Р Е Ш
Е Н И Е
град Добрич, 06.11.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на двадесет и първи октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Ирена Иванова.
…………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00571 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от
“Водоснабдяване и канализация” AД Добрич със седалище и адрес на управление:
град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********, срещу * * *, ЕГН **********
в качеството на *” със седалище и адрес
на управление: град Добрич, ул*” № 15, ап.1, ЕИК *, като длъжник – потребител и
водоползвател на вода и ползващ услугите отвеждане и пречистване на отпадни
води, за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи по заповед №
2619 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.11.2018г.,
издадена по ч.гр.дело № 04626/2018г. по описа на ДРС, а именно: 420,82 лева
/четиристотин и двадесет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща неплатена цена за предоставени от „Водоснабдяване и
канализация Добрич” АД услуги за обект
– магазин в село Карапелит, общ.Добрич
за периода 07.07.2016г. – 29.08.2016г. заедно със законната лихва от датата на заявлението – 15.11.2018г. до
окончателното плащане; 89,44 лева /осемдесет и девет лева и четиридесет и
четири стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
10.10.2016г. – 15.11.2018г., считано от 30-дневния срок за плащане от датата на
фактурирането за всяко непогасено месечно задължение до датата на заявлението
- 15.11.2018г. Претендират се съдебните
разноски в двете производства.
В исковата молба се навеждат
твърдения, че ответникът е ползвател на ВиК услуги по индивидуална партида с
кл.№ 16367 за обект – магазин в с.*. Ежемесечно инкасатор е отчитал
потреблението за процесния период, което е отбелязвано в карнета. По подаденото
заявление по реда на чл.410 ГПК е подадено възражение, което обуславя правния
интерес от производството.
В законоустановения срок е
подаден отговор на исковата молба. Заявява се, че искът е допустим, но
неоснователен. Обектът е със статут на магазин, който не се ползва от 2015г. Не
е връчвана фактура, в исковата молба е посочена № ********** за периода
07.07.2016г. до 29.08.2016г., но от нея не става ясно как е възникнало
задължението, включително и по размер. Приложените извлечения от карнети са
нечетливи и неясни.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Със
заповед № 2619 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.11.2018г. по ч.гр.дело № 04626/2018г.
по описа на ДРС длъжникът * * *, ЕГН ********** в качеството на *” със седалище и адрес на управление: град
Добрич, ул.*” № 15, ап.1, ЕИК *,
е осъден да заплати
на кредитора „Водоснабдяване и
канализация”АД със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул.”Трети
март” № 59, ЕИК *********, следните суми: 420,82 лева /четиристотин и двадесет лева
и осемдесет и две стотинки/, представляваща
неплатена цена за предоставени
от „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД
услуги за обект – магазин в село *,
общ.Добрич за периода 07.07.2016г. – 29.08.2016г. заедно със законната
лихва от датата на заявлението –
15.11.2018г. до окончателното плащане; 89,44 лева /осемдесет и девет лева и
четиридесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
10.10.2016г. – 15.11.2018г., считано от 30-дневния срок за плащане от датата на
фактурирането за всяко непогасено месечно задължение до датата на заявлението
- 15.11.2018г.; 75 лева, представляващи
разноските – 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
С възражение вх.№ 24655 от 21.12.2018г. длъжникът е оспорил вземането. С искова молба с вх.№ 3286 от 14.02.2019г., по което е
образувано гр.дело № 00571/2019г. по описа на ДРС, кредиторът е предявил иск за
съществуване на вземането си.
По
делото е представен карнет на абонат № 16367, за който е посочено, че е ЕТ”*-Г*”
с ЕИК *. Изискан е оригиналът на писмения документ,
представен в съдебно заседание /л.68 от делото/. Установява се за процесния период, че на
10.12.2015г. има показание на водомера 480 куб.м., предписание 479, основание „конденз“ и на този ред подпис на клиент.
На дати 19.01.2016г., 18.03.2016г., 27.05.2016г., обектът е посетен като е
посочено „не работи“. На 28.06.2016г.
при следващото посещение е посочено „необитаем“.
На 07.07.2016г. при следващото посещение не е посочено, носи само подпис на
инкасатор. На 23.08.2016 г. инкасаторът е отчел показания на водомера 650
куб.м, разлика консумирана вода 170 куб.м. и отчетена пломба и черупка със знак
„+“, т.е и двете са налични, положен подпис за клиент, аналогичен на подписа на
лицето за дата 10.10.2015г. След това са извършени посещения на 28.10.2016г.,
28.11.2016г., 23.12.2016г. и т.н. до 29.08.2019г. ежемесечно, като не са
отчетени данни. Представени са Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от оператора „ВиК”ЕООД – Добрич, одобрен от ДКЕВР с
решение № ОУ-09 от 11.08.2014г., т.15, действали към процесния период – 07.07.2016г.
– 29.08.2016г.
От
договор за наем от 29.09.2015г. се установява, че ответникът е отдал за
ползване процесният имот на * * * за срок от една година.
По
делото е допусната СТИЕ, заключението по която не е оспорено, а съдът кредитира
като професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, водомерът в
процесния имот е изправен. Показанието му към момента на посещението е 679,920
куб.м. В карнета е записано, че на 30.08.2016г. водомерът е отчел 650 куб.м
вода. Данъчната фактура № ********** от 30.08.2016г. е издадена на това
основание, като цените, въз основа на които е пресметната стойността на
сделката, са действалите по това време за съответните ценови периоди. Размерът
на законната лихва за периода 10.10.2016г. – 15.11.2018г. е в размер на 89,49
лева. Счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно. Задълженията на
ответника за периода 07.07.2016г. – 29.08.2016г. са в размер на 420,82 лева,
като няма извършени погасявания на осчетоводената главница. В съдебно заседания
на изрично поставени въпроси дава следните отговори: Посетен е обектът в с. Карапелит.
Отчетени са показанията на водомера, запознал се е със счетоводните документи,
счетоводството е водено редовно, запознал се е с фактурата и карнета. Установил
е, че е отчетено през месец август 650 куб.м, последното отчитане е било на 480
куб.м, издадена е фактура. Периодът
обхаваща два месеца, от 01.07.2016г. има нови цени на „ВиК“ услугите, поради
това цялото количество е разделено на две части, първата част е по старите
цени, втората по новите цени. Има още 29 кубика над тази вода, която е отчетена.
На тази дата – 07.07.2016г., показанието е било 480 куб. м и следващото през
август месец е било 650 куб.м. Има разлика между старото и новото показание, точно толкова, колкото е във фактурата. „ВиК“ не са предявили
претенция за 29 куб. м, те от вещото лице са разбрали за разликата. Фактурата е
въз основа на записванията на карнета количествата вода, а самата стойност е по
действащите цени за двата периода. Вещото лице не е тесен счетоводен специалист,
завършил е международни икономически отношения, в която специалност се учи
счетоводство.
Допуснати са гласни
доказателства, като впоследствие искането е било оттеглено от ответника.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн
ДВ, бр.88 от 08.10.2004г. със следващи изм. и доп.) потребители на услугите В и
К са лицата с вещни права (собственост, строеж, ползване) върху водоснабдения имот
и правоотношението им с В и К – оператора се урежда от приети от тях общи
условия – член 8, ал.1 от Наредбата. С оглед твърденията на страните, представените писмени
доказателства и приложеното ч.гр.дело № 04626/2018г. по описа на ДРС, съдът
намира за безспорно, че ответникът е собственик на недвижим имот с
предназначение за процесния период – магазин, находящ се в село Карапелит, общ.Добрич. Съдът намира за
безспорно установено извършване на доставки на ВиК услуги от страна на ищцовото
дружество. Между страните е възникнало облигационно правоотношение, чийто източник е
сключен помежду им договор, имащ характеристиките на договора за продажба съгласно чл.183 и сл. ЗЗД, тъй като има за предмет
предоставяне на потребителя на определени услуги срещу заплащане на цена. По
силата на договора в правната сфера на всяка от страните са възникнали редица
права и задължения, в това число задължения на продавача да предоставя на
купувача посочените
в ОУ ВиК - услуги, а за ответника - да
заплаща стойността на получените и ползвани услуги. Спорен е
размерът и дължимостта на потребеното количество вода въз основа на валидно
възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът в качеството
му на „В и К” оператор е предоставял на ответника в качеството му на потребител
на услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за обекта в
с.Карапелит, общ.Добричка, за процесния период.
По делото
ищецът е представил неоспорен от ответника препис от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора „ВиК”ЕООД – Добрич,
одобрен от ДКЕВР и действали към процесния период - 07.07.2016г. – 29.08.2016г. Съгласно
чл.63, ал.1 от тях при промяна на собствеността или правото на ползване
предишният и новият собственик или ползвател имат право да поискат и да получат
от ВиК оператора справка за всички дължими суми към момента на промяната, а
ал.2 предвижда заплащане на всички дължими суми от новия собственик или
ползвател на имота след датата на промяна на собствеността или ползването. В
чл.64, ал.1 от ОУ е предвидено, че ако предишният собственик или ползвател не
закрие партидата си, ВиК операторът събира дължимите суми от него до датата на
откриване на партида на новия собственик или ползвател съобразно представения
акт за собственост или вещно право на ползване. В този смисъл е и чл.9а от
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи,
според който промяната на носителя на правото на собственост или на ползване на
водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по
партидата на потребителя по реда, определен в договора или общите условия. От
представените по делото документи не се установява, а и не се твърди от
ответника, че партидата му е била сменена по негово искане. Наемателят не става потребител на услуги В и К, когато
заплаща цената на доставените от оператора В и К услуги в наетия обект през
времетраене на наемното правоотношение. Така той изпълнява свое задължение към
наемодателя по чл.232, ал.2 ЗЗД (освен ако в договора за наем не е уговорено
друго) за разходите, свързани с ползуването на вещта и освобождава потребителя
от задължението му към В и К оператора съгласно чл.73, ал.1 ЗЗД и чл.8, ал.9 от
Наредба № 4 от 14.09.2004г.
Наемателят може да стане потребител на услуги В и К, ако встъпи в
задълженията на собственика на водоснабдения имот (с последица солидарна
отговорност на двамата ) или го замести в тях за времето на действие на наемния
договор. Както встъпването, така и заместването е съглашение между новия
длъжник (наемателя), от една страна и стария длъжник (наемодател и потребител
на В и К услугите) или кредитора, от друга страна – чл.101 и чл.102,
ал.1 и ал.2 ЗЗД. То не може да бъде наложено от само една от
страните правен акт, още по – малко с клаузи от общите условия (чл.59 и сл. от
ОУ), които нямат действие за наемателя – чл.21, ал.1 ЗЗД /вж. и Решение № 61 от
16.03.2016г. по в.гр.дело № 68/2016г. по описа на ДОС/.
Ползването на
процесния имот от
наемателя Айсен Исмет Кадир не съставлява правопораждащ факт, по силата на който същият би имал
качеството потребител на ВиК услуги. При това положение между страните по делото е налице
валидно облигационно
правоотношение, по силата на което за ответника е формирано задължение към В и К оператора
за заплащане на предоставени услуги в периода 07.07.2016г. – 29.08.2016г. Съдът намира, че отчетеното
количество вода в размер на 170 куб.м на стойност 420,82 лева, обективирано във
ф-ра № ********** от 30.08.2016г., е извършено законосъобразно, поради което искът
като основателен, следва да бъде уважен.
Предвид уважаване на
главния иск, подлежи на уважаване и акцесорният за законната лихва върху
главницата от 420,82 лева, дължим от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 15.11.2018г., до окончателното плащане. Съгласно заключението на
вещото лице, дължима е и мораторната лихва върху главницата за периода 10.10.2016г. – 15.11.2018г. в
размер на 89,49 лева. Тъй като исковата претенция е в размер на 89,44 лева, то
същата следва да се уважи именно до този размер.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца по делото следва да се присъдят направените
в настоящото производство разноски в размер на общо 375 лева – 75 лева държавна
такса, 200 лева депозит за вещо лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение
съобразно нормата на чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 НЗПП. Съгласно т.12 от ТР
№ 4 от 18.06.2014г. т.д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът определя разноски в
заповедното производство в размер на 75 лева.
Водим
от горното, съдът :
Р Е
Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото на основание чл.422
във връзка с чл.415 ГПК,
че * * *, ЕГН ********** в качеството на
***” със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул.* ЕИК *, дължи на
“Водоснабдяване и канализация” AД Добрич със седалище и адрес на управление:
град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********, по заповед № 2619 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 19.11.2018г., издадена по ч.гр.дело № 04626/2018г.
по описа на ДРС, следните суми: .
420,82 лева /четиристотин и двадесет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща неплатена цена за предоставени от
„Водоснабдяване и канализация Добрич” АД
услуги за обект – магазин в село
Карапелит, общ.Добрич, кл.№ 16367, за периода 07.07.2016г. – 29.08.2016г.,
заедно със законната лихва от датата на
заявлението – 15.11.2018г., до окончателното плащане;
89,44 лева /осемдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 10.10.2016г. – 15.11.2018г., считано от
30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането за всяко непогасено
месечно задължение до датата на заявлението -
15.11.2018г.
ОСЪЖДА * * *, ЕГН ********** в качеството *” със седалище и
адрес на управление: град Добрич, ул.* ЕИК *, да заплати на “Водоснабдяване и
канализация” AД Добрич със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул.
„Трети март” № 59, ЕИК *********, сумата 375 лева /триста седемдесет и
пет/, представляваща разноските в производството по гр.дело № 00571/2019г. по
описа на ДРС.
ОСЪЖДА * * *, ЕГН ********** в качеството на * със седалище и адрес на управление: град
Добрич, *, ЕИК *, да заплати на “Водоснабдяване и канализация” AД Добрич със
седалище и адрес на управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК
*********, сумата 75 лева /седемдесет и пет/, представляваща разноските в
производството по ч.гр.дело № 04626/2018г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :