Р Е Ш Е Н И Е № 311
гр. Сливен 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на дванадесет и пети септември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 228/2023 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „Земинвест“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Д.К.Д., чрез адвокат С.Р. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000275/31.05.2023 г. на Началник РУ към ОД на МВР-Сливен, РУ-Сливен, с която на „Земинвест“ ООД, ЕИК ********* е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Отнети са 1 бр. регистрационна табела с номер : *******.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при неизяснена фактическа обстановка и липса на доказателства за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Твърди се, че лицето И. Д. И. притежава свидетелство Л № 00537 от 14.01.1981 г., издадено от ССТ „Д-р Иван Пашов“ гр. Нова Загора за „т.-к.“ и може да управлява трактор. Следователно се налагал извод за незаконосъобразно и неправилно налагане на ПАМ по отношение на собственика на трактора на основание чл.171, т.2а, б. а от ЗДвП. По изложените съображения се иска отмяна на заповедта.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован се представлява от адв. С.Р. ***, който поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли да бъде уважена, по съображения изложени в депозирано писмено становище. Претендира сторените по делото разноски.
Административният орган, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител гл. юрисконсулт К. Б., която оспорва жалбата. Моли да бъде оставена без уважение.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи и събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
Със заповед № 23-0804-000275/31.05.2023 г. Началник РУ към ОД на МВР-Сливен, РУ-Сливен, е наложил на „Земинвест“ ООД, ЕИК ********* принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца чрез отнемане на 1 бр. регистрационна табела с номер : *******. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП за това, че на 31.05.2023 г. МПС колесен трактор „Беларус“ с рег.номер ******* собственост на „Земинвест“ ООД, ЕИК ********* се управлява от водача И. Д. И., с ЕГН **********, който не притежава СУМПС, валидно за категорията, от която спада управляваното от него МПС.
Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на жалбоподателя на 27.06.2023 г.
От данните по административната преписка се установява, че на 31.05.2023 г. срещу водача И. Д. И., с ЕГН ********** е съставен АУАН GA № 409701 за това, че на 31.05.2023 г. в 10:57 часа, в с. Самуилово, Община Сливен, ул. „Самуил“, управлява колесен трактор „Беларус“ с рег.номер ******* в посока гр. Сливен, без да притежава СУМПС за съответната категорията. Не може да представи СРМПС за управляваното МПС. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства се установява, че : водачът И. Д. И., притежава свидетелство Л № 00537 от 14.01.1981 г., издадено от ССТ „Д-р Иван Пашов“ гр. Нова Загора за „т.-к.“; притежавал е СУМПС с категории С, В, DЕ, М, D, АМ, ТКТ, ВЕ и СЕ, като на 18.03.2022 г. е подал заявление за издаване на СУМПС, видно от което е заявил, че се отказва от категории С, D и Е; на 22.03.2022 г. е издадено СУМПС № ********* за категории В и АМ валидно до 22.03.2032 г. /справка-водач от АИС-КАТ – лист 78/. Следователно към датата на установяване на нарушението – 31.05.2023г. водачът И. Д. И. притежава свидетелство за управление на МПС от категория В и АМ.
Със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен Началник РУ към ОДМВР Сливен, РУ Сливен е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по ЗДвП.
Не се спори, че към датата на издаване на оспорената заповед – 31.05.2023 г., МПС „Беларус“ с рег.номер ******* е регистриран на името на оспорващия като собственик.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правно страна следното:
Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП съгласно приложената по делото заповед № № 343з-3031/31.12.2021 г. на директора на ОД на МВР – Сливен, в необходимата писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В заповедта е цитирана приложимата законова разпоредба, регламентираща условията за налагане на ПАМ - чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Изложени са и фактическите основания, които са мотивирали административния орган да я издаде, включително чрез препращане към съдържанието на съставения срещу водача АУАН, който е неразделна част от административната преписка. Принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал.1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. По делото не се установи, фактическа обстановка различна от посочената в АУАН GA № 409701/31.05.2023 г.
Заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство - за срок от 6 месеца до една година – т. 2а, б. "а" на чл. 171 от ЗДвП. Следователно единствените правнорелевантни факти за налагането на процесната ПАМ са: лицето, на което се налага мярката, да е собственик на МПС и това МПС да е управлявано от друго лице, което към момента на управлението не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.
В случая няма спор между страните по делото, че по време на проверката водачът И. Д. И. е управлявал колесен трактор по път, отворен за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В разпоредбата на чл. 150а, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че за определяне на правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на категории, като съгласно т. 16 от същия текст колесните трактори (Ткт) са причислени към категория Т.
От данните по делото е видно, че към датата на констатиране на нарушението 31.05.2023 г. водачът И. не притежава свидетелство за управление от категория Ткт, поради което правилно и законосъобразно административният орган е приел, че е налице извършено административно нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, което е основание за приложение на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.
Съгласно чл. 155, ал. 2 от ЗДвП, водач с право да управлява превозно средство от категории С1 или С има право да управлява и превозно средство от категория Т - колесен трактор. Установява се от приложеното по делото заявление за издаване на СУМПС от 18.03.2022 г., че И. се отказва от категории С, D и Е. Към датата на проверката водачът е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС № ********* – правоспособен с категории В и АМ. Свидетелството за управление на МПС категория В позволява на водача да управлява моторни превозни средства с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 kg, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача, но не и колесни трактори (Ткт) от категория Т.
Следователно не всяко свидетелство за управление на МПС е приложимо в тези хипотези, а само това, което позволява управлението на конкретното МПС, което в случая е именно свидетелството за управление на МПС от категория Ткт съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 16 от ЗДвП.
Ето защо, непритежаването на валидно свидетелство за управление на МПС от категория Ткт от страна на водача е довело до единствения възможен и логичен извод за налагане на ПАМ по отношение на собственика на трактора на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Констатираното с акта нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е основание за издаване на процесната заповед при условията на обвързана компетентност, поради което началникът на РУ - Сливен не е имал право на преценка дали да я издаде или не.
Следователно оспореният административен акт е законосъобразен по същество, като прилагането на ПАМ е фактически и правно обосновано и съответства на законовите принципи. С прекратяването на регистрацията на МПС е изпълнена и непосредствената цел на закона да се преустанови шофирането от лице без свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, както и да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят по-нататъшни нарушения от същия вид.
При така изложеното, съдът намира, че към момента на издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ на „Земинвест“ ООД, ЕИК ********* – собственик на ППС, са били налице предпоставките на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.
При издаването на заповедта за ПАМ органът не е нарушил принципа на съразмерност, визиран в чл. 6, ал. 1 АПК. Мярката е наложена в съответствие с приложимия материален закон – чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, в минималния предвиден размер по закон – 6 месеца, който съдът приема за обоснован за постигане на целта, за която е издадена заповедта за ПАМ.
По изложените съображения, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд - Сливен
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Земинвест“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Д.К.Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000275/31.05.2023 г. на Началник РУ към ОД на МВР-Сливен, РУ-Сливен, с която на „Земинвест“ ООД, ЕИК ********* е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети 1 бр. регистрационна табела с номер : *******.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: