Р Е Ш Е Н И Е
№ 1327 /7.7.2023г.
гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното от председателя
Мариана Шотева адм. дело № 3050 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба подадена от К.Х.П. *** против Решение №
2153-15-381/02.11.2021г. на директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт (НОИ) - Пловдив, с което са отхвърлени като неоснователни
жалба с вх. № 1012-15-508/04.10.2021 г. срещу разпореждане № 153-00-368-6 от
10.09.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ -
Пловдив и жалба с вх. № 1012-15-508# 1/04.10.2021 г. срещу разпореждане №
153-00-368-7 от 10.09.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ - Пловдив, подадени от К.Х.П., ЕГН ********** и са потвърдени
същите изцяло като правилни и законосъобразни.
В жалбата са
наведени доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на
процесното решение. Развиват се доводи, че същото е издадено при неправилно
тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби на КСО и процесуалните
на КСО и АПК. Твърди се, че неправилно административният орган е приел, че
жалбоподателката не е полагала реално труд, т.е. не е била осигурено лице по
смисъла на КСО.
В съдебно
заседание по делото жалбоподателката се явява лично и с адв.И., която поддържа
жалбата и претендира разноски, за което предоставя списък.
Ответникът –
директорът на ТП на НОИ Пловдив, се представлява по делото от упълномощен
процесуален представител – юрк. П., който оспорва жалбата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Пловдив, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподатеката
П. ***- 00-368/13.05.2019 г. за отпускане на ПОБ поради прекратено
правоотношение считано от
08.05.2019
г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на
труда (КТ) със “Славитико” ЕООД, ЕИК *********. Към заявлението е приложила
копие на заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 22/08.05.2019 г.
Подаденото
заявление е преминало на автоматичната проверка, представляваща проверка на
подадените за лицата данни в регистрите по чл. 5, ал. 4 от КСО на НАП, АЗ и НОИ
и преценка на наличните в административната преписка документи. След
приключване на проверките е изадено разпореждане № 153-00-368-1/20.05.2019 г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив,
издадено на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546,
ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, с което е било отпуснато ПОБ за период от
08.05.2019 г. до 07.11.2019 г. (6 месеца) и в размер на 33.35 лв. дневно.
Разпореждането е връчено лично на лицето на 27.05.2019 г., не е оспорено в
законоустановения срок и е влязло в сила.
На
20.05.2019 г. с разпореждане № 153-00-368-2/20.05.2019г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив е спряно производството по
изплащане на ПОБ. Разпореждането е връчено лично на жалбоподателката на
27.05.2019 г., не е оспорено в законоустановения срок и е влязло в сила.
На 10.06.2019 г. със справка вх. № 153-00-368-2 е
приета декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на парично
обезщетение за безработица, с която жалбоподателката П. декларира, че не е
получила и няма да и бъде изплатено обезщетение за оставане без работа съгласно
нормативен акт за периода от 08.05.2019 г. до 07.06.2019 г. В тази връзка е
издадено разпореждане №153-00-368-3/10.06.2019 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив с което на основание чл.
54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54г, ал.3 от КСО е възобновено изплащането на
ПОБ. Разпореждането е връчено лично на лицето на 10.06.2019 г., не е оспорено в
законоустановения срок и е влязло в сила.
При
последващ контрол на изплащаните парични обезщетения за безработица било
установено, че при определяне на правото и размера на паричното обезщетение за
безработица на жалбоподателката е зачетен осигурителен период, положен при
“Славитико” ЕООД, ЕИК *********, който осигурител е поставен под наблюдение
като рисков. С писмо изх. № 1130-15-731/12.08.2019 г. до Директора на ТП на НОИ
- София град е направено искане да се установи верността на подадените от този
осигурител за К.Х.П. данни в регистрите на Национална агенция по приходите
(НАП).
С
разпореждане № 153-00-368-4/12.08.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица на основание чл.54г, ал.4 от КСО е спряно производството по
изплащане на парично обезщетение за безработица поради извършване на проверка
от контролен орган на ТП на НОИ - София град относно верността на подадените
данни в Регистъра на осигурените лица от “Славитико” ЕООД, ЕИК *********.
Разпореждането е връчено лично на жалбоподателката на 13.09.2019 г., не е
оспорено в законоустановения срок и е влязло в сила.
С
писмо изх. № 1130-15-209/05.03.2021 г. до Директора на ТП на НОИ - София град е
изискана информация относно етапа на извършваната проверка на осигурителя
“Славитико” ЕООД, ЕИК *********.
На
22.06.2021 г. в сектор „КП-1“ при ТП на НОИ - Пловдив със справка вх. № 153-00-
368-3 е прието писмо изх. №1043-21-1008# 12/07.06.2021 г. от ТП на НОИ - София
град относно извършена проверка по разходите на ДОО на дружество “Славитико”
ЕООД, ЕИК *********. Съгласно полученото писмо, на дружеството “Славитико”
ЕООД, ЕИК ********* е извършена проверка по разходите на ДОО, приключила с
констативен протокол №КВ-5-21-00930357/02.06.2021 г. и задължителни предписания
№ЗД-1-21- 00930361/02.06.2021 г. и са предприети действия по реда на чл.4,
ал.10, т.4 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина
и реда за подаване и съхранение на данни от работодатЕ.те, осигуритЕ.те за
осигурените при тях лица.
Във
връзка с уведомлението за приключила проверка на “Славитико” ЕООД с писмо изх.
№ 1130-15-209#2/23.06.2021 г. до Директора на ТП на НОИ - София град са
изискани от Директора на ТП на НОИ Пловдив констативен протокол, задължителни предписания
и информация относно предприетите действия по служебното заличаване на данните
по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, подадени от този осигурител.
Със
справки за приети, върнати и липсващи документи № 153-00-368-4/10.09.2021 г. и
№ 153-00-368-5/10.09.2021 г. е прието от ТП на НОИ Пловдив писмо от ТП на НОИ -
София град с изх. № 1029-21- 7531#1/30.08.2021 г. с приложени констативен
протокол № КВ-5-21-00930357/02.06.2021 г., задължителни предписания №
ЗД-1-21-00930361/02.06.2021 г. и съобщение по чл.110, ал.4 от КСО
№4016-21-825/15.07.2021 г.
С оглед представените и приети документи с
разпореждане № 153-00-368-5/10.09.2021г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 55 от АПК е възобновено
производството по изплащане на парично обезщетение за безработица, а с
разпореждане № 153-00-368-6/10.09.2021
г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив на
основание чл. 54ж, ал.2, т. 1 от КСО е отменено първоначално издаденото
разпореждане № 153-00-368-1/20.05.2019г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Пловдив за отпускане на ПОБ. С последващо
разпореждане № 153-00-368-7/10.09.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с
чл. 10 от КСО е постановен отказ за отпускане на ПОБ по подаденото от жалбоподателката
П. заявление вх. № 153-00-368/13.05.2019 г. Съгласно констативен протокол №
КВ-5-21-00930357/02.06.2021 г. на контролен орган при ТП на НОИ - София град
при извършената проверка по разходите на ДОО на “Славитико” ЕООД е установено,
че това дружество не е извършвало стопанска дейност с оглед на което неправилно е подавало данни по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО за периода 2016 - 2021 г., тъй като лицата, за които са подавани
данни в регистрите на НАП не се установило да са упражнявали реално трудова
дейност и съответно не влизат в кръга на осигурените лица по смисъла на § 1,
т.З от ДР на КСО във връзка с чл. 10 от КСО. Едно от тези лица е и жалбоподателката
К.Х.П..
С оглед съдържанието на заявление вх. №
153-00- 368/13.05.2019г., съществуването или не на валидно възникнало
осигурително правоотношение между жалбоподателката и “Славитико” ЕООД, ЕИК
********* има значение за определяне на правото на парично обезщетение за
безработица, поискано със заявление вх. № 153-00-368/13.05.2019 г.
Констативен протокол № КВ-5-21-00930357/02.06.2021
г. и задължителни предписания № ЗД-1-21-00930361/02.06.2021 г. са представени
на Директора на ТП на НОИ Пловдив с писмо изх.№ 1029-21- 7531#1/30.08.2021г. на
директора на ТП на НОИ-София град. Те дават
нова информация относно
осигурителния статус на жалбоподателката К.Х.П., а именно, че лицето няма
качеството на осигурено лице и между него и “Славитико” ЕООД не е възникнало осигурително
правоотношение.
След
като не е възникнало осигурително правоотношение между жалбоподателката и
“Славитико” ЕООД, няма как това правоотношение да е прекратено, считано от
08.05.2019 г. и датата 08.05.2019 г. да се счита за дата на последно
прекратяване на осигуряването по смисъла на чл. 54а, ал.4 от КСО.
Към
10.09.2021 г. данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, подавани от
"Славитико" ЕООД за жалбоподателката са заличени.
На
основание чл. 5, ал. 6 от КСО данните по чл. 5, ал. 4 от КСО се използват за
изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.
Административният
орган е приел, че изложеното по-горе осъществява състава на чл. 54ж, ал. 2, т.
1 от КСО и във връзка със заявление вх. № 153-00-368/13.05.2019 г. сочи
неизпълнение от страна на К.Х.П. на условията на чл.54а от КСО.
Към
жалби вх. № 1012-15-508/04.10.2021 г. и № 1012-15-508# 1/04.10.2021 г. жалбоподателката
е приложила копие на заповед за прекратяване на трудово правоотношение със
"Славитико" ЕООД и извадка от трудова книжка, съдържащи данни за
оформен трудов стаж за времето 08.01.2016 г. - 08.05.2019 г. при
"Славитико" ЕООД.
Административният
орган е приел, че така представените документи не удостоверяват реално
изпълнение на трудова дейност от К.Х.П., ЕЕН ********** при осигурител
“Славитико” ЕООД, ЕИК ********* за времето от 08.01.2016 г. до 07.05.2019 г.
В
производството по проверка на осигурителя “Славитико" ЕООД, ЕИК ********* от
жалбоподателката са изискани сведения и обяснения по реда на чл.44-46 от АПК, и
съответно такива са представени пред контролен орган на ТП на НОИ-Пловдив. При
проверката управителя на дружеството С.С. е подал Декларация в която е посочил,
че жалоподателката К.П. работела като технически сътрудник, като за целта и бил
предоставен служебен лаптоп телефон и
работела от вкъщи.В обясненият си и в
Декларация вх.№1130-15-731#3/10.09.2019г. / л.208/ жалбоподателката пък е
декларирала, че работи в офис на фирмата, не твърди да и е предоставян служебен
лаптоп и телефон.
Оспорените
разпореждания са постановени по административна преписка, образувана въз основа
на първоначалното заявление вх. № 153-00-368/13.05.2019 г., по която
компетентния орган с разпореждане № 153-00-368-6 от 10.09.2021 г. е
преразгледал първоначалния си акт, а с последващия си акт - разпореждане №
153-00-368-7 от 10.09.2021 г.. същият е отказал отпускане на търсеното
обезщетение от фондовете на ДОО отново по това първо заявление.
С оглед на гореизложеното административния орган е
издал решение с което е отхвърлил
като неоснователни жалба с вх. № 1012-15-508/04.10.2021 г. срещу,
разпореждане № 153-00-368-6/10.09.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Пловдив, с което се отменя първоначално издаденото
разпореждане № 153-00-368-1/20.05.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Пловдив за отпускане на ПОБ и разпореждане № 153-00-368-7/10.09.2021 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, е което е постановен
отказ за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО, като правилни и законосъобразни и
като такива следва да се потвърдят изцяло.
По делото, като
доказателства са приети документите представени с административната преписка,
както и такива приобщени в хода на съдебното производство.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата срещу
оспорваното Решение № 2153-15-381/02.11.2021г. на директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) - Пловдив е подадена в
срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от лице с право и интерес от обжалване, поради което
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 АПК,
а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в
установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и
материалноправните разпоредби при издаването му, съобразен ли е актът с целта
на закона.
Предмет на
съдебен контрол в настоящото производство, съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е Решение № 2153-15-381/02.11.2021г. на директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) - Пловдив.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. При издаването
му е спазена предвидената в закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Спазени са административнопроизводствените правила. Процесните
разпореждания също са издадени от компетентен орган – ръководител на
осигуряването за безработица, съгласно Заповед №1015-15-113/30.04.2019.
издадена от Директор на ТП НОИ Пловдив, според която изпълнението на функции на
административни органи по чл. 54ж ал. 1
и ал. 3 и по 3 във връзка
с чл. 114, ал. 1 от КСО са възложени на Мариана Дюлгерова и Йордан Геренов – Началник
сектор „Краткосрочни плащания-първи „ и Началник сектор „Краткосрочни
плащания-втори“ ,отдел „КПК“ в ТП на НОИ Пловдив. Процесните разпореждания са
издадени въз основа на извършения последващ контрол по разходите по ДОО, при който
е установено, че жалбоподателката не е имала качеството на осигурено лице.
Обжалвани са по административен ред и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО е постановено и оспореното решение. В него са
посочени последователно извършените действия, изложени са фактически и правни
изводи. В производството по административен контрол за законосъобразност не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
представляващи основание за отмяната му.
Съгласно чл. 54л от КСО
отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването,
възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се
извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани
в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и
поред, определени с акт на Министерския съвет. Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се
измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови
документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера
и периода на паричното обезщетение за безработица. При заличени данни за
осигурителен стаж и осигурителен доход, длъжностното лице, осъществяващо
ръководството по осигуряването за безработица като административен орган,
действащ при условията на обвързана компетентност, е длъжно да се съобрази с
новонастъпилите обстоятелства във връзка със заличаването на данните и да
приложи чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО.
В случая не се
касае за възобновяване на производството по общия ред на чл. 99 и сл. от АПК, което е от компетентността на по-горестоящия административен орган, а
за специалното производство по чл. 54ж, ал. 2, т. 2 от КСО за преразглеждане на административен акт, когато
паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато. Последващият
контрол по разходите на ДОО по реда на чл. 108 от КСО
касае спазването от осигуритЕ.те на нормативните актове по ДОО във връзка с
дейността, възложена на НОИ, включително коректността на подаваните от
осигурителя данни в Регистъра на осигурените лица, въз основа на които се
отпускат и изчисляват паричните обезщетения. Всички документи във връзка с
извършване на дейност от осигурителя, възникването на трудово правоотношение,
респективно на осигурително правоотношение, начисляване и изплащане на трудови
възнаграждения, подаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, следва да се съхраняват от осигурителя в качеството му на такъв и във
връзка с извършването на проверки от компетентните органи на НАП, НОИ и ИА ГИТ
с оглед възложените им от закона правомощия. Работниците и служитЕ.те,
назначени по трудов договор не разполагат с документите, от които да се
установи цялостната дейност на осигурителя по отношение на упражняваната
търговска/стопанска дейност и осъществяването на общественото осигуряване на
назначените по трудов договор лица. В тази връзка, при извършване на проверка
по разходите на ДОО на осигурителя, страна в производството е само проверявания
осигурител, и само той може да бъде адресат на административния акт
(задължителни предписания), издаден в резултат на проверката по разходите на
ДОО, а жалбоподателят не е страна в производството по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО и за контролния орган не е било налице задължение да
го уведоми и да изиска представяне на обяснения и доказателства.Въпреки това са
изискани декларации от посочените като лица работещи във форма“Славитико“ЕООД,
включително и от жалбоподателката. Тези декларации имат и характер на
обяснения, тъй като в тях се описва време, място характер на работата. Във
връзка с изложеното съдът приема за неоснователни възраженията на
жалбоподателата в този смисъл.
Налице са
противоречия в дадените обяснения от жалбоподателката и и в дадените обяснения
в подадена декларация от управителя на дружеството С. относно мястото на
полагане на труд.Мястото на полагане на труд е от съществено значение във
връзка с доказване на реалността на полагане на труд и от там на възникване на
качеството „Осигурен лице“ за жалбоподателката. Не се събраха и приеха
доказателства относно мястото на полагане на труд от страна на жалбоподателката
П.. От друга страна същата твърди, че е полагала реално труд в офис на
дружеството с други служитЕ., но не посочи нито един служител с който е
работила.
От друга страна
не се представиха от страна на жалбоподателката абсолютно никакви доказателства
освен сключен трудов договор, трудова книжка, оформена единствено от този
работодател и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Жалбоподателката
твърди, че е получавала трудово възнаграждение, чрез РКО на „ръка“, но не
представи нито един такъв ордер.Освен това твърди, че е получавала “нещо като
аванс“ и по банков път, но също не се представиха доказателства в тази
насока.Не посочи нито един от контрагентите на дружеството с които твърди, че е
договаряла и закупувала части за автомобили.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й. С § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
КСО е въведена легалната дефиниция на
понятието "осигурено лице" - физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1,
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на
цитираното определение за "осигурено лице" следва, че едно от
условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е
да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.
Наличието на сключен трудов договор, т. е. възникването на трудово
правоотношение не е единственото и необходимо условие за възникване на
осигурително правоотношение, което е основание за изплащане на парично
обезщетение, изчислено по данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Не съществува идентичност на трудовото и
осигурителното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от КСО,
основанието за възникване на осигурително правоотношение е упражняването на
трудова дейност, за която се дължат осигурителни вноски, част от които са за
сметка на осигуреното лице. В този смисъл е и установената съдебна практика на
ВАС.
Доказателствената
тежест за установяване на реално положения труд е на самото лице (в този смисъл
Решение № 2524 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12220/2019 г.).
По отношение на
представената пред настоящата съдебна инстанция фишове за заплата за месец
януари2016г.,септември 2017,октомври 2017,ноември 2017,януари 2018,март
2018,април 2018 и трудов договор №11/08.01.2016г. / л.142/следва да се посочи,
че по искане на жалбоподателя в настоящото производство е открито производство
по оспорване на същите, в частите и относно поставените подписи от страна на
жалбоподателката. Видно от представеното заключение на съдебно-графологичната
експертиза е, че подписите в посочените фишове не са положени от
жалбоподателката. Установи се от приетата експертиза, че подписа положен за
работник в трудов договор № 11/08.01.2016г. на л.142 от делото е на жалбоподателката,
очевидно , че подпис положен на трудов договор № 11/08.01.2016г. на л.143 от
делото не е положен от жалбоподателката, двата договора са с идентично
съдържание. В този смисъл съдът приема,
че не са налице доказателства, от които да може да се направи извод, че жалбоподателката
Петова е полагала труд в полза на посочения осигурител. В случая и от
извършените проверки от НОИ, НАП и ГИТ на осигурителя „Славитико“ЕООД се
установява липса на факти и доказателства
за упражняване на трудова дейност в посочения период. Освен това – видно от
протокол № П-22221920090661-073-001/27.11.2020г. на главен инспектор по
приходите към НАП/л.224/ е вино, че за периода 01.01.2016г. – 31.12.2019г.
дружеството не е притежавало регистрирано ФУДВ. За този период последно
подадена СД по ЗДДС е за периода 09.2015г.Дружеството е с дерегирстрация по
ЗДДС, считано от 07.09.2015г.Осигурителни вноски и ДДФЛ не са внасяни.
Предвид
установеното при извършените проверки, обосновано е прието от контролните
органи на ТП на НОИ-Пловдив, че „Славитико“ЕООД за периода 2016-2019г. не е
извършвало дейност по смисъла на Търговския закон която да
предполага наемане на лица по трудов договор за осъществяването й. Не се
установяват никакви данни за реализирани приходи от търговска дейност на
дружеството, които да обуславят изплащане на възнаграждения в размери близки
или равни до максималния осигурителен доход на лицата, за които са подавани
данни в НОИ. В тази връзка се налага обоснованият извод, че лицата, за които
има подадени данни за сключени трудови договори нямат качеството на осигурени
лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не се установяват данни реално да са
упражнявали трудова дейност като една от императивно изискуемите предпоставки
по чл. 10, ал. 1 от КСО за възникване на осигурително правоотношение. Установените факти и
обстоятелства сочат, че без правно основание са декларирани данни в регистрите
на НАП и НОИ с цел придобиване на право и отпускане на парични обезщетения от
ДОО. В случая проверките по разходите на ДОО на търговското дружество е
приключила с издаване на задължителни предписания за заличаване на данни,
включително и за жалбоподателката П. и те са били заличени, след като е
установено, че тези лица нямат качеството на осигурени лица по декларираните
трудови правоотношения с дружеството.
Предвид
гореизложеното и след като реално не е осъществена трудова дейност от
жалбоподателката, не е възникнало осигурително правоотношение с произтичащите
от него права на обезщетение, т. е. К.П. не попада в кръга на осигурените лица
по смисъла на чл. 10 от КСО
и §. 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не е налице една от предпоставките за
възникване на правото на парично обезщетение. При това положение същата няма
право на обезщетение, каквото не оспорва, че е получила.
В обобщение на
гореизложеното следва да се посочи, че в хода на съдебното производство
жалбоподателката, не ангажира никакви доказателства, свързани с извършвана от
нея трудова дейност при осигурител „Славитико“ЕООД, въпреки дадените и указания
в определението за насрочване. Същата не успя да обори изводите на контролните
органи, че не е осъществявала трудова дейност при въпросния осигурител,
съответно, че за нея не е възникнало задължение за осигуряване, а от там и че
не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 КСО и
§ 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие
за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето
реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и
осигурителни права, които реално са възникнали. Затова настоящият състав
намира, че административния акт, предмет на съдебен контрол е издаден при
наличие на посочените в закона материални предпоставки и съответства на
относимите правни норми.
Следва да се
отбележи, че в установения с КСО и Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за
безработица (НОИПОБ) ред за
преразглеждане на влезли в сила разпореждания, който се явява специален спрямо
общия, установен в АПК, няма изискване разпореждането за отмяна на отпускането
на ПОБ да е влязло в сила, за да бъде извършена новата преценка на правото по
подаденото заявление за отпускане. Съгласно чл. 54л от КСО
отпускането и изчисляването на ПОБ се извършва въз основа на данните по чл. 5,
ал. 4, т. 1, подадени в регистър, поради което и при наличие на нови данни за
длъжностното лице възниква основание за извършване на нова преценка на правото
на ПОБ по конкретно подаденото от лицето заявление. Освен това в разпоредбата
на чл. 117а, ал. 1 от КСО е регламентирано, че обжалването на разпорежданията
по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 не спира изпълнението им.
Производството по
установяване на юридическите факти от значение за осигурителното правоотношение
между осигурител и НОИ се развива между тези две страни. В това производство
няма място за участие на евентуално осигурени лица или с претенции за осигурени
от този осигурител. Жалбоподателят или черпещите осигурителни права лица на
собствено основание от възникване на осигурително правоотношение следва да
установяват и доказват с всички правно допустими способи, юридическите факти,
от които черпят своите осигурителни права. В настоящия случай няма пречка
страната, претендираща възникване на осигурително правоотношение в своя полза
да доказва съществуването на такова правоотношение в съдебната фаза, в случая,
че е била упражнявана трудова дейност в спорния период, което е от значение за
правото на отпускане на парично обезщетение за безработица. Контролните органи
на НОИ имат правомощията да извършват проверки на осигуритЕ.те във връзка с
техните задължения за осигуряване на информация и заплащане на осигурителните
вноски, но това не включва участието на други лица, тъй като не е налице пряко
и непосредствено засягане на права и законни интереси на други лица извън
отношенията осигурител- НОИ. Участието на жалбоподателя в отношенията между
осигурителя и НОИ, още по малко в служебните контролни проверки не намират
опора в закона. Констатациите на органа се основават на други производства и
актове, в които жалбоподателката няма възможност да участва. За нея е налице
възможността да установи собствените си права в съдебното производство.
Участието като страна в административен процес е свързано и се основава на
засягане на права и интереси- чл. 15 АПК и
административните актове да засягат непосредствено такива права и интереси чл. 21, ал. 1 АПК. В административното и съдебно производство защитата на
жалбоподателката не се основава на доводи за упражнявана трудова дейност и
доказателствени искания, за установяване на факта, че е била извършвана, които
са фактическите и правни основания за валидно възникване на осигурително
правоотношение.
Съобразно
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с
материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на
спора в тежест на жалбоподателя остават направените от него разноски.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което и
на основание чл. 78 ГПК
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото
жалбоподателят следва да му заплати юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер - 100 лева.
По изложените
съображения и на основание чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив, II отделение, 7-ми
състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, по
заявено от страна на жалбоподателя оспорване истинността на подписите на
работник за фишове за заплата за месец януари 2016г., септември 2017г.,
октомври 2017г., ноември 2017г., януари 2018г., март 2018г., април 2018г.
находящи се по делото от л.161 до л.174 че документите са неистински в частта
относно авторството на подписа на К.Х.П., като ги изключва от доказателствата
по делото.
След влизане на
решението в сила, протоколът от 06.03.2023г., ведно с препис от решението, да
се изпрати на Районна прокуратура - Пловдив на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК.
ПРИЗНАВА за
недоказано оспорването истинността на Трудов Договор № 11/08.01.2016г./л.142/
относно подписа на К.Х.П..
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на К.Х.П. *** против Решение № 2153-15-381/02.11.2021г. на директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) - Пловдив, с
което са отхвърлени като неоснователни жалба с вх. № 1012-15-508/04.10.2021 г.
срещу разпореждане № 153-00-368-6 от 10.09.2021 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив и жалба с вх. №
1012-15-508# 1/04.10.2021 г. срещу разпореждане № 153-00-368-7 от 10.09.2021 г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив,
подадени от К.Х.П., ЕГН ********** и са потвърдени същите изцяло като правилни
и законосъобразни
ОСЪЖДА К.Х.П.,
ЕГН ********** да заплати на Териториално поделение на НОИ- Пловдив град
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.
Решението е
окончателно и неподлежи на обжалване.
Съдия: