чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от ЕМИЛ СВЕТОСЛАВОВ ТОРОФИЕВ , против НП № 19-0442-001360/06.12.2019 г. на Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 175 ал. 3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
В депозираната жалба се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Излага се твърдение, че за служебната дерегистрация на процесния автомобил въззивникът е разбрал в хода на образуваното административно-наказателно производство, приключило с издаване на обжалваното НП. Сочи се, че е нарушена нормата на чл. 53 ал.1 от ЗАНН , като АНО не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на жалбоподателя. Излага се становище, че деянието е несъставомерно, доколкото разпоредбата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП визира три кумулативни изисквания, адресирани към водачите на превозни средства, в т.ч. наличие на поставени регистрационни табели, с каквито за процесния автомобил са били налични към момента на констатиране на нарушението. Иска се НП да бъде отменено и на въззивника да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в хода на съдебното производство.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, представляв се от адв. Стефанова, която в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено като се вземе предвид факта, че уведомление за служебната дерегистрация на процесния автомобил не е било надлежно връчено на въззивника.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от юк Лукова - Атанасова, която излага твърдения, че НП е правилно и законосъобразно. Иска се, на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
" v:shapes="_x0000_s1026">
чл. 10 от КЗ на основание ал.П от посочената разпоредба е прекратена регистрацията на автомобила служебно, считано от 14.08.2019 г.
На въззивникът е съставен АУАН за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП, въз основа на който е издадено обжалваното НП.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и материалите по БП № 2299/2019 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление НП № 19-0442-001360/06.12.2019 г. на Началника на СПС при ОД на МВР-Варна е издадено от компетентен орган видно от приложеното и приобщено към делото заверено копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от
" v:shapes="_x0000_s1027">
чл.140 ал.1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от уведомяването му от съответният сектор „Пътна полиция". В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията, собственикът, респективно водачът, на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията ако не е уведомен за това. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са възпрепятствали нарушителя да предвиди общественоопасния характер на извършеното от него деяние. За разлика от разпоредбата на чл.157 ал.4 от ЗДвП, съгласно която се губи придобитата правоспособност по силата на закона, с отнемането на всички контролни точки, без да е необходимо отразяване или произнасяне от контролните органи, прекратяването на регистрация на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона с изтичане на съответния срок, а последица от извършено от надлежните контролни органи отбелязване в автоматизираната информационна система.
В хода на съдебното производство не са събрани доказателства, че изпратеното на въззивника уведомление за служебната дерегистрация на собствения му автомобил, е връчено на същия, както и на коя дата е сторено това, поради което не е установено в хода на процеса, че същият е съзнавал, че управлява МПС, което не е надлежно регистрирано.
Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175 ал.З от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване.
Същевременно съдът намира, че административно-наказателното производство е образувано и е протекло в нарушение на разпоредбата на чл.ЗЗ, ал.1 от ЗАНН: „Когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува". Съответно, според приложимата към момента на учредяването на производството редакция на чл.ЗЗ, ал.2 от ЗАНН: „Когато се установи, че деянието, за което е образувано административнонаказателно производство, съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор".
Както е посочено в тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ВКС по т.д.№ 3/2015г., ОСНК: Установената от чл.ЗЗ от ЗАНН забрана за образуване и провеждане на административнонаказателно производство, ако за деянието е образувано наказателно производство, акцентира върху фактическия състав на
" v:shapes="_x0000_s1028">
чл.211 от НПК, съгласно която за образуването на досъдебно производство не се изискват данни, обуславящи изводи за извършителя. Привличането към наказателна отговорност за престъпления от общ характер е прерогатив на прокурора, който с оглед конституционните си правомощия решава дали да започне наказателно производство за дадено деяние и с това предопределя реда за преследването му. Решението на прокурора е задължително за административните органи и императивно изключва възможността за образуване и провеждане на административно-наказателно производство за деянието, ако прокурорът е преценил, че то е престъпно.
В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено също, че: "'В аспекта на правилото ne bis in idem, отговорът на въпроса дали е допустимо деецът да носи отделно наказателна и административнонаказателна отговорност за деяние, с което се нарушават едновременно наказателна и административно-наказателна норма, логически се предпоставя от застъпеното в практиката на ЕСПЧ становище за понятието „idem", че сама по себе си разликата в защитения обект не предотвратява действието на принципа. Отправна точка при определянето на тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на инкриминираното поведение. Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото му съдържание, без оглед на неговата квалификация и на класификацията му като „престъпление" или „административно нарушение". Щом деянието е едно и също, провеждането на две отделни самостоятелни производства - наказателно и административно-наказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека - съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 от нея, независимо от обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита".
В процесният случай разследването по наказателното производство е за престъпление по чл.345 ал.2 от НК, като непосредствения обект на защита са обществените отношения, които осигуряват законосъобразното управление на МПС, регистрирани по надлежния ред, идентичен с непосредствения обект на разпоредбата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП. С оглед на изложеното, съдът намира, че воденото административно-наказателно производство и наказателното такова са с един и същ предмет, като първото се явява недопустимо такова с оглед разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН.
Поради изложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, като издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
По отношение искането на страните за присъждане на юрисконсултско съотв. адвокатско възнаграждение:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендирай размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е
" v:shapes="_x0000_s1029">
