Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 06.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П.
САНТИРОВ
мл.
с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 13212 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 171456 от 19.07.2019 г., постановено по гр. д. № 20463/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 81 състав, е ЗАД .А.Б.“ е осъден да заплати на И.В.М. сумата от 3448, 28 лв., на основание чл.193, ал.1 КЗ (отм.) вр. с чл. 208, ал.1 КЗ (отм.), представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ във връзка с претенция по щета № 0305/15/217/500292 след извършено прихващане със сума в размер на 219 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 28.03.2018 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 974, 62 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.06.2015 г. - 27.03.2018 г., като исковете са отхвърлени в останалата част до пълните предявени размери. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 849, 78 лв., представляваща направени разноски по делото. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 54, 53 лв., представляваща направени по делото разноски.
Срещу постановеното съдебно
решение, в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна
жалба от ЗАД „А.Б.“ АД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
необосновано и неправилно. Поддържа, че необосновано решаващият съд е приел за
доказан механизма на ПТП, както и наличието на причинно - следствена връзка на
инцидента и претендираните от ищеца вреди. Представените по делото протокол за
ПТП и административно-наказателна преписка нямат обвързващо действие за съда. С
отговора на исковата молба протокол за ПТП в частта относно механизма е
оспорен. Счита, че неправилно СРС е кредитирал заключенията на вещите лица, тъй
като те са работили единствено въз основа на представените по делото писмени
доказателства. Съдът не е посочил въз основа на кои доказателства е приел за
доказан механизма на ПТП. При изслушване на вещото лице по повторната
авто-техническа експертиза, същото е пояснило, че уврежданията по десния калник
на автомобила могат да бъдат единствено в предната част. От снимковия материал
се вижда, че значителни увреждания има и по страничната част на калника, които
не са във връзка с процесното ПТП. Вещото лице е заявило, че уврежданията на
предното стъкло на автомобила също не са в резултат на процесното ПТП, а по -
скоро се касае за увреждане, причинено от изхвърчало по време на движение
камъче. СРС не е коментирал тези въпроси с постановеното съдебно решение. Позовава
се на груба небрежност от страна на водача, който е управлявал автомобила в
населено място и не е упражнил необходимия контрол над автомобила. По тази
причина на водача е съставен акт за установяване на административно нарушение и
е постановено влязло в сила наказателно постановление. Предвид представения по
делото снимков материал и писмото от ДЗЗД „Улично осветление“, макар вещото
лице да не е посочило скоростта на движение, смита, че тя е била висока, за да
може МПС да стигне до процесния стълб и да получи претендираните увреждания.
Представеният от ДЗЗД „Улично осветление“ снимков материал се различава от
този, заснет от органите на МВР. Счита, че представените по делото
доказателства относно механизма на ПТП отразяват единствено твърденията на ищеца.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло
предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца И.В.М., с който я оспорва. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Макар
ответникът да е оспорил протокола за ПТП относно удостоверения в негов
механизъм на настъпването му, същият не е ангажирал доказателства подкрепа на
оспорването, съгласно чл.193, ал.3 ГПК. По делото е изслушана авто - техническа
експертиза, която установява механизма на ПТП и причинната му връзка с
настъпилите вреди. В този смисъл са и изводите на вещото лице по допуснатата
повторна експертиза. Поддържа, че увреденият калник е цял елемент, поради което
не е възможно удар в предната му част да не рефлектира и върху останалата му
част. Установено е, че ударът в стълба е в предната част челно-странично, а не
само челно, както е„неправилно поддържа ответникът. Счита, че представените по
делото доказателства установяван механизма на ПТП и причинените от него вреди
върху процесния автомобил. Основанията за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение за регламентирани в чл.211 КЗ (отм.). Позоваването на ответника на
груба небрежност не съставлява такова основание. Моли съда да потвърди
решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсади доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно
основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.). Ищецът твърди, че на 08.12.2014 г. е сключил
с ответника договор за застраховка „Каско на МПС“ за лек автомобил марка
„Фолксваген“, модем „Пасат“, рег. № ********. Срокът на действие на договора е
от 09.12.2014 г. до 08.12.2015 г. Нивото
на застрахователно покритие е съгласно клаузи „Стандарт, Стандарт плюс и Супер“.
Уговорената застрахователна сума е в размер на 5 867 лв. Твърди, че е платил първа и втора вноска от дължимата
застрахователна премия. На 24.04.2015 г. е настъпило ПТП, при което е увреден
застрахования при ответника лек автомобил. Съставен е протокол за ПТП от
органите на СДВР. Съставен е и акт за установяване на административно нарушение
на водача на автомобила. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие е
уведомил ответника, както и е представил всички необходими документи. Ответникът
е постановил отказ да изплати застрахователно обезщетение, като е приел, че
вида и характера на констатираните увреждания не съответства на описания
механизъм за настъпването им – вредите не могат да бъдат причинени в резултат
на удар в метален стълб. Въпреки изразеното писмено несъгласие с отказа, ответникът
е потвърдил същия. Счита, че настъпилото ПТП е доказано чрез съставения
официален документ от компетентните лица в кръга на службата им. Също така не е
налице някое от предвидените в чл.211 КЗ (отм.) основания за отказ от изплащане
на застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 3 668, 18 лв. – застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на
делото до окончателното изплащане, сумата от 1 051, 11 лв. – лихва за
забава за периода 02.06.2015 г. – 28.03.2018 г., както и сторените по делото
разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва иска. Признава наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“, описано в
исковата молба. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП.
Представеният протокол за ПТП в частта относно механизма на същото, не се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на
отразените в него обстоятелства и причините за настъпване на ПТП. Оспорва
наличието на пряка причинно – следствена връзка между вредите и ПТП. След
извършен оглед от застрахователя на увредения автомобил е установено, че
претендираните верди немогат да бъдат причинени в резултат на удар в стълб.
Твърди, че към момента на ПТП автомобилът не е бил в изправно техническо
състояние. Позовава се на т.15.6 от Общите условия на застрахователния договор,
тъй като е налице груба небрежност от страна на водача, в резултат на което е
настъпило процесното ПТП. Водачът е управлявал застрахования автомобил в
населено място с несъобразена с пътните условия скорост, в тъмната част на
денонощието, като същият не е упражнил необходимия контрол върху управляваното
МПС. Оспорва размера на претендираното обезщетение. В условията на евентуалност
е направил възражение за прихващане между претендираното обезщетение и
дължимата от ищеца застрахователна трета и четвърта вноска от застрахователната
премия в размер на 219, 90 лв.
Страните не спорят, а и от представения
по делото препис от застрахователна полица се установява, че ищецът е застраховал при ответника лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ******** по застраховка „Каско на МПС“.
Уговорената застрахователна сума е 5 867 лв., а застрахователната премия е
в размер на 431, 22 лв., платима разсрочено на 4 вноски, първите три от които в
размер на по 107, 81 лв., а четвъртата – 107, 79 лв. В застрахователната полица
е удостоверено, че застрахованият е запознат и приема Общи условия за застраховане
на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства „А.на път“ на
застрахователя, които представляват неразделна част от договора. В т.15.6 от
същите е предвидено, че застрахователят не изплаща обезщетения за щети,
причинени от груба небрежност при експлоатация на МПС.
Видно от представения по делото
протокол за ПТП№ 1542082 на 24.04.2015 г. в гр. София, кв. „Горубляне“, ул. „********,
е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“,
рег. № ********, собственост на И.В.М. и управляван от същия. Като
обстоятелства за настъпилото ПТП е посочено, че автомобилът се е движил по ул.
„Стадион“ в кв. „Горубляне“ с посока към кв. „Експериментален“ и срещу № 27,
поради недостатъчен контрол, е самокатострофирал в стълб на улично осветление.
Съставена е схема на ПТП, в която е удостоверено, че ударът на автомобила с
металния стълб на уличното осветление е осъществен с предната част на
автомобила. Описани са и констатираните увреждания на лекия автомобил.
Във връзка с настъпилото ПТП е
съставен акт за установяване на административно нарушение№ 765121, в който са
възпроизведени същите обстоятелства за настъпилото ПТП.
С влязло в сила наказателно
постановление е ангажирана административно – наказателната отговорност на ищеца
– водач на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ********,
за настъпилото на 24.04.2015 г., поради нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП – водачът
не е контролирал пътното превозно средство, което е управлявал.
Ищецът е уведомил ответника за
настъпилото застрахователно събитие. Като причини за настъпването му е посочил,
че е завил рязко вдясно и се ударил в метален ел. стълб, поради неправилно
излизане от входа на фирмата моторист. Съставена е схема на ПТП.
След извършен оглед
застрахователят е съставил опис на щетите по застрахования автомобил.
С писмо изх. №
310-02-3316/15.06.2015 г. ответникът е уведомил ищеца, че няма основание за
изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с процесното
застрахователно събитие, тъй като при анализа на констатираните увреждания е
установено, че вида и характерът им не съответства на описания механизъм на
настъпването им – повредите не могат да бъдат причинени в резултат на удар в
метален стълб.
На 16.07.2015 г. ищецът е депозирал
при ответника заявление, с което е оспорил отказа му за изплащане на
застрахователно обезщетение. Поддържа, че няма вина за настъпилото ПТП, тъй
като е предприел спасителна маневра. На мястото на инцидента излезли два
кросови мотора, единият от които ударил челно срещу него. За да избегне удара,
завил рязко вдясно и се ударил в метален ел. стълб. Въпреки, че описал тази
ситуация на органите на КАТ, те приели, че има вина за настъпилия инцидент.
Съгласно постъпилото пред СРС
писмо от ДЗЗД „Улично осветление СМ“ на ул. „********, в кв. „Горубляне“ е
извършена подмяна на един ударен стълб в следствие на ПТП през 2015 г. Подмененият
стълб е с височина 7, 5 м. и осветително тяло.
От заключението на вещото лице
инж. Р.С.по изслушаната пред СРС авто – техническа експертиза се установява, че
съгласно удостовереното в протокол за ПТП № 1542082, ПТП е настъпило при
движението по ул. „Стадион“ в кв. „Горубляне“ с посока към кв.
„Експериментален“, срещу № 27, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“,
рег. № ********, поради недостатъчен контрол самокатострофира в метален стълб
на уличното осветление, намиращ се от дясната страна спрямо движението на
автомобила. Уврежданията на автомобила са получени в резултат на удар в твърд,
неподвижен предмет, намиращ се от дясната страна на автомобила. Вещото лице
приема, че уврежданията по лекия автомобил са съпоставими и съотносими с
настъпилото ПТП. Вследствие на претърпяното ПТП към датата на застрахователното
събитие по средни пазарни цени, без прилагане на обезценка, стойността на
щетите, предвид всички негови технически характеристики и параметри, възлиза на
5 471, 33 лв. В тази стойност се включват новите части, монтаж и демонтаж,
боя и труд. Вещото лице приема, че между механизма на произшествието, описан в
протокола за ППТП и описаните в опис на уврежданията щети на лекия автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ********, е налице причинно –
следствена връзка. При съобразяване датата на първата регистрация на посочения
автомобил – 29.03.2001 г. и изминалия период на експлоатация – 14 години и 1
месец към датата на ПТП – 24.04.2015 г., средната пазарна стойност на щетите
възлиза на 5 471, 33 лв.
При изслушването му вещото лице е
пояснило, че е определило механизма на ПТП въз основа на представения протокол
за ПТП, като не е посетил мястото на ПТП. Запознат е с района. Извършил е
справка в интернет по номера на улицата, на която е настъпил инцидента, но там
излизала улица с № 11, а не с № 27. Доколкото в протокола не е посочено каква е
инфраструктурата – дали има тротоар или бордюр от тревни площи, поради което не
е взел под внимание такива. За определяне скоростта на автомобила е нужно да се
направят определи измервания, каквито не са били направени. Настъпилият удар е
приплъзващ, в челната страна на автомобила, отдясно. С оглед на това евентуално
би трябвало да излязат и двете въздушни възглавници. Те могат да се активират
при движение на автомобил със скорост от около 40 км/ч.
Експертното заключение е
своевременно оспорено от ответника – докато трае изслушването на вещото лице,
поради което СРС е допуснал изслушването на повторна авто-техническа
експертиза.
От заключението на вещото лице
инж. С.Д.се установява, че въз основа на ангажираните по делото доказателства
механизмът на ПТП е следният: на 24.04.29015 г., около 21.30 ч., лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ********, се е движил в гр. София, по
ул. „Стадион“ с посока от ул. „Инж. Георги Белов“ към ж. к. „Експериментален“.
По посоката на движение автомобилът се е изкачвал. При достигане на автомобила
в района на № 27 на ул. „Стадион“, водачът му поради недостатъчен контрол над
МПС, самокатострофира в метален стълб на уличното осветление. В съставения
протокол за ПТП са описани уврежданията на автомобила: предна броня, решетка,
капак, десен калник, десен фар, предна дясна ходова част, 2 броя въздушни
възглавници и др. Съгласно съставената схема в протокола за ПТП и направените
снимки към административно – наказателната преписка, уврежданията по автомобила
са главно в предната му част. Същите са получени при удара на автомобила в
електрическия стълб, като при това са се отворили двете предни въздушни възглавници.
Тъй като ударът е в електрически стълб, който се намира в дясно спрямо посоката
на движение на автомобила, а наличните увреждания по него се намират предната
му дясна част, вещото лице приема, че същите са съпоставими и съотносими към
механизма на ПТП. Към датата на ПТП процесният автомобил е бил в експлоатация,
считано от 29.03.2001 г. 14 години и 26 дни. Стойността на щетите вещото лице е
определило въз основа на данни за цени на резервни части от доставчици на
оригинални резервни части, както и на алтернативни такива. Средната стойност на
сервизния час за демонтаж-монтаж, ремонтно-възстановителни и бояджийски
операции за 2015 г. е 15 лв. без ДДС. Стойността на необходимия ремонт за
възстановяване на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, възлиза на
3 074, 90 лв. без ДДС или 3 689, 88 лв. с ДДС. Предвид механизма на
настъпване на произшествието и местоположението на щетите по автомобила, както
и техния характер, вещото лице счита, че уврежданията по автомобила с причинно
– следствена връзка с механизма на ПТП.
При изслушването му вещото лице е
пояснило, че е възможно да е имало други увреждания върху калника при
приплъзващ удар, но от друго ПТП. Получените от процесното ПТП увреждания
подробно са описани в заключението. Автомобилът се е движил косо спрямо
платното за движение и се е ударил в стълб. Бронята е пластмасова, а гумата
контактува челно със стълба. Вследствие на съпротивлението на бронята и калника
е възможно да има вреди в предната част на автомобила. В страничната част на
калника е възможно да има вреди от други събития. Калникът е сгънат отпред.
Вещото лице приема, че по – скоро друга щета е ударът от камъче в предното
стъкло. От процесното събитие могат да се отворят двете въздушни възглавници.
Във връзка с издадено съдебно
удостоверение по делото е депозирано удостоверение от „Порше БГ“ ЕООД относно
процесния автомобил. В него е посочено, че задействането на въздушните
възглавници е пряко обвързано с отчетеното от сензора на автомобила отрицателно
ускорение от удара, а не толкова със скоростта, при която е настъпило
събитието. Управляващият блок не позволява задействане на въздушните
възглавници при скорост на движение на автомобила, по – ниска от 20 км/ч.
Предните въздушни възглавници сработват вследствие отчитане на физическите
параметри на самия удар. Те се задействат в случай, че управляващият блок на въздушните
възглавници е получил сигнал от сензорите за ускорение. Въздушната възглавница
на предната пасажерска седалка може да се задейства в следствие на удар, без
значение дали на предна пасажерска седалка има пасажер. Няма значение също така
дали е поставен предпазен колан. Въздушната възглавница на предна пасажерска
седалка няма да бъде задействана, ако е деактивирана от ключа за управление на
въздушните седалки. За задействането на въздушните възглавници, управляващият
ги блок анализира отчетеното отрицателно ускорение вследствие на удара,
положение на контактния ключ на автомобила, информация за настъпил удар, посока
на удара, ъгъл на удара спрямо надлъжната ос на автомобила, скорост на движение
автомобила.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото
в жалбата.
При извършена служебна проверка
въззивният съд установи, че Обжалваното съдебно решение е валидно, като същото
е процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, че между страните в
производството е съществувало застрахователно правоотношение, възникнало по
силата на застраховка „Каско на МПС”, сключен на 08.12.2014 г. Обект на
договора и съответно на застрахователното покритие е лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Пасат“, рег. № ********. Предвид обстоятелството, че застрахованият е
приел писмено установените от застрахователя общи условя и на основание чл.186,
ал.1 КЗ (отм.), действал към момента на възникване на облигационната връзка,
същите са задължителни за страните и регулират спорното правоотношение.
През време на действието на договора за застраховка „Каско
на МПС” – на 24.04.2015 г., застрахованият автомобил е увреден в резултат на
настъпило ПТП.
Застрахователят по имуществена застраховка „Каско на МПС“
носи отговорност за всички вреди, които са настъпили в резултат на събитие,
предвидено като покрит застрахователен риск в застрахователния договор и в
Общите условия към него.
Налице е спор между страните дали в тежест на
застрахователя е възникнало задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение и съответно дали е налице основание за ангажиране на договорната
отговорност на застрахователя или не.
Ответникът своевременно е релевирал възражение с писмения отговор на исковата молба, което поддържа и във въззивната жалба, че не дължи заплащане на застрахователно обезщетение на основание т.15.6 от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства „А.на път“, съгласно която застрахователят не изплаща обезщетения за щети, причинени от груба небрежност при експлоатация на МПС . В доказателствена тежест на ответника е да установи това свое възражение, в какъвто смисъл е и съставения доклад по делото по реда на чл.146 ГПК. От ангажираните по делото доказателства се установи, че ПТП е настъпило в резултат на удар в метален електрически стълб, при рязък завой надясно от страна на водача на автомобила, който не е изпълнил регламентираното в чл.20, ал.1 ЗДвП задължение да контролира непрекъснато управляваното от него МПС. Всички ангажирани по делото доказателство, ценени в тяхната съвкупност, установяват по непротиворечив начин удостоверения в протокола за ПТП механизъм на настъпването му.Не са събрани обаче доказателства, че увреждането е причинено при груба небрежност от страна на водача на застрахования автомобил. От обстоятелството, че автомобилът е самокатострофирал в резултат на рязка маневра на водача, направена поради неупражняването на непрекъснат контрол върху автомобила, не може да се направи еднозначен извод, че увреждането е причинено поради груба небрежност от водача. Същевременно доказателства в тази насока не са ангажирани от ответника. Ето защо възражението му се явява неоснователно.
Тъй като ответникът не е релевирал с писмения отговор на
исковата молба доводи относно наличието на основание за освобождаването му от
отговорност да обезщети застрахования за причинените му от застрахователното
събитие вреди при условията на чл.211 КЗ (отм.), не следва да се обсъжда дали
са налице някоя от регламентираните в посочената норма предпоставки.
Предвид обстоятелството, че застрахователното събитие е
настъпило през време на действието на застрахователния договор и на основание
чл.208, ал.1 КЗ (отм.), за застрахователя е възникнало
задължението да заплати дължимото застрахователно обезщетение. Неговият размер
следва да се определи съгласно нормата на чл.208, ал.3 КЗ (отм.) – размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, но не повече от действителната стойност на увреденото
имущество.
Жалбоподателят релевира довод, че при определяне стойността
на вредите не следва да се включват уврежданията на предния десен калник. Както
в първоначалното, така и в повторното експертно заключение вещите лица са
обосновали извода, че описаните от застрахователя щети се намират в причинно –
следствена връзка с процесното ПТП.
При разпита на вещото лице инж. С.Д.същият е посочил
наличието на възможност щетите в страничната част на калника да са от други
събития, като е уточнил, че по – скоро друга щета е ударът от камъче в предното
стъкло. Тези колебанията на вещото лице обаче не рефлектират върху
обосноваността на извода му, че всички описани от застрахователя вреди са в
резултат от процесното ПТП, доколкото по делото липсват каквито и да било
доказателства за наличието на предходно увреждане на страничната част на десния
калник – по делото липсват доказателства, че такива вреди са съществували към
момента на сключване на застрахователния договор, респ. за предходно
застрахователно събитие, настъпило преди 24.04.2015 г.
По изложените съображения въззивният съд счита, че всички
описани от застрахователя вреди са причинени в резултат от настъпилото на
24.04.2015 г. ПТП.
Относно размера на щетите върху застрахования автомобил,
причинени при настъпване на застрахователното събитие въззивинят съд възприема
заключението на вещото лице инж.С.Д., тъй като същото е обстойно обосновано,
като вещото лице е съобразило всички релевантни обстоятелства за определяне
стойността на причинените вреди. С оглед на това размерът на вредата към деня
на настъпване на събитието възлиза на 3 689, 88 лв., която не надвишава
действителната стойност на увреденото имущество.
Във въззивното производство не са заявени оплаквания
относно извършеното прихващане между дължимото от ответника застрахователно
обезщетение и дължимите от ищеца трета и четвърта вноски от застрахователната
премия. Не са заявени и доводи относно размера и периода на лихвата за забава.
Ето защо и на основание чл.269 ГПК тези въпроси са извън пределите на въззивния
контрол и не следва да се обсъждат.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При
този изход на делото и на основание
чл.78, ал.4 ГПК на жалбоподателя следва да се възложи сумата от 400 лв. -
заплатено възнаграждение в полза на представлявалия ответника по жалбата
адвокат за осъществяване на процесуално представителство във въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 171456 от 19.07.2019 г.,
постановено по гр. д. № 20463/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 81
състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която ЗАД „А.Б.“, ЕИК ********,
с адрес гр. София, бул. „********, е осъден да заплати на И.В.М., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 3 448, 28 (три хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и
двадесет и осем стотинки) лв., на основание чл.193, ал.1 КЗ (отм.) вр. с чл.
208, ал.1 КЗ (отм.), представляваща застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско“ във връзка с претенция по щета № 0305/15/217/500292, след
извършено прихващане със сума в размер на 219 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба - 28.03.2018 г., до
окончателното изплащане, както и сумата от 974,
62 (деветстотин
седемдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки) лв., представляваща лихва
за забава за периода 15.06.2015 г. - 27.03.2018 г.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ********, с
адрес гр. София, бул. „******** и съдебен адрес *** – адв. А.Б., да заплати на И.В.М., ЕГН **********, с адрес
*** и съдебен адрес *** и ********– адв. П.З., сумата от 400 (четиристотин) лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното
производство.
Решението
в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила, като
необжалавно.
Решението не подлежи на обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.