Р Е Ш
Е Н И
Е
№
05.03.2020г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,
на 11.02.2020година,
В открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
Секретар
Л.Р.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№1 по описа за 2020 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "Фиш
Комерс - 2002"ЕООД гр.Ямбол, подадена от адв.В.Л., срещу Решение
№588/02.10.2018г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№1619/2017г., с
което е отхвърлен предявения от въззивното дружество против "МЛ
Груп"ООД гр.София иск по чл.34 ЗЗД за връщане на складова база - търговски
обект в гр.Я. с идентификатор 87374.550.10.11.5 по КК на гр.Ямбол, който обект
е подробно индивидуализиран, и е отхвърлен предявения от въззивното дружество
против К.Й. К. *** качеството му на ЕТ" Конкурент- К. К." иск по
чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на същия търговски обект.
Оплакването на въззивника е за
неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се,
че за да отхвърли иска по чл.34 ЗЗД, ЯРС е пренебрегнал установените по делото
факти и неправилно е приел за основателно възражението на ответника "МЛ
Груп" ООД, че процесният имот не му е бил предаден. В тази връзка
въззивникът изтъква, че пет години от сключване на наемния договор, дружеството
"МЛ Груп"ООД не е претендирало, че не е ползвало процесния магазин,
включително по приключилото гр.д. №1243/2013г. по описа на ЯРС, не е направило
възражение, че имотът не му е предаден, като на два транша - на 12.12.2012г. и
на 13.09.2013г. е заплатило и наемната цена в полза на "Фиш Комерс-2002"ЕООД,
с които действия, ответното ООД е потвърдило, че наетият имот му е предаден. В
случая, за предаването на наетия имот на "МЛ Груп"ООД били събрани
доказателствените факти: подписването на договора за наем; уговорената в него
дата на предаване на имота; потвърждаването на подписите в наемния договор и
тяхната нотариална заверка три месеца след датата на предаването на имота;
заплащането на наемната цена далеч преди края на договора, като второто плащане
е извършено при вече образуваното гр.д. №1243/2013г. на ЯРС; не е ангажирана
отговорността на пренаемодателя за неустойка от 200 000 лв. при лишаване от
ползване на имота; искане за едновременност на предаването на имота и връщане
от пренаемодателя на наемната цена; показанията на разпитания свидетел, че
ищецът не е ползвал магазина от 2012г., като нито едно от тези обстоятелства не
били взети предвид от ЯРС и не били обсъдени в решението, което сочи на
необоснованост на изводите на съда. Също неправилно ЯРС отхвърлил иска по чл.55 ЗЗД, предявен срещу ЕТ "Конкурент -К.К.", приемайки, че този ответник
ползва процесния имот на годно правно основание, тъй като му е преотдаден от
"Българска птицевъдна компания"ЕООД. Въззивникът изтъква, че между
него и "Българска птицевъдна компания"ЕООД няма сключен договор, че договорът
от 01.11.2012г. няма достоверна дата и същият е съставен за нуждите на
настоящия процес, като му е непротивопоставим и договора от 01.06.2016г., който
също няма достоверна дата и целта на тези представени договори е да се направи
опит за създаване на паралелна система от псевдооблигационни връзки и да се
заблуди съда, че в действителност е налице пренаемане на имота от втория
ответник, но негов пренаемодател е ответника "МЛ Груп"ООД, а не трето
за процеса лице.
По тези съображения се моли за
отмяна на обжалваното решение на ЯОС и за постановяване на ново, с което
предявените искове да бъдат уважени.
С подадените писмени отговори
въззиваемите страни - "МЛ Груп"ООД и наследниците на К.К., упражнявал
търговска дейност като ЕТ"Конкурент - К.К." -И.К. и А.К., действащ
чрез настойника Х. Н., са оспорили въззивните жалби и са изложили подробни
съображения за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно. Въззиваемият И.К. е изразил и становище за недопустимост на
иска по отношение на него, респ. на съдебното решение, тъй като едноличният
търговец е заличен и той нито е наемател, нито държател на процесния имот.
В о.с.з. въззивното дружество не
се представлява, като пълномощникът му адв.Л. депозира писмена молба с искане
за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, с
присъждане на разноските по делото. В случай, че въззивната жалба не бъде
уважена, е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на въззиваемите страни.
Процесуалният представител на
въззиваемите "МЛ Гпуп"ООД и И.К.К. - адв.Х., пледира въззивната жалба
да бъде оставена без уважение, а обжалваното първоинстанционно решение -
потвърдено, с присъждане на разноските пред настоящата инстанция, направени от И.К..
Въззиваемият А.К., действащ чрез
настойника си Х.Н., не се представлява в о.с.з.
ЯОС намира, че
въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна,
в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе,
въззивният съд установи следното:
Ищецът "Фиш
Комерс - 2002"ЕООД гр.Ямбол, е предявил в кумулативно субективно съединяване
два иска - против ответника "МЛ Груп"ООД гр.София иск с правно
основание чл.34 ЗЗД - за предаване на недвижим имот с идентификатор №
87374.550.10.11.5 по КК на гр.Ямбол, подробно индивидуализиран, което е връщане
на даденото по провъзгласен за нищожен договор за наем, а против ответника К. Й. К., упражняващ търговска дейност
като ЕТ" Конкурент - К.К." - иск по чл.55, ал.1 ЗЗД
- за връщане на същия недвижим имот, който този ответник държи без основание.
Ответникът "МЛ
Груп"ООД е оспорил предявения срещу него иск с доводите, че не държи
спорния имот, т.к. фактическата власт върху този имот не му е предавана от
ищеца в изпълнение на прогласения за нищожен договор; както и че имотът се
ползва от втория ответник, но с него дружеството "МЛ Груп"ООД не е
сключвало договор и не е в облигационни отношения. Тъй като ответникът "МЛ
Груп"ООД е поддържал, че е платил наемната цена от 2400лв. по нищожния
наемен договор, в случай, че предявеният срещу него иск бъде уважен, при
условията на евентуалност е направил искане по чл.90, ал.1, изр.2 ЗЗД за осъждане
на страните да изпълнят едновременно престациите по връщане на даденото по
нищожния договор.
Ответникът К.К. е
оспорил предявения от него иск с възражението, че ползва процесния имот на
правно основание - сключен наемен договор с трето за спора лице -
"Българска птицевъдна компания"ЕООД и не дължи предаване имота на
ищеца.
Фактическата
обстановка по делото правилно е разкрита от районния съд.
Установено е, че с договор за
наем от 25.07.2002г., вписан на 16.07.2012г., и анекс към него от 11.07.2012г.,
дружеството „Семена и посадъчен материал”АД като наемодател е предоставило на
„Фиш Комерс - 2002"ООД като наемател ползването за срок от общо 20 години
на няколко недвижими имота - складова база в с. Зимница, обл. Ямбол, и складова
база – търговски комплекс, находящ се в гр.Ямбол, кв.18, п-л І, включващ сграда
с идентификатор № 87374.550.10.11.5 със застроена площ от 97.33 кв.м.
Като пренаемодател, ищецът „Фиш
Комерс - 2002"ООД, чрез управителя С.Х., е сключил договор за наем от 25.07.2012г., вписан в СВп – Ямбол на
31.10.2012г., с който е пренаел имота складова база – търговски комплекс в
гр.Ямбол, включващ обекта с площ от
97,33кв.м. и с идентификатор № 87374.550.10.11.5, в полза на пренаемателя
"МЛ Груп"ООД. Срокът на договора е 10 години, считано от 25.07.2012г.
до 25.07.2022г., при договорена наемна цена за целия срок на договора в размер
на 2 000 лв. Уговорено е пренаемодателят - ищецът да предаде ползването на
имота на 26.07.2012г., а в случай, че пренаемателят бъде лишен от ползването на
имота по причина, за която отговаря пренаемодателят, последният е приел да
дължи неустойка в размер на 200 000лв.
Със заключението на
в.л.-икономист Д., извършило назначената по делото
съдебно-икономеческа експертиза, е установено, че наемната цена по договора за наем
от 25.07.2012г. е заплатена с два банкови превода от ответника "МЛ
Груп"ООД в полза на ищеца, като общата платена сума с ДДС е в размер на 2
400лв.
С влязлото в сила на 31.10.2016г.
Решение №149/14.03.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №1243/13г. по описа
на този съд, на основание чл.26, ал.1,
пр.2 ЗЗД е обявен за нищожен, поради накърняване на добрите нрави, сключения
между "Фиш Комерс 2002"ООД и "МЛ Груп"ООД договор за наем
от 25.07.2012г.
В о.с.з. на 07.06.2018г.
ответниците са представили договор за наем от 01.11.2012г., с който ищцовото
дружество "Фиш Комерс 2002"ООД, като пренаемодател, чрез управителя
Стоян Христов, е предоставило на пренаемателя "Българска птицевъдна
компания"ЕООД ползването на процесния недвижим имот - складовата база-
търговски комплекс в гр.Ямбол, включващ обекта с площ от 97,33кв.м. с
идентификатор № 87374.550.10.11.5. Уговореното ползване на имота е за срок до
25.07.2022г. и дължима обща наемна цена за целия срок на договора в размер на 6
000лв.
От своя страна отгветникът К.К.,
в качеството си на ЕТ „Конкурент-К.К.” е
представил с отговора на исковата молба договор за наем от 01.06.2016г., с
който „Българска птицевъдна компания”ЕООД в качеството на пренаемодател и
наемател на „Фиш Комерс – 2002”ООД, е предоставило на едноличния търговец като пренаемател, процесната складова база - търговски комплекс в гр.Ямбол, съставляващ обекта
с площ от 97,33 кв.м. и с идентификатор № 87374.550.10.11.5.
От показанията на разпитаната
пред първата инстанция като свидетел М.Т. е установено, че едноличният собстевник на капитала на ищцовото дружество Ж.И.
няма достъп и не стопанисва процесния обект в гр.Ямбол, намиращ се на
Кооперативния пазар, тъй като е препятствана за това от партньора си.
От извършената служебна справка в
ТР по партидатата на ищцовото дружество се установява, че същото е регистрирано
като ООД, чиито съдружници и управители са били Ж.Т.И., С. Д. И. и С. Д. Х.. След изключване на съдружника С. Х. и изкупуване дяловете на
съдружника С. И. от Ж.И., на 19.06.2015г. е вписано преобразуване на дружеството в ЕООД,
чийто едноличен събственик на капитала и управител е Ж.И., а С.И. и С.Х. са заличени като управители.
При тези фактически
данни, с постановеното по спора решение ЯРС е отхвърлил предявените искове като
неоснователни. За да отхвърли иска по чл.34 ЗЗД, предявен срещу ответника
"МЛ Груп"ООД, съдът е приел, че ищецът не е установил да е предал
ползването на спорния обект на този ответник в изпълнение на сключения между
тях наемен договор. Съдът е приел за безспорно установен факта, че процесният
обект се държи от втория ответник - едноличния търговец, но е отхвърлил
предявения срещу него иск по чл.55, ал.1 ЗЗД по съображения, че фактическата
власт върху обекта се осъществява на правно основание - сключения договор за
наем с "Българска птицевъдна компания"ЕООД, което дружество от своя
страна е получило ползването на обекта от ищеца, по сключения с него договор за
наем.
Тъй като ответникът
К.К. е починал след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция,
след постановяване на първоинстанционното съдебно решение и на основание чл.227 ГПК като ответници по делото по иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД са
конституирани наследниците по закон на К.К. - синовете И.К. и А.К..
Обжалваното решение
на ЯРС е валидно и допустимо.
Неоснователно е
възражението на въззиваемия И.К. за недопустимост на решението на районния съд,
поради недопустимост на предявения срещу него иск. Участието на тази страна по
делото е резултат на процесуално правоприемство, настъпило при условията на
чл.227 ГПК. При настъпило процесуално
правоприемство по чл.227 ГПК, предмет
на делото е субективното право, заявено от или срещу наследодателя. В случая отговорността на И.К.
за връщане на спорния имот не е ангажирана в личното му качество и след като той
като наследник не е направил отказ от наследството на наследодателя си К.К., отговаря
за изпълнение на задължението на наследодателя за връщане на недвижимия имот
към ищеца, ако е налице такова задължение, тъй като това задължение е преминало
върху наследниците и същите са легитимирани да
отговарят по предявения иск. Без значение е обстоятелството, че след смъртта на
К.К. едноличният търговец е заличен в търговския регистър, тъй като в
доктрината и в съдебната практика е безспорно, че по определение на закона - чл. 56 от ТЗ, едноличният търговец е физическо лице.
Регистрацията му по реда на ТЗ е необходима с оглед участието му като страна по
търговски правоотношения с произтичащите от това права и задължения, но тя няма
за правна последица възникването на нов правен субект. В този смисъл е част втора, глава осма от ТЗ, озаглавена „Търговец-физическо
лице”, като при приложението на тази правна уредба никога не е
имало колебание в съдебната практика, че едноличните търговци не са юридически
лица, т.к. с регистрацията им по ТЗ не се внася промяна в правосубектността на
физическото лице, а само се разширява правоспособността му от гледна точка на
търговските правоотношения. Като се има предвид, че едноличните търговци не са
юридически лица, нито различни правни субекти от физическото лице, за
задълженията, възникнали от дейността на физическите лица, действащи като
еднолични търговци, отговорността се носи от съответното физическо лице, а при
негова смърт - от наследниците му по закон.
Решението на ЯРС е
правилно.
Правилно първоинстанционният съд
е отхвърлил предявеният от ищеца срещу дружеството "МЛ Груп"ООД иск
по чл.34 ЗЗД за връщане на даденото по провъзгласения за нищожен договор за
наем от 25.07.2012г. Съгласно разпоредбата на чл.34 ЗЗД, когато един договор бъде
признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на
другата всичко, което е получила от нея. В основата на иска по чл.34 ЗЗД стои
принципа на неоснователното обогатяване - защото нищожната сделка не е породила
желаните от страните правни последици и защото даденото по нея е дадено при
начална липса на основание. Законът признава право на възстановяване, но само
на това, което е дадено по сделката, затова трайна е съдебната практика на ВКС,
че правото на възстановяване по нищожните сделки възниква от получаване на
изпълнението и не се влияе от момента на съдебното провъзгласяване на
нищожността, тъй като съдебното решение има установително действие, но не е
елемент от фактическия състав на чл.34 ЗЗД. Или за уважаване на предявен иск по
чл.34 ЗЗД, ищецът следва да установи не само съдебното признаване нищожността
на сделката, но и даденото от него по нищожната сделка, което претендира да му
бъде върнато.
С оглед горното, в случая ищецът
е този, който следва да установи, че е предал на ответника "МЛ
Груп"ООД ползването на спорния обект, като и въззивният съд приема, че
същият не е изпълнил тази възложена му в процеса доказатествена тежест. В
сключения наемен договор от 25.07.2012г. липсва удостоверително изявление на
страните, че наетият имот е предаден от пренаемодателя-ищеца на
наемателя-ответника "МЛ Груп"ООД, за да се приме, че е налице
изпълнение на това договорно задължение на пренаемодателя. По делото не е
представен и приемо-предавателен протокол за предаване на наетия обект, не са
ангажирани и гласни доказателства за установяване изпълнението на това
договорно задължение на пренаемодателя, които гласни доказателства не биха
попаднали под ограничението на чл.164 ГПК. Безспорно по делото е установено плащането
на наемната цена от наемателя - дружеството "МЛ Груп"ООД, но само
фактът на плащането на наемната цена не доказва предаването на наетия имот, доколкото
самият наемател, макар и в условията на евентуалност, е заявил претенция за
връщане на платеното като престирано при начална липса на основание.
Неоснователно се твърди в жалбата, че фактът на плащането на наемната цена,
ценен съвкупно с останалите доказателствени факти - подписването на договора за
наем и уговорената в него дата на предаване на имота; нотариалната заверка на
подписите на сключилите наемния договор страни; липсата на предявена от
наемателя претенция за неустойка при лишаване от ползване на имота, дават
основание на съда да приеме, че е доказано предаването на наетия имот от ищеца на
"МЛ Груп"ООД. Такъв извод не може да бъде направен, тъй като по
делото е налице изявлението на ответника К.К. и са събрани доказателства - неоспорените
от ищеца договори за наем от 01.11.2012г. и от 01.06.2016г., преценката на
които налага друг извод - че ищецът е предал ползването на спорния обект не на
ответника "МЛ Груп"ООД, а на друг пренемател - на "Българска
птицевъдна компания"ЕООД, който от своя страна е предал ползването на
имота на К.К. в търговското му качество на ЕТ. Неснователно се твърди от
въззивника в жалбата, че договорите за наем от 01.11.2012г. с "Българска
птицевъдна компания"ЕООД и от 01.06.2016г. между "Българска
птицевъдна компания"ЕООД и К.К. установяват псевдооблигационни връзки и
прикриват пренаемане на процесния имот от ответника "МЛ Груп"ООД в
полза на ответника К.К., тъй като дружеството "МЛ Ггуп"ООД не е
страна и не е участвало при сключването на тези наемни договори.
Що се отнася до сключения между
ищеца-въззивник, чрез неговия управител С.Х., и дружеството "Българска птицевъдна компания"ЕООД наемен
договор от 01.11.2012г. за процесния имот, решаващият състав на въззивния съд
възприема разрешението, даденото от ВКС в Решение №167/03.07.2018г. по гр.д.
№4020/2017г., IVг.о. Според същото, юридическо
лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ
с твърдение, че документът е съставен след прекратяване на представителното
правоотношение, но е антидатиран, не е "трето лице" по смисъла на
чл.181 ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Документът
обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на
съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да
бъде установена с други доказателствени средства, като доказателствената тежест
е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите,
удостоверени или обективирани в частния документ. В случая обаче, при
представяне в о.с.з. на 07.06.2018г. на обсъждания договор за наем от
01.11.2012г., ищецът не е оспорил този документ до края насъдебното дирене, което е приключило в това
заседание (чл.193,
ал.1 ГПК)- не е оспорен нито подписа на
законния представител на ищеца, положен в документа, нито датата на документа. Едва с писмените бележки, изпратени по
пощата на 15.06.2018г. при условията на чл.149,
ал.3 ГПК след приключване на съдебното дирене по делото, ищецът е заявил
оспорването на договора като такъв с недостоверна дата и съставен за нуждите на настоящия
процес след освобаждаването на
управителя С.Х.. Събирането на доказателствата в исковия процес обаче приключва с постановяване на определението, с което
съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Във
фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и
събирането на доказателства вече е приключило. В устните състезания по делото
страните излагат становищата си по фактическите и правни доводи, въведени в
хода на производството, без да могат да въвеждат нови искания, да изтъкват нови
факти или да представят нови доказателства – чл.147 ГПК, поради което оспорване
на документ не може да бъде въведено нито в
устните състезания, нито в писмената
защита, представена в определен от съда подходящ срок при условията на чл.149,
ал.3 ГПК ( В този смисъл са Решение №474/14.01.2013г. по гр. д. №1499/2011г. на
ІV г. о. ВКС , Решение №316/15.01.2018г. по
гр. д. №4787/ 2016г. на ІV г. о. ВКС и приетото в т.11 от ТР №6 по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС). Следователно, при липсата на
оспорване в срок от страна на ищеца на обсъждания наемен договор, тези му права
са преклудирани и не могат да бъдат упражнени нито с писмената защита, нито с
въззивната жалба, договорът му е противопоставим и
следва да бъде зачетена доказателствената му сила относно датата на съставяне на договора. При това положение правилно
районният съд е приел, че на основание наемния договор от 01.11.2012г., сключен
от бившия съдружник и управител на ищцовото дружество С.Х, пренаемателят "Българска птицевъдна
компания"ЕООД е получил ползването на спорния
имот, преотдавайки го от своя страна на ЕТ"Конкурент - К.К.". За този
факт са и събраните гласни доказателства - показанията на св.Т., която е посочила,
че едноличният собственик на капитала на ищцовото дружество е възпрепятстан да
ползва имота от неговия партньор, т.е. от бившия съдружник.
Или в обобщение,
при липсата на представени от ищеца доказателства, че е предал ползването на
наетия имот на ответника "МЛ Груп"ООД , предявеният срещу този
ответник иск по чл.34 ЗЗД за връщане на имота е неоснователен и правилно е
отхвърлен от районния съд. Правилно е отхвърлен като неоснователен и иска по
чл.55, ал.1 ЗЗД, предявен срещу ответника К.К. в качеството му на
ЕТ"Конкурент - К.К." за предаването на ищеца на същия имот, тъй като
осъществяваното от едноличния търговец ползване на имота е на правно основание
- сключения наемен договор с "Българска птицевъдна компания"ЕООД, което дружество от своя
страна черпи права от сключения с ищеца наемен договор от 01.11.2012г.
По горните съображения, решението
на ЯРС като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди изцяло.
При този изход на делото пред
въззивната инстанция, право на разноските за тази инстанция имат въззиваемите,
в частност въззиваемия И.К., на който следва да се присъдят разноските за
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Като неоснователно се прецени
възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззиваемия К., тъй като същото е съобразено с фактическата и правна сложност
на делото.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №588/02.10.2018г. на Ямболски
районен съд, постановено по гр.д.№1619/2017г.
ОСЪЖДА "Фиш Комерс - 2002"ЕООД гр.Ямбол, с посочени по делото данни, да заплати на И.К. ***,
направените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на 300 (триста)лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.