Решение по дело №1451/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 453
Дата: 20 декември 2019 г. (в сила от 21 януари 2020 г.)
Съдия: Веселин Стефанов Монов
Дело: 20193230201451
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Д О Б Р И Ч К И    Р А Й О Н Е Н  С Ъ Д       

 

Р Е Ш Е Н И Е

№……………..

гр.Добрич, 20.12.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Добрички районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на

шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година,в състав:     

                      Съдия - В. Стефанов Монов  

                   при  участието на съдебен  секретар Мария Атанасова,

 разгледа  А.Н.Д. № 1451 по описа на ДРС за 2019 г.

 

          Производството е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на „МТТ” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул.Околовръстен път „Добротица” 48, с ЕИК:*********, представлявано от управителя К.Г.С., с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 472227-F-508192 от 23.10.2019 год. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Варна в ЦУ на НАП.

С обжалваното наказателно постановление за извършено адм.нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ,във вр. с чл.118,ал.6 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на жалбоподателя на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.

С депозираната пред съда жалба се моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и необосновано, при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Навеждат се оплаквания и за несъразмерно висок размер на наложената имуществена санкция, който не е съобразен с тежестта на нарушението и смекчаващите обстоятелства, при които е извършено.

 В съдебно заседания процесуалният представител на жалбоподателя – адв.* от АК-Добрич не оспорва изложената фактическа обстановка в НП, а пледира единствено за намаляване размера на имуществената санкция. Счита, че така определена към средния размер посочен от законодателя, имуществената санкция е постановена в нарушение на нормативните изисквания на чл.27 от ЗАНН и не е съобразена с наличните многобройни смекчаващи обстоятелства.

            В съдебно заседание въззиваемата страна чрез процесуалния си представител – гл.юрисконсулт * оспорва жалбата, която намира за неоснователна, а НП за правилно и законосъобразно. Изразява становище, че нарушението се явява безспорно доказано от приобщените  в хода на съд.следствие писмени и гласни доказателства. По отношение размера на наложената имуществена санкция не изразява позиция, като оставя на преценка на съда.

След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в пределите и обхвата на въззивната проверка, посочени в разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

На 11.09.2019 год., около 14.45 часа в търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – Бензиностанция  „МТТ”, стопанисван от жалбоподателя  „МТТ” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул. Околовръстен път ”Добротица”48, ЕИК:********* е извършена съвместна проверка от служители на ЦУ на НАП, „Икономическа полиция”, „Агенция  Митници”, с-р „Пожарна безопасност” към МВР и „Държавна агенция по метрология и технически надзор”. В хода на проверката от жалбоподателя са изискани и представени набор от документи, във връзка с осъществяваната търговска дейност, от които е установено, че в търговския обект има общо 5 броя резервоара за следните горива: за газ /с вместимост 10 куб.м./; за дизел /с вместимост 35 куб.м./ ; за бензин с октавоно число 100/98 /с вместимост 15 куб.м/., за супер дизел / с вместимост от 25 куб.м./ и за бензин с октаново число 95 / с вместимост 15 куб. м./. Констатирано е още, че търговският обект разполага общо със 7 броя колони за обслужване на клиенти, като само в седма колонка, със сериен номер № G0740075 се предлага за продажба гориво – автогаз /LPG/ . Въпросната колонка  разполагала с един пистолет и била свързана с резервоар №5, в който се съхранявало наличното количество гориво - автогаз. В останалите шест колонки се предлагали друг видове горива.

При проверката длъжностните лица на НАП съобразили данните в книгата за дневни финансови отчети, като направили извлечение и от паметта на монтираното и функциониращо в обекта фискално устройство /конкретно са били изведени дневни финансови отчети за периода от 04.08.2019 г до 08.08.2019 г. включително/. Съдържащите се в тях данни са  съобразени с тъй нар.”Z” отчети на ЕСФП, тип 31, с FDRID **********, които данни са били изведени от информационната система на НАП / л.22-л.25/. При съпоставянето на данните от дневните финансови отчети на ЕКАФП с тези на Z” отчетите на ЕСФП, проверяващите установили, че въпреки наличието на извършени в търговския обект продажби на гориво - автогаз, изградената нивомерна система, даваща възможност чрез установена инстанционна връзка да се подават данни към НАП за определяне на наличните количества горива в резервоара за съхранение на това по вид гориво - автогаз /LPG/, не е подавала коректни данни за съхраняваните количества в резервоар №5. В този смисъл, подадените неверни данни чрез изградената нивомерна система за определяне на наличните количества горива в резервоар №5 за гориво- автогоаз за периода от 04.08.2019 г. до 08.08.2019  година сочели едни и същи налични количества автогаз / респ. наличност 1548л. -1544 л. или с незначително отклонение от 4 л./, което несъответствало на реализираните приходи от продажби на горива в обекта. Съобразявайки изложените обстоятелства от проверката, дл.лица на НАП достигнали до извод, че в случая жалбоподателят „МТТ” ООД е нарушил разпоредбата на чл.3,ал.3 от Наредба №Н-18/06 год. на МФ във вр. с чл.118,ал.6 от ЗДДС. Съгласно цитирания текст от подзаконовия нормативен акт Наредба №Н-18/06 год. на МФ , всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход  е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.  Съгласно чл.118,ал.6 от ЗЗДС..” Всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива”.  

Констатациите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0352551/11.09.2019 г., в който са описани конкретно  доказателствата, които са съобразени при установяване на процесното  нарушение по чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18/06 год. на МФ във вр. с чл.118,ал.6 от ЗЗДС, както и други обстоятелства, във връзка със самата проверка. ПИП е предявен и подписан без възражение от присъствалите към този момент в обекта дл.лица – * /на длъжност „*”/ и *  /ръководител „*”/.

 Воден от фактическите констатации на проверката св.*, в качеството си на длъжностно лице, притежаващо необходимите властнически правомощия съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия „АА”№ F 508192/16.09.2019 г., с който привлякъл отговорността на жалбоподателя „МТТ”ООД за извършено нарушение по чл.3,ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на МФ, във вр. с чл.118,ал.6 от ЗДДС. По отношение на изпълнителното деяние е прието, че се изразява в не спазване от страна на жалбоподателя на реда и начина на предаване по установената дистанциона връзка на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта. Конкретно са посочени писмените доказателства, въз основа на които се гради обвинителната теза.   

Описаната фактическа обстановка на нарушението съдът намира за безспорно установена от показанията на актосъставителя Ц. П*  и свидетелите М.Д. и В.К. /присъствали единствено при съставяне на АУАН/, както и от приложените по делото безспорни писмени доказателства, приобщени от съда по предвидения процесуален ред. Съдът намира показанията на актосъставителя П. /извършил проверката/ и тези на св. М.Д. и св.В.К. за вътрешно непротиворечиви, логични и еднопосочни, доколкото същите се подкрепят изцяло от приобщените от съда писмени доказателства, доказващи състоятелността на развитата обвинителната теза. Тълкувани в своята взаимовръзка, приобщените по делото доказателства - както писмените, така и гласните, безпротиворечиво сочат на възприетата от съда фактическа обстановка, която не се оспорва от жалбоподателя.

 Въз основа на АУАН и в законоустановения срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН наказващият орган е издал обжалваното НП №472227-F508192/23.10.2019 год.с което за нарушение на чл.3,ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на МФ, във вр. с чл.118,ал.6 от ЗДДС на жалбоподателя на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на  1000 / хиляда/ лева.

 В законоустановения преклузивен срок на чл.59, ал.2 от ЗАНН жалбоподателят в качеството на легитимирана страна с правен интерес, оспорва законосъобразността и обосноваността на НП, при което жалбата му се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за основателна единствено в частта, относно размера на наложената имуществена санкция.

      

/ По приложимия материален закон/

  Съгласно  чл.3,ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на МФ, всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход  е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Съгласно разпоредбата на чл.118,ал.6 от ЗЗДС..” Всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива”.  Видно от приобщените в хода на съдебното следствие безспорни писмени доказателства, при проверката е констатирано, че в търговския обект  стопанисван от жалбоподателя "МТТ" ООД, изградената нивомерната система за периода от 04.03.2019г. до 07.08.2019г. не е предавала коректни данни към НАП, които да дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоара за съхранение на гориво -автогаз /LPG/. До този извод стигаме, след като съобразим, че подаваните данни чрез изградената нивомерна система през периода от 04.08.2019 г. – 08.08.2019 г. са сочели за съхранявани едни и същи наличии количества автогаз в резервоар №5  / респ.между 1544 л. и 1548 л.,т.е. с минимална разлика/ , въпреки извършените продажби на значителни количества от това гориво. Конкретно от представените дневни финансови отчети за горепосочения период черпим информация, че са осъществени продажби на автогаз /LPG/ както следва: на 04.08.2019 год.продадено количество - 177,660 л.; на 05.08.2019 г. продадено количество - 498,030 л.; на 06.08.2019 год. продадено количество - 4944,720 л.; на 07.08.2019 г. продадено количество- 787,380 л. /данните са на л.21 - л.24/. За същия период, подадените данни от изградената в обекта нивомерна система към НАП за налично количество гориво-автогаз, съхранявано в резервоар №5 сочат за наличност - 1544 л. на дата 04.08.2019 год. съответно 1548 л. на  дата 05.08.2019 г. /т.е. повече от предходния ден !/; 1548 лв.на дата 06.08.2019 г. ,т.е. същото количество без изменение; 1544 л. налично количество на дата 07.08.2019 г..Посочената информация се извежда  от  тъй нар..”Z” отчети на ЕСФП, тип 31, с FDRID **********, данните на които са изведени направо от информационната система на НАП /л.22-л.25/.

Съдът намира, че представените в хода на съдебното следствие писмени доказателства, на които се основава и обвинителната теза, доказват по категоричен начин осъщественото от жалбоподателя „МТТ”ООД нарушение на чл.3,ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на МФ, във вр. с чл.118,ал.6 от ЗДДС. Всъщност, по отношение на фактическата обстановка и развитата обвинителна теза не се води спор. Следва да се отбележи и това, че първоначално изложените писмени обяснения в насока, че нарушението е вследствие на възникнал технически проблем в нивомерната система, който не е вмогъл да бъде отстранен веднага, не се поддържат като правен довод от защитата в процеса. Оспорва се единсвено размера на наложената имуществена санкция , за който се приема ,че е необосновано завишен и несъответен на тежестта на нарушението. С оглед на изложеното съдът прие, че действията на наказващия орган по привличане отговорността на въззивника за осъществен състав на адм. нарушение по текста на чл.3,ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на МФ, във вр. с чл.118,ал.6 от ЗДДС се явяват законосъобразни и правилни, доколкото се основават на безспорни писмени доказателства. Същевременно, в хода на съд.производство не бяха събрани доказателства, които да опровергават изложената фактическа обстановка и развита обвинителна.  От изложеното следва, че НП е издадено от наказващия орган при спазване на нормативните изисквания на чл.52,ал.4 от ЗАНН.

Съдът приема, че разглеждания случай не съставлява „маловажен случай” на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като самото нарушение не се явява с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид. Напротив. С нарушението се засегнати в дълбочина  регулираните със ЗДДС обществени отношения, доколкото се касае за  нарушение, осъществено през известен период от време, през който чрез изградената нивомерна система са предавани към НАП неверни данни за наличните количества горива, съхранявани в резервоара в обекта /автогаз/. Без значение е факта, че нарушението по правната си пророда се явява „формално” и от извършването му няма настъпили вредни последици за фиска /реализираните печалби от продажбата на горива са отразявани чрез издадени фискални бонове от ЕКАФП/. От значение в конкретния случай е не спазването на реда и начина от въззивника да предава по установена дистанционнна връзка данни, даващи възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта. В този смисъл, съдът споделя извода на наказващия орган, че нарушението не съставлява „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

/ По отношение наложената имуществена санкция/

С поднадзорното НП за извършеното от жалбоподателя „МТТ”ООД нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118,ал.6 от ЗДДС наказващият орган на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС е наложил имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лв.Така определена по размер, значително над минимума и към средния размер /по закон санкцията за ЮЛ и ЕТ е в размер от 500 лв. до 2000 лв/ имуществената санкция се явява несправедливо завишена и несъответна на тежестта на нарушението и наличните смекчаващи обстоятелства, при които е осъществено. Не следва да се подминава и факта, че нарушението е първо по рода си за нарушителя / по арг. от НП/ и доколкото същото не води до неотразяване на приходи, то в този случай определянето на размера на имуществената санкция значително над законовия минимум е неоправдано и необосновано. При това, така завишен размерът на санкцията е в противоречие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, с която за накавзащите органи законодателят е установил със силата на императива задължителни правила, от които да се ръководят при определяне размера на адм.наказания. Воден от изложените правни съображения и мотиви, съдът намира, че доколкото размерът на имуществената санкция се явява несправедливо завишен, той следва да се намали и индивидуализира в законовия минимум, а именно - 500 лв. Макар и да е определена в минимален размер, съдът счита, че имуществената санкция би могла да спобоства за реализиране на очертаните в чл.12 от ЗАНН цели.

При извършената служебна проверка на НП и АУАН в обхвата и пределите посочени в нормата на чл.314, ал.1 от НПК, съдът констатира, че същите са съставени при спазване на всички срокове и процедури,посочени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в кръга на делегираните им властнически правомощия / за наказващия орган по арг. от  Заповед № ЗЦУ—ОПР-17/17.05.2018 година на Изп. директор на НАП/. Вмененото във вина адм.нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере за какво е обвинен и срещу какво следва да се защитава. Конкретно е посочена нарушената материално-правна норма, датата и мястото където е установено нарушението, както и други релевантни обстоятелства от значение за предмета на спора. Изложеното формира еднозначен извод у съда, че при издаване на НП и съставяне на АУАН не са допуснати  съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, които да водят до ограничаване правото на защита на субекта на нарушението.

          Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

           И З М Е Н Я наказателно постановление № 472227-F-508192 от 23.10.2019 год. издадено от Началника на „Отдел „Оперативни дейности”- Варна към ЦУ на НАП, с което на МТТ” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул.Околовръстен път „Добротица” 48, с ЕИК:*********, представлявано от управителя К.Г.С. за извършено нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 година на МФ, във вр. с чл.118, ал.6 от Закона за данък върху добавената стойност, на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда /лева, като н а м а л я в а  размера на имуществената санкция на 500 /петстотин/ лева.

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс.

 

                                                                                              Съдия :