Определение по дело №64/2020 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 април 2020 г. (в сила от 23 април 2020 г.)
Съдия: Маргарита Русева Славова
Дело: 20207210700064
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №288

гр.Силистра, 23.04.2020 година

 

           Административният съд гр.Силистра, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и двадесета година, в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Стефка Димитрова, разгледа докладваното от съдия М.Славова частно административно дело №64 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С Разпореждане №236/10.04.2020 г. /л.49-л.50/ и предвид релевираните оплаквания с жалбата, настоящият състав, в хипотезата на чл.160 ал.1 АПК, е счел, че главният процесуален въпрос, може да бъде разрешен в закрито съдебно заседание, ако бъде представен оригинал на „Известие за доставяне“, удостоверяващо начина и времето на връчване на спорния административен акт на осигурителния орган.

Производството е по реда на чл.229 и сл.от АПК, във връзка с чл.88 ал.1 т.2 АПК и с чл.117 ал.5 КСО.

         Предмет на частното оспорване е Решение №1040-18-22/19.03.2020г., издадено от Директора на ТП на НОИ гр.Силистра, с което е оставена без разглеждане жалба на Д.Е.Д. против Задължителни предписания №ЗД-1-18-00712481/30.01.2020 г. на контролен орган при ТП НОИ - Силистра и е прекратено контролното административно производство. Ответният орган е постановил обжалвания резултат след като е приел, че правото на жалба е било преклудирано с изтичане на нормативния 14-дневен срок на 17.02.2020 г., а оспорването е заведено в деловодството на ТП на НОИ гр.Силистра на 19.02.2020 г. Доминиращото оплакване в частната жалба е за неправилно приложение на закона, тъй като се твърди, че оспореният пред ответния орган акт на осигурителната администрация не е бил връчен надлежно на жалбоподателката и следователно, фаталният срок от чл.117 ал.2 т.2 КСО, във връзка с чл.84 ал.1 АПК, не е започвал да тече за нея, поради което и подадената жалба на 19.02.2020 г. е подлежала на разглеждане по същество, при редовно упражнено право на оспорване, вкл. в сегмента на неговата срочност. Ето защо настоява прекратителният акт на ответния орган да бъде отменен, а преписката - върната за нейното разрешаване по същество по реда на чл.117 КСО. Претендира заплащане на съдебни разноски.

         Ответникът по частната жалба - Директорът на Териториално поделение на НОИ гр.Силистра, чрез представител по пълномощие ст.юрисконсулт И.К., в писмена молба по делото поддържа, че е нямало как да знае и съобрази при произнасянето си дали лицето, на което е връчен процесният акт на контролния орган при ТП НОИ гр.Силистра, е пълнолетно или не, като е несъмнено, че щом е син на оспорващата, то той е от кръга на лицата по чл. 46 ал.2 ГПК, приложим от препращането на чл.144 АПК и във връзка с чл.18а ал.8 т.1 АПК. Не оспорва твърдението на частната жалбоподателка, че връчването е извършено чрез сина й А.Б.С., както е записано в Известието за доставяне, но счита, че обстоятелството, свързано с неговата възраст, е следвало да бъде изяснено още с административната жалба, а не да се релевира за първи път пред съда. Във връзка с искането за присъждане на съдебни разноски, заявява възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение на адвокат, по реда на чл.78 ал.5 ГПК като счита, че предвид фактическата и правната сложност на частното производство, същото следва да бъде намалено до нормативния му минимум съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Силистренският административен съд, след обсъждане на доводите от частната жалба, подадена в срока по чл.88 ал.3 АПК, становището на ответния орган и събраните доказателства в производството, прие следното:

        Оплакванията на частната жалбоподателка са доминирани от твърдения за нарушение на процедурата по връчване на първоначално оспорения административен акт в контекста на чл.61 ал.1, във връзка с чл.18а АПК. С жалбата, подадена чрез упълномощен адвокат С.С. ***, против Решение №1040-18-22/19.03.20 г. на Директора на ТП НОИ гр.Силистра, с което е оставено без разглеждане подадено оспорване по задължителния административен ред, съгласно чл.117 ал.1 т.3 КСО, поради преклудиране на правото на оспорване, в контекста на чл.117 ал.2 т.2 КСО, се твърди, че процесуалният срок по чл.84 АПК не е започнал изобщо да тече за оспорващата. Това било така, защото, в нарушение на регламента от чл. 110 ал.4 КСО, първоначално обжалваните Задължителни предписания №ЗД-1-18-00712481/30.01.20 г. на контролен орган при ТП НОИ - Силистра, са били връчени на непълнолетния ѝ син, което е изначално недопустимо.

         Видно от приложеното на л.6 Удостоверение за раждане на А.Б.С. е, че същият е роден на ***г. и следователно, към датата на получаване на акта, посредством универсална пощенска услуга /арг.чл.4 т.1 Закон за пощенските услуги - ЗПУ/ е бил на навършени 12 години и следователно - непълнолетен съгласно българското законодателство. Според §1 т.36 от Допълнителна разпоредба на ЗПУ:„известие за доставяне“ е допълнителна услуга, посредством която пощенският оператор информира подателя на препоръчаната пощенска пратка, за доставянето й на получателя или на упълномощено от него лице, а според чл.6 ал.3 ЗПУ пощенските пратки се доставят лично на получателите /когато са препоръчани/ и посредством други начини - когато са обикновени. В случая не се спори, че изпратеното на частната жалбоподателка писмо с изх.№1029-18-561/31.01.20 г., изготвено от служителката Г.Н. и съпътствано от процесните Задължителни предписания /несъмнено станали известни на оспорващата, щом на 18.02.2020 г. е успяла аргументирано да ги оспори - вж.Жалба на л.13, изпратена по пощата и заведена в ТП НОИ - Силистра на 19.02.20 г./, е било връчено в нарушение не само на действащите процесуални разпоредби, но и на изискването от чл.6 ал.3 ЗПУ - на непълнолетен член на семейството на оспорващата, което го опорочава до степен на неговото неосъществяване. Последното налага да бъдат приети за основателни възраженията, че практически за частната жалбоподателка не е започнал да тече срокът от чл.84 ал.1 АПК, което сочи на незаконосъобразност на постановеното прекратяване на производството пред ответния орган в хипотезата на чл.88 ал.1 т.2 АПК, във връзка с чл.117 ал.5 КСО.

         Следователно, съответно на закона е искането на оспорващата да се приеме, че жалбата и срещу Задължителни предписания №ЗД-1-18-00712481/30.01.2020 г. на контролен орган при ТП на НОИ гр.Силистра /л.17/, е постъпила при ответния орган в нормативния 14-дневен срок и следва да бъде разгледана по същество от последния, предвид установената й допустимост.

         В този контекст основателно се явява и искането на оспорващата за присъждане на съдебни разноски по аргумент от чл.143 ал.1 АПК, но при съобразяване с възражението от чл.78 ал.5 ГПК на ответния орган. По делото са удостоверени сторени деловодни разходи в размер общо на 710 лева, от които 10.00 лева - платена държавна такса /л.7/ и 700.00 лева - адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено в брой, съгласно Договор за правна защита и съдействие /л.5-гръб/. Предметът на настоящия частен съдебен процес не се отличава с някаква юридическа слож ност, а фактическата обстановка е практически безспорна, което позволи на сезирания съд, след представяне на оригиналното Известие за доставяне, да се произнесе в закрито съдебно заседание без каквито и да е други усложнение. Ето защо, при условията на чл.78 ал.5 ГПК, основателно е възражението на ответния орган за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на оспорващата в настоящото частно производство, което налага размера на същото да бъде редуциран до неговия минимум, съгл. чл.8 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размера на адвокатските възнаграждения - 350 лева за дела по КСО.

Предвид гореизложеното, настоящият състав приема, че подадената частна жалба срещу Решение №1040-18-22/19.03.2020г. на директора на ТП на НОИ гр. Силистра, е основателна, а оспореното прекратяване на контролното административно производство, като несъответно на закона и установените по делото факти, следва да бъде отменено, воден от което и на основание чл.88 ал.3 АПК, във вр. с чл.235 ал.1 и чл.221 ал.2 пр.2,от препращането на чл.236 АПК, Административният съд гр.Силистра

                                                                        О П Р Е Д Е Л И:

              

 ОТМЕНЯ Решение №1040-18-22/19.03.2020г. на Директора на ТП на НОИ гр.Силистра, с което е прекратено производство, образувано по жалба на Д.Е.Д. ***, срещу Задължителни пред-писания №ЗД-1-18-00712481/30.01.2020г. на контролен орган при ТП НОИ гр.Силистра, издадени на основание чл.108 ал.1 т.3 КСО и

ВРЪЩА преписката на Директора на ТП на НОИ гр.Силистра за продължаване на действията в образуваното контролно административно производство по реда на чл.117 ал.2 КСО, във връзка с чл.97 АПК, и за произнасяне по същество.

          ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ гр.Силистра,с административен адрес: гр.Силистра, ул.“Цар Шишман“ №5, да заплати на Д.Е. ***, с ЕГН:**********, сумата от 360.00 /Триста и шестдесет/ лева, представляваща съдебни разноски.

Определението е окончателно.

        

        Съгласно заявено искане с писмената молба на ответния орган - да му се върне представеното по настоящото дело оригинално „известие за доставяне“№ИД RS7500 00MGCG N.

 

                                                                                    СЪДИЯ: