Р Е Ш Е Н И Е
№ 121
21.02.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар: Мария Койнова
Прокурор: Евгения Стефанова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1032 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от ЕТ „Дара транс – Д. П.“ гр.Свиленград, представляван от Д. Д. П., подадена чрез пълномощника адв.М.Ф., против Решение №115/19.09.2022 г., постановено по АНД №498 по описа на Свиленградския районен съд за 2022 година.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение било неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изводите на районния съд били неправилни, необосновани и противоречали на материалния и процесуалния закон, поради което били незаконосъобразни. Твърди се, че съдът не бил упражнил контрола за законосъобразност и правилност на наказателното постановление, ограничавайки се в рамките, очертани от направеното описание на нарушението в АУАН и НП, а бил допълнил направеното описание на нарушението, дори извеждайки някои от елементите на състава на нарушението по тълкувателен път, което представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Сочи се, че в описанието на нарушението в АУАН не се съдържали данни за това как следвало да се подаде ЕДД за престой на горивото и до кой адресат. Въпреки, че в АУАН, а и в НП, не се съдържали такива данни, съдът приел, че направеното описание на извършеното от дружеството нарушение било пълно, точно и ясно. Твърдения и фактически установявания за непредаване на НАП по установената дистанционна връзка на данни за доставката на гориво на 24.01.2022 г., както и за движение на доставените количества горива и за промяна в тях, липсвали както в ПИП, така и в АУАН и НП. Въпреки това съдът приел обратното, без да изясни фактическата обстановка по случая. В Акта липсвало и точно посочване на начина, времето и мястото на констатиране на нарушението, но съдът приел, че актосъставителят изложил подробно описание на нарушението, както и на обстоятелствата по извършването му, като препращал към Протокол серия АА №0375556 от 25.02.2022 г. и представляващия неразделна част от него Протокол серия АА №0375558 от същата дата. Такова препращане не било посочено нито в АУАН, нито в НП, а и в самия протокол №03755556 липсвал посочен протокол с № 0375558, който да е неразделна част от същия.
Противно на изричното възражение на жалбоподателя съдът приел, че в АУАН и НП било налице пълно и подробно описание на датата и мястото на нарушението. Изводът му за това, че посочването на поземления имот, на който се намирала бензиностанцията, индивидуализирало място на извършване на нарушението, бил неправилен и незаконосъобразен.
Неправилен бил и изводът на съда, че съставянето на Акта по реда на чл.40, ал.3 от ЗАНН не било съществено нарушение на процедурата. Съставянето на АУАН при условията на чл.40, ал.3 от ЗАНН не било процесуално нарушение, но когато били налице визираните в закона предпоставки за това, а именно липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. В случая нито в АУАН, нито в НП било отбелязано, че актът бил съставен в хипотезата на чл.40, ал.3 ЗАНН, и не било посочено или доказано наличието на предпоставките за съставянето му по този ред.
Необоснован и неправилен бил и изводът на съда, че НП било правилно от материалноправна страна. Макар в случая от дружеството да не била подадена ЕДД за престой на горивата за повече от 24 часа, в административнонаказателната преписка се съдържали документи, установяващи своевременно уведомяване на НАП от страна на ЕТ за възникнал проблем, поради който част от горивата по доставката се налагало да останат на съхранение в автоцистерна. Така не можело да се приеме, че престоят представлявал укрито от НАП обстоятелство.
Изводът на съда за неприложимост на чл.28 от ЗАНН също бил незаконосъобразен и неправилен. В случая АНО не бил изложил мотиви за неприлагане на този институт, което представлявало нарушение на закона. Предвид изпратеното до НАП уведомление, последици за бюджета нямало. Макар и това уведомяване да не било в законова форма, то представлявало смекчаващо обстоятелство. Последиците били настъпили за самата фирма, която следвало да бракува цялото количество гориво по процесната доставка и да извърши корекция на ползвания данъчен кредит. Това били обективни данни, които не били преценени нито от АНО, нито от съда, с оглед приложение на чл.28 от ЗАНН. Не било доказано с влязъл в сила акт, че ЕТ имало извършени и други нарушения на наредбата, както приел съдът.
Претендира се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът, Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана
по същество е неоснователна.
С проверяваното решение Свиленградският районен съд е потвърдил оспореното пред него Наказателно постановление №642677-F644622/21.06.2022 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Дара транс – Д. П.“, за нарушаване на чл.59а, ал.3, т.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.) на МФ, във връзка с чл.118, ал.10 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС), на основание чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
Наказанието е наложено за това, че при извършена от органи на НАП оперативна проверка на 25.02.2022 г. в 13.40 часа на обект бензино-газстанция, находяща се в гр.С., кв.***, ПИ 982028, стопанисван от ЕТ „Дара транс – Д. П.“, било констатирано, че едноличният търговец, в качеството си на лице, извършващо продажби на течни горива по ред на чл.3, ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., допуснало нарушение на разпоредбите на тази наредба, като в качеството си на данъчно задължен субект – получател на доставка на течни горива, не изпълнило задължението си да подаде ЕДД (електронен документ за доставка) за престой на горивото повече от 24 часа. При проверката било установено, че за дата 24.01.2022 г., търговецът получил доставка на течно гориво – бензин А-95 – 12176 л., като в резервоарите на обекта били разтоварени 8996,3 л., а другото количество останало в МПС марка „МАН“ с рег.№*******и ремарке с рег.№*******, както и „Дизел“ 4036 л., от който в резервоарите били разтоварени 1998,6 л., а другото количество останало в същото ППС, до 28.01.2022 г. Установено било, че в обекта имало монтирана и въведена в експлоатация, свързана дистанционно с НАП и работеща към момента на проверката, електронна система с фискална памет (ЕСФП).
За да потвърди наказателното постановление, районният съд приел, че не били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателното производство. Констатирал е, че процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление била спазена, изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН относно съдържанието им били изпълнени, и актовете били издадени от компетентни органи. Съдът е развил мотиви, че нарушението е описано пълно, точно и ясно, по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците му, и да организира адекватно защитата си. Приел, че е налице пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и нарушение законови разпоредби. Обосновано отхвърлил възражението на жалбоподателя за липсва на описание на фактическите признаци на нарушението, и датата и мястото на извършването му. Посочил е, че нарушението било извършено в мястото, от където следвало задълженото лице да подаде ЕДД за престой на горивото повече от 24 часа. Предвид противоречието в документите по преписката относно мястото на извършване на нарушението посочил, че бензино-газстанцията се намирала в ПИ 982028, което напълно индивидуализира визирания реквизит на АУАН и НП. Не установил неспазване на чл.40 от ЗАНН при съставяне на АУАН, като посочил, че съставянето му по реда на чл.40, ал.3 от ЗАНН не било съществено нарушение на процедурата, доколкото разпоредбата не въвеждала императивно задължение в АУАН да бъде отбелязана конкретната причина, поради която същият не може да се състави в присъствието на свидетелите, присъствали при извършването или установяването на нарушението. Приел е, че няма пречка при спор относно фактическите установявания да бъдат разпитани лицата, подписали протоколите за извършената проверка, което било сторено в настоящия случай.
Възприел за обективно извършено и доказано нарушението, за което на едноличния търговец е наложена съответната санкция, посочвайки, че с неуведомяването на НАП в срок и по съответния ред – по електронен път с електронен подпис, за останалото в съответното МПС и ремарке количество гориво, бил осъществен съставът по чл.59а, ал.3, т.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.10 от ЗДДС. Не се доказало жалбоподателят да е бил в обективна невъзможност да подаде информация до НАП по нормативно установения ред.
Съдът обективирал в решението си и обоснован извод за липса на основания за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Направил е преценка, че деянието не разкривало обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, а засягало важни обществени отношения, свързани с възможността за проследяване на течните горива, засягало утвърдения ред на данъчната дисциплина, осигуряващ пълна отчетност на извършваните от лицата продажби на горивата и тяхната регистрация. Мотивирал становище, че дори и хипотетично да се приемело наличие на маловажен случай, тъй като свидетелят М.Ж. подала писмено уведомление до НАП чрез имейл, то следвало да се отчете, че на процесната дата освен настоящото нарушение, проверяващите констатирали и друго, и съответно било издадено и друго НП.
Съдът обсъдил в решението си и размера на наложено наказание, като приел, че АНО приложил съответната на нарушението санкционна норма.
Настоящият състав на съда намира, че въззивното решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, а фактическите изводи са направени след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Направените в проверяваното решение правни изводи съответстват на установеното от фактическа страна и се споделят от касационната инстанция.
Доколкото на основание чл.218, ал.2 от АПК настоящата съдебна инстанция дължи служебна проверка за съответствие на решението с материалния закон, то съдът намира същото за законосъобразно. Не е налице основание за касирането му по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, тъй като законът е приложен правилно от въззивния съд.
В наказателното постановление административното нарушение и правната му квалификация са точно установени. Разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС предвижда, че данъчно задължено лице – доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие, или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. Според чл.59а, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., лицата по чл.118, ал.9 и 10 от ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение №22, или електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение №23, за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Нормата на чл.59а, ал.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. гласи, че лице по ал.1 – получател по доставка на течни горива: подава ЕДД за престой на горивото повече от 24 часа. В чл.59б от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. се пояснява, че електронният документ за доставка и електронният документ за получаване се подават по електронен път с квалифициран електронен подпис в WEB базирано приложение на интернет страницата на НАП на датата на данъчното събитие, или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата, при съблюдаване на инструкциите за подаване от законните представители, или от специално упълномощени представители за подаване на данни по чл.118, ал.10 от ЗДДС. Допуска се данните от електронния документ за доставка и електронния документ за получаване да се подават по електронен път и през програмен интерфейс в XML формат с квалифициран електронен подпис, като НАП предоставя валидиращи XML схеми на заинтересованите лица.
От гореизложеното следва, че ЕДД за престой се подава, когато горивото престоява на място за повече от 24 часа. В случая от всички доказателства по делото, включително от показанията на свидетелите по делото пред районния съд, се установява, че на 24.01.2022 г. на обект на касатора в гр.Свиленград, е било доставено гориво – бензин А-95 в количество 12 176 литра и дизел в количество 4036 литра, като от тези количества са били разтоварени съответно 8996,3 литра бензин и 1998,6 литра дизел, а останалата част от доставеното гориво е останала в МПС марка „МАН“ с рег.№*******и ремарке с рег.№********за повече от 24 часа – до 28.01.2022 г. За реализирания престой на горивото не е била подадена информация до НАП на датата на възникване на промяна в обстоятелствата, по нормативно установения ред и в съответната форма.
Предвид установената от районния съд фактическа обстановка, и при липса на оборващи я доказателства, единственият извод, до който може да се достигне в случая е, че се доказва осъществяването на нарушение по чл.59а, ал.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., за което законосъобразно на касатора – едноличен търговец, е била наложена административна санкция в предвидените в нормата на чл.185, ал.2, изр. последно във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС вид и размер.
Наведените в касационната жалба оплаквания преповтарят изложените пред въззивната инстанция възражения, получили подробен и мотивиран отговор в проверяваното решение, и не се споделят като основателни от настоящата инстанция. Доводите за непълно, неясно и неточно описание на нарушението, с оглед липсата на данни в АУАН за това как следвало да се подаде ЕДД за престой на горивото и до кой адресат, са неоснователни. Взираните обстоятелства не са част от задължителните реквизити на акта, а и същите са изрично регламентирани в чл.59б от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, както и в други норми на Наредбата и на ЗДДС, и съответните лица следва да са запознати с тях.
Противно на твърденията на касатора, в АУАН са посочени времето и мястото на констатиране на нарушението, и същите се установяват от наличните по административнонаказателната преписка документи за извършените от контролните органи на НАП проверки, при които е установено административното нарушение. Липсата на изрично препращане към Протокол серия АА №0375556 и Протокол серия АА №0375558, двата от 25.02.2022 г., не представлява съществен порок в съдържанието на АУАН, обосноваващ отмяна на НП. Протоколите са били съставени по съответния ред и във форма, позволяваща установяване на всички относими по случая факти, поради което се явяват годно доказателствено средство. Неоснователно е и възражението относно описанието на мястото на извършване на нарушението. Задължителният реквизит по чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е записан в АУАН и НП, поради което неяснота относно мястото на извършване на нарушението не е налице.
Твърденията за съществено нарушение на процедурата със съставянето на АУАН при условията на чл.40, ал.3 от ЗАНН, също са неоснователни. В производството пред въззивния съд е установена невъзможност да се състави акт в присъствие на свидетели, присъствали при установяването на нарушението, поради което е бил съставен в присъствието на двама други свидетели, което обстоятелство е изрично отбелязано в АУАН.
Изводите на районния съд за неприложимост на чл.28 от ЗАНН напълно се споделят от настоящия състав на касационната инстанция, предвид което на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК съдът препраща към тях.
Свиленградския районен съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и съответстващо на закона, и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, основателна се явява своевременно заявената от процесуалния представител на ответника претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Такова съдът определя в размер на 80 лева, съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във връзка с чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №115/19.09.2022 г., постановено по АНД №498 по описа на Свиленградския районен съд за 2022 година.
ОСЪЖДА ЕТ „Дара транс – Д. П.“, *********, гр.С., да заплати на Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.