РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

           № 1385

 

 

гр. Пловдив, 06.07.2021 год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                               ПЕТЪР КАСАБОВ                     

               

           при секретаря М.Г. и с участието на прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 1213 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

           Образувано е по касационна жалба, предявена от ОДМВР-Пловдив против Решение № 260398 от 22.03.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №3383 по описа на съда за 2020г., с което е отменен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2562750 на ОДМВР гр. Пловдив, с който на Б.Т.М.-законен представител на „ТЕРАМЕКС М“ ООД, с ЕИК *********, на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание-глоба в размер на 400лв. за нарушение на чл. 21, ал.1 от  ЗДвП.

            Касационният жалбоподател посочва, че решението на районния съд е необосновано и неправилно. Посочва, че констатацията на ПРС, че нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е неприложима в случай на използвано мобилно техническо средство е неправилна и в пълно противоречие със закона и константната съдебна практика.

            Претендира се отмяната на решението на районния съд, респективно потвърждаването на електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К № 2562750. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

            Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител,  намира касационните оплаквания за неоснователни. Претендира разноските по делото.

            Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

            Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

           Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

            Настоящата съдебна инстанция установи следното: С електронен фиш серия К № 2562750 на ОДМВР гр. Пловдив, на Б.Т.М.-законен представител на „ТЕРАМЕКС М“ ООД, с ЕИК *********, на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание-глоба в размер на 400лв. за нарушение на чл. 21, ал.1 от  ЗДвП.

            Пред Районен съд-Пловдив е депозирана жалба от Б.Т.М.,  законен представител на „ТЕРАМЕКС М“ ООД, с ЕИК *********, чрез адвокат Д..

             Районният съд е конституирал по делото като жалбоподател „ТЕРАМЕКС М“ ООД вместо административнонаказаното лице Б.Т.М.. В развилото се производство пред ПРС като жалбоподател е участвало  юридическото лице „ТЕРАМЕКС М“ ООД, което се установи от съдебните протоколи.

             Следва да се посочи, че законодателят, изхождайки от личната административна отговорност по смисъла на чл. 24, ал.1 ЗАНН, свързана в частност при управление на МПС и респ. нарушаване на допустима скорост на движение от неговия водач, винаги приема, че този водач е конкретно физическо лице, поради което санкцията по чл. 182 ЗДвП е само "глоба", която се налага на физическо лице извършило нарушението или ако то е извършено с МПС, собственост на юридическо лице, то тази "глоба" се налага също на физическото лице, което е законен представител на това юридическо лице, освен ако то не посочи лице, на което е предоставил за управление това МПС / в този смисъл виж чл. 188, ал.2 ЗДвП и чл. 189, ал.5 ЗДвП /.

             С оглед изложеното се налага извод, че съдебното производство, пред районния съд по обжалване на електронен фиш, е проведено с участието на ненадлежна страна и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а последица от това е, че постановеното по това производство съдебно решение се явява недопустимо и като такова, то следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде върнато на районния съд за разглеждане от друг съдебен състав, след като бъде конституирана и призована надлежната страна, при спазване на изискванията на разпоредбата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН, а именно - Б.Т.М..

             При постановяване на съдебния акт ПРС следва да се произнесе и по разноските пред касационната инстанция съгласно чл. 226, ал.3 от АПК.

              Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 222, ал.2, т.1, във вр. с чл. 221, ал.3, предл. второ и чл. 221, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 63, ал.1, предл. второ от ЗАНН, Административният съд –Пловдив, ХХVІ  състав

 

Р Е Ш И:

 

              ОБЕЗСИЛВА Решение № 260398 от 22.03.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №3383 по описа на съда за 2020г.

               ВРЪЩА делото на Районен съд - Пловдив за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

             Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                     2.