О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….03.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 11.3.2020 г., в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1552 по описа
за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по ОБЩИЯ РЕД по
иск, насочен срещу потребител (чл. 113
изр. 2 ГПК).
Постъпила е ИСКОВА
МОЛБА от „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София, с която е предявен иск на заявител-кредитор
за присъждане на вземане, заявено като изискуем дълг в искане за издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжник К. К.В., произтичащ от договор за кредит за
текущо потребление, предсрочно обявен в просрочие.
По размяна на книжата: Исковата молба вх.№62545/27.08.19г. е
редовна и съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и приложения.
Посочени са фактите, на които ищецът основава претенцията си и са направени
доказателствени искания.
Ответникът не е
намерен при призоваване на постоянен и настоящ адрес, не е установена и
месторабота или юридическо лице, с което ответника да е в служебни
правоотношения. Книжата са връчени на адвокат, назначен по реда на чл. 47 ал.6 ГПК за особен представител, който е оспорил претенцията и доказателствата в
срока за отговор и е направил възражение по валидност на договорното основание
на претенцията.
Страните са
предупредени насрещно за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.
По допустимостта на претенциите: Установено е провеждането на заповедно
производство и стабилизирането на отказ на съда да легитимира кредитора с
изпълнително основание заповед за незабавно изпълнение, въз основа на документи
по 417 ГПК, идентични с представените по настоящото дело доказателства за
съществуване на дълга срещу ответника
- кредитополучател. Предметът на
претенцията е очертан от ищеца изцяло идентично с описанието на заявения в
заповедното производство спорно правоотношение по потребителско кредитиране и
породеното задължение за връщане на главница, чиято изискуемост е настъпила след
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ведно със съответно уговорените
дължими лихви за ползването на кредита, допълнително обезщетение за допуснатата забава върху
просрочена главница, както и направени разходи при изискуем кредит. Размерът на
възнаградителната лихва надхвърля заявения, но разликата съответства на добавен
период на начисляване до предявяване на осъдителния иск, което кореспондира на
допълнителното ново позоваване на предсрочна изискуемост, считано от връчване
на исковата молба. При служебната справка по гр.д.9424/19 на ВРС 8 с-в, се
констатира дадено указание за защита в общия исков процес. Осъдителната
претенция на заявителя е предявена в срока, указан от съда, отказал издаване на
заповед срещу този длъжник. Легитимацията на страните по настоящото
производство съответства на качествата им заявител и длъжник по заповедно основание. Участващото в
делото дружество е банка, като правния му статут се установява чрез публичен
достъп в ТР, воден от АВ.
Представителната
власт на пълномощниците е надлежно учредена (л.22 от делото на ВРС).
По предварителните въпроси:
Дължимите държавни такси, след приспадане на внесените
при образуване на заповедното производство, определени съразмерно на цената от всяка от осъдителните претенции са
внесени авансово.
Тъй като делото е било образувано преди
приемането на новата редакция на чл. 113 ГПК, съдът е приложил новата
разпоредба и е администрирал размяната на книжа в сроковете, приложими за общия
исков ред.
Цената на иска за
главницата обосновава родова компетентност на окръжния съд и по съединените
претенции( чл. 104 т.6 ГПК), поради което настоящият съд е приел да разгледа
препратеното му по подсъдност от първоначално сезиран районен съд гр.д.
13616/19г. По отношение на местната подсъдност съдът отчита, че регистрирания
настоящ адрес не е актуален, поради установено местопребиваване в чужбина на
ответника и семейството му, а настоящият адрес на потребителя попада в района
на сезирания съд.
По доказателствените искания:
Извън поисканите
от страните с оглед изложените по-горе съображения по допустимостта, съдът е
изискал служебно преписката по заповедното производство.
В исковата молба
са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства,
идентични с приложените към заявлението, по което е образувано заповедното
производство. Съдът преценява, че така представените документи представляват относими и допустими
доказателства, но следва да постави представянето на оригиналите като условие
за приемане на писмените доказателства преди да пристъпи към проверка на
автентичността им. Допълнително към тях ищецът е посочил и пълно извлечение от
движението на средствата по кредитната сметка и подробна справка за всяко
начислено плащане. Тези документи са оспорени от ответника като неавтентични,
което налага предварително събиране на становище на страните.
Поисканата
счетоводна експертиза за проверка на надлежното отразяване на размерите на
задълженията и вноските за погасяването им по процесния договор е допустима, и
събирането на това доказателство към настоящия момент се налага, доколкото
ответникът оспорва усвояването на кредита.
Тъй като
ответникът е предприел защита с възражения, по които становище на насрещната
страна не е изразено, едва след изслушване на ищеца съдът би могъл да довърши и
доклада си в цялост. Отделно съдът
констатира и нужда от уточняване на твърденията по едно от възраженията, което
следва да изиска от ответната страна преди да довърши доклада си.
На страните
следва да се укаже и необходимостта от представяне на и списък на разноските,
на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на
становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен
устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На осн. чл. 113 ГПК ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ по ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД като граждански спор на обективно съединени
искове на банка-кредитор срещу потребител - кредитополучател по договор за потребителски кредит, за присъждане на предсрочно изискуема главница, начислени договорни лихви, санкционна лихвена надбавка за забава, както и разходи по тарифа за такси.
На осн. чл. 145
ал.2 ГПК съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
насрещните страни с писмена молба с препис за насрещната страна в двуседмичен срок от
съобщението да уточнят твърдения и евентуално да посочат доказателства относно
прилагане на императивни норми към
процесния договор за обединяване на задължения в нов кредит, ограничаващи
договорна свобода при потребителско кредитиране:
·
Относно
правото на кредитора да променя приложим към договора лихвен процент, като
определя неговия размер или компонента от референтния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент ( чл. 11 т. 9 вр. чл. 33а ЗПК)
·
Оповестяването
на всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки и
всички други разходи, произтичащи от договора за кредит, и условията, при които
те могат да бъдат променяни( чл. 11 т.14 ЗПК),
·
Възлагането
на потребителя на задължения за каквито и да е плащания поради просрочие на вноски над размера на
законна лихва ( чл. 10а и чл. 33 ЗПК).
На осн. чл. 145 ал.2 ГПК съдът допълнително ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в същия срок да заяви
становището си по възражението на ответника за липса на новационно намерение на
страните при сключване на договора за обединяване на задължения и оспорването
на предмета на новацията, като изрично заяви:
·
Какви
са били съществените параметри (главница, лихви, срокове за ползване, обезпечения)
по договорите, посочени като породили обединените като нов дълг задължения
·
Чия е инициативата
за сключване но споразумението и начина по който са проведени преговорите с
клиента за обединяването на кредити
·
както и
да потвърди, че общите условия и тарифата, връчени на потребителя при сключване
на договора не са били променяни и са действали както при сключване на
допълнителното споразумение, така и понастоящем.
На осн. чл. 145
ал.2 ГПК съдът допълнително ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в същия срок да уточни твърденията си за изтекла
давност, като посочи на какви факти основава приложение на кратък тригодишен
давност.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че ако
пропуснат тези възможности, съответно ако реализира това право едва в първо
съдебно заседание( чл. 143 ал.2 ГПК) и с
това причинят отлагане на делото преди
окончателния доклад на съда, може да понесат
последици по чл. 92а ГПК.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените
документи, представени от ищеца заверени по реда на чл. 183 ГПК като
преписи към искова молба образувана в
гр.д.13616/19 на ВРС: Споразумение за обединяване на кредити като кредит за
текущо потребление от 27.04.2017г с приложени общи условия, погасителен план,
преддоговорна информация и тарифа за такси
(л. 7-17), ПРИ УСЛОВИЕ, че ищецът потвърди желанието си да се ползва от
тях по реда на чл. 193 ал.2 ГПК и представи на съда в насрочено заседание за
справка оригиналните на тези документи, оспорени от ответника в частта на
полагане на подписа на кредитополучателя.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца
„БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София, че при неизпълнение на задължението за представяне
на оригинал, съответно непосочване на местонахождение на оригиналите, от които
са снети приложените към искова молба преписи или причини за лишаването на
страната от фактическата власт върху тези оригинали, преписите ще бъдат
изключени от доказателствата по делото и при евентуално откриване на
производство по оспорване на автентичност на вече несъществуващи оригинални
документи няма да бъде възлагана тежест за доказване на истинността на лицата,
чийто подписи са били положени на тези документи по чл. 193 ал. 6 ГПК (Решение
№ 79 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 628/2009 г., II т. о., ТК).
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените
документи, представени от ищеца заверени по реда на чл. 183 ГПК като
преписи към искова молба образувана в
гр.д.13616/19 на ВРС: справка за начислени задължения и извлечение за
движение по кредитна и разплащателна сметка (л.18 -20), извлечение от
счетоводни книги към 27.04.2017г( л. 21)..
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.1 ГПК съдебно-счетоводна
експертиза с вещо лице, което след като се запознае с материалите по делото
и след като извърши проверка на място по документи от кредитно досие и в
счетоводната система на „БАНКА ДСК“ ЕАД (в поделение в гр. Варна или друго
уточнено в срока за внасяне на депозита от ищеца местонахождение) да даде
отговор на следните въпроси:
1. Предоставен ли е
по начина, указан в споразумението размер на
ползвана главница и съответно на коя дата са погасени (отписани или
прехвърлени) задълженията по обединените кредити.
2. Съответстват ли
периодично начисляваните като задължения на кредитополучателя суми на дължимите
вноски за главница и лихви по погасителния план и уговорените такси (по
подписаното от потребителя извлечение от тарифата). Съответства ли размера на
прилагания по договора лихвен процент на референтните стойности на индекса
Софибор към дати на актуализиране предвидени в чл. 7.2.1 от общи условия. Начислявани ли са и събирани ли са от
кредитора други, непосочени в договорите такси, във връзка с този кредит на
клиента.
3. Какъв е общия
размер на внесените за погасяване на задълженията по кредита суми? Съответства
ли осчетоводяването на погасените с плащанията задължения на уговорките за
размера и падежа на вноските, уговорени по съответните актуални размери, при отчитане на поредността на
погасяване разноски, лихви, главница,
такси? Кога е направена последната погасителна вноска по договора за
кредит и към коя по ред от вноските по плана е приспаднато последното плащане?
6. Вещото лице да
състави ДВА варианта на заключение за размера на дължимите изискуеми неплатени
от кредитополучателя вземания към 23.08.2019 и към момента на съставяне на
заключението като съобрази обявена предсрочна изискуемост на 20.12.2019 г. (вариант 1 според отчетено от
съда връчване на искова молба по чл. 47 ал. 5 ГПК ) и към 29.01.20т ( връчване
на искова молба на особен представител), както следва:
А. главница по
погасителен план (съответно с посочване на пропуснатите вноски от последен актуален
погасителен план, отделно от предсрочно изискуем остатък от редовна главница);
Б. възнаградителна
лихва, начислена от банката като възнаграждение за ползване на кредита до
редовен падеж преди предсрочна изискуемост;
В. санкционна
надбавка за забава, уговорена по чл.19.1 от общи условия за просрочени части от
главницата за целия период от първата допусната забава
Г. законната лихва
върху главница по просрочени вноски за целия период от първата допусната
забава.
ОПРЕДЕЛЯ начален депозит
в размер на 600 лв.вносими от ищеца (в чиято тежест остава и доказването на
валидност при добросъвестно индивидуално договаряне и евентуално размера на
дълга при отричане на част от клаузите като неравноправни) в седмичен срок от
връчване на определението по сметка на ВОС IBAN***, клон Варна.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата
експертиза Б. Н. А. ( № 103 от списък на вещи лица за 2020 г. на ВОС).
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от
предоставяне на достъп на вещото лице до счетоводството на банката, след
поискване от назначеното вещо лице и
краен срок по чл. 199 ГПК и ЗАДЪЛЖАВА
вещото лице, на основание чл.199 ГПК да
представи заключението си в същия срок.
Задължава ищцовото
дружество да окаже съдействие като предостави достъп при поискване, на вещото
лице, назначено от съда по настоящото дело при извършване на оглед на налична
счетоводна и търговска документация, вкл. банкови разплащания по предоставяне
на заетите средства и нареждания за погасяване на вноски, като при неизпълнение
ще бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК.
Да се издаде при
поискване съдебно удостоверение на вещото лице от което да е видно, че
приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото дело и следва да му бъде
оказано съдействие като му бъде предоставен достъп при поискване за извършване
на оглед на налична счетоводна и търговска документация.
На осн. чл. 7 ГПК
допълнително указва на страните да представят справка за разноските по чл. 80
от ГПК за конкретизиране на точен размер на претенциите им по признаване на
отделните разходи, като при пропускане на крайния срок (даване ход на устните
състезания при насрочване на делото) страните няма да могат да искат изменение
на определените от съда размери.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 9.04.2020 г.
от 10.00 часа. Да се
призоват страните чрез пълномощниците им, а вещото лице след представяне на
доказателства за внесен депозит.
На осн. чл. 7 ГПК
допълнително указва на страните, че при отлагане на делото в открито заседание,
съдът с протокола обявява датата на следващото заседание, за което РЕДОВНО
ПРИЗОВАНИТЕ страни се смятат призовани, независимо дали са се явили.
Проекта за устен
доклад, представляващ приложение към настоящото определение да се съобщи на страните.
Препис от определение
да се изпрати на страните, чрез пълномощници ведно със съобщение за насрочено
открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. Към
съобщението за ищеца да са приложи преписа отговор вх.7013 от 28.02.2020г.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
НАЧАЛЕН ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
търговско дело номер N1552 по описа за 2019 год.
Производството се
провежда по ОБЩИЯ РЕД като гражданско дело по иск срещу потребител( чл. 113 ГПК) .
Приети са за разглеждане обективно съединени искове,
предявени от „БАНКА ДСК " ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. Московска № 19, представлявано от изпълнителни
директори Спасова и Николова, чрез ю.к. П., служ. адрес ***, финансов
център, срещу К.К.В., ЕГН ********** ***, чрез назначен особен
представител адв. М. *** за присъждане на заявени вземания по
неиздадена заповед за незабавно изпълнение, както следва :
1. за връщане на предсрочно изискуема главница
по договор за кредит за текущо потребление в размер на 28 981,20лв
2. за
плащане на сборно вземане от 5420.89лв
за договорни лихви, претендирани като
начислено по същия договор възнаграждение за ползване на кредита с падежи
от 15.05.2017г до 23.08.2019г
3. за
плащане на сборно вземане от 403.19лв за
наказателна надбавка, претендирани като начислено по същия договор обезщетение
за забавено плащане на просрочени вноски за главница ( чл. 18.1 от общи
условия) за периода на забава 15.06.2017г до 23.08.2019г
4. за
плащане на 120лв такса за разходи по
изискуем кредит, начислена по Тарифа на
банката.
Ищецът
претендира и за присъждане на законна лихва от предявяване на иска и разноски по делото.
По
твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване
(чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Между страните са безспорни обстоятелствата
относно проведеното заповедно производство, в което е отхвърлено заявление на
ищеца за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение
от кредитна сметка и уведомление за упражнено право на предсрочна изискуемост.
Тези обстоятелства обаче определят преценката за допустимост, поради което са
установени въпреки липсата на спор, служебно от съда.
С
оглед еднократната размяна на книжа, съдът не може да докладва надлежно всички твърденията,
посочени в защита на ответника, поради което на този етап изчерпва доклада си с
твърденията на ищеца и начално обявяване на твърденията на ответника.
Няма признати и безспорни твърдения.
Ищецът основава искането си на споразумение,
чието сключване се оспорва като документирано в неистински документ.
Според оспореното
съдържание на договора, банката твърди, че е отпуснала кредит в размер на
29 219 лв, уговорен като обединен
като един нов дълг остатък задължения по два други договора (за кредитна
карта и текущо потребление) в споразумение от 27.04.2017г. След информиране на
клиента за начина на определяне на ГПР 8.52 по нови условия, длъжникът поел
задължение да върне тази консолидирана главница
в срок от 120 месеца по погасителен план на равни анютетни месечни
вноски, включващи части от главница и начислени лихва, като се съгласил с общи
условия и тарифа, прилагани от банката към момента на съответното плащане.
Срещу ползването кредитополучателя се съгласил да заплати годишна лихва в
променлив размер, определен от два компонента, установени като фиксираната
надбавка 7.874% над пазарен индекс (6м.
Софибор) с минимален праг в нулева стойност, независимо от колебания под тази
стойност, като уговорките по отчитането му са възприети чрез препращане към
общи условия. Погасителен план, общи условия и извлечение от приложимата тарифа
са били съставени и връчени на кредитополучателя при подписване на договора.
В така възприетите
от страните общи условия, клаузата по чл. 7.1 предвижда актуализиране на
променливия компонент два пъти годишно по публично оповестени котировки и право
на банката да състави нов погасителен план, която да бъде предоставян при
поискване от кредитополучателя, както и да бъде изплащан веднъж годишно по
избран от потребителя начин за сведение. Клаузата относно таксите препраща към
приложение в което са посочени такси за
разглеждане на искане за одобряване на кредит, за експресно одобряване, за
предоговаряне на условия по инициатива
на клиента и разходи при изискуем кредит. При изясняването на ГПР в чл. 9.1
изрично е оповестено, че разходите на кредитополучателя освен лихви, включват и
такси по тарифата, такси за поддържана на самата сметка и такси за
допълнителните услуги, чието ползване е условие за ползване на преференции,
които се включват във формирането на вноските по погасителния план, връчван на
кредитополучателя. В чл. 7.8 е уговорено олихвяване на усвоена и непогасена
част от кредита, като съответни части от главница и текуща лихва се разпределят
на вноски в погасителен план, а в чл. 18.1. е уговорено за срока на забава на
месечна вноска повече от 7 дни, да се събира допълнителна надбавка от 10 % над
договорната лихва върху частта от забавена вноска представляваща главница.
Същата надбавка е уговорена като дължима над договорен лихвен процент върху
предсрочно изискуеми остатък след обявявана на предсрочна изискуемост, а до
предявяване на претенцията на кредитора пред съд.
Самото право на
кредитора за търсене на пълното изпълнение преди настъпване на всички падежи по
погасителния план е предвидено в общите условия като автоматична последица от
забава, продължила повече от 90 дни (чл. 18.2) при спазване на законово
изискване за уведомяване, изпратено до адрес на кореспонденция на клиента или с
волеизявление за отнасяне в просрочие при изброени в чл. 19.1. условия, вкл. и
всяка допусната забава или друго неизпълнение.
Конкретните
ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА за размерите на просрочените задължения (конкретизирани
детайлно в справките за начислени суми), като отражение на счетоводното
отразяване като отпуснат кредит на консолидиран дълг са изрично оспорени в отговора по исковата молба.
Ищецът посочва, че длъжникът допуснал забава в плащанията на всички вноски след
първата, което послужило като основание
за упражняване на договореното право на предсрочна изискуемост за цялата главница.
Тъй като обаче не намерил длъжника си и не могъл да връчи уведомлението, сочи,
че известява ответника с исковата молба
като условие за настъпване на изискуемост на вноските с падежи след
15.08.2019г., както за начисляване на обезщетение за забава и таксата за
разходи по предсрочно изискуема в цялост главница.
Ответникът, чрез особен представител оспорва сключването на кредитна сделка и
изправността на кредитора, предоставил кредит чрез споразумение за обединяване
на кредити. Твърди, че споразумението само разсрочва в нов погасителен план предходни задължения без да поражда нов
договор поради липса на изрично новационно намерение.
Позовава се на неяснота на основанието,
породило консолидираните задължения и съотвестствието на преуредените договори
с изискванията на закона за този вид потребителско кредитиране.
Допълнително оспорва предсрочната изискуемост, като сочи че в противоречие с
установено в практиката тълкуване на императивна норма на чл. 60 ЗКИ,
кредиторът не е упражнил правото си преди да подаде заявлението си за
снабдяване със заповед.
Твърди,че е изтекла погасителна давност, но
докладът на твърденията в тази насока следва да бъде допълнен след уточнения от
страна на ответника.
Възникването на правоотношението по банковия
кредит, и действителността на отделни
уговорки, обвързващи потребител налагат и изследване на факти по служебен почин(чл. 7 ал.3 ГПК). До
изслушване на страните докладът не може да бъде довършен в цялост по отношение
на валидността на договарянето.
По
правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните фактически обстоятелства
обуславят квалификацията на основната претенция като осъдителен иск за
присъждане на вземане, подлежащо на изпълнение, породено от упражнено право на
предсрочна изискуемост, чийто фактически състав е довършен след предявяване на иска, но преди доклада по делото. Твърденията
за вече възникналото притезание на кредитора квалифицират иска като претенция
за изпълнение на договорно задължение, поето от кредитополучател за връщане на
изискуема главница, след упражнено потестативно право на кредитора да измени
едностранно договора като отмени занапред разсрочването на задължението на
месечни вноски по погасителен план. Съединени са претенции за заплащане на
уговорена такса, възнаградителна лихва за ползване на кредита в рамките на
договорения срок до изменението, както и обезщетение за забава, уговорено в
договора като наказателна лихва с характер на мораторна неустойка.
Законови текстове, уреждащи притезанието на
ищеца следва да се търсят в нормите, допускащи договорна свобода и уреждащи
отговорността за неизпълнение на договорите (чл. 79 ЗЗД вр. чл. 20а ЗЗД), а
извън конкретните уговорки на страните съответно приложение биха имали общите
норми за валидността на договорите (чл. 26 ал.1 и ал. 4 ЗЗД), както и
специалните диспозитивни (чл. 430 ТЗ, чл. 294 ТЗ) и императивни норми (чл. 58 и
59 от ЗКИ) за банковия кредит, договаряне на срокове за изпълнение (чл. 70 ЗЗД)
и на предсрочна изискуемост (чл. 432 ал.1 ТЗ и чл.60, ал.2 ЗКИ). Доколкото
предмет на делото е потребителско кредитиране договорната свобода е
допълнително ограничена от правилата за защита на кредитополучателя като
потребител по Закона за потребителския кредит(редакция към 26.03.2013 г. за
сключване на договора и преди изменението, в сила от 1.07.2018 г за сключване
на споразумението) и по- общата императивна закрила срещу неравноправно
договаряне(чл. 12 от ДР на ЗЗП) и по специално чл. 143 т. 5,
9,12 и ал.3, чл. 144 ал. 2 т. 1 и
ал. 4, чл. 146, чл. 147 ЗЗП).
Тези закрилни норми ще следва да бъдат
съобразени служебно от съда. Затова следва да бъдат обявени на страните не само
доводите на ответника, заявени в отговора по допълнителната молба, но и всички
обстоятелства които пораждат съмнение за договаряне в противоречие с нормите на
ЗПК или за неравноправно третиране по друг начин на потребител, обвързан с неравноправни
уговорки, наложени му с общи условия върху които не е можел да влияе.В тази връзка съдът отчита уговорения в
писмения договор и общите условия начин на формиране на приложимия променлив
лихвен процент и оповестяването му на потребителя при промяна на вноски в
погасителен план. Събирането на таксите по кредита също следва да бъде отчетено
съобразно изискванията за оповестяване на разходите по кредита(чл. 11 т. 7 от ЗПК) и договарянето на допълнителни услуги, които да могат да се преценят като
основание за допълнително възнаграждение ( чл.10а ал.4 ЗПК).
При издирване на точното съдържание на
императивните закрилни норми, ще се приложи и тълкуване на тези норми според
духа на общностното право, доколкото ЗЗП е въведен в националното право в
изпълнение на чл. 3 и чл. 6 от Директива 93/13, задължаваща страните-членки да
възприемат уредба, при която включени неравноправни
клаузи в договори между потребители и доставчици няма да са обвързващи за
потребителя и че договорът продължава да действа за страните по останалите
условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи(такива
които не са били индивидуално договорени, и въпреки изискването за
добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора). Преценката на
валидността на такива клаузи, налага съобразяване на разясненията относно приложимостта на
Директива 93/13/ЕИО за договори при общи условия, в които е въведена клауза,
допускаща едностранна промяна на цената на услугата(С92/11), критериите за
значителна неравнопоставеност в задълженията на страните (С-421/14, C-415/11 и
С 226/12), критериите за преценка на интереса на страните от запазване на
договора без евентуално установени неравноправни клаузи(C-453/10 и C-397/11) и
въведената забрана за допускане на изменение на договора от съда (C-618/10 и
C-488/11), закрилата на потребител, който се е договарял без да познава правата
си или се въздържа от позоваване на права поради разноските, които биха
произтекли от едно съдебно производство (C-473/00).
Нормативната обща уредба за уговаряне на
срок в полза на една от страните( чл. 70 ЗЗД), съответно и отпадане на
преимуществото на срока е диспозитивна, съответно за основанията за
предсрочната изискуемост следва да се прилагат
уговорките между страните.
Претенцията за забава е основана на
твърдения за предварително договорено по размер обезщетение като добавка към
редовната възнаградителна лихва, дължимо след допускане на просрочие на
анюитетна вноска. Тези специфични белези съответстват на характеристиката на
обезщетение за забава, уговорено като мораторна неустойка. Този вид уговорки
(допустими според общите правила на чл. 92 ЗЗД) се покриват и от императивна
забрана по чл. 33 ЗПК за договаряне на обезщетения за просрочие над законната
лихва.
Оспорването на изявена от кредитополучателя
воля за договаряне представлява оспорване на правопораждащ основанието за
възникване на задължението фактически състав( чл. 10 от ЗПК и чл. 430 ал.3 ТЗ).
Възраженията на ответника по новирането на
дълга не могат да бъдат квалифицирани
без допълнителното уточняване на твърденията на ищеца по характеристиките на
преструктурираните задължения. Възражението срещу предмета и основанието на
споразумението се основава на тълкуването на волята на договорящите се, като в
тази насока съдът следва да приложи не само правилото на чл. 107 ЗЗД, изискващо
изрично договаряне с намерение на замяна на едно задължение с друго (animus novandi) но
и критериите за извличане на
действителната воля при тълкуване на договори, вкл. и чрез съобразяване на
поведението на страните ( 20 ЗЗД).
Възраженията на ответника за погасяване по
давност, налагат квалификация по чл. 111 б. „б“ и „ в“ ЗЗД по отношение на
претенция за лихва и обезщетение за неизпълнение в срок на договорно
задължение. Това възражение може да се отнесе към главницата само при
обосноваване на характера й като периодично плащане. Критериите за такава
квалификация са изяснени в ТРОСГТК
3/2011 на ВКС.
Възраженията, обосновани с хипотези,
разгледани в т. 18 от ТР ОСГТК 4/13г не са относими към настоящия спор, тъй
като са изведени при нормативна уредба, ограничаваща искова защита до
установителен иск по заповед, вече издадена на ищеца, а новата хипотеза на
защита след отхвърлено заявление е въведена след този тълкувателен акт.
По
доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл.
146 ал.2 ГПК):
По отношение на спорните вземания, ищецът се
е позовал на писмени доказателства, изходящи от насрещните страни (договор за
кредит с приложен погасителен план) и свои счетоводни записвания. В тежест на
кредитора е да докаже индивидуалното добросъвестно договаряне на клаузи,
пораждащи съмнение за противоречие с императивни норми, въведени в защита на
потребителите, ограничаващи банката да събира обезщетения за забава и такси за
отпускане и администриране на кредита, както и изпълнението на задълженията му,
произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условия по
кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се
изменят; лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за
изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата
до пълното погасяване на кредита и
оповестяването на промени на референтния лихвен процент. За тези
обстоятелства кредиторът е представил писмен договор, с приложения чиято
автентичност е оспорена. Ищецът носи и
тежест да установи настъпилия след предявяване на иска факт, на който основава
пораждането на предсрочната изискуемост на дълга, но доколкото фактът
представлява фингирано обстоятелство, а фикционните предпоставки са
съдопроизводствени действия, за тях не се налага да се сочат допълнителни
доказателства извън книжата по делото.
В тежест на ищеца е и установяване на
изпълнението си като кредитодател чрез предоставяне на сума за ползване по
договорения начин (заверка на кредитна сметка с размер на консолидиран дълг,
заменил погасени задължения по усвоени вече кредити). Допълнително тежест по установяване
на преюдициалните факти на новираните задължения съдът ще разпредели след уточняването
им от кредитора.
Оспорването е изградено на твърдения, вече
въведени от ищеца като предмет на делото, поради което и ответникът потребител
не носи доказателствена тежест за конкретно посочени по тази защита факти. По
откритото производство за оспорване на истинност на частния документ,
удостоверяващ съгласие на ответница, тежестта за доказване на неавтентичност се
носи от оспорващата страна, в случай че ищецът поддържа позоваването си на
документите. Допълнително тежест за опровергаване чрез необходими доказателства
за проверка от вещо лице въз основа на безспорно автентичен сравнителен
материал ще бъде указана след уточняване на позицията на ищеца.
Възражението за недействителност на
новационно съглашение следва да се докаже от ответника. Доказателства за
твърдяното съдържание на волята на страните и опорочаване на сделката поради
липса на основанието й, извън текста на самото съглашение не са посочени.
Ответникът носи тежест за установяване на
размера на погасени по давност парични задължения, но доклад по това възражение
също не може да бъде довършен до изясняване на квалификацията му.
С оглед необходимостта от прилагане на
императивни норми, посочени в настоящия доклад съдът предприема и събиране на
доказателства по служебен почин, доколкото преценката на счетоводните
записвания на банката налагат специални знания ( чл. 195 ал. 1 ГПК).
Всяка от страните следва да докаже размера
на направените от нея разноски, но доколкото и двамата пълномощника не са
договаряли възнаграждение не се налага представяне на доказателства за размера
на разходи, извършени по указания на съда по делото.
По възможностите да уреждане на спора ( чл.
145 ал.3 ГПК):
С оглед провеждането на производство в
отсъствие на ответниците, представлявани от особен представил съдът не намира
за необходимо да указва възможност за доброволно
уреждане на спора.