Р Е Ш Е Н И Е
№658
гр.Русе, 19.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД Х-ти
граждански състав в публично заседание
на 20-ти март през две хиляди и деветнадесеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН ЙОРДАНОВ
при секретаря Ширин Сефер,
като разгледа докладваното от
съдията ЙОРДАНОВ гр.дело № 7925 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
В
производството е предявен иск за връщане на паричен заем, който е с правно
основание чл.240 от ЗЗД.
Претенцията на ищцата С.И.И. се основава на твърдения, че с ответника
са бивши съпрузи. Бракът им бил сключен на *** г., а бил прекратен с развод с
решението по гр. д. № ***** г. по описа на РРС. Още преди сключването на брака
по искане на ответника с изрична уговорка сумата да и бъде върната му превела
по негова банкова сметка сума в размер на
9926,10 лева. Това станало на
20.12.2013 г. След сключването на брака им връщането на сумата се
забавило, но ответника никога не отказвал да я върне. След развода многократно
разговаряла с него за връщане на сумата, но без резултат. Освен този превод
многократно била помагала финансово на ответника, като му предоставяла
значителни суми във връзка с фирмената му дейност, за които обаче не разполагала
с документи. Тъй като до момента сумата по превода от 20.12.2013 г. не и била
върната претендира за осъждане на ответника да и възстанови същата, ведно със
законната лихва, която след направено уточнение се претендира от датата на
завеждането на делото.
Ответникът
В.И.Д. оспорва основателността на иска. Признава, че към 20.12.2013 г. с ищцата са живеели на
съпружески начала, а в последствие са сключили граждански брак, който е бил
прекратен с развод по гр. д. № ***** г. по описа на РРС. Оспорва твърдението на
ищцата, че превела по негова банкова
сметка посочената в исковата молба сума. Всъщност на тази дата тя захранила със
сумата личната си банкова сметка в Банка ДСК, като преди да я захрани с такава
сума имала наличност от по-нисък размер, а именно 2230 лева. Поради това счита,
че тя не е разполагала с парични средства, които да му предостави в заем.
Сумата от 9926,10 лв. всъщност била от дейността на фирмата му, която той
предоставил на ищцата с уговорка да внесе директно в негова банкова сметка в Сосиете
Женерал Експресбанк. Не знаел защо ищцата превела сумата по своя банкова
сметка, а от там бил осъществен банков превод по негова сметка. Явно това било
нейно решение. Към 2013 г. имал пълно доверие на ищцата, тъй като имали
дългогодишно познанство, датиращо от 1986 г. като преди това пак били във
фактическо съпружеско съжителство, а през годините поддържали добри отношения.
Ответникът посочва, че е съдружник и управител в търговско дружество, и че
към 20.12.2013 г. е следвало да преведе
по сметка на ЧСИ сума в размер на 48 706 лв. по конкретно посочено изпълнително
дело за придобиване на пет недвижими имота. Към дата 20.12.2013 г. по сметка на
дружеството имало наличност в размер на 43 269,36 лева. Също така на 20.12.2013
г. ответника превел от своя сметка по сметка на дружеството сума в размер 50
хиляди лева с основание захранване на сметка. На същата дата по изпълнителни
дела на ЧСИ Хаджииванов били направени два превода в размер на 939,70 лв. и на
48 706 лв. с основание - „постановление за възлагане и доплащане по
изпълнително дело“. Освен това ищцата не е навела твърдения да разполага с
лични средства освен сумата от 2330 лв. по личната си банкова сметка, нито е
имала доходи, които да и позволяват да реализира приход в размер около 10
хиляди лева. Поради това счита, че тя не е разполагала с такива парични
средства, които да му предостави в заем със задължение за връщане. Ответникът
твърди, че преведената сума е част от средствата на търговското му дружество,
която той не е можел да внесе лично във връзка със закупуването на имоти и по
реда на публичната продан, за което е помолил ищцата да ги внесе.
Обстоятелствата сочели, че сумата била необходима за конкретно плащане по
конкретен повод свързан със фирмената дейност на дружеството. По тези съображения
ответника счита, че иска е неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Предявеният
иск за връщане на даден заем е неоснователен и следва да се отхвърли. Това е
така, защото в производството по иск с правно основание по чл. 240 от ЗЗД върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а
при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са
дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено
и други факти съобразно наведените възражения. В случай, че предаването на
парична сума е установено (както в
настоящия случай при липса на спор между страните и осъществен банков превод), но липсват други данни на какво основание е сторено то,
не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй
като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от
задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени
средства. При липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по
заема, то забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели
установяването на заемното правоотношение, което е над определената в закона
стойност. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума
представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й
със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. При
наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на
договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания. В този
смисъл е трайната съдебна практика - Решение № 82 от 12.05.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5122/2014 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев;
Решение № 253 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2902/2014 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Даниела Стоянова; Решение № 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева. В
настоящия случай това означава, че в тежест на ищцата е да докаже, че превода
на сумата е осъществен по постигната уговорка за последващо връщане, което е и
същината на договора за заем. Това обстоятелство изрично е посочено в доклада
по делото при указване на доказателствената тежест. Както в същия, така и в
определението по чл.140 от ГПК е посочена правната квалификация на иска – по
чл.240 от ЗЗД, която не е произволна, а е базирана на изложените в исковата
молба твърдения, че парите са преведени по сметка на ответника „с изричаната
уговорка да ми бъдат върнати“. По доклада е нямало възражения от страните, вкл.
че искът е с различна правна квалификация, не е поискано и изменение на иска. С
оглед на това съдът дължи произнасяне именно по предявения иск за връщане на
паричен заем. От свидетелските показания по делото обаче не може да се направи
извод, че между страните е имало уговорка за връщане на сумата. Данни в тази
насока изнася единствено св.А. К., която възпроизвежда изявления на ищцата и не
е присъствала на разговори и уговорки между страните. От друга страна по делото
е установено, че непосредствено преди осъществяване на банковия превод от
20.12.2013 г. ищцата е имала наличност от само 2 330 лв. по делото е
разпитан и посочен от ответника свидетел - св.Г., който твърди, че сумата от
9926,10 лева е от дейността на фирмата, в която с ответника са съдружници и е
била предадена на ищцата за да я внесе по сметка на дружеството във връзка с
участието му в търг на ЧСИ. Тази версия също е напълно възможна, а освен това
кореспондира с обстоятелството, че по своята сметка ищцата е имала известна
наличност е можела да довнесе само разликата до размера на сумата, за която
ответникът я бил помолил да му услужи или да внесе сумата директно на каса в
обслужващата банка на ответника и да не заплаща такси за банков превод между
различни банки. При съвкупната преценка на доказателствата по делото не може да
се направи категоричен и несъмнен извод, че ищцата е предоставила сумата на
ответника със задължение за връщане, т. е. в заем, по отношение на което
обстоятелство доказателствената тежест е за нея и тя следваше да проведе пълно,
главно доказване. С оглед на това искът не е доказан и следва да се отхвърли.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските по делото са в тежест на ищцата.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата
С.И.И., ЕГН:...... срещу ответника В.И.Д., ЕГН:......... иск за заплащане на сумата от 9926,10 лева,
която на 20.12.2013 г. му предоставила
чрез банков превод по негова банкова сметка с изричаната уговорка да и бъде
върната.
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН:****** да
заплати на В.И.Д., ЕГН:****** сумата
в размер на 830 лв.- разноски за адв. възнаграждение по делото.
Решението може да
се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок връчването на
препис на страните.
Районен съдия: