Номер ІV-260405 Година 2020, 10 декември гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на
десети декември година
две хиляди и двадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА
МИХОВА
2.мл.с.ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
секретар
…………………………..
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
гражданско
дело № 2672 описа за 2020 година
Производството е по
реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК и е образувано по
частната жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Христофор Колумб” № 43, срещу Постановление за
намаляване на разноски с изх.№ 41443/19.10.2020 г. на Частен съдебен изпълнител
Таня Маджарова, per. № 803, с район на действие ОС
Бургас относно намаляване на адвокатски хонорар по изп.
дело № 20208030401755 по описа на ЧСИ Т.Маджарова и
до размера от 1456,00 лв. Твърди
се, че обжалваното постановление е неправилно, а приетото като разноски на
взискателите адвокатско възнаграждение, макар и намалено, за прекомерно.
По-конкретно се твърди, че на първо място по изпълнителното дело липсва представен
документ за изплатен адвокатски хонорар в размер на 2050,00 лв,
респ. 1456,00 лв. Излагат се твърдения, че делото не се отличава с правна и
фактическа сложност, която да обосновава плащане на адвокатски хонорар в размер
надвишаващ минималния предвиден такъв от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (200 лв). Сочи се, че по
изпълнителното дело липсват доказателства за извършвани други действия от
адвоката, различни от образуване на изп. дело, поради
което няма правно основание за претендиране на по-висок от минималния размер на
адвокатското възнаграждение. На следващо място се твърди, че следва да се вземе
предвид, че доколкото съгласно чл.426, ал.2 от ГПК с молбата за образуване на
изпълнителното дело, взискателят посочва и начина на изпълнение, посочването е
част не от воденето на делото, а от образуването, поради което други действия,
освен образуване на изпълнителното дело, не са извършвани от страна на адвоката
на взискателите. Твърди се още, че неправилно ЧСИ е приел, че за адвокатско
възнаграждение е дължима сума в размер на 1456,00 лв,
от която 200 лв за образуване на изпълнителното
производство и по 623,50 лв за всеки един от
взискателите, тъй като на първо място сборът от сумите за образуване на
изпълнително дело и за адвокатски хонорар за всеки един от взискателите е
1447,00 лв, а не 1456,00 лв,
и на второ това е в разрез с Наредбата, тъй като хонорарът се дължи за
образувано дело, а не за всеки отделен взискател. На последно място се твърди,
че съгласно приетото в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, основанието по чл.78, ал.5
от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената за адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото, при което в случая следва да се
съобрази, че „ЗД Евроинс” АД е застрахователно
дружество, действащо от повече от 20 години на българския пазар, изпълнението
срещу дружеството никога не е представлявало и не съставлява и понастоящем
фактическа и правна сложност, съотв. присъждането на
хонорар в размер над минималния, не отговаря на фактическата и правна сложност
на конкретното изпълнително производство.
Претендира се, на основание чл.78, ал.5 от ГПК съдът да
намали размера на адвокатското възнаграждение, определено в размер на 1456,00 лв, като прекомерно завишено предвид липсата на фактическа
и правна сложност на делото, реално извършените действия на адвоката по изп. дело, както и утвърдената относима
съдебна практика в тази насока, като същото бъде намалено до сума в размер на
200 лв, съгласно минималния размер по чл.10, т.1 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да
намали определената от съдебния изпълнител пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
Претендира се присъждане на разноски за настоящото
производство - държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответниците
по жалбата и взискатели по изп.дело – П.И.Д. ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител Д.Р.Д. ЕГН **********, и Д.И.Д.
ЕГН **********, също действаща чрез своята майка и законен
представител Д.Р.Д., представят писмено
възражение, с което оспорват жалбата като неоснователна и недоказана.
Оспорва се твърдението, че по изпълнителното дело липсва документ за
изплатеният адвокатски хонорар. Сочи се, че по делото са представени два
договора за правна защита и съдействие - № 5746 за платеното възнаграждение от П.Д.
и № 5745 - за платеното възнаграждение от Д.Д.. Твърди се, че размерът на
адвокатското възнаграждение е съобразен с размера на дълга. Оспорват се
твърденията в жалбата за липса на правна и фактическа сложност на изп.дело като се излагат твърдения, длъжникът е имал
възможност да погаси задължението си след постановяване на съдебното решение,
тъй като по гражданското дело ищците (настоящи взискатели) са посочили банкови
сметки, по които длъжникът е могъл извърши плащане още на 29,09.2020 г., което
не е сторил и което е наложило взискателите да се снабдят с изпълнителен лист и да образуват
изпълнителното дело. Твърди се, че до образуване на изпълнителното дело
се е стигнало в резултат на пасивното поведение на длъжника и липса на всякаква
воля за плащане на дълга.
На следващо място се твърди, че непосочването на
способ за принудително изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното
дело е жест на взискателите спрямо длъжника, да не се поиска веднага налагане
на запор на банкови сметки на дружеството, за да не се затрудни работата му.
Оспорва се твърдението в жалбата, че и намаленият размер на адвокатското
възнаграждение е прекомерен, като се твърди, че той е съобразен с чл.10, ал.1 и
ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Излагат се твърдения, че с исканията на длъжника в жалбата се цели
погазването на императивно определени размери на адвокатско възнаграждение, без
да се държи сметка за големия размер на дълга.
ЧСИ
Т.Маджарова излага мотиви за неоснователност на
жалбата. Изложени са
извършените по делото изпълнителни действия и е посочено, че след постъпване по
делото на възражение от длъжника с искане за намаляване на приетото адв.възнаграждение, и след погасяване на задължението на
длъжника (извършено 6 дни след постъпване на възражението), с обжалваното
постановление ЧСИ е намалил адв.възнаграждение до
посочените размери в чл.10, ал.1 и ал.2
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Производството по изпълнително дело № 20208030401755, по описа на ЧСИ Т.Маджарова, е образувано на основание изпълнителен лист, издаден на 02.10.2020 г. от Бургаски апелативен съд на основание решение
по гр.д.217/2020 г. по описа на БАС, с взискатели П.И.Д. и Д.И.Д., двете действащи чрез своята майка и законен представител Д.Р.Д., против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС АД, съгласно който изп.лист
дружеството-длъжник е осъдено да заплати на всяка от взискателите сумата от
20 000 лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вредив резултат на техния дядо Р.М.Д., ведно със законната лихва върху гланицата от
20 000 лв, считано от 15.11.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Към молбата са приложени 2 бр.договори за правна
защита и съдействие сключени между Д.Р.Д., като майка и законен представител на
Д.И.Д. (№ 5745 от 05.10.2020 г.), и като майка и законен представител на П.И.Д.
(№ 5746 от 05.10.2020 г.). Във всеки от договорите е отразено, че е договорено
и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на по 1025 лв за „образуване и процесуално представителство по изп.дело № 1755/2020 г. по описа на ЧСИ № 803 с район на
действие БОС“.
На 08.10,2020 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение
изх.№ 39622/06.10.2020 г., в която е отразено, че задължението на длъжника по
изпълнителното дело възлиза на 54 053,54 лв, от
които: главница в размер на 20 000 лв, със
законна лихва 3 916,67 лв; главница в размер на
20 000 лв, със законна лихва 3 916,67 лв; 2 500 лв – разноски по
изпълнителното дело; 4 140,20 лв – такси по
Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 20.10.2020 г.
На 13.10.2020 г. по делото е постъпило възражение (вх. №24363/13,10,2020
г.) от длъжника с искане за
намаляване на приетите разноски за адвокатски хонорар. Изложени са твърдения,
че длъжникът е публично дружество и е достатъчно да се поиска запор на банкови
сметки с цел удовлетворяване на взискателя.
На 19.10.2020 г. е постъпило пълно погасяване на дълга по сметка на ЧСИ.
С постановление от 19.10.2020 г. ЧСИ е намалил приетите разноски за
заплатено адв.възнаграждение от 2 050 лв
на 1 456 лв, от които 200 лв за образуване
на изп.дело и съответно за П.И.Д. и Д.И.Д. по 623,50 лв - съгласно чл.10, вр.чл.7 от Наредба № 1 за МРАВ.
По твърдения на ЧСИ, постановлението връчено на страните по електронна поща
на 19,10,2020 г.
Против постановлението е подадена жалба само от длъжника (вх.№
ИМ-2219/02.11.2020 г.).
Жалбата е подадена от
легитимирано лице, против действие на съдебния изпълнител, за което е
предвидена възможност за обжалване (чл.435,
ал.2, т.7 от ГПК), в законовия
срок, поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Съдът, като прецени
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Неоснователно е оплакването, че по делото няма представени
доказателства за заплатен адвокатски хонорар от взискателите в размер на 2500 лв, респ.на 1456 лв. Действително
„документ за изплатен адвокатски хонорар в размер на 2500 лв
, респ.на 1456 лв“ няма, но
още с молбата за образуване на изпълнителното дело са представени два Договора
за правна защита и съдействие (№ 5745 и № 5746, двата от 05.10.2020 г.),
сключени между адв.Димитринка Радева от БАК и, съответно, Д.Р.Д. като майка и законен
представител на Д.И.Д., и от П.И.Д., действаща лично и със съгласието на своята
майка Д.Р.Д., във всеки от които договори страните са уговорили адв.възнаграждение в размер на по 1025 лв
„за образуване и процесуално представителство по изп.дело
№ 1755/2020 г. по описа на ЧСИ № 803 с район БОС“. И в двата договора е
отразено, че сумата от 1025 лв е заплатена в брой.
При така представените два договора за правна защита и съдействие, съдът приема
за доказано, че взискателите са представили доказателства за уговорено и
заплатено от тях адв.възнаграждение за образуване и
процесуално представителство по изпълнителното дело.
По отношение на оплакването, че делото не се
отличава с правна и фактическа сложност, която да обосновава заплащането на адв.хонорар в размер, надвишаващ минималния, предвиден в
Наредба № 1 за МРАВ следва да се отбележи, че ЧСИ вече е намалил приетия като
разноски адвокатски хонорар почти до предвидения в Наредба № 1 за МРАВ
минимален размер. Съгласно чл.10, т.1 от Наредбата, за образуване на
изпълнително дело се предвижда адв.възнаграждение в
размер на 200 лв, а съгласно чл.10, т.2 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело, както и за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания възнаграждението за вземания над 1000 лв е 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2–7.
Минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело при материален интерес общо
23 916,67 лв (20 000 лв
главница и 3 916,67 лв законната лихва за
периода от 15.11.2018 г. до датата на образуването на изп.дело),
какъвто е материалният интерес за всяка от двете взискателки,
изчислено по правилата на чл.10, т.2, вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, е 623,74 лв
за всяка от двете взискателки. Общото адв.възнаграждение по чл.10, т.1 и 2 от Наредбата за МРАВ
за двете взискателки е 1447,48 лв,
т.е.ЧСИ е намалил признатите по изп.дело
разноски за адв.възнаграждение до законоустановения с
Наредба №1/2004 г. за МРАВ минимален размер.
Неоснователно е оплакването, че в случая на взискателите не се дължат
разноски за процесуално представителство по изпълнителното дело, тъй като освен
молбата за образуване на изпълнителното дело, адвокатът им не бил извършил
други действия. Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че доколкото
чл.426, ал.2 от ГПК предвижда в молбата си за образуване на изпълнителното
дело, взискателят да посочи и начина на изпълнение, това посочване
представлявало част от образуването на изп.дело, а не
от воденето му. На първо място, при образуването на изп.дело
взискателят не би могъл да знае как ще се развие делото – ща заплати ли
длъжникът доброволно присъдената сума или ще се наложи извършването на
принудителни изпълнителни действия, респ.посочването
им. Ето защо е логично в уговореното и заплатено адв.възнаграждение
(обикновено преди образуване на изп.дело), да се
включи и възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, което възнаграждение следва да бъде
признато на взискателя като разноски по изп.дело. Според настоящия състав, възлагането
от взискателя на ЧСИ на всички права, изчерпателно посочени в чл.18 от ЗЧСИ,
макар направено в молбата за образуване на изп.дело,
представлява действие по извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, съотв.за него се
дължи възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.
Неоснователно е оплакването и по т.4 от жалбата – че неправилно ЧСИ е
приел разноски и за двете взискателки. Съдът намира,
че за образуване на изпълнителното дело действително се дължи едно
възнаграждение (по на чл.10, т.1 от Наредбата), но за
процесуалното представителство следва да се приемат разноски за всеки от
взискателите, доколкото вземанията им към длъжника, макар обединени в един
изпълнителен лист, са отделни и защитата по изп.дело
се осъществява за всеки от тях. Ето защо, според настоящия състав, правилно ЧСИ
е приел 200 лв адв.възнаграждение
по чл.10, т.1 от Наредбата за МРАВ общо за двете взискателки,
и по 623,50 лв разноски по чл.10, т.2 от Наредбата за МРАВ за
всяка от всизкателките.
Неоснователно е оплакването и по т.5 от жалбата –
че предвид обстоятелството, че длъжникът е застрахователно дружество, действащо
повече от 20 години на пазара, изпълнението срещу което никога не е
съставлявало фактическа и правна сложност, за процесуално представителство на
взискателите по изп.дело против този длъжник е
неоправдано да се присъжда адв.възнаграждение над
минималния определен в Наредбата за МРАВ размер. Ккато се посочи по-горе, ЧСИ вече е намалил
приетите от него за взискателите разноски за адв.възнаграждение,
до размерите по чл.10, т.1 и т.2 от Наредбата за МРАВ.
По изложените съображения съдът намира подадената
жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Христофор Колумб”
№ 43, срещу Постановление за намаляване на разноски с изх.№ 41443/19.10.2020 г.
на Частен съдебен изпълнител Таня Маджарова, peг.№ 803, с район на действие ОС Бургас
относно намаляване на адвокатски хонорар по изп. дело
№ 20208030401755 по описа на ЧСИ Т.Маджарова и до
размера от 1456,00 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.