Решение по дело №14327/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …

   гр.Варна, 02.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,  XVIII състав, в публично съдебно заседание проведено на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14327 описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявения от „Е.-П.П.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес: *** против Г.К.Г. - М., ЕГН **********, с адрес *** *****, за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите по издадената Заповед за изпълнение № 4751/18.6.2018г. по ч. гр. д. № 9282/2018г., на ВРС, а именно 418.26 лв. /четиристотин и осемнадесет лева и 26 ст./ – дължима ГЛАВНИЦА за ползвана и незаплатена ел. енергия по фактура от 12.05.2017 год.; сума в размер на 42.41 лв. /четиридесет и два лева и 41 ст./ – МОРАТОРНА ЛИХВА за периода от 16.05.2017 год. до 01.06.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.06.2018 год. до окончателното изплащане на задължението Претендират се и сторените в производството разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молбата ищецът твърди, че е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д. № 9282/2018 г., на ВРС. Издадена е заповед за изпълнение № 4751/18.6.2018г.

Вземането, обективирано във фактура № **********/12.05.2017г., представлява задължение за заплащане на ползвана и незаплатена ел. енергия за периода от 29.03.2017 год. до 27.04.2017 год., т.е. редовен месечен отчет.

 „Е.П-П." АД и ответника са страни по облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е потребител на доставяната от ищцовото дружество електрическа енергия.

Съгласно чл. 16, т. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на Е.П. АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „клиентът се задължава да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл. 28, ал.5 от ОУПЕЕ „Неполучаването на фактурата не освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума в срок". При това положение потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

Съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ „В случай на забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението".

По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК. В него се сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Не се оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните по договора за продажба на ел.енергия за сочения имот. Твърди се, че периодът, посочен в исковата молба се различава, от този посочен в заповедта за изпълнение, като счита това за недопустимо. Твърди, че считано от 18.04.2016г. ел.захранването в имота е преустановено и след тази дата в имота няма потребление.

В с.з. ищецът поддържа иска и моли за уважаването му, а ответникът поддържа подадения отговор и моли за отхвърляне на иска.

         Съдът, като прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Съдът намира, че заявената претенция в заповедното производство е за заплащане на суми, представляващи незаплатена електроенергия по редовен отчет за определен период от време, т.е. заплащане на реално доставена и потребена ел.енергия по сключен договор при Общи условия между страните и мораторна лихва.

В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка между страните по договор за доставка на ел.енергия при общи условия, изпълнение на собствените си задължения за доставка на посоченото количество ел.енергия за посочения период съгласно договорните правоотношения между страните, а на ответника да докаже правопогасяващите си възражения за липса на доставка/потребление. Не се спори, че ответника не е заплатил начислените от ищеца суми за периода.

Не се оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните по договора за продажба на ел.енергия за сочения имот, доколкото ответницата е клиент на дружеството с кл. номер **** и аб. номер **** с адрес на потребление гр.****, Договорът е сключен при общи условия.

Въз основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице реална доставка на твърдяната от него стока /ел.енергия/ в твърдяното количество и стойност.  Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл е решение №1081/07.02.2008г., постановено по търг. дело №657/2007г. на ВКС, определение №717/18.11.2009г., постановено по търг. дело №658/2009г. Този е смисълът, вложен в чл.13 от Директива №2006/32/ ЕО от 5 април 2006 г. на Европейския парламент, съгласно който, държавите-членки гарантират чрез вътрешни нормативни механизми, че сметките се изготвят от енергоразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин.

Ответникът оспорва реалното потребление с твърдението, че електрозахранването е било прекъснато от електроразпределителното дружество, считано от 18.10.2016г., поради това е невъзможно да е било налице реално потребление за периода 29.03.2017г. до 27.04.2017г.

От изготвената по делото СТЕ се установява, че действително на 18.10.2016 г. е било прекъснато електрозахранването на обекта.

След тази дата отчетника (инкасатора) установява, че независимо от това, че би трябвало да няма потребление в обекта, такова е било налично и процесният СТИ с фабр.№*******85 има показания. Това означава, че електромерът е работил и коректно е измервал консумираната електроенергия.

Подаден е сигнал от техниците за прекъсване. Това е станало през месец февруари 2017 г. Служителите на „Е.П.-М." АД са посетили обекта на потребление, но е нямало достъп до същия и прекъсването на ел.захранването не е осъществено.

На 09.03.2017 г. отново е подаден сигнал за прекъсване от служителите и отчетника и отново монтьорите не са успели да изключат потребителя от захранване, защото отново обекта е бил без достъп.

Подаден е обекта отново за прекъсване на 11.04.2017 г. и тогава е станало преустановяването на захранването.

Не е подавана молба от ответника за възстановяване на същото.

На 16.05.2017г. обектът на потребление отново е подаден за прекъсване и тогава действително е осъществено същото. По данни на системата „КВАЗИ“ на „Е.П.“ АД от горната дата до сега в обекта няма консумация.

Разпитано в с.з. вещото лице сочи, че абонатът се е самовключвал многократно, докато техници на ищеца не са преустановили ел.захранването му окончателно. 

Съдът намира въз основа на събраните доказателства, че за периода на исковата претенция - 29.03.2017г. до 27.04.2017г. в обекта на ответницата действително е била доставяна и потребявана електроенергия. Още  през февруари месец е установено от служители на дружеството, че в обекта се потребява ел.енергия. Доставката е продължила в периода до 16.05.2017г., когато окончателно е било преустановено захранването. Следователно е била налице реална доставка на ел. енергия за сочения период, като е било установено и количеството доставена ел.енергия, съобразно показанията на СТИ. Няма данни СТИ да не е измервала точно доставеното количество ел.енергия. В тази връзка съдът намира, че за периода 29.03.2017г. до 27.04.2017г. е налице реална доставка на ел.енергия, която следва да бъде заплатена от потребителя.

Неоснователно се явява възражението на ответника, че след като електроснабдителното дружество е прекъснало електрозахранването, то в имота не може да има потребление. Както се установи от изготвената по делото СТЕ, абонатът е възстановявал самостоятелно захранването, поради което е било налице реално доставено количество ел.енергия. Същото не е заплатено, което е безспорно по делото обстоятелство.

За пълнота следва да се отбележи още, че преустановяване на ел.захранването е право на електроразпределителното дружество, произтичащо от договора при общи условия, което се упражнява в отговор от неправомерното поведение на потребителя, изразяващо се в неплащане на цената на доставената стока – ел.енергия. Това право да откаже доставката /да не изпълни правомерно задължението си за доставка на ел.енергия/, не прекратява другите задължения на страните по договора, т.е. не води до прекратяване на договора.  Следователно, доколкото е налице изпълнение от страна на дружеството на задължението му за доставка на ел.енергия /въпреки волята му, доколкото присъединяването от страна на потребителя е неправомерно/, то на това изпълнение съответства задължението на потребителя да заплати доставеното му количество ел.енергия.

Неоснователни се явяват и възраженията на ответника във връзка с разминаването в периодите по исковата молба и по заповедта за изпълнение. Периодът и в исковата молба и в заявлението е посочен като период за издаване на фактурите. Към настоящия момент предмет на иска е една фактура, тази от 12.05.2017 год., като за другата фактура производството е прекратено с влязло в сила решение. Поради това към настоящия момент предмет на иска е част от вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

Съгласно чл. 16, т. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на Е.П. АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „клиентът се задължава да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл. 28, ал.5 от ОУПЕЕ „Неполучаването на фактурата не освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума в срок". При това положение потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

Съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ „В случай на забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението".

Падежът на фактурата от 12.05.2017г. в размер на 418,26лв., е дължима на падеж – 01.06.2017г. Следователно от 02.06.2017г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на сочената сума. До 01.06.2018г. дължи мораторна лихва в размер на 42.41лв. Следователно претенцията за обезщетение за забава се явява основателна за пълния размер, но за периода от 02.06.2017г. до 01.06.2018г., като само за периода от 16.05.2017 год. до 01.06.2017г. подлежи на отхвърляне.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди на ищеца разноските, както за заповедното производство, така и за исковото. Доколкото заповедта за изпълнение се уважава в размер, по-нисък от заявената претенция, /доколкото са сумата от 19 лв. производството е прекратено и заповедта обезсилена/, разноските следва да се присъдят съразмерно, а именно за сумата от 72,03лв. За настоящото производство дължимите разноски са в размер на 675лв., съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, които следва да бъдат присъдени в полза на ищеца, съразмерно на уважената част от първоначално заявената претенция или сумата от 648,26лв.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.К.Г. - М., ЕГН **********, с адрес *** *****  ДЪЛЖИ НА „Е.-П.П.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес: *** сумите по издадената Заповед за изпълнение № 4751/18.6.2018г. по ч. гр. д. № 9282/2018г., на ВРС, 14 състав, а именно сума в размер на 418.26 лв. /четиристотин и осемнадесет лева и 26 ст./ – дължима ГЛАВНИЦА за ползвана и незаплатена ел. енергия за периода от 29.03.2017 год. до 27.04.2017 год по фактура от 12.05.2017 год.; сума в размер на 42.41 лв. /четиридесет и два лева и 41 ст./ – МОРАТОРНА ЛИХВА върху главницата за периода от 02.06.2017г. до 01.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.06.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на мораторна лихва за периода от 16.05.2017 год. до 01.06.2017г., на основание чл. 415 от ГПК.

 

ОСЪЖДА Г.К.Г. - М., ЕГН **********, с адрес *** *****  ДА ЗАПЛАТИ НА „Е.П.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 72,03лв. /седемдесет и два лева и 3 ст./, представляваща разноски в исковото производство по издадената Заповед за изпълнение № 4751/18.6.2018г. по ч. гр. д. № 9282/2018г., на ВРС, 14 състав, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА Г.К.Г. - М., ЕГН **********, с адрес *** *****  ДА ЗАПЛАТИ НА „Е.П.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 648,26лв. /шестстотин четиридесет и осем лева и 26ст./, представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: