№ 464
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Н. Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20251100601955 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Инициирано е по въззивна жалба от ЧТ Е. П. З., чрез повереника му адв.
Н. В. П. – АК – Перник, срещу акт на Софийски районен съд, НО, 14-ти
състав, постановен по НЧХД 15507/2022г., с който подс. Г. В. Г. е бил признат
за невинен, за това че: На 05.09.2022г., в гр. София, е казал нещо унизително
за честта и достойнството на Е. П. З. с изразите: „Че всеки може да избира
към кой пол принадлежи и с кой от двата пола ще има сексуални отношения“,
че З. „бързо сменя настроението си, което го прави психически нестабилен.
Проявява вулгарно и престъпно поведение“, разпространено по друг начин, а
именно в подадена Жалба, вх. № 812102 - 1266/05.09.2022 г. до началника на
Главна дирекция „Гранична полиция“ – престъпление по чл. 148, ал.1, т.2,
вр.чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК,
първоинстанционният съд го е оправдал по повдигнатото с тъжбата
обвинение.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, първоинстанционният съд е осъдил
частния тъжител Е. П. З. да заплати на подс. Г. В. Г. направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 /деветстотин/ лева.
С жалбата се изразява недоволството от първоинстанционния съдебен
акт, като същият се счита за неправилен, незаконосъобразен и несправедлив.
Моли се за отмяната му в цялост и постановяването на ново решение, с което
1
подсъдимото лице да бъде осъдено за извършените от него инкриминирани
деяния. Моли се и за възлагането на разноските по делото. Посочва се, че
допълнителни доводи ще бъдат изложени след предоставянето на мотивите.
Постъпила е и частна жалба от адв. С. К. – САК и адв. К. Д. – САК,
защитници на подс. Г. срещу протоколно определение от 10.02.2025г.,
постановено в открито съдебно заседание по НЧХД № 15507/2022г., по описа
на Софийски районен съд, НО, 14-ти състав по повод депозирана жалба с вх.
№ 396794 от 06.12.2024г. срещу протоколно определение от 02.12.2024г. по
горецитираното дело, с което председателя на състава е отказал да отмени
наложена на подс. Г. глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. Изтъкват се
съображения в насоката, че подс. Г. живее и работи в САЩ още преди
началото на делото, както и че същият не се е дезинтересирал от делото и
винаги, когато е бил на територията на Р България се явявал в отрити съдебни
заседания. Моли се за отмяната на атакуваното протоколно определение от
10.02.2025г. и отмяната на наложената на подс. Г. „глоба“ в размер на 1 000
/хиляда/ лв.
В открито съдебно заседание, пред настоящата инстанция, от
05.05.2025г. адв. П. – повереник на ЧТ Е. З. е изразил становище за
процесуални пречки за даване на ход на делото – от една страна неявяването
на подсъдимия и от друга страна, това, че първоинстанционният съд е
допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
неполучаването на мотивите към процесната присъда. От тази гледна точка,
адв. П. счита, че е нарушен закона, като е нарушено правото на защитата.
Вземайки предвид изложеното, настоящият въззивен съдебен състав
счете, че не следва да бъде даван ход на делото, а с оглед процесуална
икономия и саниране на констатираното обстоятелство съдът разпореди след
съдебното заседание да бъдат връчени на тъжителя мотивите към обжалваната
присъда за запознаване и респективно допълване на въззивната жалба.
На 21.05.2025г. е депозирано допълнение към въззивна жалба от ЧТ Е.
З., чрез повереника му адв. Н. П. АК-Перник. В допълнението се сочи, че при
преценката за обидната форма на казаното, съдът не е отчел накърняването на
установените норми в обществото, което е обективния критерии, от който
следва да се изхожда при преценката на съставомерността на изреченото.
Посочва се, че с действията си и заявеното в жалбата си подс. Г. е извършил
нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие,
т.е. „обидата“ в наказателноправен аспект се изразява в умишлено унижаване
на чувството за лично достойнство на ЧТ. Изтъква се, че употребявайки
посочените думи и изрази, подсъдимият не е изразил личното си мнение,
което доказано по своя характер е негативно за работата на тъжителя като
полицай, въпреки че не в това му качество са обтегнати отношенията между
семействата на частния тъжител и подсъдимото лице. Излага се становище, че
подаването на жалбата до работодателите му – в случая ГДНП цели умишлено
унижение на личното достойнство и чест на частния тъжител. Посочва се още,
че подсъдимият е обективирал съжденията си спрямо тъжителя в разрез с
правото му на свободно изразяване на гражданите. Намира, че изразеното в
2
жалбата по този начин е с умисъл за увреждане и засягане на честта и личното
достойноство на тъжителя и представлява злоупотреба с гарантираната
свобода на словото и засега професионалната му кариера. Прави се анализ на
наложения европейски стандарт относно свободата на словото от ЕСПЧ, от
който се заключава, че свободата на изразяване е съпроводена със задължения
и отговорности и е обусловена от ограничения или санкции, целящи защита
на здравето и мора, както и на репутацията или правата на другите. Според
жалбоподателя от доказателствата по делото подсъдимият е накърнил личното
достойнство и чест на частния тъжител, като е изрекъл обидни квалификации,
който са изразени по начин, който обективно и ясно води до засягане на
самооценката на адресата й. Изтъква се, че са налице задължителните
елементи, които правят деятелността на подсъдимия престъпна по смисъла на
чл. 148, ал.1, т.2, вр. чл. 146, ал.1 от НК, като се счита, че при осъществяване
на изпълнителното деяние подсъдимият е действал при пряк умисъл за
накърняване достойнството на тъжителя. Моли се за отмяната на
първоинстанционния съдебен акт и постановяването на решение, с което
подсъдимото лице да бъде осъдено. Моли се за възлагане и на разноските по
делото.
В хода на въззивната съдебна прения, адв. П. счита, че отразеното в
допълнението към въззивната жалба изразява становището им по отношение
на постановеното решение, като същото се счита за неправилно,
незаконосъобразно и несправедливо и се моли да бъде отменено по
съображенията изтъкнати в допълнението. Счита, че с подаването на жалбата
по отношение на доверителя му се е целяло накърняването на честта и
достойнството му, тъй като подсъдимото лице е знаело какви функции
изпълнява частния тъжител и не случайно жалбата е била насочена срещу
него, за да го уязви пред колегите му.Също така се счита, че с подаването на
жалбата, подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 148 и
чл. 146 от НК. По отношение на употребените инкриминирани думи и изрази
в тази жалба, се посочва, че поставят ЧТ в една много неприятна и неудобна
ситуация в един неограничен кръг от хора. Застъпва се становище, че
свободата на изразяването на мнение и правото на жалба би следвало да се
употребяват от всеки един гражданин в унисон с изискванията на чл.10 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, а именно
ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и
отговорности, може да бъде обусловено и да търпи ограничения и санкции,
именно от тази гледна точка – да не се накърнява честта и достойнството. В
тази връзка се счита, че постановеното решение и присъда респективно са
незаконосъобразни, неправилни и следва да бъде отменено ведно с всички
правни последици от това.
ЧТ Е. З. поддържа казаното от повереника му. Моли съда да отмени
присъдата като незаконосъобразна и смята, че тя не е мотивирана, както и не
са събрани всички доказателства, относими към казуса.
Адв. Д., защитник на подс. Г., моли да бъдат оставени без уважения
въззивната жалба и допълнението към нея на ЧТ и да бъде потвърдена
3
първоинстанционната присъда. Изтъква, че в хода на съдебното следствие
първоинстанционният съд изпълни стриктно задълженията си, произтичащи
от нормите на чл.13, чл.14, ал.1 и чл.107 от НПК и е установил вярна
фактическа обстановка, която не се оспорва от страна на частния тъжител и
неговия повереник. Намира, че мотивите са изгответвени в срок и са
убедителни, непротиворечиви, задълбочени и отговарят на изискванията на
НПК. По негово мнение жалбата и допълнението към нея са бланкетни и в тях
са допуснати фактологически грешки, които посочва: презимето на частния
тъжител; обстоятелството, че няма адресирана жалба от подзащитния му до
Главна дирекция „Национална полиция“. Отбелязва факта, че не се сочат
неизяснените обстоятелства по делото и какви доказателства следва да се
съберат. Напълно се споделя становището на първоинстанционния съд, че е
изразено лично мнение и се допълва, че то е изразено чрез лексика-думи,
които само по себе си и по своето съдържание в никакъв случай не засягат
чест или достойнство на адресата. Изтъква се, че съгласно трайно
установената съдебна практика, преценката дали използваните думи са
унизителни се прави въз основа на приетите в обществото критерии за
морално и етично поведение, като във всички случаи критерият е обективен и
не зависи от чисто личностните възприятия и интерпретации на техния
адресат. Посочва се, че жалбата е била разгледана от комисия на Главна
дирекция „Гранична полиция“, като хората в тази комисия са длъжни да пазят
конфиденциалност, но давайки отговор на клиента им никъде не е написано,
че той клевети техния служител, казват само, че приемат за неоснователно. По
отношение на субективната страна на деянието се посочва, че подсъдимият е
посочил, че само още 14 дни след подаване на въпросната жалба е в България
към онзи моменти и е посочил валиден електронен адрес, а ако е искал просто
да очерни някого пред неговите началници и колеги, той просто я пуска, хваща
си самолета и заминава за щатите. Предвид изложеното се моли присъдата на
СРС да бъде потвърдена и да им бъдат присъдени разноските. Изтъква
техническа грешка, като намира, че понятието решение се отнася за молба им
за глобата. Моли и тя да бъде отменена.
Адв. К., защитник на подс. Г., се присъединява към изложеното от адв.
Д.. Също моли жалбата и допълнението към нея да бъдат оставени без
уважение и да се постанови решение, с което да се потвърди оправдателната
присъда на първоинстанционния съд. Изразява несъгласието си с изложеното
от процесуалния представител на частния тъжител, че подсъдимият е целял да
дискредитира частния тъжител, да урони честта или неговото достойнство.
Изтъква се, че подсъдимият е потърсил съдействие и е поискал да бъде
извършена проверка. Счита, че в инкриминираният израз не се съдържат
обидни епитети или квалификации. Според защитата безспорно в тях се
съдържа едно свободно изразено мнение. На следващо място, изразява
несъгласието си с това, че подсъдимият е извършил нещо унизително за честта
или достойнството на друг в негово присъствие. Изтъква, че не се е случило в
присъствието на частния тъжител. Моли да бъде постановено решение, с
което да се потвърди оправдателната присъда на първоинстанционния съд,
както и да им се присъдят разноските.
4
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
тези изложени от страните в съдебните заседания на първа и въззивна
инстанция, и след като, в съответствие с чл. 314 от НПК, служебно провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
С акт от 10.02.2025г., СРС, НО, 14 състав, е признал подс. Г. В. Г. за
невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.148,ал.1,т.2,вр.
с чл.146,ал.1 НК. Самият акт е назован "Решение", но настоящият въззивен
състав констатира, че въпреки името си, то той по съдържание и реквизити
отговаря напълно на акт, който се нарича "Присъда" и, с който се решават по
същество от съда въпросите за виновността или невинността на дадено лице в
извършването на конкретно престъпление и налагането на съответно
наказание. Волята на първоинстанционния съд в цитирания акт се установява
недвусмислено от съдържанието на акта и е напълно ясна за настоящия състав
на СГС, пък и от мотивите към него, които първоинстанционния съдия е
озаглавил "Мотиви към присъда по н.ч.х.д. № 15507/2022г.,СРС,НО,14
състав" недвусмислено се разбира, че с акта си СРС е решил по същество
именно въпросите, по които съдът се произнася с присъда.
Установената и от двете инстанции по делото фактическа обстановка е
следната:
Подсъдимият Г. В. Г. е роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, неосъждан, неженен, висше образование, живущ в гр. София, ж.к.
****, ЕГН **********.
Подс. Г. и ЧТ Е. З. живеели две различни къщи, построени на калкан в
гр. София, кв. Филиповци, ул. **** и били съседи. Частният тъжител и
неговите родители построили своята къща, в която живеят от 19 години.
Подсъдимият и семейството му са закупили къщата, построена до къщата на
сем. З.и през 2013 г. от братовчеда на частния тъжител. През 2014г., малко след
като подс. Г. се нанася заедно със семейството си в къщата започват
проблемите между семействата на ЧТ и подсъдимия.
Подс. Г. и членовете на неговото семейство започват да пускат
непрестанно сигнали и жалби от различно естество, както в 09 РУ - СДВР, под
чийто район се намират имотите и месторабота на тъжителя Е. З. в Главна
дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП). Тези жалби и сигнали стават основание
за образуване както на прокурорски преписки, така и на проверки за наличие
на извършени от страна на частния тъжител З. нарушения на Етичния кодекс
на служителите на МВР и евентуални дисциплинарни проверки срещу него.
В последната жалба с вх. № 812102- 1266/05.09.2022 г. по описа на
ГДГП и вх. № 513000-52903/05.09.2022 г. по описа на СДВР от подс. Г., която е
предмет на настоящото производство, се твърди, че на 02.09.2022 г. частният
тъжител З. е отправил „недвусмислени и неприлични жестове за фелацио“,
насочени към подс. Г.. Излагат се твърдения относно внушения за сексуалната
ориентация на тъжителя, а именно, че „всеки може да избира към кой пол
5
принадлежи и с кой от двата пола ще има сексуални отношения“. Подс. Г. е
посочил още, че ЧТ З. „бързо сменя настроението си, което го прави
психически нестабилен. Проявява вулгарно и престъпно поведение.“
Заповед № 3282з-3129/09.09.2022 г. в ГДГП е била образувана проверка
по жалбата на подсъдимия. Комисията е приела, че същата е неоснователна и
недоказана, за което е изготвила Справка, рег.№ 3282р-24134/14.10.2022 г. по
описа на ГДГП.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал
необходимите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а
именно: писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени към
материалите по делото – доклад, докладна записка, писма, свидетелство за
съдимост, заповед за извършване на проверка, справка, писмо-отговор и др.
Установената от първоинстанционния съд и възприета от въззивната
инстанция, като правилна фактическа обстановка се подкрепя от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Също така, настоящия съд я
намира за безпротиворечива и по същество безспорна за страните. Спорно в
настоящото производство се явяват словесните изрази употребени в жалбата и
осъществяват ли те състава на престъплението очертано в тъжбата, с която
подс. Г. е предаден на съд.
Доколкото въззивния съд изразява съгласие с констатациите на
първоинстанционният съд по отношение на доказателствата по делото, то той
няма задължението отново да коментира ги подробно, а следва само да се спре
на тези факти и обстоятелства, които се оспорват, за да може изчерпателно да
отговори да доводите в жалбата. /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012
г. по НД № 1158/2012 г., НК, III НО на ВКС/.
Както вече беше посочено, спорно в настоящото производство е
словесните изрази употребени в жалбата, осъществяват ли състава на
престъплението очертано в тъжбата и респективно надвишил ли е
подсъдимият конституционното си право на жалба.
Първоинстанционният съд е изложил съдържателни мотиви, с които
настоящата инстанция се солидализира, по отношение на правото на свободно
изразяване на гражданите, закрепено в чл. 39 от Конституцията на Р. България
и чл. 10, ал.1 от Конвенцията за защитата на правата на човека. В допълнение
намира за необходимо да посочи, че при цялостния прочит на жалбата,
депозирана от подс. Г. Г., до Началника на Граничка полиция, с копие до
началника на СДВР е видно, че залегналите там изявления служат като
инструмент подс. Г. да сезира надлежен орган, овластен да извърши
необходимата проверка по описаните в жалбата обстоятелства. Погледнато на
тази плоскост, подс. Г. е бил свободен да изразява своето мнение по
отношение на действията на ЧТ З.. Това му право не може да се отрече,
независимо че то имплицитно предполага накърняване на доброто име на
засегнатото лице, доколкото именно неговото поведение е предмет на
оплакване в жалбата. На следващо място въззивната инстанция намира за
абсолютно правилен извода на първоинстанционния съд, че се касае за една
6
субективна оценка, която остава извън обхваната на преписаното с тъжбата
престъпление. С оглед всички обстоятелства, очертани като фактология в
производството, се достига до категоричния извод, че депозираната от подс. Г.
жалба няма за цел да накърни на честта и достойнството на ЧТ З., както и да
го уязви пред колегите му, а е насочена към изискване на проверка по
материализираните в жалбата обстоятелства, които са възбудили
недоволството в подсъдимия.
По гореизложените обстоятелства, настоящият въззивен съдебен състав
намира, че не установява наличието на обективните и субективните елементи
от състава на престъпление по смисъла на чл. 148, ал.1, т.2 вр. чл. 146, ал.1 от
НК, за което подс. Г. Г. е бил предаден на съд.
Изложеното налага извода, че единственият правилен и законосъобразен
изход от настоящото наказателното производство е подс. Г. да бъде признат за
невиновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение.
Като взе предвид, че при цялостната служебна проверка на присъдата,
съдът не констатира необоснованост, непълнота на доказателствата или
съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на
присъдата, настоящият състав прецени, че същата следва да бъде изцяло
потвърдена.
Съдът дължи произнасяне и по депозираната частна жалба от адв. К. и
адв. Д., защитници на подс. Г. срещу протоколно определение от 10.02.2025г.,
постановено в открито съдебно заседание по НЧХД № 15507/2022г. по описа
на Софийски районен съд, НО, 14-ти състав по повод депозирана жалба с вх.
№ 396794 от 06.12.2024г. срещу протоколно определение от 02.12.2024г. по
горецитираното дело, с което председателя на състава е отказал да отмени
наложена на подс. Г. глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. С жалбата се иска от
въззивния съд да отмени наложената на подс. Г. глоба в размер на 1000лв.
Жалбата е била депозирана в СРС на 13.02.2025г., т.е. в законоустановения 7-
мо дневен срок. Същата изхожда от лица, имащи правото да обжалват
процесното протоколно определение. С оглед изложеното жалбата е
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
По делото е категорично установено, че подсъдимото лице пребивава и работи
на територията на САЩ от момент предхождащ започването на делото. На
следващо място същият своевременно е организирал своята защита.
Проследявайки хронологията на откритите съдебни заседания делото е
отлагането няколко пъти – веднъж поради изразено желание за постигане на
помирение; за следващото съдебно заседание подс. Г. е предоставил на съда
болничен лист. За процесното съдебно заседание от 02.12.2024г., в което е
била наложена обжалваната глоба на подсъдимия, същият е информирал адв.
К. чрез имейл адрес, че няма да има физическа възможност да присъства на
откритото съдебно заседание на 02.12.2024г., тъй като пътуването му до
България изисква отсъствие от работното му място, което в случая не може да
осъществи. Подсъдимият е изразил желанието си да съдейства на съда чрез
видео връзка и да отговори на необходимите въпроси. Съдържанието на имейл
кореспонденцията е била приложена по делото. Настоящата инстанция заема
7
становище, че подс. Г. е предоставил необходимите доказателства и
уважителни причини относно неявяването си, предприел е необходимите
действия да организира защитата си, не е демонстрирал дезинтересованост от
делото, а напротив поддържал е постоянна комуникация с упълномощените си
защитници. С оглед изложеното настоящият въззивен състав намира, че
наложената глоба следва да бъде отменена.
С оглед изхода на производството пред въззивната инстанция, на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК, ЧТ Е. П. З. следва да бъде осъден да заплати
на подс. Г. В. Г. направените от последния разноски за заплащане на
възнаграждение на защитник във въззивното производство. Искането за тях е
направено и доказателствата за извършването им са представени по делото /в
представения договор за правна помощ е отразено, че са платени 800 лева/,
същите следва да се поставят в тежест на ЧТ.
По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от
НПК, Софийски градски съд, XVI въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение /Присъда/ от 10.02.2025г., постановено по
НЧХД 15507/2022г., по описа на Софийски районен съд, НО, 14-ти състав.
ОТМЕНЯ наложената на подс. Г. Г. глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв.с
протоколно определение от 02.12.2024г. по НЧХД № 15507/2022г. ,по описа на
Софийски районен съд, НО, 14-ти.
ОСЪЖДА частния тъжител Е. П. З. да заплати на подс. Г. В. Г.
направените от последния разноски за заплащане на възнаграждение на
защитник във въззивното производство в размер на 800 /осемстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9