№ 451
гр. К., 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510103064
по описа за 2021 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. М.
заявява, че „В." ЕООД и ответникът С. А. А. се намират в договорни
отношения, по силата на които „В." " ЕООД е открило партида на името на С.
А. А. с партиден № *** за имот, находящ се в общ. К., село Х. ул. „Т." ***,
във връзка с доставянето на питейна вода и отвеждане на отпадъчна вода.
През периода 23.05.2018 г., до 27.05.2021 г.. „В." ЕООД, гр. С. е
доставило питейна вода и отвеждало отпадъчна такава по партиден № ***, за
имот находящ се в общ. К., село Х. ул. „Т." ***, за което са издадени фактури
със следните номера и стойности: квитанции по партида *** с номера:
**********/28.06.2018 г. – 9,41 лева; ***/28.07.2018 г. – 9,41 лева;
***/28.08.2018 г. – 9,41 лева; **********/28.09.2018 г. – 9,41 лева;
**********/28.10.2018 г. – 10,58 лева; ***/15.11.2018 г. – 10,58 лева.
Твърди, че ответникът не е заплатил стойността на предоставената му
услуга от страна на „В." ЕООД, гр. С.. Общата стойност на горепосочените
квитанция и фактури е в размер на 574,00 лв.
Сочи, че съгласно чл. 44 от Общите условия за уреждане на
отношенията между „В." ЕООД, гр. С. и потребителите на предоставяните
водоснабдителни и канализационни услуги, при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на
ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия
ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на ВиК оператора. В тази връзка, ответникът дължи на „В." ЕООД, гр.
С. по горепосочените квитанции, лихва в общ размер на 69,45 лв. по всяка
една от квитанциите, представляваща мораторна лихва за забава за периода
от 28.06.2018 г. до 12.07.2021 г.
1
Квитанции:
**********/ 28.06.2018г., задължение – 9.41лв., лихва – 2.69лв.;
***/28.07.2018г., задължение – 9.41лв., лихва – 2.62лв.; ***/28.08.2018г.,
задължение – 9.41лв., лихва – 2.54лв.;
**********/ 28.09.2018г., задължение – 9.41лв., лихва – 2.45лв.;
**********/28.10.2018г., задължение – 10.58лв., лихва – 2.67лв.;
***/15.11.2018г., задължение – 10.5 лв., лихва – 2.62лв.;
**********/ 15.12.2018г., задължение – 10.58лв., лихва – 2.53лв.;
***/15.01.2019г., задължение – 9.41лв., лихва – 2.17лв.;
Фактури:
***/15.02.2019г., задължение – 9.41лв., лихва – 2.09лв.;
***/15.03.2019г., задължение – 9.41лв., лихва – 2.02лв.; ***/28.04.2019г.,
задължение – 9.41лв., лихва – 1.90лв.;
***/28.05.2019г., задължение – 9.41лв., лихва – 1.82 лв.;
***/28.06.2019г., задължение – 8.23лв., лихва – 1.52 лв.;
***/28.07.2019г., задължение – 9.41лв., лихва – 1.66 лв.;
***/01.08.2019г., задължение – 2.35лв., лихва – 0.41 лв.
***/28.08.2019г., задължение – 16.55лв., лихва – 2.78 лв.
***/ 28.09.2019г., задължение – 21.28лв., лихва – З.39 лв.
***/ 28.10.2019г., задължение – 23.64лв., лихва – 3.57 лв.
***/ 28.11.2019г., задължение – 23.64лв., лихва – 3.37 лв.
***/ 08.12.2019г., задължение – 7.09лв., лихва – 0.99 лв.
***/ 15.01.2020г., задължение – 35.59лв., лихва – 4.60 лв.
***/15.02.2020г., задължение – 23.94лв., лихва – 2.91 лв.
***/ 28.03.2020г., задължение – 23.94лв., лихва – 2.91 лв.
***/08.04.2020г., задължение – 28.73лв., лихва – 3.43 лв.
***/08.05.2020г., задължение – 26.33лв., лихва – 2.93 лв.
***/ 28.07.2020г., задължение – 11.98лв., лихва – 1.06 лв.
***/15.11.2020г. задължение – 33.52лв., лихва – 1.95 лв.
***/15.01.2021г., задължение – 33.56лв., лихва – 1.38 лв.
***/ 15.02.2021г., задължение – 33.76лв., лихва – 1.10 лв.
***/ 15.03.2021г., задължение – 36.17лв., лихва – 0.89 лв.
***/28.04.2021г., задължение – 28.93лв., лихва – 0.З6 лв.
***/28.05.2021г., задължение – 28.93лв., лихва – 0.12 лв.
Многократно служители на ищцовото дружество се опитвали да
намерят доброволен начин за заплащане на предоставените услуги на
ответника, но без резултат.
Въпреки опитите за разговори за уреждане на отношенията между
страните, до настоящия момент ответникът не е извършил плащане на
дължимите суми по горепосочените квитанции и фактури в размер на 574 лв.
с включен ДДС, както и дължимата лихва в общ размер на 69,45лв.
2
Поради това обстоятелство, че не са заплатени дължимите суми към
ищеца „В." ЕООД е подал заявление по чл. 410 ГПК против С. А. до Районен
съд гр. К. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Въз основа
на заявлението е образувано ч.гр.дело № 2263/2021 г. по описа на Районен съд
гр. К., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
Против заповедта е подадено в срок възражение.
Предвид гореизложеното сочи, че неизплатеното и дължимо
задължение от ответника към ищцовото дружество е в общ размер на 643,45
лв., от които сумата 574 лв. с вкл. ДДС, представляваща дължими главници
по посочените фактури и квитанция, ведно със законната лихва в общ размер
на 69,45 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че:
С. А. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: общ. К., село Х., ул. „Т." ***
дължи на „В." ЕООД, със седалище и адрес на управление град С., ул. "Х."
***, ЕИК ***, сумите, както следва:
- сума в размер на 574 лв., представляваща:
Квитанции по партида ***:
**********/28.06.2018 г., задължение – 9.41 лв.;
***/28.07.2018 г., задължение – 9.41 лв.
***/28.08.2018 г., задължение – 9.41 лв.;
**********/28.09.2018 г., задължение – 9.41 лв.;
**********/28.10.2018г., задължение – 10.58 лв.;
***/15.11.2018г., задължение – 10.58 лв.;
**********/15.12.2018г., задължение – 10.58 лв.
***/15.01.2019г., задължение – 9.41 лв.
Фактури по партида ***:
***/15.02.2019г., задължение – 9.41 лв.
***/ 15.03.2019г., задължение – 9.41 лв.
***/ 28.04.2019г., задължение – 9.41 лв.
***/ 28.05.2019г., задължение – 9.41 лв.
***/28.06.2019г., задължение – 8.23 лв.
***/ 28.07.2019г., задължение – 9.41 лв.
***/ 01.08.2019г., задължение – 2.35 лв.
***/28.08.2019г., задължение – 16.55 лв.
***/28.09.2019г., задължение – 21.28 лв.
***/28.10.2019г., задължение – 23.64 лв.
***/28.11.2019г., задължение – 23.64 лв.
***/08.12.2019г., задължение – 7.09 лв.
***/15.01.2020г., задължение – 35.59 лв.
***/15.02.2020г., задължение – 23.94 лв.
3
***/28.03.2020г., задължение – 23.94 лв.
***/08.04.2020г., задължение – 28.73 лв.
***/08.05.2020г., задължение – 26.33 лв.
***/28.07.2020г., задължение – 11.98 лв.
***/15.11.2020г., задължение – 33.52 лв.
***/15.01.2021г., задължение – 33.56 лв.
***/15.02.2021г., задължение – 33.76 лв.
***/15.03.2021г., задължение – 36.17 лв.
***/28.04.2021г., задължение – 28.93 лв.
***/28.05.2021г., задължение – 28.93 лв.
- сума в размер на 69,45 лв., представляваща общ размер на лихва,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 28.06.2018 г. до
12.07.2021 г., както следва:
Квитанции:
**********/ 28.06.2018г., задължение – 9.41лв., лихва – 2.69лв.;
***/28.07.2018г., задължение – 9.41лв., лихва – 2.62лв.;
***/28.08.2018г., задължение – 9.41лв., лихва – 2.54лв.;
**********/ 28.09.2018г., задължение – 9.41лв., лихва – 2.45лв.;
**********/28.10.2018г., задължение – 10.58лв., лихва – 2.67лв.;
***/15.11.2018г., задължение – 10.58лв., лихва – 2.62лв.;
**********/ 15.12.2018г., задължение – 10.58лв., лихва – 2.53лв.;
***/15.01.2019г., задължение – 9.41лв., лихва – 2.17лв.;
Фактури:
***/15.02.2019г., задължение – 9.41лв., лихва – 2.09лв.;
***/15.03.2019г., задължение – 9.41лв., лихва – 2.02лв.; ***/28.04.2019г.,
задължение – 9.41лв., лихва – 1.90лв.;
***/28.05.2019г., задължение – 9.41лв., лихва – 1.82лв.;
***/28.06.2019г., задължение – 8.23лв., лихва – 1.52лв.;
***/28.07.2019г., задължение – 9.41лв., лихва – 1.66лв.;
***/01.08.2019г., задължение – 2.35лв., лихва – 0.41лв.
***/28.08.2019г., задължение – 16.55лв., лихва – 2.78лв.
***/28.09.2019г., задължение – 21.28лв., лихва – З.39лв.
***/28.10.2019г., задължение – 23.64 лв., лихва – 3.57лв.
***/28.11.2019г., задължение – 23.64 лв., лихва – 3.37лв.
***/08.12.2019г., задължение – 7.09 лв., лихва – 0.99лв.
***/15.01.2020г., задължение – 35.59 лв., лихва – 4.60лв.
***/15.02.2020г., задължение – 23.94 лв., лихва – 2.91лв.
***/ 28.03.2020г., задължение – 23.94 лв., лихва – 2.91лв.
***/08.04.2020г., задължение – 28.73 лв., лихва – 3.43лв.
***/08.05.2020г., задължение – 26.33 лв., лихва – 2.93лв.
4
***/28.07.2020г., задължение – 11.98 лв., лихва – 1.06лв.
***/15.11.2020г. задължение – 33.52 лв., лихва – 1.95лв.
***/15.01.2021г., задължение – 33.56 лв., лихва – 1.38лв.
***/15.02.2021г., задължение – 33.76 лв., лихва – 1.10лв.
***/15.03.2021г., задължение – 36.17 лв., лихва – 0.89лв.
***/28.04.2021г., задължение – 28.93 лв., лихва – 0.З6лв.
***/28.05.2021г., задължение – 28.93 лв., лихва – 0.12лв.
както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
до Районен съд К., въз основа на което е образувано ч.гр.дело №2263/2021г. -
до окончателното й изплащане. Претендира присъждането на разноски в
настоящото и в заповедното производство. Постъпила е молба от адвокат Е.
М., с която заявява, че ответника е заплатил дължимите суми към ищцовото
дружество на 05.09.2022г. Претендира за присъждане на направените
разноски в настоящото и в заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител адв. Д., с който заявява, че счита
подадената искова молба за редовна, подадена от лице, което има правен
интерес от установяване на посочените в нея факта и обстоятелства, както и
от такова, разполагащо с надлежно учредена представителна власт. Същата е
депозирана пред местно и родово компетентния за разглеждането й съд,
поради което е допустима.
Заявява, че предвид липсата й на контакт с ответника по делото,
становището й се основава единствено на изложените в исковата молба факта
и обстоятелства и приложените към нея писмени доказателства, съотнесени
към приложимата нормативна уредба.
На тази база намира исковата молба за неоснователна и оспорва изцяло
предявените с нея искове както по основание, така и по размер, като
съображенията й за това са следните:
С депозираната искова молба не са ангажирани каквито и да било
доказателства в подкрепа на твърдението, че на името на ответника има
открита партида в ищцовото дружество под № *** за имот, находящ се в село
Х., ул. „Т." ***. Не се представя договор между експлоатационното
предприятие и С. А. или какъвто и да било документ, доказващ наличието на
облигационна връзка между страните по делото.
Сочи, че приложените към исковата молба документа представляват по
своята същност едностранно изготвени частни документа, удостоверяващи
изгодни за представилата ги страна обстоятелства, поради което нямат
обвързваща доказателствена сила за отразените в тях данни и не доказват
твърдяните вземания на ищеца към ответника. (Решение № 30/12.07.11г. на
ВКС по т.д. № 284/10г., II т.о., ТК - постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Видно от Справка № ***г. чрез отдалечен достъп по данни за
физическо лице на Служба по вписванията - К., С. А. А. е собственик на
поземлен имот, находящ се в село Х., на ул. „Т." № 10 и този
административен адрес не съвпада с този, посочен от ищеца като имот, в
5
който е открита партида на името на ответника. Счита за необходимо
ответното дружество да представи находящите се в него документа, въз
основа на които е открита партидата на собственика, респективно ползвателя
на имота, за да може по несъмнен начин да се докаже, че именно ответникът е
задълженото лице за плащане на консумирана питейна вода и отвеждане на
отходна такава по тази партида.
Счита, че представените от страна на ищеца документи не са
достатъчно доказателство сами по себе си както за наличието на валиден
договор между страните по делото, така и за размера на претендираните суми.
Предвид това и не възразява против допускането на съдебно-икономическа
експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
Твърди, че разпоредбите на чл. 32 и следващите от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи регламентират
реда, по който се извършва отчитането на потребената вода от
водоснабдителната система на оператора, както и начина за нейното
заплащане. Аналогични са разпоредбите на чл. 22 и сл. и в приетите от
оператора Общи условия, в сила към претендирания в исковата молба период,
публикувани на интернет страницата на дружеството, с които е детайлизирана
уредбата, дадена в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Съгласно чл. 32, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004г. услугите ВиК се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. В чл. 23, ал. 4 от Общите условия е посочено, че отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчета
се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК
оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Този ред не се
прилага в случаите на дистанционно отчитане или при ползване на
електронен карнет.
Счита, че доказателства за реално потребената вода, начислена с
процесните квитанции и фактури, отчетена по горния детайлно разписан ред,
ищецът не е ангажирал, макар върху него да е доказателствената тежест за
това.
Сочи, че видно от извлечението от досието на абонат е налице реален
отчет, а не дистанционен такъв, но няма яснота дали при отчитането е ползван
електронен или хартиен карнет. В последния случай би следвало да се
представят доказателства, че потребителят или негов представител са
присъствали на отчетите и с подписа си са удостоверили верността на
отчетените данни, респективно други доказателства за факта, че е спазена
нормативноустановената процедура, което от своя страна има отношение към
верността на отразените в квитанциите и фактурите данни. Не се представят
доказателства, че установената процедура по отчитането на потребената вода
е спазена, респективно данните, удостоверени в представените квитанции и
фактури отговарят на действителното положение и потребление. По делото не
са представени карнети за месеците на исковия период, от които да е видно,
че ответникът, в качеството му на потребител е подписал в графа „клиент"
6
отчета за показанията на водомера относно потребеното за месеца количество
вода.
При липса на документи, удостоверяващи, че тези отчитания са реални
и са извършени съгласно предвидената процедура, счита, че претенцията за
тях е изцяло неоснователна и недоказана.
С оглед изложените съображения и въз основа на приложените към
исковата молба писмени доказателства към настоящия момент намира
предявените искове за неоснователни и недоказани, поради което и моли съда
да ги отхвърли като такива. В съдебно заседание адвокат И. Д. моли съда да
отхвърли предявеният иск поради извършено плащане.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
Видно от приложеното частно гражданско дело №2263/2021 г. по описа
на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение №772/20.07.2021г. за изпълнение на парично задължение, срещу
длъжника С. А. А. за сумите: 574 лева главница за доставена питейна вода от
23.05.2018г. до 27.05.2021г., 69.45 лева лихва за забава от 28.06.2018г. до
12.07.2021г. и законна лихва върху главницата от 19.07.2021 до изплащане на
вземането както и 25 лева разноски по делото. Посочено е, че задължението е
за консумирана и неплатена питейна вода по партида №*** за имот находящ
се в село Х., улица „Т.“ *** , доставена в периода от 23.05.2018г. до
27.05.2021г.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника С. А. А. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи :
Предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК има за предмет
установяване на вземане на ищеца, за което е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Съгласно общото правило на чл.154, ал.1
от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което произтича
вземането му. В тежест на ответника е да установи фактите, на които
основава своите възражения срещу вземането.
Ищецът е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в
това си качество е доставял и доставя водоснабдителни и канализационни
услуги на потребителите на ВиК услуги. Съгласно разпоредбата на §1, т.2,
б.”б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги,
потребители са „юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост, за които се предоставят В и К
услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото
дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени общи
условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на
ВиК системата или от регулаторния орган.
7
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
оператора- „ВиК” ЕООД - С. са общоизвестни и публикувани на сайта на
дружеството в интернет, поради което обвързват всички абонати съгласно
чл.8 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
Не е спорно че ищцовото дружество и ответното се намират в
договорни отношения, във връзка с доставяне на питейна вода и отвеждане и
пречистване на отпадъчни води. Установено е, че на името на ответника С. А.
А. е открита партида с № *** за имот находящ се в село Х., улица „Т.“13, а
това се установява и от приетото и неоспорено заключение на съдебно –
счетоводната експертиза. Страните по делото не спорят, че през периода
23.05.2018г. до 27.05.2021г. . „В.“ ЕООД – С. е доставило питейна вода на
ответника и е отвеждало канална вода, за което са издадени квитанции с №№
**********/28.06.2018г.; ***/28.07.2018г.; ***/28.08.2018г.;
**********/28.09.2018г.; **********/28.10.2018г.; ***/15.11.2018г.;
**********/15.12.2018г.; ***/15.01.2019г.; фактури с №№ ***/15.02.2019г.,;
***/15.03.2019г.; ***/28.04.2019г.; ***/28.05.2019г.; ***/28.06.2019г.;
***/28.07.2019г.; ***/01.08.2019г.; ***/28.08.2019г.; ***/28.09.2019г.;
***/28.10.2019г.; ***/28.11.2019г.; ***/08.12.2019г.; ***/15.01.2020г.;
***/15.02.2020г.; ***/28.03.2020г.; ***/08.04.2020г.; ***/08.05.2020г.;
***/28.07.2020г.; ***/15.11.2020г.; ***/15.01.2021г.; ***/15.02.2021г.;
***/15.03.2021г.; ***/28.04.2021г.; ***/28.05.2021г.;
Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК при постановяване на
решението съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Това означава,
че решението на съда следва да отразява фактическото положение към
момента на приключване на съдебното дирене, отчитайки настъпването както
на правопораждащи, така и на правопогасяващи факти. В този смисъл е и т.9
от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.9 на Тълкувателно
решение №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в
производството по чл.422 от ГПК, респ. чл.415 от ГПК съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в
производството по иска, предявен по реда на чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от
ГПК. С извършеното на 05.09.2022 г. по сметка на ищеца плащане,
ответникът е погасил изцяло претендираната сума като главница в размер на
574 лева по процесните квитанции с №№ **********/28.06.2018 г.;
***/28.07.2018 г.; ***/28.08.2018г.; **********/28.09.2018г.;
**********/28.10.2018г.; ***/15.11.2018г.; **********/15.12.2018г.;
***/15.01.2019г.; фактури с №№ ***/15.02.2019г.,; ***/15.03.2019г.;
***/28.04.2019г.; ***/28.05.2019г.; ***/28.06.2019г.; ***/28.07.2019г.;
***/01.08.2019г.; ***/28.08.2019г.; ***/28.09.2019г.; ***/28.10.2019г.;
***/28.11.2019г.; ***/08.12.2019г.; ***/15.01.2020г.; ***/15.02.2020г.;
8
***/28.03.2020г.; ***/08.04.2020г.; ***/08.05.2020г.; ***/28.07.2020г.;
***/15.11.2020г.; ***/15.01.2021г.; ***/15.02.2021г.; ***/15.03.2021г.;
***/28.04.2021г.; ***/28.05.2021г., както и претендираните 62.45 лихва за
забава за периода 28.06.2018 г. до 12.07.2021 г. – обстоятелство, което не е
оспорено и което съдът е длъжен да вземе предвид с оглед нормата на чл.235,
ал.3 от ГПК, тъй като плащането е осъществено в хода на производството.
Предвид изложеното предявените искове за установяване
съществуването на вземане за сумата 574 главница и 69.45 лева лихва за
забава следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
По отношение на претендираните от страните разноски, съдът
възприема следното :
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.78 ал.2
ГПК - възлагане на разноските върху ищеца, по следните съображения:
съгласно разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. За целта двете предпоставки трябва да са налице едновременно.
В настоящия случай не е налице нито една от двете предпоставки. Ако
ответникът е отказал доброволно да изпълни задължението си и с това е
причинил предявяване на иска, извършеното в хода на процеса изпълнение не
го освобождава от разноски. В настоящия случай ищецът е подал заявление
по реда на чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение на
19.07.2021г., а ответникът е изпълнил задължението си на 05.09.2022 г., тоест
след подаването на заявлението по реда на чл.410 от ГПК. Значението на
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е не непременно изходът на делото, а
поведението на ответната страна. Само в случай на плащане от страна на
ответника по процесните фактури преди подаване на заявлението по реда на
чл.410 от ГПК на ищеца би могло да се приеме, че ответникът не е дал повод
на ищеца за завеждане на иска. Съгласно чл.80 от ГПК е представен и списък
на разноските.
Съгласно Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по
тълк.дело №4/2013г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена
заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва
въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния
иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото
производство.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да понесе направените
от ищеца разноски по делото в размер на 965 лева, представляваща държавна
9
такса,възнаграждение за особен представител, възнаграждение за вещо лице и
адвокатско възнаграждение, направени по гр.дело №3064/2021г. по описа на
Районен съд – К.. Следва да бъдат присъдени и разноските по ч. гр. дело
№2263/2021 г. по описа на Районен съд – К..
Воден от горните мотиви съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.422 предявеният иск за признаване за
установено по отношение на С. А. А., ЕГН **********, с адрес село Х.,
община К., улица „Т.“ *** съществуването на вземането на „В.” ЕООД град С.
със седалище и адрес на управление С., улица „Х.“ ***, представлявано от
управителя Р.Т.Р., ЕИК *** за сумата 574 лева представляващо незаплатено
задължение за доставена питейна и отведена канална вода съгласно
квитанции с №№ **********/28.06.2018г.; ***/28.07.2018г.; ***/28.08.2018г.;
**********/28.09.2018г.; **********/28.10.2018г.; ***/15.11.2018г.;
**********/15.12.2018г.; ***/15.01.2019г.; фактури с №№ ***/15.02.2019г.,;
***/15.03.2019г.; ***/28.04.2019г.; ***/28.05.2019г.; ***/28.06.2019г.;
***/28.07.2019г.; ***/01.08.2019г.; ***/28.08.2019г.; ***/28.09.2019г.;
***/28.10.2019г.; ***/28.11.2019г.; ***/08.12.2019г.; ***/15.01.2020г.;
***/15.02.2020г.; ***/28.03.2020г.; ***/08.04.2020г.; ***/08.05.2020г.;
***/28.07.2020г.; ***/15.11.2020г.; ***/15.01.2021г.; ***/15.02.2021г.;
***/15.03.2021г.; ***/28.04.2021г.; ***/28.05.2021г., 69.45 лева лихва за
забава за периода от 28.06.2018г. до 12.07.2021г. и законна лихва върху
главницата считано от 19.07.2021г. до изплащане на вземането за
изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „В.”
ЕООД - С. заповед №772/20.07.2021г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, по частно гражданско дело 2263/2021г. по описа на
Районен съд – К. като, погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА С. А. А., ЕГН **********, с адрес село Х., община К., улица
„Т.“ *** да заплати на „В.” ЕООД град С. със седалище и адрес на управление
С., улица „Х.“ ***, представлявано от управителя Р.Т.Р., ЕИК *** сумата от
25 лева, представляваща разноски по частно гражданско дело № 2263/2021 г.
по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА С. А. А., ЕГН **********, с адрес село Х., община К., улица
„Т.“ *** да заплати на „В.” ЕООД град С. със седалище и адрес на управление
С., улица „Х.“ ***, представлявано от управителя Р.Т.Р., ЕИК *** сумата от
965 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10