Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……….,
07.05.2020 година,
град София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІI-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и осми ноември през 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана
Ружина,
след
като разгледа докладваното от съдия Ангелова,
гражданско дело № 4947 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
С Решение № 259470 от 03.11.2017 г., постановено по
гражданско дело № 24500 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско
отделение, 83 състав, бил прекратен брака, сключен между Е.Б.К.-Г. и Б.Г., като дълбоко и непоправимо разстроен
по вина на двамата съпрузи; предоставил упражняването на родителските права по
отношение на детето М.Б.Г., родена на *** г. на майката Е.Б.К.-Г., с право на
бащата Б.Г. да вижда и взема детето на територията на Република България, както
следва – за Коледата на всяка нечетна календарна година, считано от 16.00 часа
на 23 декември до 16.00 часа на 26 декември; за Нова година на всяка четна
година за времето от 16.00 часа на 29 декември до 16.00 часа на 3 януари;
Пролетната ваканция на всяка нечетна календарна година от 16.00 часа на първия
ден на ваканцията до 16 часа на последният й ден, така както е обявена от МОН
за съответната учебна година; Зимната ваканция на всяка четна календарна година
от 16.00 часа на първия ден на ваканцията до 16.00 часа на последния й ден; лятната
ваканция на всяка календарна година от 16 часа на първия ден от месеца до 16
часа на последния ден на месеца, по време, не съвпадащо с годишния платен
отпуск на майката, по предварителна договорка между страните, като вземането и
връщането на детето става от и в дома на майката, както и всеки първи и трети вторник и четвъртък от месеца от 18
до 19.30 часа да разговарят по вайбър, скайп или телефон; определил
местоживеенето на детето при майката, осъдил Б.Г. да заплаща на дъщеря си М.Б.Г.,
чрез нейната майка и законен представител Е.Б.К.-Г. месечна издръжка в размер
на 350 лева, считано от датата на влизане в сила на решението относно
родителските права до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното й изплащане, като
отхвърлил исковата претенция в останалата й част до пълния предявен размер от
500 лева, както и за времето от завеждане на исковата молба до влизане на
решението в сила, а също и за времето от една година преди завеждане на
исковата молба, като неоснователни; предоставил ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. София, кв. „Бояна“, ул. **********, собственост на трето
лице, на Е.Б.К.-Г. за срок една година, считано от влизане на решението в сила;
постановил, след прекратяване на брака жената да носи предбрачното си фамилно
име К.; оставил без уважение претенциите на страните за присъждане на разноски,
като осъдил Б.Г. да заплати по сметка на СРС сумата от 25 лева държавна такса
при решаване на делото за развод, както и сумата от 504 лева държавна такса
върху присъдената в полза на детето издръжка; осъдил Е.Б.К.-Г. да заплати по
сметка на СРС сумата от 25 лева държавна такса при решаване на делото за
развод.
С Решение № 312593/12.01.2018 г., постановено по
горното дело по реда на чл. 250 от ГПК съдът отказал да допълни решението си по
искането на Е.Б.К.-Г., като задължи съпруга да освободи семейното жилище на
страните в едномесечен срок от влизане на решението в сила.
Недоволна от така постановеното решение останала Е.Б.К.-Г.,
ищец по в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, която
обжалва същото в частите му относно постановения режим на лични отношения на
детето с бащата, както и в отхвърлителните му части досежно издръжката на
детето над присъдения размер от 350 лева до претендирания такъв от 500 лева и
за минало време, както и началния момент, от който се дължи издръжката , с
оплаквания за неправилност. Излага подробни съображения. Тази страна останала
недоволна и постановеното по реда на чл. 250 от ГПК решение, което също обжалва
с оплаквания за неправилност. В писмения си отговор оспорва жалбата на другата
страна като неоснователна, като развива подробни съображения за това. Моли съда
да постанови решение, с което да уважи жалбите й и остави жалбата на другата
страна без уважение, като отмени решенията на съда в обжалваните от нея части и
постанови режим на лични контакти на бащата с детето М., съобразно предложения
в жалбата й, осъди същия за издръжката на детето в размер на 500 лева, считано
за една година назад от датата на предявяване на исковата молба и осъди
ответника да освободи семейното жилище.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си по делото, поддържа въззивните си жалби и пледира за тяхното уважаване, оспорва
жалбата на другата страна като неоснователна. Претендира присъждане на разноски
по допуснатата съдебно психологична експертиза, за които не представя списък.
Не прави възражения по представения от насрещната страна списък на разноските.
Недоволен от така постановеното решение останал и
ответника Б.Г., който обжалва същото в частта относно определения му режим на
лични отношения с детето М. и мястото на провеждането им, като излага подробни
съображения за пороците на решението в тези му части. Оспорва жалбите на
другата страна като неоснователни, като излага своите съображения за това в
постъпилите отговори на същите. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него част, като
определи режим на лични отношения с детето, според предложеното в жалбата му и
остави жалбите на другата страна без уважение.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си по делото, поддържа въззивната си жалби, както и заявените в отговорите си
на въззивните жалби на другата страна становища, като пледира решенията на
първоинстанционния съд да се потвърдят в обжалваните от първоначалната ищца части
и отмени в обжалваните от него части, като се уважи изцяло въззивната му жалба.
Претендира сторените разноски, за които представя списък.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лица, имащи интерес от
обжалването, като отговарят на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същите
са допустими.
С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбите,
въззивният съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е влязло в
сила като необжалвано в частите, досежно прекратяването на брака, вината на
съпрузите за разстройството на брака и дължимите в тази връзка държавни такси,
упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, ползването на
семейното жилище, както и относно фамилното име на жената след развода.
За да се
произнесе, въззивният съд взе предвид следното :
Производството пред Първоинстанционният съд било
образувано по предявен от Е.Б.К.-Г. срещу Б.Г. брачен иск с правно основание
чл. 49, ал. 1 във връзка с ал. 3 от СК -за прекратяване на брака на страните
като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжът, съединен с небрачни
искове за ползване на семейното жилище, фамилното си име след развода, мерките
относно упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака
дете М., негово местоживеене и издръжката му от бащата, включително и за една
година назад от датата на предявяване на исковата молба.
Ответникът Б.Г., който в срока по чл. 131 от ГПК,
предявил насрещен иск, също заявил становище за прекратяване на брака, но по
вина на жената, като оспорвал основните факти и обстоятелства от исковата молба
и навеждал свои твърдения. Молел съда да постанови решение, с което да прекрати
брака им с насрещната страна, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на
жената, като му се предостави упражняването на родителските права по отношение
на детето М., а на майката се определи широк режим на лични отношения с детето
и същата се осъди да му заплаща издръжка в размер на 200 лева.
За да постанови съдебния си акт в обжалваните части,
Първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :
Страните били съпрузи и родители на детето М., родена
на *** г., като от брака си нямали родени други деца.
Съгласно представено удостоверение, детето завършило с
отличен успех първи клас на Частно основно училище „Дружба“ в гр. София.
Доходите на майката, според представената служебна
бележка, били в размер на 400 лева месечно.
Между страните не било спорно, че същите са разделени
от 2015 г., от когато всеки живеел в страната си по произход.
Изслушани поотделно страните заявили, че детето се
отглежда от майката в България, като според нея определените привременни мерки
се изпълняват, а според бащата това не било така, тъй като той имал трудности
да идва в страната ни.
По реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето,
малолетната М. заявила, че се вижда с баща си, но й е скучно с него и няма
желание да ходи с него в Турция. Споделило, че присъствало на ситуация, в която
баща й отправил заплахи към майка й и от това й станало неприятно. Малолетната
заявила, че баща й я принуждавал да каже, че иска да отиде с него в Турция,
като й намеквал, че ще я отвлече. Не харесвала баба си по бащина линия, защото
докато били в Турция, тя не се грижела за нея, а също и баща й не се грижел за
нея. Искала обаче да се вижда с баща си и нямала против това да става при
определения привременен режим.
По делото била допусната съдебно психологична
експертиза, според кредитираното заключение на която, детето нямало
незадоволени потребности в семейството, като естествената му потребност да общува
с родителя, който не го отглежда е задоволена, тъй като двамата общували при
определения режим за контакти. Детето се намирало в конфликт на лоялност към
своите родители, тъй като отношенията им били силно изострени. Майката не
препятствала контактите на детето с бащата, но не желаела те да се осъществяват
на територията на Турция, тъй като се страхувала, че детето няма да й бъде
върнато. Това била и причината за силно влошените отношения между родителите.
При самото дете, независимо от раздялата на родителите, не се наблюдавали
емоционални проблеми, макар да имало изразен негативизъм към бащата, породен
както от конфликта на родителите, така и от нежеланието му да бъде откъсвано от
обичайната си среда и приятели.
В представения доклад на Международна социална служба
е изразено становище, че ответникът можел да бъде добър баща, тъй като притежава
необходимите качества за това, като е в състояние да посреща нуждите на своята
дъщеря и да се грижи за нея по най-добрия начин, тъй като живее в сигурен и спокоен квартал, населен с високо
образовани хора, с високи доходи.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложения закон, по свое убеждение, прие за установено следното :
Въззивният съд споделя в цялост установената от
Първоинстанционният съд фактическата обстановка, като не намира за нужно да я
преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК, правейки я по този
начин част от своя съдебен акт. Същата обаче следва да се допълни с анализ на
свидетелските показания досежно момента на раздялата между съпрузите, обстоятелствата,
при които станало това, респективно участие на бащата в издръжката на детето
след раздялата на страните и представените писмени доказателства, касаещи
извършени от въззивника Г. плащания за издръжката на детето М.. Свидетелката Ц.
няма преки впечатления за живота на страните и детето в Турция в периода
2013-2014 г., а показанията й в тази й част пресъздават споделеното й от сестра
й и от детето М.. Тази свидетелка не сочи и конкретен момент, от който страните
са разделени, а грижите за малолетната са поети само от майката, като заявява
незнанието си за това дали бащата е давал издръжка на детето след това или не.
На свой ред, свидетеля Г. посещавал страните, докато те живели в Турция и има
преки впечатления за живота им там. Според показанията му, в посочения период,
докато живели в Турция, брат му постоянно работел, реализирал доходи и се
грижел за семейството и детето си. Той бил успешен архитект и нямал материални
затруднения, а през целия този период Е. работела инцидентно за около пет
месеца. През август 2014 г., под предлог, че баща й е болен, Е. и М. се върнали
в България, като нагласите били да прекарат там известно време до началото на
следващата учебна година. След заминаването й, нито свидетелят, нито брат му
успели да влязат във връзка с тях. Поради това, същия месец, Б.Г. заминал за
гр. София, с намерение да заведе семейството си на почивка, но не ги открил.
Едва по-късно, през месец септември 2014 г., той получил съобщения, от които
разбрали, че Е. нямала намерение да се върне с М. в Турция, а при пристигането
си в България двамата разбрали, че детето е записано на училище в България.
Видно от представените на листове 392 и 401 от делото
платежни документи, въззивникът Б.Г. превеждал по банков път, по сметка на
майката Е.К. суми за издръжката на детето М., като на 01.02.2016 г. и на
27.09.2016 г. Б.Г. превел за издръжка на детето М. сумата от общо 2550 лева за
периода месец август 2015 г. – месец декември 2016 г., респективно по 150 лева
месечно за посочения период.
Следва да се отбележи също, че с определение от
04.08.2016 г., постановено в рамките на настоящето първоинстанционно
производство, в полза на детето М. била определена привременна издръжка в
размер на 150 лева месечно, платима чрез нейната майка Е.К., която била
възложена в тежест на Б.Г.. Със същото определение съдът определил привременни
мерки за упражняване на родителските права, като упражняването на родителските
права привременно било възложено на майката, като местоживеенето на детето било
определено при нея, а на бащата бил определен привременен режим за контактите
му с детето М.. При липсата на изрично отбелязване, така присъдената издръжка
се дължи от бащата от датата на постановяване на това определение, т. е. от
04.08.2016 г. за в бъдеще. Като окончателно, горното определение подлежало на
принудително изпълнение, като на страните били издадени съответни изпълнителни
листове
Също така, между страните не е спорно, че обичайното
местопребиваване на детето и майката е в Република България, а на бащата в
Република Турция, както и че така определения с по-горе посочения съдебен акт привременен
режим на лични отношения не се е спазвал от родителите, макар те да сочат
различни причини за това.
Въззивният съд, като прецени показанията на
свидетелите В.Ц., едноутробна сестра на Е.К., и Й. Г., брат на Б.Г., по реда на
чл. 172 от ГПК, кредитира същите в частите им, кореспондиращи с наведените от
страните твърдения, дадени в резултат на лични възприятия на същите свидетели
за изнесените пред съда факти, попадащи в предмета на въззивна проверка.
Въззивният съд, приема заключението на допусната в
първоинстанционното производство съдебно психологична експертиза като дадено
компетентно и безпристрастно, поради което го кредитира в цялост, като макар да
не го обсъжда допълнително, следва да се отбележи, че същото кореспондира със
заключението на допуснатата в настоящето производство съдебно психологична
експертиза.
Във въззивното производство също са събрани писмени и
гласни доказателства, изслушано е заключението на съдебно психологична
експертиза, както и страните и детето.
От приетите писмени доказателства, въззивният съд
приема за относими към предмета на доказване следните такива : разпореждане за
касов паричен превод; удостоверение за търговска дейност; банково
удостоверение, декларация, удостоверения, данъчна декларация; разпореждане от
13.04.2018 г. и справка; трудов договор; грамота; служебни бележки, касаещи
детето М..
От анализа на тези документи се установяват следните
фактически обстоятелства :
През учебната 2018/2019 г. малолетната М. била записана
в дневна форма на обучение в 52 ОУ „Цанко Церковски“, като ученичка в VІ „А“
клас, след като приключила учебната 2017/2018 г. в същото учебно заведение с
отличен успех, за което била наградена с грамота. Съобразно представената
служебна бележка от Арт Асоциация „Водолей“ малолетната е член на трупата на
театрална школа „Водолей“ от началото на учебната 2017/2018 г. до настоящия
момент, като всяка събота и неделя през календарните 2018 и 2019 тя посещава
репетициите на постановките, в които е включена и заниманията по танцов театър
и музикално певческо обучение. Включена е в постановките „Приказки си
съчиняваме“ и „Бурята“, които щели да бъдат разпространени по програмата „Деца
играят за деца“, а премиерите им щели да се състоят през месец май 2019 г. Към
момента на издаване на тази служебна бележка на 26.01.2019 г. на малолетната
предстояло участие в над десет пролетно – летни фестивала за детско и юношеско
творчество, провеждани в различни градове на територията на страната, като през
пролетната ваканция се предвиждат ежедневни репетиции на постановките, в които
тя била включена. Посочено е, че през месеците юли, август и септември 2018 г.
малолетната взела участие в летните лагери и благотворителните дейности на
Асоциацията на територията на гр. Обзор, като за същия период на настоящата
година (2019 г.) заявила желанието си да участва в същите дейности. Уточнено е,
че поради извънучебния характер на работата в школите на Асоциацията, занятията
се провеждат най-вече по време на почивни дни, официални празници и учебни
ваканции. Ежемесечната такса за участие на детето в тези занятия била в размер
на 95 лева, дължала се за цялата календарна година (12 месеца) за 2018 и 2019
г., като същата се заплащала от майката. Освен това, М.Г. посещавала Центъра по
музикални изкуства, обучавайки се на вокално майсторство. Уроците по пеене през
2018 и 2019 г. се провеждали веднъж седмично, включително по време на почивни и
ваканционни дни. Дължимата такса била 25 лева за час, като тези суми се
заплащали от майката.
За доходите на майката от представените документи се
установява, че за периода 14.03.2018 г. до 13.11.2018 г., с разпореждане от
13.04.2018 г. на НОИ, било отпуснато парично обезщетение за безработица в
размер на 43,06 лева дневно. Съобразно сключения на 15.11.2018 г. трудов
договор между тази страна и „А.О.“ ООД, на Е.К. било възложено от посоченото
дружество да изпълнява длъжността на „технически сътрудник“ с основно месечно
възнаграждение в размер на 665 лева и допълнително такова в размер на 0,6 % за
всяка изминала година трудов стаж и професионален опит.
От представените за бащата документи, касаещи
трудовата му заетост и доходи се установява, че същият е регистриран от
02.04.2012 г. в Търговската камара на Бандърма и осъществява търговска дейност,
в група 41.20.02 строителство на сгради за ползване на жилища/еднофамилни къщи,
сгради с жилища за повече от едно семейство, небостъргачи и други сгради (с
изключение на дървени такива), като фирмата му има обхват на дейност „Предприемачество
в строителството на сгради и жилища“. Аналогични обстоятелства се установяват
от представената за него данъчна декларация, дадена пред Национална агенция по
приходите на Република Турция. Самия въззивник Б.Г., в качеството си на
архитект на свободна практика със собствени доходи и собственик на магазин, за
да обобщи двете си основни бизнес линии, декларирал, че работи като архитект от
2013 г. в гр. Бандърма (с население от 150 000 души), като едновременно с
извършването на проектантски услуги инвестирал в строителството на сгради и
жилища, като постоянно в архитектурния му офис работели 3 души. В зависимост от
периода на строителство и конкретните строителни работи има променлив персонал
от 5 до 30 души, като след завръщането си от София, компанията му, създадена
преди пет години, завършила 61 сгради и жилища, а след реализирането на важни и
престижни проекти, тя се превърнала в една от най-признатите компании в
региона. Отделно от това, през 1978 г. баща му Реджеп Г. открил магазин за строителни
материали, която дейност той продължавал да развива, но управлението на
магазина не била основната му дейност. В магазина имали един служител, а
сградата, в който се намирал, била семейна собственост. От издаденото от
Бандърма Ротари клуб удостоверение се установява, че Б.Г. е член на този клуб,
с международен Ротари № 8913068, като е член на Комитет за професионални услуги
Бандърма Ротари клуб. Фирмената сметка на дружеството била в клон на „Иш Банк“
в гр. Бандърма до 2019 г., Турция, а същият имал срочен влог и в Халкбанк, клон
Бандърма, със срок до 25.02.2019 г. и с наличност от 32237,92 щатски долара, както
и друг срочен влог с наличност от 6491,60 щатски долара със срок до 14.03.2019
г. Съобразно представеното платежно нареждане, на 07.02.2019 г. Б.Г. превел на Е.К.
сумата от 1050 лева, представляващи издръжка за детето М. за периода януари
–март 2019 г.
Изслушано е и заключение на допуснатата съдебно
психологична експертиза, което не се оспорва от страните, а съдът също приема
като дадено обективно, компетентно и безпристрастно, като го кредитира изцяло.
Съобразно същото детето М. е емоционално привързано към бащата по характерния
за връзката дете – родител начин. То обаче се отнасяло с недоверие и страх към
реакциите и поведението му. Липсвало доверие на детето към бащата. Самото дете
било в стабилно емоционално състояние, като нямало данни за дисхармонии в
емоционалната сфера. Наблюдавани били тревожност и страхове, провокирани от
минал период във взаимоотношенията между родителите, както и от постъпките и
едноличните решения на бащата. Според вещото лице, при малолетната бил наличен
конфликт на лоялност, като детето било поставено в ситуация да избира между
своите родители. В случая детето било избрало майката, която се очертала като
по-слаба и по-безпомощна фигура и жертва на домашно насилие.. Този конфликт при
детето се засилвал от факта, че при баща си то не намирало така желаните
доверие и сигурност, както при майката. По отношение на бащата вещото лице сочи,
че е налице необходимост от повишаване на родителския му капацитет, като е
препоръчително да започне да се интересува от емоциите и преживяванията на
своята дъщеря, като е необходимо да й осигури и засвидетелства, според вида на
общуването, спокойствие, доверие, сигурност, планиране и яснота, които е
нормално една дъщеря да изпитва и намира в бащината фигура. Според вещото лице
е налице и синдром на родителско отчуждение към бащата, останал във фазата на
начален стадии, който до момента не е претърпял развитие. Като причина за
неговото възникване и развитие вещото лице сочи тревогата, страховете и
недоверието, които бащата с действията и поведението си е породил в детската
психика. В съдебно заседание вещото лице поддържа така даденото заключение,
като уточнява, че извода си за липсата на интерес на бащата към емоциите и
преживяванията на самото дете, базирала на споделеното от М., когато
препоръчала на бащата да участва повече в ежедневния живот и проблемите на
детето, присъщи на възрастта му, но това не се осъществило. Препоръчва също
по-чести контакти, които да се осъществяват на територията на страната ни, с
цел изграждане на по-голямо доверие помежду им. Едва след това, самото дете
можело да реши къде и как да общува с бащата. На същия източник (споделеното от
детето) базирала изводите си за липсата на спокойствие, доверие и сигурност у
самото дете. То било свидетел на родителските конфликти по време на брака и след това, което е и причина за отдръпване
на детето от него, като в този момент се е формирал и синдрома на родителско
отчуждение към бащата. Детето споделило за идвания на бащата в училището му и
за неприятни, инициирани от него разговори, които то самото определило като
скандали. Ако приемат на доверие думите на детето, поведението на самия баща се
явявало предпоставка за загуба на доверието на детето към него. Необходимо било
наново да се изградят отношения на доверие, взаимно внимание и общуване. Вещото
лице уточнява, че детето навлиза в период на съзряване на личността, в който
изключително са необходими родителските грижи и внимание. При създаване на една
добра връзка между бащата и детето на този етап, биха могли да се „рестартират“
предишните им отношения, като се развият в по-добра насока. Детето чувствало
несигурност в отношенията с баща си и предвид редките му посещения, като той
или идвал внезапно, без никакво предупреждение, без да им даде възможност да
адаптират плановете си, като нерядко предизвиквал конфликти, или обещавал, че
ще дойде да я види, но не се обаждал и не изпълнявал обещанието си. Вещото лице
е категорично, че детето има нужда от общуване с бащата, като включва и
преспивания при него, като възможност да прекарат две или повече денонощия
заедно, но препоръчва това да става на територията на страната до
възстановяване на доверието у детето към бащата. Уточнява също, че при разговор
с майката, тя посочила, че в сградата, в която живее има свободен апартамент,
който може да бъде ползван от бащата при осъществяване на контактите му с
детето М.. Посочва, че е необходимо заздравяване на контакта на детето с
бащата, изграждане на доверие и спокойствие.
По делото е постъпил доклад на Международна социална
служба България, в който се съдържат подробни данни относно жилищните, битови и
хигиенни условия на живот на бащата, като в заключение се сочи, че същия
обитава жилище с добри условия за живот, като за неговата поддръжка ползва
услугите на помощничка, която чисти и готви, а в случай на посещение на дома му
от дъщеря му М. имал готовност да наеме жена, която да прави това всекидневно.
Според съседите и колегите на Б.Г. той живеел спокоен живот и не ставали
свидетели на неморално поведение от негова страна. Поради това социалния
работник заключава, че същият има нуждите качества за поемане на родителска
отговорност, като разполагал с много добри социално-икономически възможности.
Сочи се, че бащата е важна фигура особено за юношите и неоспоримо важна фигура
в образователния живот на децата. Погледнато в перспектива, да бъде с бащата за
определени периоди от време, да прекарва време с него, като е част от семейния
му живот, е в най-добър интерес на детето М.. Приема се също, че той би могъл
да й предостави най-добри възможности, като в неговата семейна среда не са
открити рискове за М. от това да прекарва време с баща си по време на срочните
и летните ваканции.
С оглед интересите на детето, по делото е призована
ДСП „Красно село“, който чрез упълномощения да присъства на изслушването на
детето социален работник, заявява, че не са налице промени в отглеждането на детето
в сравнение с предишното социално проучване на положението му, обективирано в
предходния социален доклад, като заявява, че в интерес на детето е да общува и
да има пълноценни контакти с баща си
По реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето, в
присъствие на социален работник от ДСП „Красно село“ и на вещото лице, съдът
изслуша вече непълнолетната М.Б.Г., като за това процесуално действие страните,
техните пълномощници и публика се отстрани от залата. Според споделеното от
детето, към момента на своето изслушване на 28.11.2019 г., то е в седми клас,
като се подготвя за своето кандидатстване в следващата образователна степен.
Намеренията на М. са да кандидатства в СМГ, тъй като обича математиката. По
отношение на контактите си с бащата сочи, че би искала да вижда баща си два
пъти месечно, като не се притеснява да преспива при него, стига да е в
България. Споделя, че до някаква степен се притеснява от баща си и страхува, че
той може да я заведе в Турция и да не я върне. Нещо такова станало, когато тя
била във втори клас, като отишли в Турция за лятната ваканция с него, но той я
записал във втори клас там, без да уведоми майка й. За незнанието на майка си
разбрала, след като и тя дошла при тях и била силно учудена. От силната
изненада на майка си, М. си правела извода, че баща й не й е съобщил
намеренията си за този период да живеят в Турция. Ако не й причинява такива
неща, М. е съгласна да общува с него.
Изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, родителите
заявяват следното :
Бащата Б.Г. заявява, че баща на детето М., а нейна
майка е Е.К.. Твърди, че за известно време правата му и тези на детето били
отнети за дълго време, като този процес продължавал вече четири години. За 23
месеца в периода 2014-2016 г. той видял
детето си само веднъж за един час, като това се осъществило в присъствието на
преводач и социален работник. Разказва, че живели в Република Турция в
продължение на една година, а преди това за девет години живели в България.
През месец август 2014 г. Е. решила да напусне Турция, като взела това решение
едностранно, а той я чакал да се върне в продължение 4-5 месеца, като се
надявал тя да промени решението си. Дори говорил със семейството й, но тя
започнала да се държи агресивно. Няколко пъти идвал да види детето в България,
но не могъл да я намери, наложило се да подаде запитване до Интерпол. От там му
отговорили, че те се намират в Германия, в гр. Кьолн, но не могъл да се свърже
с тях. Няколко пъти единствената му връзка с детето била по телефона, а като го
поканили да дойде да я види, заварил празни помещения. Според него, режимът,
който му е определен за контакти с М. не може да се изпълни по две причини и
първата е свързана с пречките, които майката създавала за осъществяването на
такива контакти, а определеният привременен режим бил такъв сякаш не бил баща
на М., а посетител в Зоопарк-да го вземе сутринта в събота и да го върне същата
вечер, и така отново в неделя. Посочва, че е турски гражданин и постоянно пребивава
в Република Турция, като не живее в България, като не може да прекара един
месец в България, за да контактува с детето. Възпрепятстван бил от работата си
в Турция и длъжността, която заемал. Иска да има възможност през зимата да води
детето в Турция два пъти, през ваканцията или по празниците, както и през
лятото за повече от месец. Можел да идва и да остава в страната до четири дни
през останалото време, но се затруднявал да идва два пъти за по два дни. Желае
също да е настойник на М., а не бил пребивавал с нея в една стая, в едно
жилище, повече от четири години. Уточнява, че с М. разговарят на турски език, а
гр. Бандърма, където живеел се намирал на около 200 км. от Истанбул, на 100-на
км от Бурса, близо до морето, до Мармарис. За себе си сочи, че е архитект от 22
години, като проектирал сгради за други хора и инвестирал в изградени жилища,
включително и в Мармарис, като работното му време било от 9 до 19 часа, когато
офисът затварял. Задължително почивал в неделя, а според ситуацията и натовареността
и в събота. Съботата обаче била ден с най-високи продажби, като тогава не
винаги бил свободен. Отпуските си планирал сам, като те били от около седмица
до най-много десет дни, с прекъсвания до месец. В Бандърма бащата живеел в
собствен четиристаен апартамент, като в същия град живеела неговата майка, а
по-малкия му брат, който не бил семеен живеел в Истанбул. Заявява, че като
свободно практикуващ, на хонорар, стремежът му е реинвестира по-голяма част от
печалбата си, но месечният му доход варирал около 5000 долара месечно. Според
него, майката заблуждавала съда, като той контактувал с нея основно писмено и
по повод делата, така контактувал и с детето, макар, че от един месец нямал
контакти с него. Самото дете, към този момент-07.02.2019 г., било ученик в
шести клас в 52 училище в Бояна. Разговарял с директора на училището и познавал
трима от учителите на дъщеря си, общувал със съучениците й чрез социалните
мрежи. При своето изслушване на 28.11.2019 г., бащата отново потвърждава, че
рядко се вижда с дъщеря си, като в първоначално имало и други дела помежду им,
като имало случай да дойде да види М.,
придружен от майка си и от брат, но без успех. Целта на майката била да
прекъсне връзката му с М. и тя използвала системата за това. Междувременно, майка
му се разболяла от рак миналата година и починала преди няколко месеца. Няколко
пъти преди това той идвал с нея в България с надеждата да видят М., но без
успех. Подозира, че при изслушването си детето ще каже, че не иска да ходи в
Турция, но той общувал с нейни приятели чрез „Фейсбук“, и когато те го виждали
да посещава училището им го питали дали е дошъл да краде М.. Страхува се, че М.
не е свободна, а живее затворен от майката живот. В последните три години, след
като приключили делата за домашно насилие, виждал М. нерегулярно, а последната
година била трудна за него, поради болестта и смъртта на майка му, и той нямал
възможност да идва да вижда дъщеря си. Когато идвал да види М., било като в
музей, без преспиване, а това му пречило да възстанови връзката си с детето.
Нямало как да се случи такова нещо, докато били на хотел. Връзката с родителя
включвала и връзката с близките на този родител, и основно се развивала в дома
му, в семейната му среда. Имал право да вижда М. три пъти в годината с
преспиване и майката обжалвала решението в тази част. Твърди, че не е вярно, че
самоволно решил да живеят през 2013 г. в Турция, като майката и детето били в
България през месец октомври същата година, а това лесно можело да се установи
при справка с паспортите им. Вече нямал намерение да упражнява родителските
права по отношение на М., тя вече била навършила 14 годишна възраст, вече била
голяма и би й било много трудно да учи и живее в Турция. Скоро тя щяла да
навърши пълнолетие и сама щяла да решава какво да прави. Искал единствено
детето да знае, че има дом в България, но и в Турция. Споделя, че преди два
месеца видял детето и минало много добре, но М. вече имала друг, младежки
живот, била почти постоянно на телефона, но му било трудно контактите им да са
само по хотели.
На свой ред майката Е.Б.К. заявява, че нищо не я
смущава в контактите между детето и бащата, като тя нямала нищо против той да я
вижда. Желателно било обаче той реално да идва да вижда детето, като това да
става по-често от един път на две години. Заявява, че тя не обжалва нищо, само
бащата на М. обжалвал, като се смущавала единствено, че детето било силно
привързано към нея и тя към него. Проблемът бил в това, че имало отчуждаване
между детето и бащата, поради незаинтересоваността на последния. Детето не се
чувствало сигурно, когато било с него, затова смята, че при един по-разширен
режим извън страната, М. не би се чувствала добре, както и когато преспива при
него. Самата М. не искала да остане при баща си с преспиване. Преди време,
бащата направил скандал в училището на детето имало и други неща, поради което
детето се страхувало да преспива при него. От две години бащата не бил виждал М.,
а във връзка с експертизата, тя позволила детето да нощува при него. Детето
обаче се разочаровало, че той не е дошъл специално да я види, а е дошъл заради
експертизата. Той не проявявал интерес към това, което вълнувало М., не идвал
да я търси, въпреки определения режим, като лятото не ползвал определения му
месец на контакти с детето. Заявява желание бащата да прояви повече интерес към
детето и да има пълноценни контакти с него на територията на България, като
нямало проблем да има такива контакти тук.
Други относими доказателства
за твърденията на страните не са ангажирани в настоящето производство.
При тази
фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна
страна :
По жалбите
на страните в частта относно режима на лични отношения на бащата с детето :
Жалбите са неоснователни, по изложените в тях доводи,
предвид следното:
Оплакванията на бащата, че определеният му режим е
рестриктивен и недостатъчен, не кореспондират на установеното по делото
състояние на изолирани контакти и продължителни периоди, в които такива не са
осъществявани, като причините за това са ирелевантни. Независимо от това
емоционалната връзка на детето с бащата е съхранена, а установения синдром на
родителско отчуждение към него е ограничен до начална фаза и известен
негативизъм към този родител. Понастоящем, въззивникът Б.Г. не познава в
пълнота нуждите, потребностите и интересите на самото дете, като признава, че тя
вече води младежки живот и има други интереси. Не е без значение и факта, че
този родител живее в друга държава, макар и съседна на България, като
контактите му с детето предполагат той да премине държавните граници на две
държави за всеки свой контакт с детето, без да разполага с каквато и да е
гаранция, че такъв ще бъде осъществен. С
оглед обстоятелството, че и понастоящем липсва съгласие на другия родител –
майката за осъществяване на така определения режим на детето с бащата на
територията на Република Турция и липсата на предявен от въззивника Б.Г. иск по
чл. 127а , ал. 2 от СК, съединен с предявения от него като насрещен брачен иск,
е несъмнено, че контактите на детето с бащата следва да се осъществяват
единствено на територията на Република България. При това положение, несъмнено
е, че предвидения от законодателя с разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК режим
не би могъл да се приложи в пълнота и до такъв би могло да се стигне само след
възстановяване на добронамерения диалог между бившите съпрузи и взаимни
отстъпки помежду им в интерес на детето. Едновременно с това, в семейната среда
и в личността на бащата не са установени рискове за непълнолетната М., чийто
висш интерес налага осъществяването на пълноценни контакти с родителя, който не
полага непосредствените грижи за нея-в случая – с бащата.
Оплакванията в жалбата на майката касаят самостоятелния
режим на контакти на детето с бащата, преспиването на детето при него, като
мотивират с твърдения за злепоставяне на интересите му, предвид поведението на
бившия й съпруг, отправените от него заплахи към детето и желанието на самото
дете такива контакти да се осъществяват в присъствието на близките й. Тези
оплаквания са неоснователни, като не намират опора в доказателствената
съвкупност. Извън това, понастоящем детето е вече непълнолетно, а обстоятелствата,
при които е подадена самата жалба, вече не са актуални. Следва да се отбележи,
че наблюденията на тази страна за описаното поведение на бащата са актуални към
един по-ранен етап след раздялата на страните, като поддържането на такива
страхове и нагласи у нея е най-малкото обезпокоително. Не се събраха
доказателства, поведението и житейската философия на бащата да представляват в
каквато и да степен заплаха за непълнолетната вече дъщеря на страните.
Несъмнено е желанието, а и нуждата на детето М. от установяване и поддържане на
пълноценни контакти с своя баща, като тя самата няма притеснения от такива
контакти, включително и при пренощуване на бащата, в случай, че същите се
осъществяват на територията на Република България. Както се посочи и по-горе,
при липсата на съгласие на майката, както и при липсата на предявен иск по чл.
127а, ал. 2 от СК от страна на бащата, липсва правна възможност съдът да
определи друго място на провеждане на режим на лични отношения между бащата и
детето, освен по местоживеенето на самата М.. Следователно, може да се приеме,
че понастоящем непълнолетната не изпитва никакви притеснения спрямо контактите
си с него. Съобразно неоспореното заключение на допуснатата съдебно
психологична експертиза, въпреки известна необходимост от повишаване на
родителския капацитет на бащата, като той започне да се интересува от емоциите
и преживяванията на своята дъщеря, той не е лишен от родителска годност да
осъществява грижи за непълнолетната си дъщеря в рамките на определен режим на
виждане. Препоръките на вещото лица са в насока да създаде у непълнолетната
сигурност, включително относно реалното осъществяване на контактите, ясни
очаквания за планираните в рамките им занимания и й осигури нужната бащина
подкрепа, разбиране и одобрение. Отделно от това, предложения от тази страна
режим на контакти на бащата с детето е неоправдано стеснен, като такъв би бил
определен на родител, лишен от родителски права, а и предвид възрастта на
детето липсва основание за присъствие на майката или на трети лица при
осъществяването му. Също така, както се посочи и по-горе, с разпоредбата на
чл. 59, ал. 3 от СК законодателят е
очертал какъв следва да е обичайният режим на лични отношения на детето с
неотглеждащият го родител. Отклоненията от предписания с горната норма режим
следва да са предпоставени от наличието на обективни обстоятелства за
невъзможност за осъществяването му в пълен обем (например поради живеенето на
детето и родителя в различни държави, какъвто е и процесният случай),
респективно поради наличието на „вредности” за детето в семейната среда на този
родител, които могат да имат неблагоприятно отражение върху правилното развитие
на детето, респективно, поставящи го в риск, или предвид обстоятелства, касаещи
самото дете и налагащи различен от предписания от законодателя режим на лични
отношения. В процесната хипотеза не се сочат и в производството по делото не са
установени обстоятелства, налагащи определяне на режим на лични отношения на
детето с бащата в различен обем от определения с обжалваното решение, с
изключение местоживеенето на детето и бащата в различни държави. Налице са и
данни за начална фаза на синдром на отчуждение на детето към този родител, за
което състояние на нещата са отговорни и двамата родители. За преодоляването на
това състояние се налага активното сътрудничество между родителите в интерес на
детето с цел запазване на емоционалния му комфорт и стабилност, както и реално
осъществявани пълноценни контакти на
детето с бащата, неопосредени от присъствието на трети лица. В случая, съдът
намира, че би било неудачно присъствието на майката или на трети лица при
контактите на детето с бащата (освен при изрично съгласие на бащата и детето),
предвид установените конфликтни отношения между родителите, както и между
бащата и близките от обкръжението на майката. Възникването на поредни конфликти
между тези лица по повод контактите на детето с бащата би имало по-скоро
негативен ефект върху непълнолетната М., без да й осигурят никаква полза или
сигурност. Предвид неизпълнението си от страните, неадекватни са се оказали и
определените привременни мерки, определящи такъв ограничен режим на контакти на
детето с бащата (без преспиване на детето при него), като няма основание същите
да бъдат възпроизведени с крайния акт на съда.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че с оглед
конкретните обстоятелства по делото (влошени отношения между родителите, както
и продължителния период, в който детето не е имало нормални контакти с бащата и
необходимостта от възстановяване на доверието му в бащината фигура), както и
предвид висшия интерес на детето
от контакти с неотглеждащия го родител, прогласен с разпоредбата на 124, ал. 2
от СК и задължението на съда служебно да следи за защита интересите на детето, следва
да се определи режим на контактите на детето с бащата, като същия се съобрази
единствено с обичайното им местоживеене в различни държави и произтичащата от
това необходимост от регулярни пътувания на бащата до страната ни и интересите
на непълнолетната от такива контакти. Това налага контактите между детето и
бащата да се осъществяват месечно в рамките на няколко поредни дни, с
преспиване, но не по-малко от един път месечно за два поредни дни,
осъществявани всяка първа и/или трета седмица от месеца, от 18.00 часа в петък
до 18.00 часа в неделя, през което време той се съобразява с образователните и
други ангажименти на детето М., като осигурява условия за подготовката й и
своевременното й явяване, съобразно графика на тези ангажименти и тяхното
естество. Освен това бащата и детето следва да имат право да осъществяват
такива контакти през лятната ваканция на непълнолетната за 30 дни, извън
времето през което майката е в платен годишен отпуск, осъществявани в тридесет
последователни дни с преспиване или на три пъти по десет дни, също с
преспиване, както и за официалните празници в България, а именно – всяка нечетна
година за Коледните празници, считано от 18.00 часа на 23 декември до 18 часа
на 26 декември, а през нечетна година за Новогодишните празници, считано от 18
часа на 30 декември до 18 часа на 1 януари на следващата четна година, както и
за Великденските празници, от 10 часа на Разпети петък до 18 часа на Светлия понеделник,
както и ежегодно за рождения си ден от 10 часа на 4 септември до 10 часа на 6
септември.
Съдът намира за уместно да подчертае също важността на
съдействието на двамата родители за създаване на доверителна връзка на детето с
бащата и възобновяване на контактите помежду им, в каквато насока са висшите
интереси на самото дете, както и за изключително тежките последици за
нормалното развитие и успешна социализация на детето при липсата на такова
съдействие.
Съобразно
гореизложеното и поради събраните във въззивното производство доказателства,
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отмени в обжалваната част
относно режима, като се определя в
интерес на детето режим на лични отношения с бащата, съобразно посоченото в
диспозитива на настоящето решение
По жалбата
на Е.Б.К. в частта относно размера на присъдената в полза на детето издръжка и
началният момент от който тя се дължи :
Жалбата е частично основателна, що се касае до
предявения иск по чл. 149 от СК, като част от заявената от тази страна
претенция по чл. 59 от СК, съединени с предявения брачен иск.
Първоинстанционния съд неправилно е приел, че е в
хипотезата на служебно произнасяне по смисъла на чл. 59, ал. 2 от СК, когато не
е бил сезиран със съответни претенции от двамата родители. В случая и двамата
родители са заявили съответни претенции за упражняване на родителските права,
като с нея са съединили искания за издръжката на детето, като въззивницата е претендирала
осъждането на бащата за издръжката на детето в размер на 500 лева, в това число
и за една година преди датата на предявяване на брачния иск на 08.05.2015 г.,
т. е. включително и за периода 08.05.2014 г. до 07.05.2015 г. Едновременно с това, не е спорно, че страните
и детето живели в едно домакинство в Република Турция) до началото на месец
август 2014 г., като е несъмнено, а и от показанията на свидетеля Й. Г. се
установява, че бащата осигурявал издръжка за детето до този момент. Връщането
на детето М. и въззивницата в България станало със съгласието на бащата, или
поне той не се противопоставил на това пътуване. При липсата на други
доказателства, въззивния съд приема, че това пътуване е осъществено в първите
десет дни от месец август, респективно, налице е изпълнение на задължението за
издръжка за периода 08.05.2014 г. до 07.8.2014 г. Следователно, липсва
основание за определяне на издръжка и осъждане на този родител за издръжката на
детето за периода от 08.05.2014 г. до 07.08.2014 г., предвид факта на
доброволното изпълнение на това му задължение в посочения период, като в тази
си част претенцията на въззивницата по чл. 59, ал. 2 от СК във връзка с чл. 149
от СК се явява неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне. За останалия
период, считано от 08.08.2014 г. до 07.05.2015 г., включително, липсват
доказателства за доброволно изпълнение на това задължение от бащата, а също и
доказателства за конкретните нужди на детето М., която в този период е около
9-годишна, като е в началния курс от своето образование. Съобразно това,
въззивния съд намира, че за цялостната й издръжка пред този период е необходима
сумата от 280 лева, в която бащата следва да участва със сумата от 150 лева, а
остатъкът до пълния определен размер се поеме от майката, ведно с
непосредствените грижи за нейното отглеждане. В този смисъл претенцията на
въззивницата за присъждане на сумата от 500 лева за издръжката на детето в този
период се явява недоказана над посочения размер от 150 лева, като подлежи да
отхвърляне на под посочената сума, както и за периода 08.05.2014 г. до 07.08.
2014 г., като въззивникът следва да бъде осъден да заплати на непълнолетната си
дъщеря сумата от 1500 лева за издръжката й през релевантния период по чл. 149
от СК (08.08.2014 г. до 07.05.2015 г.).
Върху така определената в полза на детето издръжка,
следва да се определи 4% държавна такса в размер от 60 лева, платима в полза на
СГС, следва да се възложи в тежест на въззивника Б.Г..
Що се касае до предявения иск за издръжка на детето
след предявяване на исковата молба, следва да се отбележи, че на 04.08.2016 г.
била определена привременна издръжка в размер на 150 лева, която подлежи на
принудително събиране в случай на неизпълнение от страна на задължения родител.
Отделно от това, съобразно представените на листове 392 и 401 от делото платежни
документи, Б.Г. превел за издръжката на детето М. за периода август 2015 г. – декември
2016 г. сумата от 2550 лева, респективно по 150 лева месечно за този период. Едновременно
с това липсват доказателства за нужди на детето в претендирания от майката
размер от 500 лева месечно. Действително, съобразно разпоредбата на чл. 59, ал.
5 от СК, размерът на издръжката следва да е такъв, че да осигури на детето
условията на живот, които е имало преди развода, освен ако това би създало
особени затруднения на дължащия издръжката родител. Независимо от това,
съобразно общите правила, размерът на издръжката следва да е съобразен с
нуждите на лицето, на което се дължи, както и с възможностите на задължения
родител или, казано по друг начин, размерът на издръжката следва е такъв, че да
стимулира издържания към обществено полезен начин на живот, като не го
стимулира към мързел, обществено неполезен начин на живот, неоправдан лукс или
противообществени прояви, както и да не бъде използвана за други нужди, извън
тези, за чието задоволяване е предвидена издръжката. Размерът на издръжката на
ненавършило пълнолетие лице се определя от неговите конкретни нужди, определени
съобразно обикновените условия на живот за него. В случая не са установени
изключителни нужди на непълнолетната, като съдът намира, че същата няма такива,
а нуждите са обичайните за здраво дете от същия пол и възраст. Извън
установените нейни нужди, касаещи допълнителното й обучение в Арт асоциация
„Водолей“ и Центъра за музикални изкуства, които оскъпяват издръжката й с 95
лева месечно, не се установиха други нейни конкретни нужди, извън обичайните.
Предвид това, въззивният съд намира, че за цялостната й месечна издръжка е
необходима сумата от 500 лева, в която бащата следва да участва със сумата от
350 лева, а остатъкът до пълния определен размер се поеме от майката, ведно с
непосредствените грижи за непълнолетната. Така определената издръжка, се дължи
от бащата от датата на предявяване на исковата молба на 08.05.2015 г., като
извършените от него до момента за същия период плащания се съобразят при
изпълнение на това му задължение.
Предвид това и поради несъвпадение на крайните изводи
на въззивния съд с тези, изложени в обжалвания съдебен акт, същият следва да се
отмени в отхвърлителите си части за периода 08.08.2014 г. до 07.05.2015 г.
включително и за сумата от общо 1500 лева за този период, както и за периода от
08.05.2015 г., като се осъди Б.Г. за издръжката на непълнолетната М. за
посочените периоди в размер на по 150 лева за десетте месеца от първия посочен
период и по 350 лева, считано от 08.05.2015 г., и се потвърди в останалите
отхвърлителни части за времето от 08.05.2014 г. до 07.08.2014 г., както и за
горницата над присъдените размери от съответно 150 лева за първия посочен
период и в размер на 350 лева, считано от 08.05.2015 г., до пълния претендиран
размер от 500 лева.
По
жалбата на Е.К. срещу постановеното по реда на чл. 250 от ГПК решение :
Жалбата е неоснователна, по изложените в нея доводи.
С предоставяне на ползването на семейното жилище на
тази страна за срок от една година, съдът се е произнесъл по всички допустимо
съединени с брачния иск нейни искания, попадащи в обхвата на чл. 56 от СК. При
изложените твърдения, че раздялата на страните е настъпила през август 2014 г.,
при завръщането на тази жалбоподателка и детето в страната, и за липсата на
последващи опити на съпрузите за помирение и съвместно живеене, възниква
въпросът дали предоставеното за ползване семейно жилище е съставлява семейното
жилище на страните по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на СК. В тази
си част обаче решението не е обжалвано от страните и като такова е влязло в
сила, като съобразно забраната на чл. 271, ал. 1 от ГПК положението на
жалбоподателя не може да се влошава. В случая, не е спорно, че обитаваното до
лятото на 2013 г. от страните и детето жилище е собственост на бащата на
жалбоподателката Е.К., като при липсата на жалба от страните в тази част, въззивният
съд не следва да разглежда предоставянето на това жилище за ползване на Е.К. за
срок от една година, считано от влизане на решението в сила. Този срок
понастоящем е изтекъл, като отношенията на собственика с ползвателите на
семейното жилище, включително и по повод намиращите се в него техни вещи, не са
в предмета на производството по брачния иск. Предвид това, с предоставяне на
ползването на това жилище на жалбоподателката, съдът се е произнесъл по всички
нейни искания, като не дължи произнасяне с нарочен диспозитив, с която да
задължи другата страна да освободи жилището, като го напусне и изнесе вещите си
от там.
Предвид това обжалвания съдебен акт следва да се
потвърди като правилен, валиден и допустим.
По
разноските :
Претенции за присъждане на разноски в производството
има и от двете страни, като с оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК,
независимо от изхода на спора, същите се явяват неоснователни и като такива
подлежат на отхвърляне.
Така мотивиран, и на основание чл. 271 от ГПК,
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 259470
от 03.11.2017 г., постановено по гражданско дело № 24500 по описа за 2015 г. на
Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 83 състав, в обжалваните части
досежно режима на лични отношения на детето с бащата, както и за началния
момент от който е дължима издръжка от този родител и за издръжката на детето по
чл. 149 от СК за периода от 08.08.2014 г. до 07.05.2015 г., включително, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Б.Г., роден на *** г. в Република Турция,
гражданин на Република Турция, с непълнолетна му дъщеря М.Б.Г., с ЕГН **********,
като същият има право да вижда и взема детето, както следва :
- всяка първа и/или трета седмица от месеца, но не
по-малко от един път месечно за два поредни дни, с преспиване, за времето от
18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя;
- през лятната ваканция на непълнолетната за 30 дни,
извън времето през което майката е в платен годишен отпуск, осъществявани в
тридесет последователни дни, с преспиване или на три пъти за по десет дни, с
преспиване;
- за официалните празници в България, а именно – всяка
нечетна година за Коледните празници, считано от 18.00 часа на 23 декември до
18.00 часа на 26 декември, а през нечетна година за Новогодишните празници,
считано от 18 часа на 30 декември до 18 часа на 1 януари на следващата четна
година, както и за Великденските празници на всяка нечетна календарна година,
от 10 часа на Разпети петък до 18 часа на Светлия понеделник;
- ежегодно - за рождения си ден от 10 часа на 4
септември до 10 часа на 6 септември, с преспиване.
ОСЪЖДА
бащата Б.Г., роден на *** г. в
Република Турция, гражданин на Република Турция, да заплаща на непълнолетната
си дъщеря М.Б.Г., с ЕГН **********,
със съгласието на нейната майка Е.Б.К.,
с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от 08.05.2015
г., ведно със законната лихва за всяка просрочена сума от датата на падежа й до
окончателното й изплащане, до настъпване на причини за прекратяване или
изменение на размера на издръжката, както и сумата от 1500 лева, издръжка за
периода от 08.08.2014 г. до 07.05.2015 г., включително, респективно по 150 лева
месечно за същия период, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума.
ОСЪЖДА Б.Г., роден на *** г. в Република
Турция, гражданин на Република Турция, да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса върху определената в полза на непълнолетната издръжка по чл.
149 от СК в размер на 60 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 259470 от 03.11.2017 г.,
постановено по гражданско дело № 24500 по описа за 2015 г. на Софийски районен
съд, ІІІ Гражданско отделение, 83 състав, в останалите обжалваните части по
отношение на издръжката по чл. 149 от СК - за периода 08.05.2014 г. до 07.08
2014 г., както и за горницата над размера от 150 лева месечно (общо за целия
период 1500 лева) до претендирания размер от 500 лева месечно (общо за целия
период 6000 лева); по отношение на издръжката по чл. 143 от СК за горницата над
присъдения размер от 350 лева до пълния претендиран такъв от 500 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 312593 от 12.01.2018 г., постановеното по реда на чл.
250 от ГПК, с което съдът отказал да допълни решение № 259470 от 03.11.2017 г.,
постановено по гражданско дело № 24500 по описа за 2015 г. на Софийски районен
съд, ІІІ Гражданско отделение, 83 състав, като задължи Б.Г. да освободи
семейното жилище в едномесечен срок от влизане на решението в сила.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на страните за присъждане на сторените в настоящето
производство разноски като неоснователни по смисъла на чл. 329 от ГПК.
НЕЗАВЕРЕНИ
ПРЕПИСИ от настоящето решение да се
връчат на страните.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване, в частта относно определения режим на лични отношения на
детето с бащата, с касационна жалба
пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването на преписите на страните, а в останалите си части е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………