Р
Е Ш Е Н И Е № 56
гр. Сливница, 23.08.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ГРАД СЛИВНИЦА, III-ти състав, в публично съдебно заседание на седми май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря Паулина Велкова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 587 по
описа на съда за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Д.С. К., чрез процесуалния му
представител- адв. С.С. ***, срещу С.С.Б. иск с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 СК, с който се иска съдът да измени определените, с одобрената с протоколно определение от 19.07.2018 г. по гр.д. № 796/2017 г. по описа на РС- гр. Сливница
съдебна спогодба, мерки относно упражняването на родителските права,
местоживеенето, личните отношения и издръжката по отношение на децата, като предостави на ищеца родителските права
върху родените от съвместното съжителство между страните малолетните деца- Д.М.Д.К.,
роден на *** г., ЕГН ********** и Д.Д.К., родена на *** г., ЕГН **********,
определи местоживеенето на децата да бъде при бащата в гр. А., К.Б., като със
същата искова молба ищецът е предявил и
обусловените искове с правно основание чл. 143, ал. 2 СК, с които се иска от
името на децата, действащи чрез баща си, ответницата С.С.Б. да бъде осъдена да
заплаща за всяко едно от децата, чрез техния баща и законен представител,
месечна издръжка в размер на по 150 лв., считано от 23.08.2018 г. до настъпване
на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване.
В исковата молба се твърди, че отношенията
между ищеца и ответницата във връзка с родителската отговорност са били уредени
доброволно, като родителските права са били предоставени на майката, където
децата живеят и понастоящем. Предвид получена от майката на ответницата
информация за несъвместимо с добрия морал поведение на майката, ищецът счита,
че същата не разполага с капацитета да отглежда и възпитава децата. В тази
връзка в молбата се сочи, че ответницата пребивала майка си в присъствието на децата,
че употребява системно алкохол, като се сочи още, че е започнала и да се
дрогира с мъж наркоман, с когото съжителства, и който майката на С. била
заварила да стои чисто гол в присъствието на децата. Сочи се, че децата са
оставени единствено на грижата на баба им С.Б., която, от страх да не й
посегнат, не е сигнализирала полицията и Агенция за социално подпомагане, но е
помолила ищеца да вземе децата при себе си. Сочи се, че парите, които ищецът е
изпращал за издръжка след развода в размер на по 300 лв. месечно, ищцата
харчела за алкохол и разгул. В исковата молба се твърди, че ищецът е в
състояние да полага адекватни грижи за децата, като ги вземе при себе си,
където децата са се обучавали от раждането си и където ще получат светско образование
на сравнително високо ниво. Прави се искане съдът да определи местоживеенето на
децата да бъде при бащата, на когото да предостави и упражняването на
родителските права, като определи на майката режим на лични контактни с двете
деца и я осъди да заплаща на всяко едно от тях месечна издръжка в размер на по
150 лв., считано от 23.08.2018 г. до настъпване на причини, обуславящи нейното
изменение или прекратяване.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата С. С.Б.,
чрез надлежно упълномощения си процесуален представител- адв. Б. от ***, е подала отговор на исковата молба, с които оспорва
изцяло предявения иск с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 СК, както и обусловените от него искове с
правно основание чл. 143, ал. 2 СК. Сочи се, че исковата молба съдържа
множество неясноти, свързани с реда, по който родителските права върху децата
са били предоставени на ответницата, доколкото с ищеца никога не са били в
брак, а децата са били родени от съвместното им съжителство, като не се отрича,
че детето Д. е родено в И., а детето Д. в гр. С., както и че семейството е
живяло в И., а напоследък в Б.. Ответницата оспорва твърденията на ищеца, че е
имала зависимост към алкохол и към наркотици, като сочи, че през цялото време
докато са бил в гр. А. именно тя е полагала грижи за децата и домакинството,
тъй като ищецът не й е позволявал да работи. По отношение на твърденията в
исковата молба относно начина на живот на ответницата, които ищецът аргументира
с проведените с майката на ответницата телефонни разговори, процесуалният
представител на ищцата сочи, че тези твърдения не следва да бъдат взети предвид
от съда, доколкото същите са неверни, а майката на ищцата- С.Б., от
години страда от параноидна шизофрения, поради което тези твърдения не следва
да се разглеждат като годно доказателствено средство. Сочи се, че ответницата
полага труд по трудов договор, както и че е осигурила добри условия за живот на
децата, които посещават редовно училище в гр. Б., където също получават светско
образование.
Претендират се и разноски по делото.
С отговора ответницата е предявила и
насрещни искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 143, ал. 2 СК, с
които се претендира съдът да постанови решение, с което родителските права
върху малолетните деца Д.М.Д.К., роден на *** г., ЕГН ********** и Д.Д.К.а,
родена на *** г., ЕГН ********** да бъдат предоставени на майката, като останат
да живеят в България, а съдът да определи режим на лични отношения между децата
и бащата. Наред с това ответницата е направила искане ответникът да бъде осъден
да заплаща на всяко едно от децата чрез тяхната майка и законен представител
месечна издръжка в размер на по 250 лв. за всяко едно от децата, считано от
датата на подаване на исковата молба до настъпване на причини, обуславящи
нейното изменение или прекратяване.
С разпореждане от 07.01.2019 г. съдът е
оставил предявените насрещни искове без движение, като е дал на ответницата-
ищца по насрещните искове, конкретни указания за
отстраняване на нередовностите.
В дадения от съда едноседмичен срок
ответницата, чрез процесуалния си представител,
е подала молба, с която е заявила, че желае да остане в сила постигнатото между
страните споразумение, регламентиращо личните контакти на бащата с децата и
заплащането на издръжката от негова страна, като не желае да бъдат разглеждани
насрещните искове по чл. 127, ал. 2 СК и чл. 143, ал. 2 СК. В този смисъл и
доколкото съдът е
бил десезиран с разглежданет на насрещните искове, съдът с определение от 25.02.2019
г., влязло в сила на 21.03.2019 г., е прекратил производството в тази му част.
Дирекция „Социално
подпомагане“ - гр. Костинброд, не
изпраща представител в открито съдебно заседание, депозирала е изготвен
социален доклад.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
Не се оспорва между страните, а и от находящите се на л. 5 и 6 от делото, удостоверения за
раждане № ******** от 22.01.2009 г., издадено въз основа на
Акт за раждане № * от **.**.**** г., съставен от длъжностно лице по гражданско
състояние при Община Б., и № ****** от **.**.**** г., издадено въз основа на
Акт за раждане № *** от **.**.**** г., съставен от длъжностно лице по
гражданско състояние при Столична община, район „К.П.“, се установява
съответно, че детето Д.М.Д.К.,
ЕГН **********, е родено на ***
г., а детето Д.Д.К., ЕГН **********, е родено на *** г., и двете деца от майка С.С.Б.,
ЕГН ********** и баща Д.С. К., ЕГН **********.
С протоколно
определение от 19.07.2018 г. по гр.д. № 796/2017 г. по описа на РС- гр.
Сливница (находящо се на л. 71-71 от приобщеното по делото гр.д. № 796/2017 г.
по описа на РС- гр. Сливница), съдът на основание чл. 234, ал. 1 ГПК е утвърдил
постигнатата между ищеца Д.С. К. и ответницата С.С.Б. съдебна спогодба, с която
упражняването на родителските права по отношение на родените от съвместното
съжителство между страните малолетни деца Д.Д.К., ЕГН ********** и Д.М.Д.К.,
ЕГН **********, е предоставено
на майката С.С.Б., при която е определено и местоживеенето на
децата, на бащата Д.С. К. е определен режим на лични отношения с децата и
същият е осъден да заплаща издръжка на всяко едно от децата, чрез тяхната майка
и законен представител, в размер на по 150,00 лв. на месец.
Не се оспорва, а и от представените по делото писмени доказателства,
находящи се на л. 44-56 от делото, се
установява, че до пристигането им в България, и по-конкретно в периода от 01.09.2014
г. до 30.06.2017 г., децата са посещавали редовно учебните занятия в С.Х.Г.В.Л.Г.С.-
учебно заведение в гр. А., К.Б., а понастоящем са записани в СУ „Л.Х.Т.“, гр. Б.,
като посещават редовно учебните си занятия.
По делото е представен трудов договор № 1761/02.03.2018 г., сключен между
ответницата и „К.“АД, който е бил прекратен, а също и безсрочен трудов договор
01.04.2019 г., сключен между ответницата и „Х.“ ЕАД, по силата на който същата
се е задължила да престира труда си на длъжност „Обслужващ магазин“, срещу
заплащане на трудовото възнаграждение в размер на 560,00 лв.
По делото е приет
социален доклад (л. 64-65 от делото), изготвен от Д „СП“- гр. Костинброд.
Социалните служители са събрали данни, че родителите са разделени от около 2
години, като допреди това ищецът и ответницата са живели на
семейни начала в гр. А., К.Б., но през месец август 2017 г. майката и децата се
прибират в България. Сочи се, че на 09.11.2018 г. в отдел „Закрила на детето“
към Д „СП“- гр. Костинброд е постъпил устен сигнал от инспектор ДПС към РУ-
Сливница за упражнено физическо насилие върху детето Д. от страна на майката,
но не е установен риск за детето. На 06.12.2018 г. е постъпил сигнал от РУ-
Сливница за детето Д., което е пострадало при ПТП на пешеходна пътека, като с
направления № НП/Д-СО-КБ-005/24.01.2019 г., НП/Д-СО-КБ-006/24.01.2019 г. и
НП/Д-СО-КБ-007/24.01.2019 г. децата и майката са насочени да ползват социална
услуга към „Център за обществена подкрепа“- гр. Костинброд, с цел консултации с
психолог, но същите не са посещавали услугата. На 21.02.2019 г. в отдел
„Закрила на детето“ към Д „СП“- гр. Костинброд е постъпил сигнал от Национална
телефонна линия за деца 116 111, с който са ги уведомили за неглижиране на
децата и домашно насилие в тяхно присъствие, като е предприета мярка за закрила
в семейна среда съгласно чл. 23 ЗЗДет. Адресът на майката е посещаван на 27.02.2019
г., като са провеждани и други разговори с децата Д. и Д., прабаба им С. К. и
майката. Установено е, че към момента на изготвяне на доклада майката полага
грижа за отглеждането на децата, като децата живеят заедно с нея в жилището на
прабаба си в гр. Б., ж.к. „Ж.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, което се състои от
две спални помещения, кухня и санитарен възел. Установено е, че децата нямат
самостоятелни легла, а хигиенно-битовите условия не са на добро ниво. Съдът не
анализира изложеното в доклада като сведение, събрано от децата, доколкото
същите бяха изслушани по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет и именно това изслушване
следва да бъде преценявано като относимо по делото.
Обитаваното от майката и децата жилище е жилището, където страните са
постигнали спогодбата по гр.д. № 796/2017 г. по описа на РС- гр. Сливница, да
бъдат отглеждани децата.
По делото не са ангажирани доказателства за условията, с които бащата
разполага, за отглеждане на децата, като, предвид обстоятелството, че същият
живее в гр. А., К.Б., бе невъзможно и изготвянето на социален доклад.
Ангажирани са по делото от ищеца гласни
доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Х.Ю.А., който сочи, че докато
страните са живели в Б., където живее и той със семейството си, е виждал
ответницата да се напива с бира, като за това съди от обстоятелството, че е
падала. Свидетелят не изложи никакви обстоятелства относно
това как майката отглежда децата след одобряването от съда на постигнатата
между страните съдебна спогодба по гр.д. № 796/2017 г. по описа на РС- гр.
Сливница. В този смисъл заявеното от него, че ищецът му е споделял, че майката
и бабата тормозят децата, не би могло да бъде ценено като установено по делото
обстоятелство, доколкото свидетелят няма такива лични впечатления, а изложеното
от него изхожда от страната по делото, т.е. по същество представлява твърдение
на страната, което подлежи на доказване посредством всички допустими по ГПК
доказателства, доказателствени средства и способи за събиране и проверка на
доказателствата.
От страна на ответницата също бяха ангажирани гласни доказателствени
средства, чрез разпита на свидетелката С. И. К.- баба на ответницата, които
съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК. От показанията на същата се установява,
че в началото на връзката им ищецът и ответницата са се разбирали, но
впоследствие отношенията им са се влошили. Установява се, че, когато детето Д.
е бил на около годинка, ответницата се прибрала при баба си в гр. Б., като е
била посинена и обяснила на баба си, че това й го е причинил ищецът.
Същевременно К. не е ставала свидетел на физически посегателства по отношение
на внучката й от страна на ищеца. Установява се, че откакто децата живеят при
прабаба си често се чуват с баща си по телефона. Установява се, че децата ходят
редовно на училище, като по мнение на свидетелката се справят с учебния
материал, като и тя самата, тъй като е бивш учител, им помага вкъщи. Сочи, че в
началото на децата им е било трудно, защото са дошли от Б. и са знаели български
само говоримо, но сега четат много добре, като затруднения имат в усвояването
на английски език, тъй като са знаели нидерландски и турски. Установява се от
показанията на свидетелката, а и от представените по делото трудови договори,
че ответницата работи в хранителен магазин, като преди това е била на друго
място, но се е разболяла и е напуснала. Свидетелства, че на децата винаги се
правят закуски, като си носят закуски и в училище, а понякога им дават и пари, за да си купят и нещо допълнително. Заявява, че в дома й живеят
ответницата, децата и майката на ответницата, която е там само през зимата, а
през другото време си живее в с. Д.Р.. Установява се, че жилището, в което се
отглеждат децата, представлява апартамент, състоящ се от стая, хол и кухня,
като холът е преграден, като едната част се ползва за стая, в която спи дъщеря
й, когато дойде, а другата си е хол. Установява се, че в спалнята спят С. и
детето Д., а детето Д., откакто е отишло там, е поискало да спи при прабаба си
в хола, където също има легло, и макар че има и разтегаем диван, детето
предпочита да спи при прабаба си. Установява се, че ответницата си е имала
приятел, при когото са живели за кратко с децата, но са се разделили и са се
върнали в дома на свидетелката К.. Признава, че е виждала ответницата да пие по
някоя бира в дома им, както и че я е виждала веднъж пияна, но тогава децата са
били при прабаба си в хола, а ответницата и майка й са си били пуснали музика в
кухнята. Сочи, че децата са добрички, но са много палави, като признава, че е
виждала ответницата да ги пляска по дупетата, особено Д., но никога я е виждала
да нанася по-тежки удари. По повод на подадените в Д „СП“ сигнали споделя, че
са идвали на проверка във връзка с постъпил сигнал от майката на бившия приятел
на С., която много ревнувала сина си и се държала много грубо със С. и със
свидетелката. Сочи, че сигналът бил, че детето Д. ходи без храна на училище,
което обаче не отговаряло на истината, тъй като даже са записвали детето и в
училищния стол. Сочи, че според нея децата обичат и майка си, и баща си и даже
преди изслушването им са споделили, че искат да си живеят с двамата и не искат
други майка и баща. Признава, че не се справят лесно в отглеждането на децата,
но въпреки това намират начин и децата винаги са нахранени и облечени, като
свидетелката им помага и в обучението.
На основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДет съдът изсуша по делото децата Д. и Д.,
които потвърждават изложеното от прабаба им.
Детето Д. споделя, че майка му е имала приятел на име Благовест Найденов,
при когото са живели известно време, но не е имало нещо, което да го притеснява
в дома му. Заявява, че сутрин закусват вкъщи, а за училище им дават сандвичи,
като понякога им дават и пари и никога не са оставали гладни в училище, като не
отговаря на истината твърдението, че техни ученици са събирали пари за тях.
Сочи, че в Б. се е чувствал по-добре, защото са живели заедно, но и там не са
имали самостоятелни стаи, като Д. е спяла с майка си, а Д. с баща си. Мисли, че
при баща му ще му бъде по-добре, но не знае защо, като заявява, че майка му
много ще му липсва. Твърди, че баща им им е казал, че ще се премести в гр. К.,
за да живеят с него, като там имат и други роднини- баба и дядо. Заявява, че в Б.
не иска да живее, а ако живее при баща си, иска да е в гр. К.. Детето рядко е
виждало майка си да пие и не я виждало пияна, но я е виждало да пуши цигари.
Признава, че майка им се грижи много добре за тях, готви, чисти и пере, като им
помага и за училище. Разказва и за случая, когато Д. я е ударила кола, като
тогава той я е прибирал от училище, тъй като бабите им са били болни, а майка
му си е уреждала документите за работа, като разказва, че докато са пресичали
на пешеходната пътека една кола не е спряла.
Детето Д. също отрича съучениците й да са събирали пари за нея, като
твърди, че гладни на училище не са оставали, тъй като или си носят сандвичи,
или им дават пари. Сочи, че в България май се чувства по-добре, тъй като в Б.
майка й и баща й много са се карали, като детето е ставало свидетел на
скандалите, а също и на опити на бащата да удари майката, като е виждала и
майка си да му посяга, но по-често се е случвало баща им да посяга на майка им.
Сочи, че баща им е бил ударил майка им много силно по главата и затова тя е
решила да се върнат в България. Сочи, че откакто са тук, са спокойни, като
заявява, че и при двамата би й било добре, но при майка им на нея й помага
прабаба й, тъй като й е трудно с материала, а ако са в Б. няма да има кой да им
помага, тъй като баща им ще бъде на работа. Детето Д. не е чувало баща им да
казва, че ще се мести в К.. Споделя, че при майка си се чувства добре, както и
че при баща си се чувства добре, но когато отидат в гр. К. само за почивка,
като не си представя да живее там. Изявява желание да посети баща си в гр. К.
през лятната ваканция, тъй като той им е купил колелета, а в гр. Б. при майка
си си нямат.
Изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 СК в съдебно заседание са и двамата
родители.
Бащата заявява, че в Б. работи на 8-часов работен ден при петдневна работна
седмица, като събота и неделя почива. Заявява, че грижи за децата могат да
полагат майка му и баща му, които са пенсионери и могат от гр. К. да отидат да
живеят в Б., като грижи могат да бъдат полагани и от жената на брат му, която
също е там и също има две деца. Едва в изслушването си заявява, че би питал
двете деца, ако искат да живеят в гр. К., където има къща, в която живеят
родителите му и която е оборудвана с компютър, лаптоп, таблет и достъп до
интернет. Счита, че децата ще бъдат по-добре при него.
Майката заявява, че бащата манипулира децата, особено детето Д., на което е
обещал телефон, ако каже, че иска да отиде да живее при него. Сочи, че дели
децата, като на Д. му купува повече неща, защото знае турски, а неглижира
детето Д., което дори е плакало, защото е чувствително дете. Заявява, че желе
да даде на децата възможно дай-доброто възпитание, както и че, ако живеят с нея,
ще имат образование и ще се оформят като личности. Сочи, че работи на постоянна
работа, като има намерение да потърси по-голямо жилище, за да могат децата да
си имат собствени стаи.
Така установената фактическа обстановка,
налага следните правни изводи:
Действащата уредба на изменението на мерките относно децата след
прекратяване на брака между родителите по взаимно съгласие и утвърждаване на постигнатото между тях споразумение, която следва да намиери приложение и в случаите на постигната между
страните съдебна спогодба по иск с правно основание чл. 127 СК, доколкото между
страните не имало сключен граждански брак, се съдържа в
разпоредбата на чл. 51, ал. 4 СК, която идентично на чл. 59, ал. 9 СК предвижда, че изменение на предходните мерки се допуска при изменение на обстоятелствата. Съответно, това изменение следва да е от такова естество, че
промяната да е наложителна и в безспорен интерес на детето.
Основателността
на предявените искове за изменение на постигнатото между майката и бащата
споразумение относно родителската отговорност и издръжката на децата, чрез предоставяне на бащата на родителските права
върху децата и определяне на майката на режим на лични отношения с тях, се
обуславя от установяването на следните материални предпоставки, а именно
изменение на обстоятелствата, което да е от такова естество, че промяната да е
в безспорен интерес на децата, като в тежест на ищеца е да установи наличието
на променените обстоятелства след определяне на мерките по споразумението,
както и че исканата промяна е в интерес на децата.
В тежест на ответницата е да докаже
възраженията си, основани на твърдения, че в интерес на децата е да бъдат
запазени мерките, определени със споразумението между страните.
При произнасянето си, съдът следва да се
ръководи и от критериите, заложени в чл. 59, ал. 4 СК, като прецени възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на
децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности. Необходимо е да бъде съблюдавано
осигуряването на най-добрия интерес на детето, понятие легално дефинирано в § 1, т. 5 ДР ЗЗДет.
Съгласно
Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС относно обобщаване на
съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и
определяне на личните отношения между децата и родителите, пункт V „Изменение на мерките
относно упражняване на родителските права, под изменение
на обстоятелствата следва да се разбира както новите обстоятелства, които
влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за
отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило
положението му при ново разрешение.
По делото безспорно се у
станови от съвкупния анализ на събраните
писмени и гласни доказателства, че майката разполага
с необходимия родителски капацитет да отглежда детцата, като полага необходимите грижи, възпитание и надзор по смисъла на чл. 125 СК. Обстоятелството, че
майката среща финансови затруднения при отглеждането на децата, както и че
обитават общо жилище с нейната баба, а през зимата и с нейната майка, не може
да обоснове извод, че е налице риск за децата, доколкото много домакинства в България
живеят по този начин и въпреки това децата се отглеждат и възпитават правилно,
което от своя страна е основното задължение на родителя. Не се установяват
твърденията на ищеца, че майката системно злоупотребява с алкохол, още по-малко
с наркотици. Не се установяват и твърденията му, че ответницата е пребивала майка си в присъствието на
децата, както и че
мъжът, с когото ищцата е съжителствала, е стоял чисто гол в присъствието на
децата. Установява се, че майката полага системни грижи за децата, като по
никакъв начин не може да й бъде вменено във вина настъпилото ПТП с детето Д.,
доколкото, макар и съпроводено единствено от по-големия си брат, детето е
пресичало на пешеходна пътека и
единствено небрежността на водача на лекия автомобил се явява в причинно-следствена
връзка със случилото се. Действително в представения по делото социален доклад
се съдържат данни за извършени посещения от социалните служители в дома на
ответницата, по повод постъпили сигнали, но не установи твърденията, съдържащи
се в сигналите, да отговарят на обективната истина. Напротив, установи се, че,
съобразно възможностите си, майката полага всички необходими грижи за децата,
като в случай че бащата желае децата му да бъдат отглеждани в по-добри условия,
винаги би могъл да подпомогне майката, загърбвайки съществувалите между тях
конфликти в името на децата.
При така установената фактическа
обстановка съдът не намира основание да постанови промяна в упражняването на
родителските права над децата. Още към момента на постигане на съдебната спогодба от 19.07.2018 г.,
бащата е бил наясно къде ще живеят децата и се е съгласил с това, като по
делото няма данни да е налице промяна на обстоятелствата след определяне на мерките по
споразумението,
която да не е в интерес на децата и която да обосновава основателността на
предявения иск. Нещо повече, ответникът не ангажира никакви доказателства за
възможностите си да полага грижи за децата, въпреки даденото от съда с
определението му за насрочване на делото разпределение на доказателствената
тежест между страните, с оглед което неустановено бе и твърдението му, че в
интерес на децата е да живеят при него. Безспорно по делото се установи, че
двете деца са привързани и към двамата си родители, като детето Д. дори
заявява, че май предпочита да живее с баща си, но желанията на децата съдът
следва да съобразява, преценявайки техния най-добър интерес, който в настоящия
случай съдът намира, че е запазването на съществуващото между страните
фактическо положение, за което е била постигната и спогодбата по гр.д. №
796/2017 г. по описа на РС- гр. Сливница, от одобряването на която- 19.07.2018
г., до датата на подаване на исковата молба в съда- 24.08.2018 г., е изтекъл
малко над един месец.
Както бе изложено, няма пречки, а
напротив- желателно е, в името на децата родителите да си оказват подкрепа един
на друг, особено в случай че бащата разполага с повече от необходимите му за
личната му издръжка средства, като хармонията в отношенията между родителите
безспорно ще рефлектира и върху децата, които ще бъдат спокойни, че няма да
бъдат принуждавани да избират между майка си и баща си, доколкото един такъв
избор блазни само егото на родителите, които не осъзнават нанасяните на децата
вреди. Липсата на хармония между родителите от друга страна ще отрази
изключително неблагоприятно на децата, които ще бъдат принудени да се затворят
в себе си и да преглъщат и премълчават проблемите си, доколкото всяко едно
оплакване ще може да се ползва от родителя, който не упражнява родителските
права, като средство за ново производство, от което единствено ощетени се
явяват децата.
Доколкото всички останали мерки (местоживеене, режим на лични отношения, издръжка) са обусловени от упражняването на родителските права, по отношение на
които настоящият състав не постановява промяна, то и останалите мерки не могат
и не следва да бъдат изменяни с оглед предмета на настоящото производство,
въведен от ищеца.
Съобразявайки гореизложеното, съдът
намира, че поради липса на изискуемите положителни предпоставки, молбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора, съобразявайки своевременно направеното искане и
представените по делото доказателства (договор за правна защита и съдействие, находящ се на л. 22 от делото), на
основание по делото разчл. 78, ал.3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответницата заплатеното от
нея адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв.
Така мотивиран, Районен съд- гр. Сливница
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.С. К., ЕГН ********** срещу С.С.Б.,
ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 СК за изменение на определените, с одобрената с протоколно определение от 19.07.2018 г. по гр.д. № 796/2017 г. по описа на РС- гр. Сливница
съдебна спогодба, мерки
относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните
отношения и издръжката на децата Д.М.Д.К., роден на *** г., ЕГН ********** и
Д.Д.К., родена на *** г., ЕГН **********, чрез предоставяне на бащата на родителските
права върху родените от съвместното съжителство между страните малолетни деца,
определяне на местоживеенето им при бащата в гр. А., К.Б. и осъждане на майката да заплаща
месечна издръжка в размер на по 150,00 лв. за всяко едно от децата, считано от 23.08.2018 г. до настъпване на
причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д.С. К., ЕГН **********, да
заплати на С.С.Б., ЕГН **********, сумата в размер на 600,00 (шестстотин) лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд-С. в 2-седмичен срок, считано от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: