РЕШЕНИЕ
№ 2214
гр. Варна, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110115602 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от А. Е. О., ЛНЧ ****** с адрес: гр. София,
********* срещу „МДЦ Д.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ************ обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ да бъде признато за
незаконно и да бъде отменено уволнението, извършено със заповед №
***2024 г., издадена от работодателя; да бъде възстановен на предишната
работа, а именно „оператор, център обаждания“ в отдел „Сървис център“ при
ответното дружество, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ за оставането му без работа поради
незаконното уволнение в общ размер от 22608 лв. за периода 20.11.2024 г. –
20.05.2024 г.
В исковата си молба и уточняващата молба към нея ищецът А. Е. О.
излага, че е бил в трудово-правни отношения с ответното дружество по силата
на подписан между тях трудов договор от 15.01.2024 г. Изпълнявал
длъжността „оператор, център обаждания“ в отдел „Сървис център“, с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3222 лв. Твърди, че на
20.11.2024 г. е получил предизвестие за прекратяване на трудовия договор с
правно основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата. Трудовото му
правоотношение било прекратено незабавно, с получаване на предизвестието,
като ответникът посочил, че ще го компенсира с обезщетение по чл. 220, ал. 1
КТ. Поддържа, че в предизвестието работодателят се е позовал бланкетно на
заповед за утвърждаване на ново щатно разписание и протокол на комисия за
извършване на подбор. Излага, че е издадена заповед № *****2024 г. за
1
прекратяване на трудовото правоотношение. Счита, че не е налице реално
съкращаване на щата, а в условията на евентуалност, че актът, с който се
твърди то да е осъществено, не е извършен от лице, което разполага с право да
извършва промени в щатното разписание. Посочва, че са водени преговори
между него и прекия му ръководител и представител на работодателя г-жа И.
Д. за прекратяване на трудовото му правоотношение по реда на чл. 325,
съответно чл. 331 КТ, а при липса на съгласие от негова страна – по чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ. Поддържа, че съкращаването на щата е фиктивно, доколкото,
паралелно с преговорите за прекратяване на правоотношението му,
работодателя е публикувал обява за работа в интернет сайта jobs.bg на същата
длъжност и при същите трудови функции. Твърди, че подбор не е извършван, а
евентуално, че критериите, при които е извършен, а именно квалификация и
ниво на изпълнение на възложената работа, не са приложени обективно.
Посочва, че ответникът не е спазил и изискванията на предварителната
закрила при уволнение – чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като страда от тревожно-
депресивно разстройство, което спада към психичните болести, определени в
Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат
особена закрила, съгласно чл. 333, ал. 1 КТ. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответникът „МДЦ Д.“ АД, е депозирал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му представител – адв. Н. С..
Оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че в рамките на правомощията
си и във връзка с настъпили промени в инвестиционните намерения на
дружеството по отношение изграждане на ново лечебно заведение в чужбина,
изпълнителният директор е утвърдил ново щатно разписание, в сила от
11.11.2024 г., в което са намалени щатните бройки за длъжностите
„Медицинска сестра“, „Организатор работа с клиенти“, „Оператор център
обслужване“ – звено Кол център Nordic, „Санитар“ и „Стерилизатор“. Със
заповед № *****2024 г., връчена на ищеца, е прекратено трудовото му
правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, пр. 2 – поради съкращаване на
щата. Поддържа, че преди извършване на уволнението, работодателят е
назначил комисия, която да извърши подбор, според критериите на чл. 329 КТ.
Комисията е определила кръга от лицата, които следва да бъдат включени в
подбора, извършила е преценка на професионалните им качества и ниво на
изпълнение на задълженията и е представила предложение до работодателя за
прекратяване на трудовите правоотношения на съкратените служители. Ето
защо счита изложените доводи в исковата молба за липсата на
законосъобразен подбор при издаване на оспорената заповед са неоснователни
и недоказани, тъй като в конкретния случай са спазени всички законови
изисквания – взето валидно решение за съкращаване на щата, утвърдено от
компетентния управителен орган ново щатно разписание с намален брой на
заетите в дружеството служители, извършен подбор. По изложените в
отговора съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. В
условията на евентуалност, при уважаване на иска за заплащане на
обезщетение за оставането на ищеца без работа, прави възражение за
прихващане със заплатеното обезщетение за неспазено предизвестие на
основание чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 3222 лв. Претендира разноски.
В проведеното по делото на 06.06.2025 г. открито съдебно заседание
ищецът се представлява от адв. Х. Б., който поддържа становище за
основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени. В
дадения от съда срок представя писмена защита по съществото на спора.
2
Ответното дружество се представлява от адв. Н. С., който поддържа
становище за законосъобразност на уволнението и моли предявените искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно
и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен трудов договор
от 15.01.2024 г., по силата на който е изпълнявал длъжността „оператор,
център обаждания“ в отдел „Сървис център“, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 3222 лв.; че на 20.11.2024 г. е получил
предизвестие за прекратяване на трудовия договор с правно основание чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, като в тази връзка е издадена
заповед № *****2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение.
На първо място, съдът намира за неоснователно направеното от ищеца
оспорване, че заповедта за уволнение не е издадена, съответно подписана, от
лице, което има право да прекратява трудовите правоотношения със
служители на МДЦ „Д.“ ЕАД. В тази връзка ответникът е представил
пълномощно по чл. 26 ТЗ /л. 141 – л. 142 от делото/, с което лицето Д.С.Д.
изрично е упълномощена от името и за сметка на Медико-дентален център
„Д.“ ЕАД да подписва договори, да прави изявления за разваляне,
прекратяване, допълване и промяна на договорите. Видно от представената от
самия ищец с исковата молба заповед № *****2024 г., същата е подписана с
електронен подпис именно от г-жа Д.
Ето защо обстоятелството, че на разпечатания хартиен носител липсва
подпис на документа, като по този начин заповедта е връчена на ищеца за
запознаване, не обуславя извод, че заповедта за уволнение е неистинска.
Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУС, писмената форма се смята за спазена, ако
е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Ето защо и
независимо, че по делото не бе представена заповедта на електронен носител,
за съда не остава никакво съмнение, че тя е надлежно издадена от
работодателя, отчитайки и обстоятелството, че самият трудов договор на
ищеца и длъжностната му характеристика също са подписани електронно, с
електронен подпис от същото лице Д. Д. действаща за ответното дружество,
като тези документи по никакъв начин не са оспорени от ищеца
/възпроизведени на хартиен носител договорът и длъжностната
характеристика са налични на л. 10-17 от делото/. Тоест, може да бъде
направен обоснован извод, че документите /в това число договори, заповеди
за прекратяването им и т. н./ при ответното дружество се подписват
електронно, след което се разпечатват на хартия и по този начин се свеждат до
знанието на конкретното заинтересовано лице.
Доколкото основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е
съкращаване на щата, то и основните спорни въпроси в производството са
дали е налице реално съкращаване на щата, съответно дали работодателят е
извършил подбор, съгласно разпоредбата на чл. 329 КТ, и дали същият е
законосъобразен.
С протокол от 04.11.2024 г. /64 от делото/ Д. Д. в качеството си на
3
пълномощник на управителя на ответното дружество, е взела решение за
съкращаване в щата, като намали щата на длъжността „Оператор център за
обаждания“ в звено „Кол център Nordic“ с една щатна бройка, от 6 на 5
бройки.
С оглед и представеното пълномощно по чл. 26 ТЗ съдът намира за
неоснователни възраженията на ищеца, че съкращаването на щата не е
извършено от лице, което разполага с право да извършва промени в щатното
разписание.
Със заповед № 162А/11.11.2024 г. /л. 65 от делото/ работодателят е
утвърдил ново щатно разписание на длъжностите в МДЦ „Д.“ ЕАД, гр. Варна,
което влиза в сила, считано от 11.11.2024 г.
Представени от ответника са щатните разписания на длъжностите и
поименните щатни разписания по отдели, звена и позиции, в сила съответно
от 21.06.2024 г. и 11.11.2024 г. /л. 69 – л. 89 от делото/. Видно от същите, към
21.06.2024 г. в процесния Кол Център Nordic са утвърдени 6 бр. на длъжността
„Оператор център за обаждания“ и 1 бр. „Ръководител направление Сървис
център“. Към 11.11.2024 г. са утвърдени 4 бр. на длъжността „Оператор център
за обаждания“ и 1 бр. „Ръководител направление Сървис център“.
Тоест, може да се направи заключение, че очевидно в периода 21.06.2024
г. – 11.11.2024 г. също е имало реорганизация в този Кол център, доколкото
към 21.06.2024 г. заетите на длъжността „Оператор център за обаждания“ са
били 6 лица, конкретно посочени в поименното щатно разписание, а към
11.11.2024 г. са утвърдени едва 4 щатни бройки за тази длъжност, при взето
решение за съкращаване в щата само на една такава.
Представени са доказателства – извадка от кореспонденция между
ищеца и прекия му ръководител И. Д., с превод от английски на български
език, от която се установява, че са обсъждани отделни варианти на
уволнението – по чл. 325 и чл. 331 КТ, съответно чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. В
същото време в показанията си самата свидетелка Д. обяснява, че лично не е
провеждала преговори с ищеца относно прекратяване на правоотношението
му, тъй като не разполага с такива правомощия. На негово запитване му е
отговорила какви са опциите да бъде уволнен, обяснила му ги е.
От представените от ищеца доказателства, че и към датата на
уволнението му ответното дружество е публикувало обяви за работа в сайта
jobs.bg, не може да се направи категоричен извод, че те касаят същата
длъжност „оператор, център за обаждания“. От изисканата справка от НАП за
предоставяне на информация относно регистрираните трудови договори на
служителите на МДЦ „Д.“ ЕАД за периода след прекратяване на трудовия
договор на ищеца – 20.11.2025 г. до момента на изготвяне на справката
действително се установява, че в дружеството има назначени 7-8 лица на
същата длъжност „Оператор център за обаждания“, като първото такова обаче
е от 15.01.2025 г. или близо три месеца след прекратяване на
правоотношението с ищеца.
В този смисъл съдът намира за необоснован изводът, че в случая липсва
реално съкращаване на длъжността в Кол Център Nordic. Още повече, имайки
предвид обстоятелството, че очевидно длъжността, която е заемал ищецът, се
изпълнява от голям брой служители на ответното дружество, които обаче
вътрешноорганизационно са разпределени в различни центрове /от
представеното щатно разписание става ясно, че отдел Сървис център, към
4
който е назначен ищецът, е разделен на Кол център DACH, Кол център Nordic
и Маркетинг, като в Кол център DACH към датата на новото щатно
разписание – 11.11.2024 г. има заети 26 бр. лица на същата длъжност –
„оператор център за обаждания“/. Това именно обяснява и защо е представена
само една длъжностна характеристика за длъжността „Оператор, център за
обаждания“ /л. 254 – л. 256 от делото/, а реално няма отделни такива за
заетите в двата Кол центъра DACH и Nordic.
Със заповед № 165А/14.11.2024 г. /л. 66 от делото/ и във връзка със
заповед на управителя № 162А/11.11.2024 г. за утвърждаване на ново щатно
разписание на длъжностите е назначена комисия, която да извърши подбор
между служителите, назначени на длъжност „Оператор център за обаждания“
в МДЦ „Д.“ ЕАД, в звено „Кол център Nordic“. Посочено е, че подборът
трябва да се извърши от назначената Комисия, спазвайки разпоредбите на чл.
329, ал. 1 КТ, като оценява квалификацията, която имат служителите и
работят по-добре в ежедневния трудов процес. Определени са следните
членове на комисията, които да извършат подбор: 1. П.Й.Р. на длъжност
„Експерт бизнес развитие и иновации“, 2. И.И.Д. на длъжност „Ръководител
направление Сървис център“ и 3. В.Р.П. на длъжност „Мениджър проекти“.
Отбелязано е още, че след заседаване Комисията трябва да излезе с Протокол
за взетото решение до 15.11.2024 г.
Прави впечатление, че действително тази заповед № 165А от дата
14.11.2024 г. реално предхожда издадената на 15.11.2024 г. заповед № 165 /л.
248 от делото/. Само по себе си това обстоятелство обаче съдът намира, че не
може да доведе до извод, че реално подбор не е извършван от нарочно
назначената за целта комисия и то преди датата на уволнението. И това е така,
доколкото, както двете заповеди 162А/11.11.2024 г. и 165А/14.11.2024 г., така и
Протокола от 15.11.2024 г. за извършен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, изрично са
посочени в издадената Заповед № *****2024 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца. Още повече, че по делото в качеството на
свидетели са разпитани и тримата членове на тази комисия.
Видно от Протокол от 15.11.2024 г. /л. 67 – л. 68 от делото/, в изпълнение
на Заповед № 165А/14.11.2024 г. комисията е извършила преглед на щатното
разписание на предприятието и е извършила подбор за квалификацията и
начина на изпълнение на възложените задачи от служителите, заемащи
съкратената длъжност „Оператор център за обаждания“ в звено „Кол център
Nordic“. В резултат на извършения подбор Комисията е предложила да бъде
прекратен трудовият договор на А. Е. О., тъй като общата средна оценка от
двата критерия /1. квалификация и 2. качество и начин на изпълнение на
възложените задачи/ на служителя е по-ниска в сравнение с оценката на
останалите.
От съвкупния анализ на ангажираните по делото свидетелски показания
на свидетелите И.И.Д., В.Р.П. и П.Й.Р. /всичките членове на комисията по
подбор/, се установява, че поставената им задача относно подбора е да оценят
квалификацията и качеството на извършваните задачи от колегите от Кол
центъра. Прегледали работата на колегите в софтуерните системи на
компанията и сравнявали за определен период от време какво всъщност е
извършвано – например брой обработени запитвания и др. Разгледани били
няколко системи – системата за обслужване на клиенти, както и системата за
обучения. Конкретно за ищеца А. О. свидетелите посочват, че са констатирани
пропуски – липса на активност от негова страна в два конкретни дни /през м.
5
юни 2024 г./, съответно липса на каквито и да е качени материали за обучение
във втората от посочените системи.
Въпреки това, свидетелката Д., която е била пряк ръководител на ищеца,
посочва, че е била изключително доволна от работата на ищеца. Поставила му
е най-високата оценка месец преди оценката на Комисията по подбор, тъй като
той бил оставил в нея впечатление, че изпълнява отговорно поставените му
задачи.
Съгласно задължителните разрешения, дадени в Тълкувателно решение
№ 3/2011 г. от 16.01.2012 г., постановено по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на
ВКС, преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и
служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на
съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от
работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на
действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и
ниво на изпълнение на възложената работа.
Правото на подбор е субективно материално право, което се
характеризира още като преобразуващо право и се упражнява от работодателя
при конкретни основания за уволнение по чл. 328, ал. 1 КТ, едно от които е
съкращаване на щата, какъвто е настоящият случай. Като субективно право
упражняването на подбора е насочено към определена от законодателя цел –
да бъде в интерес на производството или службата и към конкретно посочени
резултати – да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и
работят по-добре.
Следва да се отбележи, че преценката по кои критерии да бъде извършен
подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя
и не може да бъде контролирана от съда. Съдът може да проверява само
обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя
показатели с действителните качества на работника. Съдът проверява
извършен ли е подбор, включени ли са в подбора всички необходими
участници, приложени ли са законови критерии и основават ли се приетите
оценки по отделните показатели на действителни качества на работника. На
работодателя е предоставена не само преценката по кои от законовите
критерии да извърши подбора, но след като в закона не е посочена
относителната тежест на всеки от тях, на работодателя е предоставена и
възможността да определи кой от избраните законови критерии, каква
относителна тежест да има в общата оценка. Съдът не може да контролира
относителната тежест на избраните от работодателя законови критерии. В този
смисъл са и разрешенията, дадени в постановените по реда на чл. 290 ГПК
решения №№ 107/18.02.2010 г. по гр. д. № 3293/2008 г. по описа на ВКС, III
ГО и 223/18.11.2019 г. по гр. д. № 1501/2019 г. по описа на ВКС, IV гр. о.
Както се посочва в Тълкувателно решение № 5/2019 г. от 26.10.2021 г.,
постановено по тълк. д. № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС, правото на подбор по
смисъла на чл. 329 от Кодекса на труда е субективно право на работодателя,
което съпровожда неговото право на уволнение. То може да се прилага само
когато уволнението на работника или служителя се извършва на следните три
основания: при закриване на част от предприятието, при съкращаване в щата и
намаляване обема на работата. Същността на субективното право на подбор
означава, че работодателят може да го упражнява, ако и когато сметне за
необходимо, при уволнение на някое от посочените основания. Но има случаи,
6
при които упражняването на правото на подбор от работодателя е
задължително. Те се отнасят до някои хипотези на основанието „съкращаване
в щата“, когато то засяга една или повече от множество еднородни, близки или
сходни трудови функции, при които неизбежно работодателят извършва
преценка измежду всичките работници и служителите кои да бъдат уволнени
и кои да останат на работа.
Съкращаване в щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на
труда има, когато се заличават всички щатни бройки за определена длъжност
или се намаляват част от тях.
В конкретния случай, преценявайки длъжностната характеристика на
ищеца, заемащ длъжността „Оператор, център за обаждания“, в отдел „Сървис
център“, обстоятелството, че има само една длъжностна характеристика за
тази длъжност, представена от работодателя, а в същото време на нея са
назначени много лица, условно вътрешноорганизационно разделени в два Кол
центъра – DACH и Nordic /без ясни критерии за това, съответно без да бъдат
поставяни някакви допълнителни изисквания към заемащите тази длъжност в
конкретния Кол център/, включени в общия отдел „Сървис център“, съдът
приема, че в подбора не са участвали всички лица, заемащи тази длъжност.
Тоест, в подбора не са включени всички необходими участници, така че в
крайна сметка след оценката на комисията действително на работа да останат
тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Произволно
работодателят е преценил обекти на подбора да бъдат само служителите от
Кол център Nordic, но не и тези, изпълняващи същата длъжност в Кол Център
DACH.
Основателни в тази връзка са възраженията на процесуалния
представител на ищеца, че екипът, в който е работил последният, а именно
Кол център Nordic, не представлява самостоятелна част от предприятието,
като дори не е самостоятелен отдел със специфични трудови задължения на
работещите в него служители.
За идентичността на функциите, които са изпълнявали служителите в
двата Кол центъра, съдът прави извод не само от обстоятелството, че
длъжностната им характеристика е една и съща, но и с оглед посочването от
свидетеля И. Д., че към настоящия момент няма Кол център Nordic по
смисъла, по който го е имало преди. Има сливане с друг екип и това е със
Сървис център DACH, който е съществувал и преди това.
По изложените съображения съдът намира, че така извършеният подбор,
в който са изключени и не са участвали по-голямата част от изпълняващите
длъжността „оператор, център за обаждания“ при ответното дружество, е
незаконосъобразен. В този смисъл уволнението е незаконно и подлежи на
отмяна. Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид посоченото, съдът намира, че не следва да бъдат коментирани
останалите възражения на ищеца относно незаконосъобразността на
извършения подбор, съответно възражението му, че в случая работодателят не
е спазил и изискванията за предварителна закрила при уволнение – чл. 333, ал.
1, т. 2 КТ, доколкото същият страда от тревожно-депресивно разстройство,
което спада към психичните болести, определени в Наредба № 5 за болестите,
при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила, съгласно чл.
333, ал. 1 КЗ, като не следва да бъде обсъждан и останалия ангажиран в
7
производството доказателствен материал във връзка с тези възражения,
доколкото основателност или не на същите не могат да променят направените
крайни правни изводи за незаконност на уволнението.
Предвид основателността на обуславящия иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът приема за основателен и обусловения иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата от
него преди уволнението длъжност /тоест длъжността, от която е бил
незаконно уволнен/, а именно: „оператор, център обаждания“ в отдел „Сървис
център“ при ответното дружество.
От извършените служебно от съда справки преди проведените по делото
на 25.04.2025 г. и 06.06.2025 г. открити съдебни заседания се установява, че
ищецът няма действащи трудови договори, съответно, че в периода от датата
на прекратяване на трудовото му правоотношение – 20.11.2025 г. до 20.05.2025
г. същият не е работил по трудово правоотношение. Справка с трудовата му
книжка не е извършвана, предвид и твърденията, че същата не му е върната от
ответника.
В проведеното по делото на 25.04.2025 г. открито съдебно заседание е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че последното брутно
трудово възнаграждение, получено от ищеца за пълен отработен месец, е в
размер на 3768.05 лв. и се отнася за м. февруари 2024 г.
По изложените съображения и след направените изчисления съдът
намира, че за периода 20.11.2024 г. – 20.05.2025 г. /в шестмесечния период след
уволнението/, обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза на сумата 22608.30
лв., в рамките на която е и исковата претенция в размер на 22608 лв.
По изложените съображения съдът приема, че в случая са налице всички
необходими предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Ето защо следва да бъде разгледано направеното от ответника в
условията на евентуалност възражение за прихващане с изплатеното в полза
на ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 3222 лв.
Между страните не е спорно, че така определеното обезщетение е
получено от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ, страната, която има право да
прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и
преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието.
Чл. 103, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато две лица си дължат взаимно
пари, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си.
С оглед направените изводи за незаконност на уволнението, съдът
намира, че заплатеното по реда на чл. 220, ал. 1 КТ в полза на ищеца
обезщетение е недължимо.
Възражението за прихващане е основателно, защото заплащането на
обезщетение на посоченото основание е във връзка с уволнението на
работника и се предпоставя от законосъобразното му упражняване. След
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна се възстановява
8
трудово-правната връзка, респективно отпада основанието за получаване на
сумата и тя подлежи на връщане, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Възражението за прихващане е своевременно направено, касае
насрещно вземане, което произтича от същото правоотношение, вземанията за
обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 225, ал. 1 КТ са еднородни,
насрещните вземания и на двете страни са изискуеми, като в настоящото
производство се установи размерът на всяко от тях. Ето защо следва да се
извърши прихващане на сумата 22608 лв. – дължимото обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ със сумата 3222 лв. – изплатеното на ищеца обезщетение за
неспазен срок на предизвестието по чл. 220, ал. 1 КТ. След извършеното
прихващане, на ищеца остава да се дължи и следва да му бъде присъдена
сумата 19386 лв., до който размер така предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен. За разликата над тази сума до пълния предявен размер
от 22608 лв. искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Държавата, по сметка на ВРС, сумата в общ размер от
875.44 лв. - дължима държавна такса върху уважените искове /по 50 лв. за
всеки един от исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и сумата
775.44 лв. по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ/.
Предвид изхода на спора, отговорността за разноски следва да бъде
разпределена по следния начин:
Ищецът представя доказателства за платено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 3900 лв. по договор за правна защита и
съдействие от 29.11.2024 г. След направените изчисления, отчитайки броя и
вида на исковете и уважената им част, съдът приема, че в полза на страната са
дължими разноски в размер на 3629.22 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива в размер на 3500 лв. – платено по банков
път адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. С
оглед крайния резултат по делото съдът намира, че в полза на страната са
дължими разноски в размер на 213.77 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на А. Е. О.,
ЛНЧ ***** с адрес: гр. София, ****** извършено на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2 КТ със заповед *****2024 г., издадена от работодателя „МДЦ Д.“ ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***** на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА А. Е. О., ЛНЧ ***** с адрес: гр. София, ****** на
заеманата до уволнението длъжност – „оператор, център обаждания“ в отдел
„Сървис център“ при ответното дружество „МДЦ Д.“ ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***** на основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ.
ОСЪЖДА „МДЦ Д.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ***** да заплати на А. Е. О., ЛНЧ ***** с адрес: гр.
9
София, ****** сумата 19386 лв. /деветнадесет хиляди триста осемдесет и
шест лева/, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа в
резултат от незаконното уволнение за периода 20.11.2024 г. – 20.05.2024 г., на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като ОХВЪРЛЯ иска за
разликата над 19386 лв. до претендираните 22608 лв. като погасен поради
прихващане с изплатеното от ответника в полза на ищеца на основание чл.
220, ал. 1 КТ обезщетение в размер на 3222 лв.
ОСЪЖДА „МДЦ Д.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ***** да заплати в полза на Държавата, в бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд сумата 875.44 лв.
/осемстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/ ,
представляваща държавна такса върху уважените искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА „МДЦ Д.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ***** да заплати на А. Е. О., ЛНЧ ***** с адрес: гр.
София, ****** сумата 3629.22 лв. /три хиляди шестстотин двадесет и девет
лева и двадесет и две стотинки/, представляваща сторените в
производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
съразмерно с уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА А. Е. О., ЛНЧ ***** с адрес: гр. София, ****** да заплати
на „МДЦ Д.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ***** сумата 213.77 лв. /двеста и тринадесет лева и седемдесет и
седем стотинки/, представляваща сторените в производството съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 16.06.2025 г.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10