Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….10.2015г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
тридесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
при
секретаря Е.П.
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно търговско дело №930 по описа за 2015г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „САНО БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр*****, чрез пълномощник адв.К.Ж.
от ВАК срещу решение №1750 от 15.04.2015год., постановено по гр.д.№13750/2014 год. на ВРС, с
което на осн.чл.415 от ГПК във вр.чл.240 от ЗЗД е прието за установено в
отношенията между страните, че „САНО БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр***** дължи на „КОНСОРЦИУМ
ПБЕС” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***** сумата от
23 100 лева, представляваща част от главница по неформален договор за
паричен заем от 21.09.2011г. с падеж 21.09.2012г. на обща стойност от 115 500 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 27.08.2014г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК №5609/28.08.2014г. по ч.гр.д.№10865/2014г.
по описа на ВРС, 35-ти състав.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно
и необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на
съда относно наличието на договорни отношения между страните, възникнали от
предоставена в заем сума, поради необсъждане
твърдението на ответника за усложнени фактически отношения, свързани с множество
парични потоци между двете дружества. Настоява се, че съдът не е удовлетворил
искането на ответника да извърши служебна справка по висящи заповедни
производства пред ВРС с идентични обективни и субективни предели. Въвежда се
искане за назначаване на повторна единична или тройна съдебно-счетоводна
експертиза със задачи, аналогични на извършената в първоинстанционното
производство експертиза, с вещо лице, притежаващо необходимата квалификация и
при липса на пристрасност към някоя от страните. Въззивникът настоява за допускане на искането му предвид
факта, че е оспорил заключението пред първоинстанционния съд и направил
искането си своевременно (чл.200, ал.3 от ГПК), като същото неоснователно е било оставено без
уважение. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение с отхвърляне на
иска и присъждане на реализираните разноски в двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата
страна „Консорциум ПБЕС” гр.Варна депозира писмен
отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната
жалба. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на
сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата,
изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна
по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да
се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Постановеното решение е
издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на
всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване
на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
По смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД с договора за
паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателят определена сума
пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита
за сключен от момента на предаване на съответната сума, затова независимо дали
е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, фактическия състав на
съглашението е завършен само с предаването на съответната сума.
Тежестта на доказване на съществуването на договор за
заем е на страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, който
твърди, че ответникът не му е върнал
съответната сума.
В настоящия случай
сключената между страните сделка - договор за заем - вземането по която е
предмет на спора –– следва да бъде определена като търговска такава. За да е
търговска, сделката трябва да отговаря на установените в чл.286 от ТЗ критерии
– обективен и субективен. Според обективния критерий, търговски са всички
сделки, посочени в чл.1, ал.1 от ТЗ, в кръга от които договора за заем не е
включен. Според субективния критерий, търговска е сделката, сключена от търговец,
която е свързана с упражняваното от него занятие. Безспорно и двете страни по
сделката са търговци и при твърдение, че заемът е предоставен във връзка с
упражняваното от ответното дружество занятие, съобразно оборимата
презумция на чл.286, ал.3 от ЗЗД, следва да се
приеме, че се твърди наличие на презумптивна
търговска сделка. Това на свой ред означава, че в хода на възложеното в тежест
на ищеца пълно и главно доказване на всички твърдения, обуславящи спорното
право, позоваването на вписванията в счетоводните книги и направените в тях
записвания, могат да му послужат като доказателство, според тяхната редовност,
която не се презумира, а трябва да бъде установена ,
и с оглед на останалите доказателства. Този извод, наложен и със създадената
съдебна практика на ВКС, произтича от разпоредбите на чл.182 от ГПК и чл.55 от ТЗ, в съгласие с които редовно водените счетоводни книги на търговеца могат да
послужат като доказателство в негова ползва, но те не се ползват със
задължителна доказателствена сила, а същата трябва да бъде преценена от съда с
оглед на всички събрани по делото доказателства.
От заключението на
допусната съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
удовлетворяващи исканията и на двете страни по делото, и кредитирана от съда
като изготвена от лице, притежаващо необходимата квалификация, и при липса на
данни за пристрастност към някой от страните, се установява, че по отношение на
процесната сделка счетоводството на ищеца „КОНСОРЦИУМ
ПБЕС” ООД ЕИК ********* е водено редовно при съобразяване със основните
счетоводни принципи (чл.4 от СЗч). Достъп на вещото
лице до счетоводството на ответника е отказан, което не се оспорва от страната,
включително и във въззивната жалба. Това
възпрепятства формирането на извод относно начина на водене на счетоводните книги
и записите при ответника, но дава възможност на съда да приеме за доказани
фактите, относно които „САНО БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ********* е създала пречки за
събиране на допуснатите доказателства (арг.чл.161 от ГПК).
От събраните писмени
доказателства, неоспорени от ответника -
извлечение от сметка, водена в Креди Агрикол
България ЕАД с титуляр „КОНСОРЦИУМ ПБЕС” ООД ЕИК *********, се установява, че
със записи от 21.09.2011г. на три транша, съответно от 16300 лева, 59200 лева и
40000 лева, с експресни преводи с основание „с-но
договор за заем от 21.09.2011г.” по сметка на „САНО БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК *********
ВG43DEMI92401000023418
е предоставена сумата от 115500
лева. Така посочените данни за извършени преводи кореспондират със счетоводните
записвания при ищеца по счетоводна сметка 498-2-5 „Други дебитори” Предоставени
заеми. Вещото лице докладва, че при ищеца липсват данни за отразени плащания
във връзка с предоставените парични средства, като при ответника това
изследване не може да бъде направено поради посочените по-горе причини.
Ответното дружество
всъщност не оспорва, че е получило сумата в размер на 115500 лева от ищеца, по
посочения в исковата молба начин, и съгласно представените банкови документи,
като основно възразява, че същите се дължат на друго основание, предвид
сложните финансови взаимоотношения между двете дружества. Въпреки указаната от
съда доказателствена тежест и предоставена
възможност за ангажиране на доказателства ответникът не е реализирал доказване
на въведеното правоизключващо възражение.
В обобщение, предвид
безспорно установеното фактическо предаване на сумата по банковите преводи с
основание договор за заем от 21.09.2011г., редовното осчетоводяване на
предоставените финанси в търговските книги на ищеца като задължение по предоставен
заем и при прилагане неблагоприятната последица от неосигурения достъп до
счетоводните книги от страна на ответното дружество, се налага извода, че
сумата е получена на основание договор за заем.
Не се установи по делото наличие на изрична уговорка
относно конкретна дата като краен срок за възстановяване на заетата сума,
поради което следва да се приеме, в съгласие с разпоредбата на чл.240, ал.4 от ЗЗД, че същата подлежи на възстановяване в месечен срок от поканата. Такава е
изпратена на адреса на ответното дружество, актуален към момента на връчването
й по реда на чл.50 от ГПК. И тъй като в настоящото производство не се събраха
данни заемателят да е изпълнил задължението да върне заетите пари в месечния
срок след поканата, то следва да се приеме, че към датата на подаване на
заявлението по реда на чл.410 от ГПК задължението му е изискуемо и ликвидно и
ответникът дължи плащане. Налице е основание за съществуване на вземането, за
което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №5609/28.08.2014г. по ч.гр.д.№10865/2014г. по описа на ВРС, 35-ти състав.
Не се спори от
ответника, че с образуваните пред ВРС още четири заповедни производства по
заявления на ищеца, касаят частични вземания спрямо общия размер на сумата от
115 500 лева, поради което възражението му за прекратяване на настоящото
производство като недопустимо, тъй като между същите страни и на същото
основание са налице други висящи дела с приложени идентични доказателства, е
неоснователно.
Неоснователно се явява и възражението му за необективност и неправилност на приетата експертиза.
Извършената ССЕ е обоснована и мотивирана; съмнение за неговата правилност не
може да се изведе от твърдението на страната, че експертът не е изследвал
„усложнените фактически отношения между страните”, тъй като на изследване се
поставят конкретно поставени задачи, което е било и направено. Отделно, въззивникът не е оспорил фактическите констатации на вещото
лице за неоказване на съдействие за достъп до
счетоводните записвания при дружеството.
Следователно като основателен и доказан искът следва
да бъде уважен. Поради съвпадане изводите на двете инстанции решението на ВРС
следва бъде потвърдено.
С оглед резултата по
спора, направеното искане и представените доказателства на въззиваемата
страна се следват сторените от нея разноски за договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1467.60 лева. същото не е прекомерно, т.к. съответства на минимума, предвиден в чл.7, ал.1, т.4
от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖАВА изцяло решение №1750 от
15.04.2015год., постановено по гр.д.№13750/2014 год. на ВРС.
ОСЪЖДА САНО БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр***** да заплати на „КОНСОРЦИУМ ПБЕС” ООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***** сторените разноски за договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение във въззивното производство
в размер на 1467.60 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.