№ 19158
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110115190
по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 1 000 лв. (предявен като частичен от общо вземане в размер на 5 001 лв.), представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в
застрахователна полица № ...., със срок на валидност от 29.12.2019 г. до 28.12.2020 г., за
причинени вреди на л. а. „Ленд Роувър:, с рег. № ...., вследствие на ПТП от 17.07.2020 г.,
настъпило в околностите на гр. Разлог, област Благоевград, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 23.03.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът И. А. С. твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ – на 17.07.2020 г., в околностите на община
Разлог, област Благоевград, поради влошени атмосферни условия е загубил контрол върху
управлявания от него л. а. „Ленд Роувър:, с рег. № ...., при което е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, като автомобилът е излязъл извън пътното платно и е
продължил своето движение по склона около пътя, като преустановил същото едва в
коритото на близката река. Поддържа, че за произшествието е съставен протокол за ПТП №
1191939/17.07.2020 г., като в качеството му на застраховател по застраховка „Каско на
МПС“ е уведомил ответника .... за настъпване на застрахователното събитие, който е
извършил оглед и опис на щетите по автомобила, образувайки щета № .... при него. Сочи, че
след извършени два огледа ответникът е отказал да възстанови нанесените щети,
посочвайки, че е налице тотална щета и е икономически нецелесъобразно да се извърши
ремонт, който факт той е признал със свое писмо с изх. № ОК-639272/20.10.2020 г. Допълва,
че настоящият спор вече е разрешен с влезли в сила съдебни решения съответно от
17.11.2021 г. по гр. дело № 13884/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, и от 09.06.2022 г. по
гр. дело № 12934/2022 г. по описа на СРС, 78 състав, имащи за предмет същата претенция,
но в размер съответно от 5 000 лв. (предявен като частичен от общо 35 000 лв.) и в размер от
24 999 лв. (предявен като частичен от 35 000 лв.), като предмет на настоящото дело е сумата
от 1 000 лв., представляваща част от останалата част от общото вземане в размер на 35 000
лв., равняваща се на сумата от 5 001 лв. Моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира
и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който
1
не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „Каско на МПС“, обективиран в
застрахователна полица № ...., по отношение на л. а. „Ленд Роувър:, с рег. № ..... Поддържа,
че е изплатил в полза на ищеца сумите, за които е осъден по вече приключилите предходни
дела, а именно: сумата от общо 29 999 лв. (5 000 лв. + 24 999 лв.), като разликата до сумата
от 35 275 лв., на колкото според изслушаното по едно от тях заключение по САТЕ се
равнява стойността на вредите, а именно: сумата от 5 276 лв. също вече е изплатил в негова
полза, позовавайки се на платежно нареждане от 20.06.2023 г., което представя. Счита, че с
извършеното плащане на същата претенцията на ищеца следва да се счита за изцяло
удовлетворена. Оспорва с поведението си да е дал повод за завеждане на делото срещу него,
поради което оспорва претенцията за законна лихва, както и за разноски. Претендира и
разноски.
С 2 броя молби съответно от 01.09.2023 г. и от 27.09.2023 г., докладвани в открито
съдебно заседание на 09.11.2023 г., ищецът е потвърдил твърдяното от ответника плащане
от 20.06.2023 г. в размер на 5 276 лв., послужило за погасяване на процесното вземане в
размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва върху платената главница, както и посочения
от ответника общ размер на щетата от 35 275 лв. Сочи, че неплатени са останали разноските
по делото, чието заплащане претендира, тъй като плащането е извършено след завеждане на
делото.
С молба от 09.10.2023 г., докладвана в открито съдебно заседание на 09.11.2023 г.,
ответникът оспорва искането на ищеца за присъждане на разноски, тъй като настоящото
дело има за предмет трета по ред частична претенция. Счита, че няма причина за
последователно предявяване на такива по една и съща щета с оглед на което оспорва
претенцията на ищеца за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“; настъпване в срока на застрахователното
покритие на застрахователно събитие (ПТП), за което застрахователят носи риска; размерът
на настъпилите в причинна връзка с това събитие вреди, както и изпълнение на
задълженията си за уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП в предвидения срок.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
С определение от 14.08.2023 г. съдът е приел, че с оглед наличието на влезли в сила
съдебни решения съответно от 17.11.2021 г. по гр. дело № 13884/2021 г. по описа на СРС, 88
състав, и от 09.06.2022 г. по гр. дело № 12934/2022 г. по описа на СРС, 78 състав, имащи за
предмет същата претенция, въпросът относно основанието на иска следва да се счита за
разрешен – арг. чл. 298 ГПК.
Нещо повече, потвърденото от ищеца плащане на сумата от 5 276 лв. от страна на
ответника, което по своето естество представлява признание относно наличието на дълг на
посоченото основание, представлява допълнителен аргумент да се приеме, че всички
елементи от фактическия състав на процесното вземане са безспорни между страните по
делото. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Нещо повече, извършеното плащане се установява от представеното платежно нареждане от
20.06.2023 г. (л. 39 от делото), като този факт е изрично признат и от процесуалния
представител на ищеца както с двете молби от 01.09.2023 г. и от 27.09.2023 г., така и в
откритото съдебно заседание на 09.11.2023 г. По делото не се спори, че плащането обхваща
и претенцията за законна лихва върху платената главница от датата на подаване на исковата
2
молба – 23.03.2023 г. до окончателното плащане – 20.06.2023 г., доколкото в открито
съдебно заседание на 09.11.2023 г. адв. К.а е потвърдила и този факт.
С оглед на горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 1 000 лв. (предявен като частичен от
общо вземане в размер на 5 001 лв.) се отхвърли като погасен чрез плащане, като следва да
се отхвърли и заявената с исковата молба претенция за заплащане на законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 23.03.2023 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски.
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава
на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно,
логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е
предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за заплащането им е
задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е
засегната нейната правна сфера (Определение № 149/22.03.2012 г. по ч. гр. д. № 3/2012 г. на
ВКС, I г. о.). В случая, по делото не се спори относно наличието на две предходни дела - гр.
дело № 13884/2021 г. по описа на СРС, 88 състав и гр. дело № 12934/2022 г. по описа на
СРС, 78 състав, приключили с влязъл в сила съдебен акт, чийто предмет е била претенцията
на ищеца по щета № ...., по която се претендира и претенцията, предмет на настоящото дело,
като исковата молба по всяко едно от тях следва да се счита за покана за заплащане на
същата. В същото време обаче, по делото няма данни в момент, предхождащ по време
подаването на исковата молба по настоящото дело – 23.03.2023 г., от страна на ответника да
се предприети действия за заплащане в полза на ищеца на останалата неплатена част от
претенцията му по същата тази щета, въпреки липсата на оспорване от негова страна на
същата по основание и размер. Това е така, доколкото той вече е бил наясно с общия размер
на дълга си, а именно: сумата от 35 000 лв., представляваща изискуемо и ликвидно вземане,
но въпреки не е заплатил изцяло това свое задължение преди образуване на настоящото
дело, а едва на 20.06.2023 г., т. е. след получаване на препис от исковата молба и
приложенията към нея, поради което с поведението си е дал повод за завеждане на делото
срещу него. Ето защо, в полза на ищеца се следват сторените по делото разноски, които са
останали незаплатени, а именно: сумата от 50 лв. – платена държавна такса. На основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. Б. К. следва да се присъди сумата от 300 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото в полза на ищеца, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
редакцията към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие от
15.12.2021 г.). В тази връзка следва да се отбележи, че релевантен се явява именно моментът
на сключване на договора за правна помощ между ищеца и пълномощника му, доколкото
именно с този договор и към този момент страните по него са обективирали съгласието си
процесуалното представителство да бъде осъществено безплатно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. С., ЕГН **********, с адрес: .... срещу ...., ЕИК .....,
със седалище и адрес на управление: ....., осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1
КЗ за заплащане на сумата от 1 000 лв. (предявен като частичен от общо вземане в размер на
5 001 лв.), представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско
на МПС“, обективиран в застрахователна полица № ...., със срок на валидност от 29.12.2019
г. до 28.12.2020 г., за причинени вреди на л. а. „Ленд Роувър:, с рег. № ...., вследствие на
3
ПТП от 17.07.2020 г., настъпило в околностите на гр. Разлог, област Благоевград, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.03.2023 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на И. А.
С., ЕГН **********, с адрес: ...., сумата от 50 лв., представляваща разноски по делото за
платена държавна такса.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ..... да заплати в полза на
адв. Б. Д. К. от САК с ЛНЧ ..... на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 300 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство в полза на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4