла
пред Д. Ч. като вдовица.
Горния извод на съда се обосновава по несъмнен
начин от показанията на свидетелите В.П., Никола М. и Д.Л. . Съдът кредитира
показанията на св.В.П., който е пряк очевидец на деянието и с показанията си
установява фактите описани в тъжбата, поради което съдът приема, че по делото е
установено по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил посоченото деяние .
Деянието е
извършено при пряк умисъл от подс.Д., който е целял
именно да накърни доброто име на тъжителката в обществото. По делото е
установено, че подсъдимият е разпространил клеветническите твърдения,
установено, е че фактите казани от него не отговарят на действителността, тъй
като тъжителката не е имала любовни отношения с Д. Ч. и Георги Барбаров, както и че не се е представяла като вдовица. Подс.Д. е разпространил позорните обстоятелства без да
провери дали същите са истински и без да е очевидец на твърдените
обстоятелства, поради което същия е действал умишлено с пряк умисъл. Това е
така, тъй като по делото липсват каквито и да са доказателства, които да
обосновават неговите твърдения. Установено, е че също така, че разпространените
обстоятелства са позорни и засягат доброто име на тъжителката в обществото. Установено,
е че подсъдимия е извършил деянието при условията на продължавано престъпление,
като престъплението е довършено през месец февруари 2015г., поради което е
спазен шест месечния срок за подаване на тъжбата.
При така
изложената и приета за установена фактическа обстановка от правна страна съдът
намира, че подс.В. Г. Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.146 ал.1 от НК, като през м.февруари 2015 г. в с.С. обл.Пазарджишка е казал нещо унизително за честта и
достойнството на М.Н.П. *** в нейно присъствие, а именно нарекъл я „курва“, „кривундел“ и „поибренска свиня“.
Горния
извод на съда се обосновава по несъмнен начин от показанията на свидетелите В.П.,
който е пряк очевидец на деянието извършено от подсъдимия Д.. Показанията на
св.П. не се оборват от нито едно доказателство, поради което съдът ги
кредитира. С показанията си св.П. установява
фактите описани в тъжбата, поради което съдът приема, че по делото е установено
по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил посоченото деяние .
Деянието е
извършено при пряк умисъл от подс.Д., който е целял
именно да засегне честта и достойнството на тъжителката. По делото е
установено, че подсъдимият е казал обидните думи посочени по горе в
присъствието на тъжителката, установено, че думите са обидни и че засягат
честта и достойнството на тъжителката. Установено, е че тъжителката ги е
възприела и се е засегнала от тях.
По отношение на
отговорността :
Съдът
съобрази, че в случая по отношение на подс.Д. е
неприложима разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК, тъй като същия е извършил две
престъпления, а при множество престъпления има законова забрана за приложение на
чл.78а ал.1 от НК.
Съдът
прецени като сравнително ниска обществената опасност на престъплението по
чл.147 ал.1 от НК във връзка с чл.26 ал.1 от НК и престъплението по чл.146 ал.1
от НК, които не са тежки престъпления по смисъла на закона.
Съдът прецени като сравнително ниска
обществената опасност на подс.В.Д., който не е
осъждан и по делото липсват данни същия да има негативни характеристични данни,
поради което съдът прима, че характеристичните му данни са добри.
Съдът
прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни и възрастта на подс.В.Д.,
който е на 71 години.
При тези данни и като прие, че в
случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при което
и най-лекото наказание предвидено в закона се явява несъразмерно тежко съдът
при условията на чл.55 ал.1 и ал.2 от НК определи на подс.В.Д.
наказание за престъплението по чл.147 ал.1 от НК във връзка с чл.26 ал.1 от НК глоба
в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-Пазарджик, както и на ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ,
което да бъде изпълнено чрез залепване на уведомление за присъдата в сградата
на Кметство – с.С., както и да заплати ДТ в размер на 5 лева при служебно
издаване на изпълнителен лист, платима по сметка на РС-Пазарджик.
При тези
данни и като прие, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при което и най-лекото наказание предвидено в закона се явява
несъразмерно тежко съдът при условията на чл.55 ал.1 и ал.2 от НК определи на подс.В.Д. наказание за престъплението по чл.146 ал.1 от НК
глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, платима в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-Пазарджик, както и да заплати ДТ в размер на 5 лева при
служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на РС-Пазарджик.
Съдът
съобрази, че в случая е налице хипотезата на чл.23 ал.1 от НК, тъй като подс.Д. е извършил деянията преди да има влязла в сила
присъда, за което и да е от тях, поради което и на основание посочения тест от
закона съдът определи едно общо наказание на подсъдимия В. Г. Д. за извършените
от него престъпления, посочени по-горе, а именно ГЛОБА размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-Пазарджик, както и да заплати ДТ в размер на 5 лева при служебно издаване на
изпълнителен лист по сметка на РС-Пазарджик.
На
основание чл.23 ал.2 от НК съдът присъедини към определеното по-горе общо
наказание на подсъдимия В. Г. Д.
наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да бъде изпълнено чрез залепване
на уведомление за присъдата в сградата на Кметство – с.С..
По отношение на предявения граждански
иск от тъжителката
М.Н.П. против подс.В. Г. Д. за деянието по чл.147
ал.1 от НК във връзка с чл.26 ал.1 от НК съдът счете, че същият е основателен
до размера от 2000 лева. В случая съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съдът по
справедливост и като взе предвид характера и тежестта на вредите в случая,
претърпяното засягане на доброто име на
тъжителката М.П., счете че справедливия размер на иска е 2000 лева. Ето защо
съдът осъди подс.В. Г. Д. да заплати на М.Н.П. сумата
2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на деянието по чл.147 ал.1 от НК във връзка с чл.26 ал.1 от НК, ведно
със законната лихва, считано от 23.04.2015г. до окончателното изплащане на
сумата. Съдът счита, че гражданския иск в уважената му част е доказан както по
основание така по размер. Установен е факта на извършване на деянието от страна
на подсъдимият от събраните по делото доказателства съдържащи се в показанията
на св.Д., М. и Л.. Установен е и резултата от деянието, а именно накърняването
на доброто име на тъжителката в обществото, претърпяването на неимуществени вреди.
Установена е вината на подсъдимият и
причинно-следствената връзка между деянието и настъпилия противоправен
резултат, поради което съдът счита, че са налице представките на закона за
реализиране на гражданската отговорност на подсъдимият.
За размера от 2000 лв. до 10 000 лв.
съдът счете, че гражданският иск е неоснователен и го отхвърли като такъв.
По
отношение на предявения граждански иск от тъжителката М.Н.П. против подс.В. Г. Д. за деянието по чл.146 ал.1 от НК съдът счете,
че същият е основателен до размера от 1500 лева. В случая съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съдът по справедливост и като взе предвид характера и
тежестта на вредите в случая, претърпяното
засягане на честта и достойнството на тъжителката М.П., която е била наречена
„курва“, „кривундел“ и „поибренска
свиня“, счете че справедливия размер на иска е 1500 лева. Ето защо съдът осъди подс.В. Г. Д. да заплати на М.Н.П. сумата 1500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
деянието по чл.146 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 23.04.2015г.
до окончателното изплащане на сумата. Съдът счита, че гражданския иск в
уважената му част е доказан както по основание така по размер. Установен е
факта на извършване на деянието от страна на подсъдимият от събраните по делото
доказателства съдържащи се в показанията на св.Д.. Установен е и резултата от
деянието, а именно накърняването на честта и достойнството на тъжителката,
претърпяването на неимуществени вреди.
Установена е вината на подсъдимият и причинно-следствената връзка между деянието
и настъпилия противоправен резултат, поради което
съдът счита, че са налице представките на закона за реализиране на гражданската
отговорност на подсъдимият.
За
размера от 1500 лв. до 10 000 лв.
съдът счете, че гражданският иск е неоснователен и го отхвърли като такъв.
С оглед на уважените срещу него граждански искове
съдът осъди подс.В. Г. Д. да заплати в полза на
държавата ДТ в размер на 140 лева, платима по сметка на РС Пазарджик, както и
да заплати ДТ в размер на 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист,
платими по сметка на РС Пазарджик .
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.В. Г. Д. да заплати на тъжителката М.Н.П. разноските
по делото в размер на 412 лв., представляващи адвокатско възнаграждение и ДТ.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :