Решение по дело №5021/2021 на Софийски градски съд

 

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

№

град София, 03. 08. 2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЛЮБОМИР ИГНАТОВ

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 5021/2021 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение от 03. 02. 2021 год., постановено по гр. д. № 9066/2020 год. на СРС І ГО 40 състав е признато за установено, че по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК К.В.А. дължи на ЧЕЗ Е.Б.суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, посочени по пера. С решението ответникът е осъден за разноски на дружеството.

С въззивна жалба чрез адвокат Ю. ответникът атакува въззивно решението, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. От представените доказателства не се установява наличие на облигационна връзка между страните, по делото липсва писмен договор, липсва и писмено заявление, подадено от ответника. Не налице доказателство за собственост или учредено право на ползване на ответника спрямо процесния имот. Представеното заявление за посочване на банкова сметка ***. Искът е изцяло неоснователен. Моли да бъде отменено решението и да се постанови друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски по делото.    

На въззивната жалба е подаден до съда писмен отговор от дружеството, според който решението е правилно, законосъобразно и мотивирано, съдът е установил всички релевантни факти и обстоятелства по делото и е направил правилни изводи от фактическа и правна страна. Подадената жалба е неоснователна. Правилно съдът е приел, че ответникът е потребител на електрическа енергия в процесния имот, като дружеството е краен снабдител с ЕЕ, регулирано от публично известени Общи условия на договорите за продажба на ЕЕ.

С разпореждане по чл. 267 ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като към мотивите на първото съдът препраща с оглед принципа на процесуална икономия в гражданския процес.

В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява и не се процесуално представлява, за дружеството се явява юрк. В. надлежно упълномощен.

Допусната е поправка в наименованието на ищеца Е.П. АД.

Не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивната съдебна инстанция.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на въззивното обжалване при така очертаната от въззивната жалба рамка, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.

При извършена служебна проверка според правната норма на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че решението е валидно и в обжалваната си част – допустимо.

Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Жалбата на ответника е неоснователна.

Районният съдия е приел, че основателността на главния иск е предпоставена от установяване на възникването на облигационно отношение с ответника с предмет доставка на ЕЕ за битови нужди за процесния имот, както и че в изпълнение на задълженията си по него дружеството доставя ЕЕ на претендираната стойност.

Ищецът е този, който следва да докаже при условия на пълно главно доказване фактите, на които основава исковете си. Това е сторено съобразно и пар. 1 т. 42 и т. 43 ДР ЗЕ и чл. 4 ал. 2 и ал. 4 – дефиниращи понятието потребител по смисъла на ОУ на дружеството ищец.

В заявление от 30. 10. 2018 год. ответникът е заявил пред дружеството, че иска да получи сумата за плащане и посочване на Банкова сметка, ***. Това обстоятелство не е оспорено от ответната страна. Заявлението е с посоченото съдържание и се намира на л. 112 от делото на СРС.

В съдебно публично заседание пред първата инстанция ответникът чрез процесуален представител не е оспорил представеното заявление и същото е прието от съда, кат осе кредитира, като корелиращо с останалия доказателствен  материал по делото, преценен поотделно и в  съвкупност.

Събраните по делото доказателства, които са неоспорени и се кредитират, удостоверяват установената от районния състав фактическа обстановка.

По отношение на единствения спорен момент по делото между страните е дали ответникът е потребител на ЕЕ за процесния имот, съответно дали се намира в облигационно правоотношение с дружеството ищец.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на процесните суми за главница – незаплатена стойност на консумирана ЕЕ и за претендираното акцесорно вземане за законна лихва за забава върху главницата следва да се установи, че той е имал качеството потребител на ЕЕ за процесния период, за който е начислена ползвана ЕЕ, по смисъла на чл. 4 ал. 1 ОУ, както обосновано е приел в мотивите на решението си районният съдия. В тежест на дружеството ищец е да докаже иска си в условия на пълно главно доказване релевантните за спора факти.

Според ал. 2 на цитирания текст потребител на ЕЕ за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва ЕЕ за домакинството си.

Не се спори по делото от страните, а и се установява от представените от ищеца доказателства, приети като неоспорени по надлежен за това  ред по ГПК, че ищецът е доставчик на ЕЕ на обособена територия.

Според чл. 98а ал. 1 ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия.

Не се оспорва от ответника наличието на ОУ, нито приложението им в конкретния казус. Такива са представените по делото от ищеца ОУ, които са приети като писмени доказателства от районния съдия.

Съгласно ал. 4 на цитираната законова норма, (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Ще рече, че ОУ обвързват страните без изричното им писмено приемане.

Ал. 5 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия. Приетите от крайния снабдител на електрическа енергия специални условия, различни от публикуваните общи условия, се отразяват в допълнителни писмени споразумения.

Ще рече, че заявление, което да е нарочно подписано от ответника, за да възникне облигационна връзка по договор при ОУ за доставка на ЕЕ, не е необходимо.

Заявлението от ответника подадено до ищеца от 30. 10. 2018 год. е със съдържание, което удостоверява, че първият е ответник е клиент на услугата доставка на ЕЕ от страна на дружеството. С това заявление като клиент ответникът е пожелал дружеството да му посочи банкова сметка ***, които дължи. В заявлението е посочена процесната договорна сметка по номенклатура на ищеца. За всеки енергоснабден имот има една единствена уникална договорна сметка. Заявлението не е подаден за друг имот, по друг договор за продажба на ЕЕ. При това положение единственото оплакване с въззивната на ответника жалба се явява неоснователно. С приложеното писмено доказателство се установява категорично по делото наличието на оспорената от ответника облигационна връзка между страните.

В резюме облигационната връзка между дружеството краен снабдител на ЕЕ и ответника клиент се уреждат безспорно от разпоредбите на чл. 98а и сл. ЗЕ. Отношението по договора за продажба на ЕЕ е облигационно и не се предопределя от право на собственост или на ограничено вещно право.

ЗЕ дефинира ответника като краен клиент, който купува ЕЕ и е определн като ползватебл на имот според облигацинни отношения, в коит осе намират с крайния снабдител.

Предвид обстоятелството, че потребител на енергийни услуги може да бъде и лице, което не е титуляр на вещно право на ползване, то ограничаването на дефиницията на това понятие само до ползвателите, които имат вещно право на ползване върху имота, е от естество да изключи ефективната правна защита на потребителите, които ползват електроснабдени имоти на облигационноправно основание

Налице е различен правен подход при определянето на това кои лица се считат за потребители на енергийни услуги, който води до неяснота и намалява правната сигурност при тълкуването и прилагането на правните норми. Наред с това, следва да се посочи, че от гореизброените източници, даващи дефиниция на понятието "потребител" на енергийни услуги, законът е с най-висок ранг и следва да се приеме, че ОУ на "ЧЕЗ Електро България" АД следва да се тълкуват и прилагат корективно, поради което е възможно както вещноправният, така и облигационноправният статут на лицата да обуслови качеството им на потребител на електрическа енергия.

Други доводи с въззивната жалба на ответника не са релевирани.

Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите възражения и доводи. Писмените неоспорени и приети доказателства по делото установяват твърденията на ищеца, като няма събрани по делото доказателства, които поотделно или в съвкупност да установяват възраженията на ответника или да опровергават или разколебават установената от страна на ищеца фактическа обстановка по коментирания случай.

Стана реч вече, че според чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Когато съдът постановява решение при правилно първоинстанционно решение, по реда на чл. 272 ГПК, въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

На основание горното въззивната инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка следва да се ограничи до въпросите с въззивната на ответника жалба и съответно до посочените въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, /такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ответника е дадена възможност за становище по исковете и е съставен доклад по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е предоставил равни възможности на страните за участие в исковото производство и е постановил съдебно решение по същество.

Събраните доказателства, релевантни по спорния въпрос, първоинстанционният съд е обсъдил, като крайните му изводи, че искът е основателен, са правилни и съответстват на доказателствата.

Обжалваното съдебно решение е и правилно, като не са нарушени императивни материалноправни норми.

Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение, което пък, от своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски в полза на ищеца.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото въззивникът ответник няма право на разноски за производството – жалбата му е неоснователна и се отхвърля от съда.

Ищецът претендира своевременно разноски, в размер на 100 лева, съобразно списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реално сторване, поради което му се присъждат в пълен размер, което не е прекомерно, тоест възражението на ответника по чл. 78 ал. 5 ГПК се преценява да е несъстоятелно.

Предвид размерите на обжалваемия интерес, настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ГПК.

По изложените мотиви, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 03. 02. 2021 год., постановено по гр. д. № 9066/2020 год. на СРС І ГО 40 състав.

ОСЪЖДА К.В.А. ЕГН ********** да заплати на Е.П. АД ЕИК *****на основание чл. 78 ГПК разноски в производството пред втората съдебна инстанция в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                                    2.