Решение по дело №378/2018 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 260016
Дата: 14 септември 2020 г. (в сила от 3 август 2022 г.)
Съдия: Татяна Генова Митева
Дело: 20184300100378
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №.......

                        

                                            град Ловеч, 14.09.2020 година

                                              

                                   В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично съдебно заседание на четиринадесети август две хиляди и двадесета година в състав:   

                                    

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

 

при секретаря                   ЦВЕТОМИРА БАЕВА                като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 378 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производство по чл.124, ал.1,пр.3 от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба вх. № 5962/ 23.08.2018 година от „Т.Т." АД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление град Т., ул."В.Л." № 3, представлявано от М.Д.М. - Изпълнителен директор, против ОБЩИНА Т.,  ЕИК ********, представлявана от Д.М. - кмет, с посочено право основание чл.124 ал.1 ГПК и цена на иска 55000 лева. В молбата се излага, че „Т.Т."АД е собственик на недвижими имоти, продадени на „Общински пазари" ЕООД с договори от 09.02.2010 година, обявени впоследствие за нищожни. Владението върху имотите е предадено от „Общински пазари" ЕООД на дружеството на 04.01.2013година, на 01.04.2013 година и на 01.08.2013година.

Посочва, че тези отношения рефлектирали върху данъчните задължения, като от „Местни данъци и такси" при Община Т. съставили актове на „Т.Т."АД за признаване на данъчни задължения за периода 2010-2013г. Таксите за данък недвижими имоти и ТБО са определени за плащане от началото на прехвърлителната сделка -09.02.2010г. По една част от делата Административният съд приел, че дружеството е данъчно задължено лице по смисъла на чл.11 от ЗМДТ, считано от датата на извършената продажба, тъй като нищожността не е породила никакви прави последици и дружеството не е губило собствеността си. По друга част от делата съдът прие, че дружеството не е данъчно задължено лице и данъци не се дължат. След приключване на административните дела „Т.Т."АД заплатила определените му задължения за ДНИ и ТБО по влезлите в сила решения. От „Местни приходи" при Община Т. обаче продължавали да ги уведомяват за задължения, които дружеството следва да заплати, като не се съобразяват с влезлите в сила съдебни актове. Като крайно задължение към 30.06.2018г. съгласно получената справка, „Т.Т."АД следвало да внесе в „Местни данъци и такси" към Община Т. сумата 55000 лева.

Считат, че тази сума не е дължима, тъй като дружеството е погасило задълженията си съгласно влезлите в сила съдебни решения, видно от представената справка Приложение 1.

Молят, да бъдат призовани на съд и след като докажат твърдението си, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на Община Т., че „Т.Т."АД гр.Т. ЕИК *******, не дължи към Община Т. – отдел „Местни данъци и такси" сумата 55000 лева, като  им бъдат присъни и направените разноски. Направени са и доказателствени искания.

По реда на чл. 129 от ГПК с молба вх. № 6555/ 21.09.2018 година (клеймо 19.09.2018 година) ищецът е посочил, че от страна на „Местни данъци и такси" при Община Т. са съставени актове на „Т.Т."АД за признаване на данъчни задължения за периода 2010-2012г. Таксите за данък недвижими имоти и ТБО са определени за плащане от началото на прехвърлителната сделка-09.02.2010г. Посочва, че актовете са обжалвани и по тях са постановени съдебни решения (влезли в сила), които не са съобразени.  От Община Т. отказали да извършат  корекция на миналите  задължения за 2010 - 2012г., съобразявайки се с влезлите в сила съдебни решения, поради което и до завеждане на настоящия иск по справките за задълженията остава дължима сумата 55 000 лева. Считат, че тази сума не е дължима, тъй като дружеството е погасило задълженията си съгласно влезлите в сила съдебни решения, като ги конкретизират по имоти и видове.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който се изразява становище, петитумът на депозираната искова молба е формулиран общо и неясно - да се приеме по отношение на ответника, че не дължи сумата от 55 000 лева.

Сумата, заявена в искането, която ищецът смята, че не дължи, следва да бъде диференцирана по обекти, видове задължения, периоди на дължимост, дати и основания на претендирано погасяване (което следва да бъде посочено и в обстоятелствената част на исковата молба, но не е), т.е. петитумът следва да бъде точно конкретизиран. Иначе, съдът би се произнесъл (при евентуално уважаване на иска) с общ диспозитив - приема за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи 55 000 лева, но този диспозитив не би разрешил спора (т.е. той не би дал защита), а напротив - би създал нов спор между страните: кое задължение от всичките по партидата на ищеца е недължимо при общата формулировка. На тази база ищецът може да иска сумарно отписване на задължения за 55 000 лева, като на практика претендира недължимост и на дължими публични задължения.

Изтъква още, че исковата молба сочи като ответник Община - Т., но петитумът е формулиран към ответник Община - Т., отдел „Местни данъци и такси", какъвто отдел няма, а и отделът не е надлежно пасивно процесуално легитимиран по исковете срещу юридическото лице на общината, тъй като няма правосубектност. Неясна и общо е формулирана е и частта, в която се навеждат твърдения за издадени актове за установяване на задължения за местни данъци и такси. Ищецът следва да я конкретизира и допълни и да представи доказателства за твърденията си - арг. от чл. 127, ал. 2 ГПК и чл. 154, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди погасяване на задълженията, за които се иска установяване на недължимост. Не се сочи конкретен способ за погасяване от всичките законни способи. Наведени са твърдения за плащане, но и твърдения за прихващане, като не е уточнено от ищеца кои задължения са погасени чрез плащане и кои, чрез прихващане.

От приложените като доказателства съдебни решения е видно, че произнасянето на административния съд по част от АУЗД и РА са постановени съдебни решения (влезли в сила), по който е прогласена нищожността на обжалваните АУЗД и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените указания за прилагане на закона от решаващия съд. Ищецът не сочи нито факти, нито твърди, а и не сочи доказателства относно произнасяне на административния орган по този въпрос. Неясно е отправяни ли са искания за корекция и кога. Възможно е по част от направените искания да са формирани мълчаливи откази на администрацията, които да са подлежащи на обжалване административни актове, но да не са били обжалвани.

Счита, че въпреки уточняващата молба на ищеца той не е отстранил допуснатите нередовности в исковата си молба и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК съдът повторно трябва да остави ИМ без движение и следва да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.

С определение № 45/ 22.01.2019 година по гр.д. № 378/ 2018 година на основание чл.. 129 от ГПК исковата молба е върната обратно, поради неотстраняване на нередовностите, потвърдено с определение № 159/ 29.05.2019 година, постановено по в.гр.д. № 183/ 2019 година на ВТАС. Определението на въззивния съд е отменено с определение № 360/ 31.07.2019 година по гр.д. № 2672/ 2019 година на ВКС и върнато за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания. След връщане на делото въззивният съд е отменил първоинстанционното определение и дал указания за отстраняване на конкретни нередовности на исковата молба.

След връщане на делото е постъпила уточняваща молба вх. № 6307/ 19.09.2019 година (клеймо 17.09.2019 година), в която е посочено, че съгласно издадено ново Удостоверение за наличие на задължения по ЗМДТ № УДОО1031/10.09.2019г., се установява, че задълженията на дружеството към 10.09.2019г. са вече, разбити по обекти, но без да е посочен за кой период са дължими сумите по обекти. С оглед на тази справка правят уточнение на исковата претенция: молят да се приеме, че недължимите суми към 10.09.2019г. са в размер на 11159.01лв, като са посочени по обекти. Поддържат предявения иск за сумата 11159.01лв. и молят да бъде даден ход на делото. Правят се доказателствени искания.

Постъпил е отговор от Община Т. на уточняващата молба, в който поддържат всички направени възражения и считат, че исковата молба е нередовна и молят производстото по делото да бъде прекратено, като неподведомствено на съда, евенуално поради нередовност на исковата молба и липса на правен интерес. 

В съдебно заседание ищцовото дружество сне представлява от адв. Л.Т., поддържа исковата молба и моли да бъде уважена, като съдът приеме, че „Т.Т.“ АД не дължи задължения по данък недвижими имоти и ТБО за посочените в исковата молба периоди до края на 2019 година, тъй като дружеството е изплатило задълженията си след възстановяване на собствеността на имотите през 2013 година. Счита, че неправилно са осчетоводени лихви върху задълженията на имотите, тъй като в една част от съдебните решения е прието, че дружеството не е данъчно задължено лице и не следва да се плащат главници върху определени задължения, тъй като това задължение следва имота и е заплатено от предишния собственик. В друга част от решенията е постановено плащане на главница, но без лихви, тъй като лисва вина за забавата. Претендират и направените по делото разноски. Подробни съображения развива в писмено становище.

Община Т. не се представлява в последното открито заседание. Изразено е писмено становище за недопустимост на исковата претенция, тъй като гражданският съд не е компетентен да разгледа спора между страните, тъй като е от данъчноправно естество. Посочва още, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес. Позовава се на Тълкувателно решение № 1/ 29.09.2016 година на ВКС по тълк.д. № 1/ 2015 година на ОСГТК И ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС. Счита, че производството по делото следва да бъде прекратено с определение. По същество на спора, счита, че искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски, прилага спъсък.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Не се спори между страните по делото, че процесните имоти са собственост на ищцовото дружество, като са били предмет на съдебно производство, приключило с влязло в сила решение, с което разпоредителните сделки са признати за нищожни. По повод дължимите ДНИ и ТБО за периода в който същите са били във владение на трето лице са породени административни спорове.

        С решение № 423/ 15.01.2015 година на ВАС по адм. Дело № 7258/ 2014 година е постановено отхвърляне на жалбата на „Т.Т.“ АД против АУЗД № АУ № 000316/ 23.08.2013 година на „Местни приходи“ при Община Т., в частта, с която е определен данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2010 г., 2011 г. и 2013 г. за имот в град Т., ул. „В.Л. № ***, в размер общо на 3 371.44 лева главница. С платежни нареждания от 24.02.2016 година ищцовото дружество е превело на Общината дължимата сума от общо 3 371.44 лева.

С решение № 1773/ 18.02.2015 година на ВАС по адм. дело № 7256/ 2014 година е постановено отхвърляне на жалбата на „Т.Т.“ АД против АУЗД № АУ № 000319/ 23.08.2013 година на „Местни приходи“ при Община Т., в частта, с която е определен данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2010 г., 2011 г. и 2013 г. за имот в град Т., ул. „З.С.“ № 12, ет.1, в размер общо на 3 654.59 лева главница. Сумата е преведена с платежни нареждания от 24.02.2016 година.

С решение № 90/ 25.10.2016 година на АС-Ловеч по адм. дело № 128/ 2016 година е постановено отхвърляне на жалбата на „Т.Т.“ АД против АУЗД № АУ 001554/ 04.12.2015 година на „Местни приходи“ при Община Т., в частта, с която е определен данък недвижими имоти: за 2010 година – 23.73 лева и 5. 56 лева лихви, за 2011 година – 292.63 лева и лихви 68.50 лева, за 2012 година – 291.01 лева и лихви 68.12 лева; за такса битови отпадъци за 2010 г. в размер на 207.66 лева и лихви 48.61 лева, за 2013 г. в размер на 505 лева и лихви 61.65 лева за имот в град Т., ул. „Г.К.“ № 138. В частта относно ТБО и лихви за 2011 г. и за 2012 г. актът е обявен за нищожен и преписката е върната за ново произнасяне. С платежни нареждания от 16.12.2016 година и 07.04.2017 година ищцовото дружество е превело на Общината дължимата сума от общо 5 320.04 лева.

С решение № 91/ 26.10.2016 година на АС-Ловеч по адм. дело № 129/ 2016 година е постановено отхвърляне на жалбата на „Т.Т.“ АД против АУЗД № АУ 001135/ 26.12.2016 година на „Местни приходи“ при Община Т., в частта, с която е определен данък недвижими имоти: за 2010 година – 13.53 лева и 3.17 лева лихви, за 2011 година – 370.93 лева и лихви 86.82 лева, за 2012 година – 370.93 лева и лихви 86.82 лева; за такса битови отпадъци за 2010 г. в размер на 118.36 лева и лихви 27.70 лева, за 2013 г. в размер на 505 лева и лихви 61.65 лева за имот в град Т., ул. „Г.С.Р.“ № 75. В частта относно ТБО и лихви за 2011 г. и за 2012 г. актът е обявен за нищожен и преписката е върната за ново произнасяне. С платежни нареждания от 16.12.2016 година и 07.04.2017 година ищцовото дружество е превело на Общината дължимата сума от общо 1 811.40 лева.

С решение № 90/ 25.10.2016 година на АС-Ловеч по адм. дело № 128/ 2016 година е постановено отхвърляне на жалбата на „Т.Т.“ АД против АУЗД № АУ 001554/ 04.12.2015 година на „Местни приходи“ при Община Т., в частта, с която е определен данък недвижими имоти: за 2010 година – 23.73 лева и 5. 56 лева лихви, за 2011 година – 292.63 лева и лихви 68.50 лева, за 2012 година – 291.01 лева и лихви 68.12 лева; за такса битови отпадъци за 2010 г. в размер на 207.66 лева и лихви 48.61 лева, за 2013 г. в размер на 505 лева и лихви 61.65 лева за имот в град Т., ул. „Г.К.“ № 138. В частта относно ТБО и лихви за 2011 г. и за 2012 г. актът е обявен за нищожен и преписката е върната за ново произнасяне.

С решение № 95/ 01.11.2016 година на АС-Ловеч по адм. дело № 130/ 2016 година е постановено отхвърляне на жалбата на „Т.Т.“ АД против АУЗД № АУ 001136/ 26.04.2016 година на „Местни приходи“ при Община Т., в частта, с която е определен данък недвижими имоти: за 2010 година – 65.51 лева и 15.57 лева лихви, за 2011 година – 935.41 лева и лихви 222.33 лева, за 2012 година – 935.41 лева и лихви 222.33 лева; за такса битови отпадъци за 2010 г. в размер на 573.20 лева и лихви 136.24 лева, за 2013 г. в размер на 1010 лева и лихви 126.12 лева за имот в град Т., ул. „В.Л.“ № **. В частта относно ТБО и лихви за 2011 г. и за 2012 г. актът е обявен за нищожен и преписката е върната за ново произнасяне. С платежни нареждания от 16.12.2016 година и 07.04.2017 година ищцовото дружество е превело на Общината дължимата сума от общо 6 356.06 лева.

С решение № 96/ 01.11.2016 година на АС-Ловеч по адм. дело № 133/ 2016 година е обявен за нищожен АУЗД № АУ 001685/ 18.12.2015 година на „Местни приходи“ при Община Т., в частта, с която е определен данък недвижими имоти, лихви, ТБО и лихви за периода 2010 – 2012 година за имот находящ в град Т., ул. „Г.К.“ № 8. Актът е отменен в частта с която са определение задължения за ТБО е лихви върху тях за същия имот за 2013 година. Преписката е върната за ново произнасяне.

С решение № 123/ 22.12.2016 година на АС-Ловеч по адм. дело № 268/ 2016 година е обявен за нищожен Ревизионен акт № 1/ 20.05.2016 година на „Местни приходи“ при Община Т. за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 01.01.2010 година – 31.12.2012 година, за търговски обекти, находящи се в град Т., ул. „В.Л.“ № 3, ул. „В.Л.“ № 138, ул. „Г.К.“ № 6 в размер общо, както следва: ДНИ 2 067.98 лева и лихви 649.11 лева; ТБО – 17 105.44 лева и лихви 5 374.17 лева.

С решение № 9360/ 09.07.2018 година на ВАС по адм. дело № 9063/ 2017 година е отменен АУЗД № АУ № 1659/ 18.12.2015 година на „Местни приходи“ при Община Т., в частта, с която е определен данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. за имот в град Т., ул. „В.Л.“ № 334.

С Акт № 57/ 08.11.2018 година е извършено прихващане на надвнесени суми по задължения на „Т.Т.“ АД за периода от 2010 година – 2012 година общо в размер на 5 384. 58 лева, представляващи ДНИ – 889.45 лева и ТБО – 4 495.13 лева за имот на ул. „В.Л.“ №334, град Т..

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че за имота в град Т., ул.“В.Л.“ № ***, съгласно съдебните решения са определени задължения за ДНИ и ТБО за 2010, 2011 и 2012 година общо 3 371.44 лева, които са платени на 24.02.2016 година. В платежното нареждане е посочено задължението за което се внася сумата. С направеното плащане обаче за посочения имот са погасени задължения за 2 374.88 лева, а с остатъка други задължения на вносителя.

За имот на ул. „З.С.“ № 12 съгласно решенията е определено задължение в общ размер на 3 654.59 лева. С две платежни нареждания от 24.02.2016 година сумите са внесени, като за основание е записан номера на адм. дело на ВАС и за кой имот. Експертът е посочил, че Общината е начислявала лихви за задълженията за 2010, 2011 и 2012 година върху главниците от 26.11.2012 година (датата на влизането на решението, с което е призната за нищожна сделката по силата на която процесния имот е прехвърлен на трето лице) до датата на плащането. До окончателното погасяване на задължението за този обект са били начислени лихви в размер на 1452.52 лева. Това задължение е била погасено от плащания направени от ищеца през периода 24.02.2016 година до 03.05.2019 година.  

За имот в град Т., ул. „Г.К.“ № 138 са определени задължения за ДНИ 2010, 2011, 2012 и 2013 години и такса битови отпадъци за 2010 и 2013 година в размер на 1 572.47 лева. Направени са две плащания в общ размер на 1 572.47 лева на 16.12.2016 година и на 04.12.2014 година, с които са погасени задължения за ДНИ и лихви за 2011 и 2012 година в размер на 762.96 лева. Данъчните задължения за 2010 и част от задълженията за 2011 и 2013 години били платени преди влизането на решението в сила. С останалата сума са погасени задължения по други обекти на ищеца от предходен период.   

 

 

 

 

Задълженията установени съгласно решение на административния съд за имот в град Т., ул. „Г.С.Р.“ № 75 за ДНИ 2010, 2011 и 2013 година, ТБО за 2010 и 2013 година 1 644.91 лева. Плащането е извършено на 16.12.2016 година и на 04.12.2014 година, като основание в платежните нареждания е посочено номера на адм. делото и за кой имот. Общината е погасила частично задълженията, като с останалата сума от 1 148.28 лева са погасени задължения по други обекти на ищеца от предходен период.  

Установените с влязло в сила решение за публичните задължения за ДНИ 2010, 2011 и 2013 година, ТБО за 2010 и 2013 година за имот на ул. „В.Л.“ № 61 са 4 242.12 година. Сумата е внесена, като е посочено основанието и имота за който се отнася. Погасени са част от задълженията, като със сумата от 2 348.18 лева Общината погасява задължения по други обекти на ищеца от предходен период. 

Задължения за 2010, 2011, 2012 и 2013 година за имоти на ул. „В.Л.“ № 3, ул. „В.Л.“ № 138, ул. „Г.К.“ № 6 и 8, както и на ул. „В.Л.“ № 334, няма.

Експертът е посочил, че при постъпване на суми по партидата на ищеца Общината е погасявала най-старото задължение, поради което са били и начислявани лихви за забавени плащания. Посочени са конкретния размер на начислените лихви. В справката на Общината задълженията са на ищеца са 11 159.01 лева, като 245.44 лева са начислени лихви по други имоти на ищцовото дружество.

В допълнителното заключение е изготвен вариант за дължимите суми в случай, че погасяването е било извършено както е посочил длъжника. Експертът е посочил, че ако задълженията са били погасявани както е посочил длъжникът, то не биха били начислявани и лихви за забавено плащане и няма да се дължат суми.

Съдът, като съобрази изложеното в исковата молба и доказателствата, представени към нея, счита че е сезиран с по чл. 124 от ГПК, предявен от”Т.Т.” АД – Т. против Община Т., за установяване недължимост на общо сумата от 11 159.01 лева задължения за ДНИ и ТБО за периода 2010 – 2012 година, както следва:

1. За обект в гр.Т.,ул."З.С." 12, общо сума 427.45 лв., от които за ДНИ - 86.68лв. главница и 1.71лв. лихва; за ТБО - 332.50 лв. главница и 6.56 лв. лихва;

2.3а обект в гр.Т.,ул."В.Л." № 334, общо сумата от 489.84 лева, от които за ДНИ - 147.86лв. главница и 2.92лв. лихва и за ТБО - 332.50 лв. главница и 6.56 лв. лихва;

3.3а обект в гр.Т.,ул."В.Л." № 138, общо сумата 823.37лв., от които за ДНИ – 120.43 лева главница и 2.38 лева лихва, а за ТБО  - остатък 361.50 лева, главница 332.50 лева и 6.56 лева.;

4. За обект в гр.Т.,ул."Г. К." № 6, общо 489.37 лв., от които за ДНИ –135.66 лв. главница и 2.68лв., за ТБО - 332.50лв. главница и 6.56лв. и за ТБО – 11.97 лева остатък.;

5.3а обект в гр.Т.,ул."В.Л." № 3, общо сумата от 534.32лв., от които за ДНИ - 191.48лв. главница и 3.78лв. лихва и за ТБО - 332.50лв. главница и 6.56лв. лихва.;

6. .За обект в гр.Т., ул."Г. К." 8, общо сумата от 1036.55 лв., от които за ДНИ – остатък 157.74 лева, 174.80лв. главница и 3.45лв. лихва и за ТБО – остатък 361.50 лева, 332.50лв. главница и 6.56лв. лихва.;

7.3а обект в гр.Т., ул."В.Л." 61, общо 1020.06 лв., от които за ДНИ-431.96лв. главница и 8.52 лв. лихва; за ТБО – остатък 240.52 лева, 332.50лв. главница и 6.5блв. лихва.;

8.3а обект в гр.Т., ул.Т.С.Р." 75, общо 521.31лв., от които за ДНИ - 178.73лв. главница и 3.52лв. лихва; за ТБО - 332.50лв. главница и 6.56лв. лихва.;

9. За обект в гр.Т.,ул.Тен.К." № 138, общо 478.12лв., от които за ДНИ - 136.37лв. главница и 2.69лв. лихва, за ТБО - 332.50лв. главница и б.56лв. лихва.

10. За обект в гр.Т.,ул." В.Л." № 158-***, общо 3032.43 лв., от които от които за ДНИ остатък 438.75 лева, 389.51лв. главница и 7.68лв. лихва; за ТБО – остатък 1 133.43 лева, 1042.50лв. главница и 20.56лв.лихва.;

11. За обект ул.Т.К." 182, общо 2306.19 лв., от които за ДНИ – 107.58 лева главница и 2.12лв. лихва, за ТБО - остатък 1 133.43 лева, 1042.50лв. главница и 20.56лв.

Относно възражението за недопустимост на исковата претенция, поради липса на компетентност на спора на гражданския съд, тъй като се касае за публични задължения, подсъдни на административните съдилища. Съдът счита, че възражението е неоснователно, предвид на това, че от изложените обстоятелства е видно, че спорът не е за определяне на размера на задължението за ДНИ и ТБО на ищцовото дружество, а установяване недължимост на начислената сума поради плащане. Относно липсата на правен интерес. Така заявената претенция е допустима, предвид отмяната на определение № 45/ 22.01.2019 година, с което съдът е приел, че не е обосновано наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.

Разгледан по същество, искът се явява неоснователен и недоказан по следните съображения.

От доказателствата по делото се установява наличие на спор между страните за наличие на задължения за данъци и такси за периода 2010 – 2103 година за имоти, собственост на ищцовото дружество, предмет на нищожна прехвърлителна сделка, чиято нищожност е прогласена с влязъл в сила съдебен акт. Задълженията са установени с влезли в сила решения на административния съд. Установява се още от съдебно-икономическата експертиза и приложените платежни нареждания, че всички определени по съдебен ред суми са внесени след влизане на решенията в сила. Съгласно заключението всички задължения за ДНИ и ТБО за процесните имоти и период са погасени, като при внасянето на задълженията е посочено за кой период и за кой имот се отнася плащането. Ако   

Спорен в настоящото производство е начинът на погасяване на задълженията за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци. Ищецът счита, че неправилно общинската администрация при направените вноски, в които е посочено кое конкретно задължение са плаща, е погасявала стари задължения за други имоти.  

Съгласно разпоредбата на чл. 169, ал.3а от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,  до заявяването им за принудително събиране задълженията от съответния вид, установени от общините, се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява. Тази норма се явява специална по отношение на ал. 3, като позволява длъжникът да посочи кое задължение към общината погасява, но само ако няма по-стари задължения. В конкретния случай, видно от заключението такива задължения са били налице, което не е оспорено от ищцовото дружество.

             

 

 

 

Предвид изложеното исковата претенция следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

            При този изход на  

 

 

 

производството на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените разноски  за адвокатски хонорар в размер на 4 000 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният на основание чл. 124 от ГПК от „Т.Т." АД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление град Т., ул."В.Л." № 3, представлявано от М.Д.М. - Изпълнителен директор, против ОБЩИНА Т.,  ЕИК ********, представлявана от Д.М. - кмет, иск за установяване недължимост на общо сумата от 11 159.01 (единадесет хиляди сто петдесет и девет 0.01) лева задължения за ДНИ и ТБО за периода 2010 – 2012 година, както следва:

1. За обект в гр.Т.,ул."З.С." 12, общо сума 427.45 лв., от които за ДНИ - 86.68лв. главница и 1.71лв. лихва; за ТБО - 332.50 лв. главница и 6.56 лв. лихва;

2.3а обект в гр.Т.,ул."В.Л." № 334, общо сумата от 489.84 лева, от които за ДНИ - 147.86лв. главница и 2.92лв. лихва и за ТБО - 332.50 лв. главница и 6.56 лв. лихва;

3.3а обект в гр.Т.,ул."В.Л." № 138, общо сумата 823.37лв., от които за ДНИ – 120.43 лева главница и 2.38 лева лихва, а за ТБО  - остатък 361.50 лева, главница 332.50 лева и 6.56 лева.;

4. За обект в гр.Т.,ул."Г. К." № 6, общо 489.37 лв., от които за ДНИ –135.66 лв. главница и 2.68лв., за ТБО - 332.50лв. главница и 6.56лв. и за ТБО – 11.97 лева остатък.;

5.3а обект в гр.Т.,ул."В.Л." № 3, общо сумата от 534.32лв., от които за ДНИ - 191.48лв. главница и 3.78лв. лихва и за ТБО - 332.50лв. главница и 6.56лв. лихва.;

6. .За обект в гр.Т., ул."Г. К." 8, общо сумата от 1036.55 лв., от които за ДНИ – остатък 157.74 лева, 174.80лв. главница и 3.45лв. лихва и за ТБО – остатък 361.50 лева, 332.50лв. главница и 6.56лв. лихва.;

7.3а обект в гр.Т., ул."В.Л." 61, общо 1020.06 лв., от които за ДНИ-431.96лв. главница и 8.52 лв. лихва; за ТБО – остатък 240.52 лева, 332.50лв. главница и 6.5блв. лихва.;

8.3а обект в гр.Т., ул.Т.С.Р." 75, общо 521.31лв., от които за ДНИ - 178.73лв. главница и 3.52лв. лихва; за ТБО - 332.50лв. главница и 6.56лв. лихва.;

9. За обект в гр.Т.,ул.Тен.К." № 138, общо 478.12лв., от които за ДНИ - 136.37лв. главница и 2.69лв. лихва, за ТБО - 332.50лв. главница и б.56лв. лихва.

10. За обект в гр.Т.,ул." В.Л." № 158-***, общо 3032.43 лв., от които от които за ДНИ остатък 438.75 лева, 389.51лв. главница и 7.68лв. лихва; за ТБО – остатък 1 133.43 лева, 1042.50лв. главница и 20.56лв.лихва.;

11. За обект ул.Т.К." 182, общо 2306.19 лв., от които за ДНИ – 107.58 лева главница и 2.12лв. лихва, за ТБО - остатък 1 133.43 лева, 1042.50лв. главница и 20.56лв.

ОСЪЖДА „Т.Т." АД ЕИК *******, с горните данни, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да заплати на ОБЩИНА Т.,  ЕИК ********, с горните данни, сумата от 4 000 лева (четири хиляди) лева, представляваща деловодни разноски – адвокатско възнаграждение

             

 

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

 

                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: