Р Е Ш Е Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……… .2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР.ВАРНА, Втори
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова разгледа
докладваното от съдия Чолакова административно дело № 480 по описа за 2021
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с
Решение на Министерския съвет № 429/26.06.2020 г. за определяне на условията и
реда за изплащане на компенсации на самоосигуряващи се лица и работодатели с
цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятията,
директно засегнати от извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. (РМС № 429/26.06.2020 г.).
Производството е образувано по
жалба на М.Й.К., ЕГН **********, с адрес ***, против
Решение № РМСЗ-03-02-00295/18.12.2020 г. , обективирано под номер 21 в Списък
на работодателите и самоосигуряващите се лица, които са одобрени/неодобрени за
изплащане на компенсации по реда на РМС № 429/26.06.2020 г., утвърден от изпълнителния
директор на Агенцията по заетостта на 05.02.2021 г., с което на жалбоподателката е отказана компенсация по
краткосрочната подкрепа за заетост в отговор на пандемията от COVID-19. Оспорва акта с доводи за нищожност , като постановен
от некомпетентен орган. Счита, че актът противоречи на материалния закон, тъй
като към датата на подаване на заявлението, в приложението към РМС
429/26.06.2020 г. са включени КИД 2008-69.10 – юридически дейности. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Ответната страна – изпълнителния
директор на Агенцията по заетостта гр.София, чрез юрисконсулт Р. изразява
доводи за неоснователност на жалбата. Не претендира юрисконсултско
възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице в законоустановения срок и против акт, който подлежи на съдебен
контрол , поради което е допустима.
По основателността на жалбата:
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
Административното производство по
издаване на оспорения акт е започнало въз основа на Заявление за изплащане на
компенсации по реда на чл.1,ал.3 от РМС № 429/26.06.2020 г. на самоосигуряващо
се лице , посочен в Приложение „Списък на икономически дейности съгласно
Класификация на икономическите дейности ( КИД 2008)“ с рег. №
РМС3-03-02-00295/18.12.2020 г. подадено
от жалбоподателката. Заявлението е подадено в качеството на лице, което
упражнява свободна професия „адвокат“ за изплащане на компенсация за периода
01.12.2020 г. до 01.06.2020 г. С последващо уведомително писмо М.К. е уточнила,
че е допусната техническа грешка като периода за изплащане на компенсации
следва да се чете от 01.07.2020 г. до 31.12.2020 г. Към заявлението са
приложени декларация СОЛ по формат на Агенцията по заетостта – Приложение № 5А,
документи удостоверяващи намаляването на приходите от продажби, копие на
договори за правна защита и съдействие.
От община Варна е изготвена
справка за наличие или липса на задължения рег.№ R00097147/12.01.2021 г. От справката е видно, че М.К. няма неплатени
изискуеми задължения за местни данъци и такси към община Варна. Изготвено е
удостоверение по чл.58,ал.1,т.3 от Закона за обществените поръчки, от което е
видно , че по отношение на жалбоподателката не са установени нарушения.
Членовете на комисията по чл.5,ал.1 от РМС 429/2020 г. – старши
експерт Сивко Сивков и началник отдел АППТ Катя Антонова, всеки самостоятелно е попълнил „Лист за проверка и определяне на
допустимостта на работодател , кандидатствал за изплащане на компенсации
съгласно РМС № 429/2020 г.“. В двата
документа е отразено процесното обстоятелство, че извършваната дейност с
основен код 69.10. от КИД -2008, не
съответства на допустимите дейности от РМС № 429/2020 г. Направен е извод, че
заявителят не е допустим за получаване на компенсации.
В съответствие с чл.5,ал.3 от РМС
№ 429/2020 г. членовете на комисията са изготвили Протокол №55/03.02.2021 г. за
съответствие/несъответствие на работодатели и самоосигуряващи се лица /СОЛ/-
кандидати за компенсация, в който са отразили оценката си за недопустимост на
заявителя по реда на РМС № 429/2020 г. Като причина за неодобрение в колона №
11 от протокола са посочили „КИД 2008 е 69.10. Несъответствие с чл.1,ал.3 от РМС
№ 429/26.06.2020 г.“.
В изпълнение с чл.5,ал.4 от РМС №
429/2020 г. в тридневен срок от изготвяне на Протокол № 55/03.02.2020 г.
становището по подадените документи от М.К. е включено под № 21 в публикувания
„Списък на работодатели и самоосигуряващи се лица, които са одобрени/неодобрени
за изплащане на компенсации по реда на РМС № 429/2020 г.“/Приложение № 14/,
утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта на 05.02.2021 г.
Жалбоподателката е с резултат „Неодобрен“, в съответствие с решението на
комисията. Посоченият списък е публикуван на сайта на Агенцията по заетостта на
05.02.2021 г.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предмет на разглеждане е Решение
№ РМСЗ-03-02-00295/18.12.2020 г. , обективирано под номер 21 в Списък на
работодателите и самоосигуряващите се лица, които са одобрени/неодобрени за
изплащане на компенсации по реда на РМС № 429/26.06.2020 г., утвърден от
изпълнителния директор на Агенцията по заетостта на 05.02.2021 г., с което на жалбоподателката е отказана компенсация по
краткосрочната подкрепа за заетост в отговор на пандемията от COVID-19 .
По валидността на акта:
Министерският
съвет е приел Решение № 429 от 26.06.2020 г. /РМС № 429/2020 г./ за определяне
на условията и реда за изплащане на компенсации на самоосигуряващи се лица и
работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в
предприятията , директно засегнати от извънредното положение , обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. С т.3 от ЗР на РМС № 429/2020 г.
неговото изпълнение е възложено на изпълнителния директор на Агенцията по
заетостта.
Съгласно чл. 5 от РМС № 429 от
26.06.2020 г., комисия, определена със заповед на директора на Агенцията по
заетостта, разглежда документите по чл. 4 и извършва проверка за съответствие с
критериите за изплащане на компенсации в срок, определен в заповедта за
провеждане на процедурата, но не по-дълъг от 15 работни дни от подаване на
заявлението. Съставът на комисията разгледала процесното заявление е определен
със Заповед № РД-11-00-1165/03.07.2020 г. изменена със Заповед №
РД-1-00-166/28.01.2021 г. издадени от изпълнителния директор на Агенцията по
заетостта. Комисията отразява в протокол съответствието или несъответствието на
работодателя или самоосигуряващото се лице с критериите за изплащане на
компенсации. В срок от 3 работни дни след изготвянето на протокола Агенцията по
заетостта публикува на интернет сайта си списък на работодателите и
самоосигуряващите се лица, които отговарят и не отговарят на критериите за
изплащане на компенсации, като се посочват причините за отпадане. Съгласно
нормата на § 3 от Заключителните разпоредби на РМС 429 от 26.06.2020 г.
изпълнението на решението се възлага на изпълнителния директор на Агенцията по
заетостта, а разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 5 от Устройствения правилник на
Агенцията по заетостта (УПАЗ) установява, че изпълнителният директор утвърждава
проекти и програми и издава индивидуални административни актове, свързани с
развитието на дейностите и организацията на работа на агенцията, в рамките на
своята компетентност.
Обжалваният акт е издадена от компетентен орган и не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност.
По процесуалната и материалната
законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона:
В хода
на административното производство по издаване на оспорения акт, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които представляват самостоятелно основание
за отмяната му.
Спорът
по делото е формиран по въпроса: „Попада
ли упражняваната от жалбоподателката дейност в обхвата на чл.1, ал.3 от РМС № 429/2020 г. и съответно дали подлежи
на компенсация, към датата на подаване на заявлението?“.
РМС№
429/2020 г. е приет на основание пар.36 от Закона за изменение и допълнение на
закона за здравето. С посочената норма се въвежда изискване за срок до 6
месеца след отмяната на извънредното положение Агенцията по заетостта да превежда
компенсация в размер 290,00 лв. за определени категории лица, подлежащи на
осигуряване по реда на Кодекса за социално
осигуряване, съгласно критерии и условия, определени с акт на
Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния
осигурител/самоосигуряващо се лице. Средствата са за сметка на средства от
Европейските структурни и инвестиционни фондове.-
Отказът за компенсация по реда на
РМС№ 429/2020 г. е обективиран с несъответствието на упражняваната от
жалбоподателката дейност с чл.1,ал.3 от РМС. С посочената разпоредба се дава
възможност за кандидатстване за изплащане на компенсации на следните категории
самоосигуряващи се лица – лица, които са регистрирани като упражняващи свободна
професия и/или занаятчийска дейност, както и лица, упражняващи трудова дейност
като еднолични търговци в секторите съгласно приложението, и които са
декларирали намаляване на приходите от продажби, както следва: 1. за лицата,
вписани преди 1 юни 2019 г. - с не по-малко от 20 на сто през месеца,
предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации,
спрямо същия месец на предходната календарна година; 2. за лицата, вписани след
1 юни 2019 г. до 1 март 2020 г. - с не по-малко от 20 на сто през месеца,
предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации,
спрямо усреднените приходи за януари и февруари на 2020 г.
Упражняваната от жалбоподателката
икономическа дейност е „адвокат“, която е с код на икономическа дейност 69.10 „юридически
дейности“ съгласно Класификация на
икономическите дейности (КИД 2008). Посочената икономическа дейност отсъства в
Приложението към чл.1,ал.1, ал.2 и ал.3
от РМС № 429/2020 г. , както към датата на подаване и регистрация на
заявлението, така и след последвалите изменения на РМС. Неоснователно е твърдението в жалбата, че
тази дейност е отпаднала впоследствие.
Следва
да се посочи, че предвидените с РМС № 429/2020 г. компенсации се отнасят за
определен кръг самоосигуряващи се лица , и това са тези ,които упражняват дейност посочена в приложението към
чл.1. Жалбоподателката не отговаря на изискванията за упражнявана икономическа
дейност, поради което отказът за компенсация по реда на РМС № 429/2020 г. е
постановен в съответствие със закона. Жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Ответникът
не е претендирал юрисконсултско възнаграждение, поради което такова не се
присъжда.
Водим от горното и на основание
чл.172,ал.2 от АПК, Варненският административен съд, втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Й.К. ЕГН **********, с
адрес ***, против Решение № РМСЗ-03-02-00295/18.12.2020 г. , обективирано под
номер 21 в Списък на работодателите и самоосигуряващите се лица, които са
одобрени/неодобрени за изплащане на компенсации по реда на РМС № 429/26.06.2020
г., утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта на 05.02.2021
г., с което е на жалбоподателката е отказана компенсация по краткосрочната
подкрепа за заетост в отговор на пандемията от COVID-19. .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд,
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: