ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София,
04.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VІ-8 състав, в открито заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет
и втора година в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 559 по
описа за 2021 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ.
На 16.02.2022 г. са обявени в Търговския регистър по
партидата на “Ю.” ЕООД, ЕИК ********, изготвените от синдика Списък на приетите от
синдика вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл. 685,
ал. 1 от ТЗ, и Списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите на
дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ.
В срока по чл. 690, ал. 1
от ТЗ са постъпили следните възражения:
възражение с вх. № 270218/21.02.2022 г., подадено от кредитора “С.И.” ЕООД; възражение с вх. № 270591/22.02.2022 г., подадено от кредитора “П.И.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********; възражение с вх. № 270847/23.02.2022 г., подадено от кредитора “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******; възражение с вх. № 271527/28.02.2022
г., с пощенско клеймо от 23.02.2022 г., подадено от кредитора Държавата
чрез Национална агенция за приходите.
С влязло в сила определение от 03.05.2022 г., постановено по настоящото дело, е прекратено производството по чл. 692 от ТЗ в частта по възражение № 270218/21.02.2022 г., подадено от възразилия кредитор “С.И.” ЕООД, ЕИК ******, поради оттегляне на същото от възразилия кредитор, на основание чл. 232 от ГПК.
Съдът, като взе предвид
изготвените от синдика списъци, направените възражения, доводите на страните,
становищата на синдика и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По възражение
с вх. № 270591/22.02.2022 г., подадено от кредитора “П.И.” АД (в несъстоятелност) срещу
неприемането на част от предявените от него вземания:
Възражението е
процесуално допустимо – подадено е в срок и от легитимирано лице с правен
интерес.
Възразилият кредитор “П.И.” АД (в несъстоятелност) е предявил в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ с молба с вх. № 262096/14.01.2022 г. вземания срещу длъжника “Ю.” ЕООД по договор за заем от 15.01.2014 г. в размер на 35 817 400 лева – непогасена част от заемната сума, 27 026 120,20 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.01.2014 г. (датата на усвояване на главницата) до 17.12.2021 г. (датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност), 261 025,44 лева – възнаградителна лихва върху главницата за периода от 18.12.2021 г. (датата, следваща датата на решението) до 14.01.2022 г. (датата на подаване на молбата за предявяване на вземането), 17 614 310,41 лева – наказателна неустойка върху главницата за периода от 16.01.2017 г. (датата, следваща падежа за връщане на заемната сума – 15.01.2017 г.) до 17.12.2021 г. (датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност), 274 763,62 лева – наказателна неустойка върху главницата за периода от 18.12.2021 г. (датата, следваща датата на решението) до 14.01.2022 г. (датата на подаване на молбата за предявяване на вземането), лихва за забава върху главницата от 15.01.2022 г. (датата, следваща датата на подаване на молбата за предявяване на вземането) до окончателното изплащане на дълга, както и 1 210,80 лева – разноски по настоящото дело и лихва за забава върху тази сума от 15.01.2022 г. (датата, следваща датата на подаване на молбата за предявяване на вземането) до окончателното изплащане на дълга.
В списъка на приетите вземания на кредиторите на “Ю.” ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, под № 1, са включени предявените от кредитора “П.И.” АД (в несъстоятелност) вземания за просрочена главница по договор за заем от 15.01.2014 г. в размер на 35 817 400 лева, просрочена възнаградителна лихва за периода от 15.01.2014 г. – 15.01.2017 г. в размер на 10 207 959 лева, вземане за разноски по т.д. № 559/2021 г. на СГС в размер на 1 210,80 лева и законна лихва върху сумите за непогасена главница и за разноски за периода от 15.01.2022 г. до окончателното им плащане.
Останалите предявени от кредитора вземания са включени от синдика в списъка на неприетите вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, както следва: 16 818 161,20 лева – просрочена възнаградителна лихва върху просрочената главница по заема за периода от 16.01.2017 г. до 17.12.2021 г., 261 025,44 лева – просрочена възнаградителна лихва върху просрочената главница за периода от 18.12.2021 г. до 14.01.2022 г., 17 614 310,41 лева – наказателна неустойка върху просрочената главница за периода от 16.01.2017 г. до 17.12.2021 г. и 274 763,62 лева – наказателна неустойка върху просрочената главница за периода от 18.12.2021 г. до 14.01.2022 г. В раздел “Забележка” на списъка синдикът е посочил по отношение на неприетото вземане за възнаградителна лихва, че след настъпване на падежа на договора за заем на 15.01.2017 г. не се дължи възнаградителна лихва на заемодателя (в този смисъл и мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС). По отношение на неприетото вземане за наказателна лихва синдикът е посочил, че уговорената наказателна неустойка е нищожна съгласно критериите на Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
В
разглежданото възражение възразилият
кредитор възразява срещу неприемането на част от предявените от него вземания.
Длъжникът изразява становище, че подаденото възражение е основателно.
Синдикът изразява становище, че възражението е неоснователно.
Съгласно представения от кредитора “П.И.” АД (н.) договор за заем от 15.01.2014 г., сключен между “П.И.” АД като заемодател и ответника “Ю.” ЕООД като заемател, заемодателят се задължава да предаде на заемателя сумата от 39 216 000 лева, а заемателят се задължава да върне заемната сума и уговореното възнаграждение по реда и условията на договора.
Съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 от договора,
дължимото от заемателя на заемодателя възнаграждение за ползване на заемната
сума представлява лихва в размер на 9,5% годишно върху сумата по заема.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора, лихвата
се начислява ежедневно върху усвоената сум и е платима при погасяване на
главницата.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора,
заемателят се задължава да върне на заемодателя заемната сума в срок до
15.01.2017 г.
Съгласно чл. 14 от договора, в случай, че
задължението не бъде изпълнено на падежа, заемателят е длъжен да заплаща на
заемодателя освен договорената лихва и наказателна надбавка в размер на 10
пункта върху просрочената (дължима) главница.
От представеното от
кредитора извлечение от сметка на “П.И.” АД
(н.) за периода 16.07.2013 г. – 14.09.2020 г. се установява, че на 15.01.2014 г. по банков път е
преведена на длъжника “Ю.” ЕООД сума в размер на 39 216 000 лева, с основание “по договор”.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В случая възразилият кредитор претендира да бъдат изключени от списъка на неприетите вземания и включени в списъка на приетите вземания възнаградителната лихва върху главницата по заема и наказателната неустойка върху главницата по заема.
Съгласно чл. 294, ал. 1 от ТЗ, който касае търговските сделки, какъвто е процесният договор за заем от 15.01.2014 г., между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго. В случая в чл. 3, ал. 2 от процесния договор за заем страните са уговорили договорна възнаградителна лихва върху заемната сума в размер на 9,5% на годишна база. Съгласно чл. 3, ал. 3 от процесния договор, лихвата е платима при погасяването на главницата, т.е. до 15.01.2017 г.
След
настъпването на падежа по договора за заем - 15.01.2017 г., не може да се
приеме дължимост на възнаградителна
лихва, тъй като срокът на договора е изтекъл. С настъпването на падежа по договора за заем се преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника и се поражда задължение
за същия да върне заемната и непогасена сума. Поради това се изключва наличието
на основание за формиране на договорна лихва с възнаградителен
характер и такава не се дължи на кредитора след падежа. Поради това вземането за възнаградителна
лихва за периода след 15.01.2017 г., предявено от възразилия кредитор, правилно
не е прието от синдика (в този
смисъл по въпроса за дължимата лихва при предсрочна изискуемост на договор за
заем/кредит в мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение от 27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС).
Вземането на възразилият кредитор за наказателна неустойка върху просрочената главница не е прието от синдика, като същият е посочил в списъка и поддържа в настоящото производство, че неустойката е нищожна съгласно критериите на Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Отговорността за плащане на договорна неустойка възниква при наличието на три предпоставки, които са елементи от сложния фактически състав: валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението от страна на длъжника, уговорка за плащане на неустойка поради неизпълнение на договорното задължение.
За наличието на валидна неустоечна клауза съдът следи служебно и по възражение на насрещната страна. С оглед правомощията на синдика по чл. 658, ал. 1, т. 10 от ТЗ да установява кредиторите на несъстоятелността, синдикът съставя списъците на приети/неприети вземания и съответно участва в производството по разглеждане на възраженията в защита на общия интерес на всички страни по делото по несъстоятелност – кредиторите и длъжника, и може да въвежда доводи за нищожност и прави оспорвания в настоящото производство. Да се приеме обратното би означавало, че производството по отделно възражение може да бъде водено симулативно между длъжника и свързан (формално или неформално) с него кредитор, при липса на реална процесуална защита от страна на длъжника. Именно това се цели да бъде ограничено с приемането от законодателя и на измененията на разпоредбата на чл. 694 от ТЗ (изм. ДВ, бр. 105 от 2016 г.), както е посочено в мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон (сигнатура 602-01-31 от 14.06.2016 г.). Съдът приема, че това е и целта на производството по разглеждане на възражения с участието на синдика, длъжника и възразилия кредитор по реда на чл. 692, ал. 3 от ТЗ. Поради изложеното и с оглед особената процесуална роля на синдика, съдът намира, че същият може да направи възражение за нищожност на претендираната от кредитор неустойка поради противоречие на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД и същото подлежи на разглеждане в настоящото производство.
С оглед на възражението на синдика и предвид задължението на съда да следи служебно за валидността на клаузите, когато нищожността произтича пряко от разглеждания договор, в случая следва да се прецени дали уговорената неустоечна клауза отговоря на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В чл. 14 от процесния договор за заем от 15.01.2014 г. е уговорена неустойка
за забава без краен предел, съгласно която върху просрочената главница
заемателят дължи освен договорената
лихва (9,5%) и наказателна надбавка в размер на 10 пункта, т.е. общият размер
на неустойката е 19,5% върху просрочената главница. По този начин се определя санкция
за заемателя, увеличаваща размера на задължението с почти 20% годишно, като
същата е без краен предел. Неустойката надвишава почти два пъти законната лихва
за забава на ден, формирана въз основа на основния лихвен процент на БНБ и
надбавка от 10 процентни пункта. Следователно уговорената неустойка за забава
без краен предел не съответства на очакваните от това неизпълнение вреди. С
оглед на горното тази клауза поставя заемателя в неравностойно положение спрямо
заемодателя и неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Същата се явява несъвместима
с обществената представа за равнопоставеност на страните в гражданския оборот.
При така установеното съдът приема, че неустоечната
клауза е определена извън пределите на нравствената допустимост и е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, изр. трето от ЗЗД. Поради това вземането за наказателна неустойка, предявено от възразилия
кредитор, правилно не е прието от синдика.
По изложените
съображения съдът намира, че възражението на кредитора “П.И.” АД (в несъстоятелност) се явява неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
По възражение с вх. № 270847/23.02.2022
г., подадено от кредитора “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) срещу неприемането на предявените от него
вземания:
Възражението е
процесуално допустимо – подадено е в срок и от легитимирано лице с правен
интерес.
Възразилият кредитор “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) е предявил в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ с молба с вх. № 262028/14.01.2022 г. (погрешно подадена по т.д. № 1531/2017 г. на СГС и препратена с писмо с вх. № 262445/17.01.2022 г.) вземане срещу длъжника “Ю.” ЕООД в размер на 75 114 225,24 лева. В молбата за предявяване на вземания “КТБ” АД сочи, че “КТБ” АД (н.) е предоставила кредити на различни търговски дружества, а именно: на “П.И.Р.” ЕАД сума в размер на 30 500 000 евро по договор за банков кредит от 04.04.2012 г. и сума в размер на 7 000 000 евро по договор за банков кредит от 28.01.2013 г. и анексите към него; на “П.И.” АД сума в размер на 32 000 000 евро по договор за банков кредит от 19.11.2013 г.; на “Търговски парк Тракия” ЕООД сума в размер на 15 000 000 лева по договор за банков кредит от 14.01.2014 г., сума в размер на 2 000 000 лева по договор за инвестиционен банков кредит от 14.03.2014 г. и сума в размер на 6 000 000 евро по договор за банков кредит от 25.03.2014 г.; на “Р.М.” АД сума в размер на 20 000 000 евро по договор за банков кредит от 14.01.2014 г.; на “КоопИ.” ЕАД сума в размер на 15 000 000 лева по договор за банков кредит от 14.01.2014 г.; на “К.М.Р.” АД сума в размер на 40 000 000 лева по договор за банков кредит от 14.01.2014 г.; на “Р.Е.П.” АД сума в размер на 15 000 000 евро по договор за банков кредит от 04.05.2011 г. и сума в размер на 13 687 000 евро по договор за банков кредит от 03.10.2012 г.; на “Интегрирани пътни системи Асфалти” ЕООД сума в размер на 1 000 000 лева по договор за банков кредит от 13.06.2008 г. Посочено е, че кредитите не са погасени. Сочи, че средства, получени от кредитополучателите по договорите за кредит, са преведени на “Ю.” ЕООД с различни преводи през м. януари 2014 г. суми в общ размер на 75 114 225,24 лева. Сочи, че на 15.01.2014 г. “Ю.” ЕООД е придобило чрез инвестиционен посредник 25 244 585 поименни безналични акции от капитала на “П.” АД, като е заплатило цена в размер на 73 306 580,41 лева. Сочи, че придобитите акции са с парични средства, които имат произход от “КТБ” АД (н.), като нито едно от третите лица – получатели на средствата от кредитополучатели не са изпълнили насрещна престация срещу получените суми или ако са изпълнили, то насрещните престации са на значително по-ниска стойност от полученото в размер на преведените суми.
Предявеното от възразилия кредитор вземане е включено от синдика в списъка на неприетите вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ. В раздел “Забележка” на списъка синдикът е посочил, че вземането се основава на чл. 60а от ЗБН, обявен за противоконституционен с Решение № 8/2021 г. на Конституционния съд, обн. ДВ бр. 48/2021 г.
В
разглежданото възражение възразилият
кредитор възразява срещу неприемането на предявеното вземане.
Длъжникът изразява становище, че подаденото възражение е неоснователно.
Синдикът изразява становище, че възражението е неоснователно.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
С претенцията на възразилия кредитор се претендира да бъде наложена промяна в чужда правна сфера – да бъдат върнати в масата на несъстоятелната банка парични средства с произход от банката, независимо от междинните прехвърляния и състава на същите.
Възможност за реализиране на такава претенция беше уредена в
чл. 60а, ал. 1 от ЗБН (обн.
ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.),
която норма е обявена за противоконституционна с Решение № 8/27.05.2021 г. по
конституционно дело № 9/2020 г. Конституционният съд на Република България. Решението на Конституционния съд е обнародвано в ДВ,
бр. 48 от 08.06.2021 г. и е влязло в сила на 11.06.2021 г.
Нормата, обявена за
противоконституционен, не се прилага от деня на влизането в сила на решението,
на основание чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България. След влизане
в сила на решението на КС не е част от действащото право и не съществува в
правния мир нормата, на която възразилият кредитор обосновава претенцията си.
Поради това претенцията не може да породи целените правни последици в полза на
несъстоятелната банка.
В допълнение следва да се
посочи, че в случая възразилият кредитор не твърди и не установява да има
вземане към длъжника “Ю.” ЕООД, което да се основава на възникнали между тях облигационни отношения.
“КТБ” АД (н.) би следвало да реализира
вземанията си към кредитополучателите по договорите за кредит и съответно да
събере същите в индивидуално принудително изпълнение или в производство по
несъстоятелност, каквото се твърди от банката да е открито по отношение на част
от търговските дружества – кредитополучатели.
Също така “КТБ” АД (н.) не е възразила срещу приетото
вземане на “П.И.” АД - заемодателя по договора за заем от 15.01.2014 г., независимо че в
подаденото възражение твърди, че това са парични средства на банката. Да се
приеме обратното, би означавало да се включи в списъка на приетите вземания два
пъти едно и също вземане срещу длъжника, но с различни кредитори, като по този
начин би се ощетила неправомерно масата на несъстоятелността на “Ю.” ЕООД и вземанията на установения кръг кредитори
на дружеството.
По изложените
съображения съдът намира, че възражението на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По възражение
с вх. № 271527/28.02.2022 г., подадено от кредитора Държавата чрез
Национална агенция за приходите срещу неприемането на част от предявените
вземания като обезпечени:
Възражението е
процесуално допустимо – подадено е в срок и от легитимирано лице с правен
интерес.
Възразилият кредитор НАП е предявил в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ с молба с вх. № 263178/20.01.2022 г. публични вземания срещу длъжника за данъци и осигурителни вноски.
Същите са включени от синдика в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, от които като обезпечени са включени вземания в размер на 91 487,07 лева – публични вземания за данъци на основание ревизионен акт № Р-2202-1405112-091-001/29.12.2016 г., издаден от ТД на НАП – София и 9 148,07 лева – законна лихва за забава за периода до 06.11.2014 г, както са посочени в Постановления изх. № 5170 на публичния изпълнител. В списъка е посочено от синдика, че за разликата до пълния предявен размер на вземанията, произтичащи от ревизионния акт от 29.12.2016 г., следва да се приемат като необезпечени.
В
разглежданото възражение възразилият
кредитор НАП оспорва приемането като необезпечени на част от вземанията по
ревизионния акт. Сочи, че следва да се приемат за обезпечени и останалите
публични вземания по ревизионния акт в общ размер на 160 449,94 лева.
Излага доводи, че предварителните обезпечителни мерки по постановленията с изх.
№ 5170, чието действие е продължено, обезпечават събирането на всички
установени с ревизионния акт публични вземания, ведно с начислените лихви,
дължими върху главниците към посочената дата, и същите следва да бъдат приети с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1
от ТЗ.
Длъжникът изразява становище, че подаденото възражение е неоснователно.
Синдикът изразява становище, че възражението е неоснователно.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
С молбата за предявяване на вземания кредиторът НАП е представил Постановление с изх. № 5170/10.11.2014 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК и Постановление с изх. № 5170/ 16.12.2014 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, издадени от ТД на НАП – София, с които са наложени предварителни обезпечителни мерки за събирането на бъдещи публични задължения на “Ю.” ЕООД по данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица в предполагаем размер на 100 635,14 лева, в това число главница – 91 487,07 лева и лихва към 06.11.2014 г. – 9 148,07 лева. Видно от представеното от кредитора Определение № 1372/17.03.2015 г. по адм.д. № 2068/2015 г. по описа на Административен съд – София-град, Първо отделение, 45 състав, на основание чл. 121, ал. 5 от ДОПК е продължен срокът за наложените спрямо “Ю.” ЕООД с постановления изх. № 5170/10.11.2014 г. и изх. № 5170/16.12.2014 г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – София предварителни обезпечителни мерки, до приключване на ревизионното производство с издаване на ревизионен акт или до неговото прекратяване.
В гореописаните постановления по чл. 121, ал. 1 от ДОПК е посочен конкретно размерът на публичните вземания, които се обезпечават с наложените предварителни обезпечителни мерки. Обезпечението е индивидуализирано по размер и обезпечава публични вземания до конкретно посочената по размер главница и лихва, а не и останалите публични вземания, установени с ревизионния акт.
След като с ревизионния доклад и издадения въз основа на него ревизионен акт № Р-2202-1405112-091-001/29.12.2016 г. се установяват публични вземания в по-голям размер, то възразилият кредитор НАП е разполагал с възможност да обезпечи горницата с налагането на предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 121, ал. 1 от ДОПК или обезпечителни мерки по реда на чл. 195 от ДОПК, което не се твърди по делото. В противен случай биха се засегнали неправомерно правата на длъжника в производството.
Поради това не се установява, че в останалата част (за горницата над 91 487,07 лева – главница и 9 148,07 лева – лихва към 06.11.2014 г.) предявените от НАП вземания по ревизионен акт № Р-2202-1405112-091-001/29.12.2016 г. да са обезпечени с твърдените запори и не следва да бъдат включени като такива с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
По изложените
съображения съдът намира, че възражението на Държавата чрез НАП е неоснователно
и следва да бъде оставено без уважение.
В законоустановения седмодневен срок по чл. 690 от ТЗ не са постъпили възражения срещу останалите включени в списъците вземания, поради което същите следва да бъдат одобрени във вида, в който са изготвени от синдика.
На основание чл. 674, ал. 2 от ТЗ, след одобряване от съда на списъка с
приетите вземания по чл. 692, ал. 1 от ТЗ съдът следва незабавно да свика
събранието на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 от ТЗ - определяне реда и начина за осребряване имуществото
на длъжника, определяне метода и условията на оценка на имуществото, избор на
оценители и определяне на възнаграждението им. Доколкото предвид нормата на чл.
669, ал. 3 от ТЗ първо събрание на кредиторите не е проведено, то с постановяване
на настоящото определение по аргумент от разпоредбата на чл. 669, ал. 4 от ТЗ,
в дневния ред на събранието на кредиторите следва да бъде включена точка за
избор на постоянен синдик на дружеството и определяне на възнаграждението му.
Събранието на кредиторите следва да бъде насрочено в кратък срок, при спазване на изискването за публикуване на поканата в Търговския регистър най-малко седем дни преди датата на събранието, съгласно чл. 675, ал. 1 вр. с чл. 619, ал. 4 от ТЗ, и при съобразяване на графика на заседанията. С оглед на това, съдът намира, че следва да свика събрание на кредиторите за 26.07.2022 г. от 10,00 часа.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение с вх. № 270591/ 22.02.2022 г., подадено от кредитора “П.И.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
неоснователно възражение с вх. № 270847/23.02.2022 г., подадено от кредитора “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
неоснователно възражение с вх. №
271527/28.02.2022 г., подадено от кредитора Държавата чрез Национална
агенция за приходите.
ОДОБРЯВА, на основание
чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Списък на приетите от
синдика вземания на кредиторите на “Ю.” ЕООД, ЕИК ********,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в Търговския регистър
на 16.02.2022 г.
ОДОБРЯВА, на основание
чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Списък на неприетите
от синдика вземания на кредиторите на “Ю.” ЕООД, ЕИК ********,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в Търговския регистър
на 16.02.2022 г.
СВИКВА събрание на кредиторите на “Ю.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 1, което следва да се проведе на 26.07.2022 г. от 10,00 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “********, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, Софийски градски съд, при следния дневен ред: 1. Избор на постоянен синдик на дружеството и определяне на възнаграждението му. 2. Определяне реда и начина за осребряване имуществото на длъжника. 3. Определяне метода и условията на оценка на имуществото. 4. Избор на оценители и определяне на възнаграждението им.
Определението не подлежи на обжалване.
НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото определение за обявяване в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията, на основание чл. 692, ал. 5
от ТЗ.
НЕЗАБАВНО
да се изпрати покана за събрание на
кредиторите за обявяване в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по
вписванията, с което длъжникът и всички кредитори се смятат за редовно
уведомени на основание чл. 675, ал. 2 от ТЗ.
Препис от определението да се изпрати на синдика.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ :