Р Е Ш Е Н И Е

 

   Гр. София, 28.08.2019г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа т.д.№ 1272 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от ЗТРРЮЛИЦ.

Образувано е по жалба с вх.№ 20190702133939, подадена от Л.Г.П. като управител на „ИКГ“ ООД, ЕИК ******, срещу отказ на Агенцията по вписванията №20190619155231/21.06.2019г., с който е отказано вписване на промени по партидата на дружеството, изразяващи се в заличаване на управителя П.. Жалбоподателката счита, че отказът е незаконосъобразен по подробно изложените в жалбата съображения и претендира отмяната му и даването на указания на Агенцията да извърши поисканото вписване. Поддържа, че първоначално атакуваният отказ е отменен с описаното решение на СГС, като преписката е върната, но длъжностното лице не се е произнесло съобразно указанията на съда, а по друг номер заявление, каквото тя не била подавала. Поддържа с изричната уточняваща молба от 27.08.2019г., че претендира отмяна както на отказа от 21.06.2019г., така и на отказ под № 2019040101426-2/09.05.2019г., за който сочи, че по никакъв начин не била уведомявана преди жалбата.

Съдът е изискал служебно допълнителна информация от АВ, като с писмо с вх.№ 98128 съдът е уведомен, че отказът от 09.05.2019г. е изпратен на жалбоподателя на електронния адрес на същата дата, за което е представено приложение към молбата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

АВ –ТР е сезирана със заявление с вх.№ 2019040101426/30.04.2019г., подадено от адв. М.Н.К.като упълномощен представител, с искане за вписване освобождаване на управителя на дружеството – Л.Г.П. на основание чл. 141 ал.5 от ТЗ. Към заявлението са представени едно уведомление от 03.10.2018г. от Л.П., адресирано до Общото събрание на съдружниците на дружеството, което видно от известието за доставяне е с получател – Л.Г.П. и е връчено на 05.10.2018г., като е представено и второ уведомление от същата дата, до адрес на ул.“Г.Милев“ № 37, върнато съгласно разписката като непотърсено. Представено е и известие за доставяне с адресат М.С.П.с печат от пощите от 25.10.2018г., адресирано до адрес в гр. София, ж.к.******, което няма данни и отбелязване да е връчено на получател. Представено е известие изх.№51 от Телепоща да отправено уведомление с получател М.С.П.от 17.01.2019г., към което видно от приложението на стр. 30 е върнато, че е непотърсено с дата 23.01.2019г.

На 02.05.2019г. по партидата са дадени подробни указания от длъжностното лице, че няма доказателства за получаване на уведомлението, че адресат на същото е физическото лице М.П, а не е отправено на адреса по седалище на дружеството, поради което са дадени указания да се отстранят нередовностите.

Постъпили са обяснения по указанията от адв. М.К., в които сочи, че счита, че длъжностното лице не е обосновало защо счита, че няма уведомяване, като се позовава само на съобщенията до М.П, след като от управителя Л.П. било изпратено уведомление, получено от нея.

На 03.05.2019г. по заявление с вх.№20190502180949/02.05.2019г., което всъщност представлява горепосочените обяснения в изпълнение на указанията от адв. Кръстева, е постановен отказ под № 20190502180949/03.05.2019г., с мотив, че не били приложени посочените в указанията документи. Този отказ е обжалван с жалба с вх.№61302/10.05.2019г. до СГС, като с решение на СГС под №1104/18.06.2019г. VІ-11 състав е обезсилил отказа, като е посочил, че неправилно е постановен по заявление Ж1, което не представлява сезиране на длъжностното лице, а отстраняване на нередовности.

На 09.05.2009г. е постановен отказ под 2019040101426-2/09.05.2019г., за който видно от писмото на АВ е изпратено уведомление по електронен път на същата дата.

Видно от данните след постъпване на решението в АВ, длъжностното лице както се сочи и в постъпилите обяснения служебно е входирало за произнасяне заявление А4 с вх.№20190619155231, по което е постановило отказ под № 20190619155231/21.06.2019г., в който е посочено, че е установено, че вече бил постановен отказ от 09.05.2019г., регистърното производство било приключило по това основно заявление.

Съдът констатира, че жалбата, с която е сезиран е подадена от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество:

С настоящата жалба съгласно молбата –уточнение се атакува както постановения на 21.06.2019г. отказ, който е по служебно образувано регистърно производство от длъжностното лице след отмяна на отказа, постановен по заявление Ж1, но също така и отказа от 09.05.2019г. В писмото на АВ се сочи изпращане на уведомление за същия по електронен път, но липсват данни за получаването му, поради което не може да се приеме, че жалбата е просрочена, а и същата не би била, ако длъжностното лице вместо да постановява отказа по заявление Ж1 и докато тече срок за обжалването му, не е постановило междувременно друг отказ, за който не се установи надлежно съобщение, а последващият от 21.06.2019г. е само и единствено с мотиви, че на 09.05.2019г. бил постановен отказ по същество по заявлението. Неправилното процедиране от страна на длъжностното лице от АВ-ТР е довело до объркване на жалбоподателя, поради което съдът намира, че допуснатите процесуални нарушения, не могат да бъдат в негова вреда и следва да се допусне преценка по същество на двата отказа, които се атакуват съгласно изричната молба-уточнение от 27.08.2019г., а не само на отказа от 21.06.2019г., който на практика няма собствени мотиви, а препраща към предходния отказ, който не е надлежно съобщен и постановен от длъжностното лице при положение, че вече е постановен отказ неправилно и по заявлението Ж1, който е обжалван. Отказът от 21.06.2019г. с мотив, че вече е постановен друг отказ – от 09.05.2019г., на практика препраща към мотивите на първия отказ, но се явява незаконосъобразен. Произнасянето на длъжностното лице от АВ-ТР по дадено заявление не формира сила на пресъдено нещо и след като е образувано ново регистърно производство, следва да се произнесе отново и то по същество. Обстоятелството, че неправилно длъжностното лице е постановило на 03.05.2019г. отказ по заявление Ж1, което не е сезиращо, а за отстраняване на нередовности, а после – в срока за обжалването му и при подадена жалба – друг отказ по същество, който не се установи да е надлежно връчен на жалбоподателката, се явява процедурно неправилно, но съдът намира, че следва да разгледа отказа от 21.06.2019г. като постановен по същество по процесното заявление и с препращане към мотивите по отказа от 09.05.2019г.

Съгласно чл.13 ал.6 от ЗТР към заявлението се прилагат документите, съответно подлежащият на обявяване акт. Съгласно чл.21 т.5 от ЗТР длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл.24 ал.1 от ЗТР, когато не е налице някое от предвидените в чл.21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ. Съгласно чл. 141, ал.5 от ТЗ управителят може да поиска да бъде заличен от Търговския регистър с писмено уведомление до дружеството, като в срок до един месец от получаване на същото, дружеството следва да заяви за вписване освобождаването му в ТР, ако не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство. Предвидената особена процедура за напускане на управителя по чл.141, ал.5 от ТЗ, при бездействие на дружеството е изключение от общото правило, че освобождаването се извършва по решение на Общото събрание и предполага бездействие на дружеството в определения срок от получаване на изявлението, като за да се установи, че са налице предпоставките за горното следва да е връчено надлежно уведомление, респ. надлежно отправено писмено уведомление, но и изтичане на законоустановения едномесечен срок, освен ако в Устава не е предвиден друг срок. Предпоставките са да се установи надлежно упражняване на това потестативно право от лицето-управител с предизвестие до дружеството и изтичане на срока. Предвидената особена процедура за напускане на управителя при бездействие на дружеството е изключение от общото правило, че освобождаването се извършва по решение на Общото събрание и предполага бездействие на дружеството в определения срок от получаване на изявлението, като за да се установи, че са налице предпоставките за горното следва да е връчено надлежно уведомление, респ. надлежно отправено писмено предизвестие. Отправянето на предизвестието за напускане на управителя следва да е към самото дружество, а не към другите съдружници, дори и под формата на ОС. Правен субект е самото търговско дружество и то в конкретната хипотеза има двама законови представители. В случая уведомлението като текст е с посочен адресат Общото събрание на съдружниците, но видно от писмата и известията за доставяне в тях като получатели фигурират само две физически лица – Л.П. и М.П, като в нито един от документите не е упоменато самото дружество, респ. същите да са в качеството на негови представители. Това не може да се подразбира, адресат на уведомлението следва да е самото дружество. Съдът намира, че уведомлението не е надлежно връчено с известието за доставяне на 05.10.2018г., получено от самата Л.П., тъй като макар същата да е и управител, то в случая тя е уведомила сама себе си и без данни уведомлението да е достигнало до самото дружество – адресат. Разписката е за получен лично от нея и на нейно име, а не като представител на дружеството документ. Смисълът на уведомлението е да се даде възможност на дружеството да организира дейността си с оглед напускането на управителя и поради това, макар за уведомлението да няма изискване за форма или съдържание по ТЗ, същото следва да достигне до дружеството, за да може да се предприемат необходимите действия. Предвид горното съдът намира, че получаването на уведомлението от самото лице, от което изхожда, макар и същото да е един от управителите на ответното дружество, които представляват дружеството и поотделно, не изпълнява целта на закона, тъй като на практика с това лицето уведомява само себе си. В конкретния случай процесното дружество е с двама управители, за които е посочено, че представляват дружеството поотделно и заедно и за да се постигне целта на уведомлението по чл. 141 ал.5 от ТЗ и реално да може дружеството да реорганизира дейността си, е следвало уведомлението да бъде връчено или на другия управител, или надлежно в деловодството на дружеството, при спазване на изискванията на чл. 50 от ГПК, а именно на работник/служител в офиса. В този смисъл, а именно, че уведомяването на управителя сам себе си за напускането си не е надлежно е налице и практика на САС, а именно решение по т.д.№ 3401/2016г. от 12.09.2016г., с което е потвърдено решението на СГС по т.д.№4287/2016г. и много др.

Предвид горното съдът споделя крайния извод на длъжностното лице, че не е налице надлежно оформено и връчено уведомление за напускане от управителя, поради което не следва да се допусне исканото вписване, а жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Воден от горното съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата с вх.№ 20190702133939, подадена от Л.Г.П. като управител на „ИКГ“ ООД, ЕИК ******, и съгласно молба-уточнение с вх.№106392/27.08.2019г., срещу отказ на Агенцията по вписванията №20190619155231/21.06.2019г. и отказ под № № 2019040101426-2/09.05.2019г., с които е отказано вписване на промени по партидата на дружеството, изразяващи се в заличаване на управителя Л.П..

            Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

           

                                                                 СЪДИЯ: